№ 20808
гр. ********** 18.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
при участието на секретаря ИВАНА ЛЮДМ. СТОЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20241110121633 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на ************************ ЕАД
срещу Й. Б. В., с която е предявен по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК
установителен иск с искане да се признае за установено, че ответницата дължи на ищеца
сумата от 575.89 лв. – стойност на доставена топлинна енергия през периода от м. 05.2019 г.
до м. 04.2022 г. в топлоснабден имот, находящ се в гр. ********** ж. к.
******************************** с абон. № 229099, ведно със законната лихва от
11.04.2023 г. до окончателното плащане, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 19388/2023 г. по описа на СРС, 85 състав.
Претендират се разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение за продажба на топлинна
енергия за битови нужди с ответницата в качеството й на собственик на процесния имот,
към което са приложими общите условия на ищцовото дружество, без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че е доставил през процесния период топлинна енергия
за имота, като ответницата не е заплатила дължимата цена. Твърди, че дяловото
разпределение в сградата, където се намира имотът, е извършвано от
************************* ЕООД.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба, с който
предявеният иск е оспорен. Ответницата твърди, че е заплатила всички свои задължения за
исковия период, свеждащи се до задължения за топлинна енергия от сградната инсталация.
Сочи, че други задължения няма, защото радиаторите в имота са били демонтирани още
през 2002 г., впоследствие е прекъсната доставката на топла вода към апартамента и
1
водомерът за топла вода е пломбиран, а претендираният в настоящото производство остатък
е начислен неправилно като служебна топлинна енергия от щранг лира в банята, при
положение че в имота през исковия период е липсвала щранг лира. Излага, че в миналото е
имало щранг лира, но тя е била изрязана от предходния собственик, а впоследствие са
монтирани при участието на страните по делото допълнителни пломби, като фактическото
състояние в имота не е променяно след това. Моли за отхвърляне на иска. Претендира
разноски.
Третото лице – помагач на страната на ищеца ************************* ЕООД
твърди, че през исковия период в процесния имот е имало щранг лира в банята, като
дяловото разпределение е извършено в съответствие с нормативната уредба и предявеният
иск е основателен.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна
страна следното:
Предявен е по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК иск за установяване
дължимост на част от вземане, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 19388/2023 г. по описа на СРС, 85 състав. Искът е
допустим като предявен в законоустановения срок, в предметните и субективни предели на
заявлението и издадената заповед по чл. 410 ГПК и при наличие на подадено в срок
възражение срещу заповедта.
Основателността на исковата претенция с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл.
153, ал. 1 ЗЕ за цената на доставената топлинна енергия се обуславя от наличието на
следните предпоставки: съществуването на договорни отношения между страните за
доставка на топлинна енергия; реално доставена топлинна енергия през процесния период,
размерът на която да възлиза на претендираната сума, което предполага доказване и на
наличието на щранг лира в имота през исковия период. Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1
ГПК установяването на горните обстоятелства е в тежест на ищеца.
В случая с Определение № 33644/20.08.2024 г., в което е инкорпориран изготвеният от
съда проект за доклад, приет за окончателен без възражения на страните, са обявени за
безспорни съществуването на облигационно правоотношение по договор за продажба на
топлинна енергия между страните за процесния имот през периода от м. 05.2019 г. до м.
04.2022 г. и извършването от ищеца на реална доставка на топлинна енергия в имота през
периода.
В молба с вх. № 277070/30.08.2024 г. ************************ ЕАД твърди, че
начисляваните суми за исковия период са формирани от сума за сградна инсталация и сума
за отдадена топлинна енергия от щранг лира без разпределител, защото такъв не може да
бъде монтиран, поради което топлинната енергия от нея е отчитана на пълна кубатура. От
своя страна, ответницата изрично признава, че в имота през исковия период е доставяна
топлинна енергия от сградна инсталация. Следователно спорно по делото е единствено това
2
дали в имота е имало през периода щранг лира, респ. дали ищецът има вземане и за
доставена чрез такъв отоплителен уред топлинна енергия и ако да – в какъв размер.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обем, съответстващ и на
претендираната в настоящото производство като неплатен остатък цена, включително за
доказване на правилното изчисляване на стойностите на различните компоненти, съставящи
цената на доставената топлинна енергия, е допусната и изслушана съдебно-техническа
експертиза, заключението на която е прието, като съдът го кредитира /ведно с разясненията
на вещото лице Т. при изслушването му в открито заседание/ като обективно, компетентно и
обосновано. От него се изяснява, че за процесния период редовно са отчислявани за сметка
на ищеца технологичните разходи на абонатната станция, като по този начин е формирана
топлинната енергия за разпределение в сградата – етажна собственост. Вещото лице
посочва, че топломерът в абонатната станция е бил изправен, тъй като е преминавал
проверки, които макар и понякога да са извършвани след изтичане на законовия срок, са
приключвали със заключение за съответствие. Установява се, че за исковия период
остойностяването на потребената топлинна енергия е извършвано на база прогнозни
стойности с годишно изравняване от фирмата за дялово разпределение. Изяснява се, че за
имота на ответницата през периода не са съставяни главни отчети, защото в него не е имало
какво да се отчита – не е имало нито индивидуални разпредели на разходите за отопление,
нито водомер /топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване не е ползвана/, а сумите
за отопление са формирани от стойността на топлинната енергия, отделена от щранг лира
/състояща се от 2 бр. тръби с дължина 2.5 мл и диаметър 0.030 мл или 1 и топлинна мощност
332 вата/ в банята без индивидуален разпределител на разходите за отопление, за която е
начислявана служебна топлинна енергия по максимален специфичен разход на сградата,
както и е начислявана топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, като тя е
изчислявана по нормативно установена формула и е разпределяна между всички абонати
пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите им по проект, а изчисленията са
правилно извършени. Вещото лице разяснява, че щранг лирата като отоплително тяло на
практика представлява две тръби, които тръгват от разпределителната линия в мазето и
преминават през всички бани, разположени една над друга по една вертикала, както и че тя
не може да се изключи, защото ако някой абонат я отреже в неговата баня, абонатите под и
над него няма да получават топлинна енергия поради прекъсване на топлинния поток.
Посочва, че проект за щранг лира в случая не е видял, но счита, че щом в баните отгоре и
отдолу има щранг лира и в горния апартамент се начислява топлинна енергия за щранг лира,
еднаква с тази, начислена на ответницата, то най-вероятно и в имота на ответницата има
щранг лира в банята. При огледа на процесния имот вещото лице е констатирало, че в банята
видима щранг лира няма, но в ъгъла до вратата на мястото на щранг лирата има засек, зад
който най-вероятно е обзидана щранг лирата, и зидарията е покрита с плочки, но понеже
огледът е направен извън отоплителния сезон, не може да се прецени дали щранг лирата
работи. Разяснява, че обзиданата щранг лира отделя много по-малко топлинна енергия в
банята от откритата, поради което някои фирми за дялово разпределение, без да има такова
изискване, в тези случаи намаляват служебната топлинна енергия с определен процент в
3
зависимост от намаляване на топлоотдаването, но в случая това не е направено. Вещото
лице Т. счита, че ако се приеме, че обзиданата щранг лира функционира, дяловото
разпределение е извършвано в съответствие с нормативните разпоредби.
Съдът намира, че въз основа на заключението на съдебно-техническата експертиза
може да се направи обоснован извод, че в процесния имот към датата на огледа има
функционираща щранг лира, респ. такава е имало и преди това, включително през исковия
период. Този извод не се разколебава заради това, че вещото лице не я е видяло, а заявява, че
такава най-вероятно има, щом изводът му не е произволен, а е направен на база обективни
данни – наличието на функционираща щранг лира в банята в горния апартамент, за която се
начислява идентично количество топлинна енергия, и на база експертните му знания,
сочещи, че няма как да има функционираща щранг лира в който и да е имот по вертикала,
ако тя е отрязана в друг имот по същата вертикала, защото в този случай топлинният поток
би се прекъснал. Същевременно ответницата не е провела успешно насрещно доказване във
връзка с твърдението си, че щранг лирата в имота е била изрязана още преди придобиването
на имота от нея и че са монтирани допълнителни пломби. В тази връзка следва да се посочи,
че представената от нея Справка за прекъснато топлоснабдяване на отопление и топла вода
от 07.03.2006 г. касае само и единствено радиаторите и топлата вода, но в нея не е
отбелязана липсата на щранг лира в банята. Не обосновава различен извод и отговор от
ищеца с рег. № Г-8877 и Г-8878/26.04.2017 г., защото той се отнася за предходни отчетни
периоди, а и без него от представените стари изравнителни сметки е видно, че през дълъг
период от време за имота са начислявани единствено суми за топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, което обаче не е пречка при установяване от фирмата за дялово
разпределение на пропуска относно щранг лирата в следващи отчетни периоди да започне
да начислява суми и за отдаваната от нея топлинна енергия, както именно е сторено в
случая. Не следва различен извод и от представените съдебни решения, касаещи предходни
отоплителни сезони, защото направените в тях фактически и правни изводи не са
обвързващи за настоящия съдебен състав. На последно място следва да се посочи, че по
искане на ответницата е допуснат до разпит един свидетел при режим на довеждане за
установяване на твърденията й, че в имота не съществува щранг лира, но в първото открито
заседание тя не го е довела, вместо което по собствена преценка е оттеглила това свое
доказателствено искане и в резултат с протоколно определение от 24.10.2024 г.
определението за допускането на свидетеля е отменено. При това положение съдът счита, че
заключението на съдебно-техническата експертиза е достатъчно, за да се приеме за
установено по делото, че през исковия период в имота на ответницата е постъпвала
топлинна енергия не само от сградната инсталация, но и от намиращата се в банята и
функционираща щранг лира.
Ето защо ответницата дължи на ищеца заплащане на цената на доставената през
исковия период в имота й топлинна енергия, формирана от два компонента – от топлинната
енергия, отдадена от сградната инсталация, и от топлинната енергия, отдадена от
съществуващата в банята и функционираща и понастоящем щранг лира. Нейната обща
4
стойност се установява от заключението на съдебно-техническата експертиза и възлиза на
сумата от 1 156.93 лв., която надхвърля претендираната с исковата молба сума. Без значение
за размера на задължението е обстоятелството, че в случая щранг лирата е обзидана. Макар
някои фирми за дялово разпределение в такъв случай да намаляват служебната топлинна
енергия, те нямат такова нормативно задължение, а го правят по собствена преценка, респ.
като не е процедирало по този начин ************************* ЕООД не е допуснало
нарушение на правилата за дялово разпределение на топлинна енергия.
В случая с доклада по делото е обявена за безспорна липсата на плащане на
претендирания с исковата молба остатък в размер на 575.89 лв. от цената на доставената
топлинна енергия в имота през исковия период, поради което искът е изцяло основателен,
като върху главното вземане се дължи и законната лихва, считано от 11.04.2023 г. до
окончателното плащане.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК на ищеца следва да се
присъдят разноски за заповедното производство съразмерно на предявената и уважена част
от вземанията по заповедта, възлизащи общо на 54.75 лв. /18.25 лв. – държавна такса, и
36.50 лв. – юрисконсултско възнаграждение/, както и всички разноски за исковото
производство, възлизащи общо на 525 лв. /25 лв. – държавна такса, 400 лв. – депозит за вещо
лице, и 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение/.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, че
Й. Б. В., ЕГН **********, с адрес: гр. ********** ж.к. ********************************
дължи на ************************ ЕАД, ЕИК ********************, със седалище и
адрес на управление: гр. ********** ул. ********************, на основание чл. 79, ал. 1
ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ сумата от 575.89 лв. – стойност на доставена топлинна енергия през
периода от м. 05.2019 г. до м. 04.2022 г. в топлоснабден имот, находящ се в гр. ********** ж.
к. ******************************** с абон. № 229099, ведно със законната лихва от
11.04.2023 г. до окончателното плащане, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 19388/2023 г. по описа на СРС, 85 състав.
ОСЪЖДА Й. Б. В., ЕГН **********, с адрес: гр. ********** ж.к.
******************************** да заплати на ************************ ЕАД, ЕИК
********************, със седалище и адрес на управление: гр. ********** ул.
********************, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК сумата от 525 лв. – разноски
за исковото производство, и сумата от 54.75 лв. – разноски за заповедното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на
ищеца ************************* ЕООД.
5
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6