О П Р Е Д
Е Л Е Н И Е № …
гр.Козлодуй,
13 април 2017 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
КОЗЛОДУЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, ВТОРИ СЪСТАВ в закрито
заседание на 13 април 2017 година, в състав:
Районен съдия: Адриана Добрева
като разгледа докладваното от съдията Адриана
Добрева гражданско дело № 1184 по описа за 2016 г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Съдебното производство по реда на чл.248 ГПК за изменение на
решението в частта за разноските.
Образувано е по молба на ищеца Б.Г. Велева – Асенова
чрез пълномощник адвокат Марио Любомиров. С молбата иска изменение на решението
в частта за разноските присъдени на ответниците за адвокатски възнаграждение по
съображения за прекомерност. Това възражение за прекомерност е заявено за пръв
път в молбата по чл.248 ГПК, но не и до приключване на устните състезания по
делото /Вж. протокол от съдебно заседание на 09.02.2017 г./.
Молбата е разменена с другите страни „Д.” ЕООД и ЕТ
„А.Д.” и в срока е получен отговор от ответника „Д.” ЕООД чрез пълномощник
адвокат Маноев, в който е изразил становище че молбата за изменение на
решението за разноските е неоснователна тъй като адвокатското възнаграждение е
определено в минималния размер съгласно чл.7, ал.2 т.4 от Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Молбата за изменение на решението в частта за
разноските присъдени на ответниците е подадена от надлежна страна – ищеца и в
законовия срок по чл. 248, ал.1 ГПК – в срока за обжалване на решението. В този
смисъл е допустима, а разгледана по същество е
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение предвид следните
правни съображения:
Делото е образувано по искова молба на Б.Г.В., ЕГН **********
с посочен съдебен адрес ***, с която е предявила в условията на субективно и
обективно съединяване против „ДУБЪЛ – ВЕ” ЕООД, със седалище ***, ЕИК *********,
представлявано от Васил Иванов Петков – Управител и против ЕТ ”А.Д.”***, ЕИК
*********, представлявано от Светлозар Иванов Дичевски иск по чл.26, ал.1 и
ал.2 ЗЗД за обявяване нищожност на договор за отдаване на имоти за ползване
сключен на 29.01.2016 г. между двамата ответници, в частта с който втория
ответник предоставя на първия ответник за ползване общо деветнадесет земеделски
имота в землището на с.Михайлово, както следва: имоти с №№ 001024, 002026, 002064, 002065,
003023, 004043, 004057, 004058, 015018, 015035, 016051, 016053, 023010, 023011,
023020, 040005, 040011, 040014 и 040017 с обща площ 341.377 дка., поради
противоречието му със закона и иск по чл.537, ал.2 ГПК за отмяна като
незаконосъобразно на вписване в Общинска служба Земеделие Козлодуй на същия
договор.
Съдът се е
произнесъл с решение № 14 от 17.02.2014 г., с което е отхвърлили исковете и с
оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК е осъдил ищеца Б.Г.В., ЕГН
********** да заплати на ответника „ДУБЪЛ – ВЕ” ЕООД, със седалище ***, ЕИК
*********, представлявано от Васил Иванов Петков – Управител направените по
делото разноски, представляващи платено адвокатско възнаграждение в размер на
700.00 лева и на ответника ЕТ ”А.Д.”***, ЕИК *********, представлявано от
Светлозар Иванов Дичевски направените по делото разноски, представляващи
платено адвокатско възнаграждение в размер на 700.00 лева.
Решението не е
обжалвано и е влязло в сила. А както съдът изложи по-горе до приключване на
устните състезания по делото ищеца не е възразил за прекомерност на платените
от ответниците адвокатски възнаграждение. Такова възражения заявява едва в
настоящото производство по чл.248 ГПК за изменение на решението в частта за
разноските.
На първо място
съдът намира, че възражението за прекомерност на заплатеното от двамата
ответници адвокатско възнаграждение по чл.78, ал.5 ГПК може да се заяви от
ищеца само до приключване на устните състезания на делото. Поради това и така
заявено едва в настоящото производство по изменение на решението по чл.248 ГПК
е просрочено и не следва да бъде разгледано.
На следващо място дори да бъде разгледано по същество
според съда е неоснователно. Това е
така, тъй като не може да бъде споделено твърдението на ищеца в молбата, че
иска предмет на делото е неоценяем. Напротив предмет на делото е иск за
съществуване на договор за наем и по арг. чл.69, ал.1 т.5 ГПК този иск е
оценяем, а цената му се определя съгласно чл.69, ал.1 т.5 ГПК от наемат за една
година. Така за конкретния казус цената на иска е 10 924.06 лева /341.377
дка. х 32 лв./.
Минималното
адвокатско възнаграждение за този оценяем иск следва да бъде определено по
правилото на чл.7, ал.2 т.4 от Наредба № 1/2004 г. и е 830 лева плюс 3% за
горницата над 10 000 лева. Така доколкото присъденото адвокатско
възнаграждение на двамата ответници е по 700.00 лева, то очевидно е дори под
минималния размер съгласно наредбата.
Водим от горното и на основание чл.248 ГПК, съдът
О П Р Е Д
Е ЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ като неоснователна молбата на Б.Г. Велева – Асенова чрез пълномощник
адвокат Марио Любомиров за изменение на Решение № 14 от 17.02.2017 г. в частта
за разноските на ответниците „ДУБЪЛ – ВЕ” ЕООД, със седалище ***, ЕИК *********
и на ЕТ ”А.Д.”***, ЕИК *********.
Определението
подлежи на обжалване от страните пред Окръжен съд Враца в едноседмичен срок от
връчването на преписи .
Районен
съдия: