РЕШЕНИЕ
№ 1091
гр. Кюстендил, 09.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XIX-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Кристиян В. Стоилов
при участието на секретаря Цветанка В. Александрова
като разгледа докладваното от Кристиян В. Стоилов Гражданско дело №
20251520100677 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
К. Б. А., ЕГН **********, с адрес в гр. К., ул. „Д.“ №**, вх. *, ет. *. ап.*,
чрез адв. Д. Г. от АК Ловеч, със съдебен адрес в гр. Тр., ул. „ З. Ст.в“, ет.*,
офис №**, е подала искова молба срещу ответника „Лендиво“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. Ш., пл. „О.“ № ***.
В исковата молба се твърди, че на 05.01.2025г. между К. А. и „Лендиво“
ООД е сключен договор за потребителски кредит, сключен от разстояние
№127980, като размерът на заема бил 600 лева, при погасяване в срок от 30
дни.
Годишния процент на разходите (ГПР) бил в размер на 42,58%, лихвен
процент на кредита – 36%, обща сума, дължима по договора – 618 лева.
Според чл.17, ал.1 от договора за заем, ищецът следвало в срок до три дни
от сключване на договора да осигури действието на трето физическо лице,
изразяващо се в сключването на договор за поръчителство по чл.138 и сл. от
ЗЗД, в полза на кредитора, или да предостави банкова гаранция, която не
следвало да бъде за срок, по-кратък от 30 дни след падежа на последната
вноска. Обезпеченията следвало да отговарят на изисквания, посочени в
Общите условия към договора.
В чл.27, ал.1 от договора било посочено, че в случай на неизпълнение на
задължението за предоставяне на обезпечение, длъжникът дължал и
неустойка в размер на 0,9% от стойността на увоената сума за всеки ден, за
1
който не е предоставено обезпечение.
Ищецът не предоставил обезпечение, поради което е начислена неустойка
в общ размер на 162 лева.
Навеждат се доводи за нищожност на клаузата, с която била начислена
неустойка при непредоставяне на обезпечение в срок от три дни. Вземането
нямало характера на наустойка, като било наречено така, за да се заобиколи
ограничението по чл.19, ал.4 от ЗПК. Кредиторът си бил гарантирал, че ще
получи това вземане, като създал прекомерни изисквания – предпоставки за
сигурно неизпълнение. Клаузата била неравноправна и противоречаща на
добрите нрави, в пряко нарушение на чл.143, ал.1 от ЗЗП.
Тази неустойка не изпълнявала обезщетителна функция, не
кореспондирала с последиците при неизпълнение, надхвърлява значително
размера на дължимата мораторна лихва при неизпъление, т.е. заобикаляла
разпоредбата на чл.33 от ЗПК, не притежавала обезпечителна и санкционна
функция и не била индивидуално уговорена.
Ищецът навежда доводи за нищожност на процесния договор, тъй като не
е налице съществен елемент от неговото съдържание, а именно ГПР по
кредита, тъй като в договора бил посочен грешен размер, като действителния
бил по-висок от посочения и бил над максимално установения праг в
разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК. Грешното посочване на размера на ГПР
следвало да се приравни на хипотеза на непосочване на ГПР по смисъла на
чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК и целият договор следвало да се обяви за
недействителен на основание чл.22 от ЗПК.
Поради тази причина, от ищеца е предявен иск срещу „Лендиво“ ООД с
правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД за прогласяване нищожността на
сключения между страните договор за паричен заем, предоставен от
разстояние № 127980/05.01.2025г., поради накърняване на добрите нрави и
неспазване на нормите на чл. 11, т. 10, във вр. с чл. 22 от ЗПК.
При условията на евентуалност на предходния иск е предявен иск от ищеца
срещу ответника по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 19, ал. 4, във вр. чл. 11, т. 9
и т. 10 във вр. с чл. 22 от ЗПК за прогласяване нищожността на клауза в
процесния договор по чл.27, ал.1 от него, предвиждаща заплащане на
неустойка за непредставяне на обезпечение.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът е упражнил правото си на
отговор.
Не се спори, че между ищеца и ответника по делото е сключен договор за
потребителски кредит, сключен от разстояние №127980, като размерът на
заема бил 600 лева, при погасяване в срок от 30 дни.
Твърди, че договорът е сключен при отправено искане от страна на
потребителя и настоящ ищец, попълнено собственоръчно и подадено в сайта
на ответното дружество. За да се сключел договора, потребителят следвало да
премине през няколко стъпки, сред които била и запознаването с всички
2
условия по договора предварителни и изискването да бъдат одобрени.
Ищецът била наясно с всички условия и параметри на договора и въпреки
това е решила да го сключи.
Ответното дружество твърди, че не е налице недействителност на
договора. В момента на сключването на договора, нормативно определения
лимит на ГПР бил 64,75%, а този в договора – 42,58%, поради което не било
налице нарушение на чл.19, ал.4 от ЗПК. Уговорената неустойка не следвало
да бъде включвана в ГПР, тъй като изискването било размерът му да бъде
посочен към момента на сключване на договора, а липсата на осигурено
обезпечение на главното вземане се случило след това. Неустойката
обслужвала неизпълнението и нейната функция била да обезщети изправната
страна и подлежала на договаряне между страните. Всички
индивидуализиращи характеристики на неустойката били посочени в
договора.
Отделно от това, в погасителния план към договора било посочено, че ако
кредитополучателят предостави обезпечение, сумата ще бъде преизчислена
само за дните, в които не е предоставена гаранция. Клаузата за неустойка била
действителна и поради твърдението, че ищецът-потребител разполагал с
четиринадесет дни, в които да упражни правото си на отказ от договора по
реда на чл.29 от ЗПК, като тази информация му е дадена още със Стандартния
европейски формуляр. Потребителят имал и възможност да предостави
обезпечението и по-късно, като в момента на предоставяне се спирало и
начисляването на неустойката. Не била приложима и разпоредбата на чл.33 от
ЗПК, доколкото тази разпоредба уреждала правило при забава на длъжника, а
в случая неустойката била уговорена за неизпълнение на задължението за
предоставяне на обезпечение, не при забавено изпълнение на потребителя.
Не била налице и нито една от хипотезите на чл.143 от ЗЗП за нищожност
на клаузата за неустойка. Клаузата била индивидуално уговорена между
страните.
Твърди се, че за периода 2023-2024г. ищецът сключила два договора,
съдържащи уговорка за плащане на неустойка за обезпечаване на кредита.
Това, заедно с воденето на настоящото производство, водело до противоречие
с добросъвестността, която страните дължат в преддоговорните си отношение
съобразно чл.12 от ЗЗД.
Процесният договор следвало да се тълкува в контекста на трайни
взаимоотношения между страните, създадени на база двата договора между
страните.
Исковата претенция следвало да бъде отхвърлена.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност, намери за установена следната фактическа обстановка:
Видно от представения по делото Договор за потребителски кредит
№****/05.01.2025г., ответното дружество „Лендиво“ ООД е предоставило на
3
ищеца К. Б. А. потребителски кредит под формата на паричен заем в размер на
600 лева при срок за погасяване – 30 дни, лихвен процент по кредита – 36 % и
годишен процент на разходите – 42,58%.
Видно от чл.1, т.11 от договора, страните са се договорили да бъде
предоставено от потребителя обезпечение.
Съгласно чл.17, ал.1 от договора, в случай, че страните са договорили
обезпечение, потребителят следва в срок до три дни от сключване на договора
да осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в сключване на
договор за поръчителство с и в полза на кредитора, с което третото лице се
задължава да отговаря за изпълнението на всички задължения на потребителя
по договора, включително за погасяване на главница, лихви, неустойки и
други обезщетения, такси и други или да предостави банкова гаранция,
съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на
кредитора всички задължения на потребителя по договора (включва главница,
лихви, неустойки и други обезщетения, такси и други) в срок от един работен
ден, считано от датата, на която банката е получила писмено искане от страна
на кредитора за заплащане на тези задължения. Срокът на валидност на
банковата гаранция трябвало да бъде най-малко 30 дни след падежа на
последната вноска.
Съгласно чл.27, ал.1 от договора, в случай че потребителят не изпълни
задължението си, посочено в чл.17, същият дължал неустойка на кредитора в
размер на 0,9% от стойността на сумата по кредита за всеки ден, през който не
е предоставено договореното обезпечение. Страните са се съгласили, че
неизпълнението на задължението по чл.17 причинява на кредитора вреди в
размера на договорената неустойка, доколкото оценката на
кредитоспособността на потребителя и одобрението на кредита са базирани на
предположението, че последният ще предостави в срок договореното
обезпечение. Чл.27, ал.2 от договора гласи, че в случай на настъпване на
дължимостта на неустойката, потребителят заплаща периодично начислената
неустойка заедно с всяка погасителна вноска.
Видно е от представения погасителен план, че към вноската е включена и
сумата от 162 лева, представляваща неустойка при непредставяне на някое от
посочените обезпечения.
Няма данни по делото ищецът да е осъществявал погасяване на
задълженията.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните
правни изводи:
Ответникът „Лендиво“ ООД представлява финансова институция по
смисъла на чл.3, ал.2 от ЗКИ поради което може да отпуска заеми със
средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или
други възстановими средства, което е налице в случая. Така ответникът следва
да бъде определен като кредитор по смисъла на чл.9, ал.4 от ЗПК, а ищецът
4
като потребител по смисъла на чл.9, ал.3 ЗПК. Предвид това, процесния
договор попада в легалната дефиниция на чл.9, ал.1 от ЗПК и по отношение на
него са приложими правилата на ЗПК и ЗЗП.
Съгласно разпоредбата на чл.4, ал.1, т.6 от ЗПК „Разпоредбите на закона не
се прилагат за договори за кредит със срок за погасяване на задължението до
три месеца и при които се дължат незначителни разходи“. Настоящият
процесен договор за кредит е със срок за погасяване до три месеца. Съдът
счита обаче, че за да се изключи процесният договор от приложното поле на
ЗПК, следва да са налице и двете предпоставки от разпоредбата на закона, т.е.
не само срокът на договора да е до три месеца, а и да не се дължат
незначителни разходи по договора. В случая по договора е предвидена
неустойка в размер 162,00 лв., който представлява близо една трета от размера
на главницата. Този размер на разхода по кредита не е незначителен, поради
което не са изпълнени предпоставките на чл.4, ал.1, т.6 от ЗПК и според
настоящия състав договорът за кредит попада в приложното поле на ЗПК.
Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1,
чл.11, ал.1, т.7 - 12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т. 7 - 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен. Съдът намира, че договорът за
кредит е недействителен на основание чл.22 от ЗПК, във вр. чл.11, ал.1, т.10 от
ЗПК. Съгласно същата разпоредба договорът за потребителски кредит е
недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и
общата сума, дължима от потребителя. Съгласно чл.19, ал.1 от
ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит.
Съобразно §1, т.1 от ДР на ЗПК, „Общ разход по кредита за потребителя“
са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,
пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва
нотариалните такси“. В ГПР следва да бъдат описани всички разходи, които
трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да
тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В
конкретния случай е посочен ГПР в размер на 42,58 %, но от съдържанието на
договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и
по какъв начин е формиран ГПР.
5
Съдът намира, че предвидената в чл.27 от договора неустойка, дължима по
уговорения начин на падежа на всяко следващо лихвено плащане, на практика
се явява добавък към възнаградителната лихва и представлява сигурна
печалба за заемодателя. Същата излиза извън присъщите й обезпечителна и
обезщетителна и санкционна функции, предвид явната обективна
невъзможност за кредитополучателя да представи изисканите с договорите
обезпечения. Само по себе си непредставянето на обезпечение не може да
доведе до вреди за кредитодателя, тъй като това неизпълнение на акцесорно
задължение по договора не води до обективно претърпяване на вреди. Поради
това следва да се приеме, че неустойката по чл.27 от договорите представлява
възнаграждение за кредитодателя, разход по кредита, предвид разпоредбата на
§1, т.1 от ДР на ЗПК и като такъв следва да бъде включена в посочения в
договорите размер на ГПР.
От представения по делото погасителен план се установява, че размерът на
дължимата неустойка по Договор за потребителски кредит №
*****/05.01.2025г. е в размер на 162,00лв. След служебно изчисление се
установява, че в посочения размер на ГПР е включен единствено размерът на
възнаградителната лихва. Очевидно е, че при включване на размерът на
дължимата неустойка, действителният размер на ГПР по кредита ще се
увеличи многократно, тъй като размерът на неустойката е девет пъти по-висок
от дължимата възнаградителна лихва и представлява близо една трета от
размера на главницата (чистата сума по кредита). В тази връзка съдът намира,
че в Договор за потребителски кредит *****/05.01.2025г. г. не е посочен
действителния размер на годишния процент на разходите по кредита, което
следва да се приравни на абсолютното му непосочване. Изложеното се явява
нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, което води до недействителност на
договора, съгласно разпоредбата на чл.22 от ЗПК. Поради това и предявеният
иск с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД се явява основателен и като такъв
следва да бъде уважен.
С оглед основателността на главния иск, съдът не дължи произнасяне по
евентуално предявените искове от ищеца.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца следва
да бъдат присъдени направените от него разноски за държавна такса. Следва
да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата в размер на 50,00 лв.,
представляваща заплатена държавна такса. По делото е представен Договор за
правна защита и съдействие, видно от който ищецът и процесуалният му
представител са уговорили правната помощ да бъде предоставена по реда на
чл.38, ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата. В този, случай, съгласно чл.38, ал.2
от Закона за адвокатурата, ако в съответното производство насрещната страна
е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има
право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в
размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл.36, ал. 2 и осъжда
6
другата страна да го заплати. Като взе предвид фактическата и правна
сложност на делото и като ползва като ориентир определените размери на
адвокатски възнаграждения в Наредба №1/09.07.2004г. за възнагражденията за
адвокатската работа, съдът определя възнаграждение за процесуалния
представител на ищеца в размер на 480,00лв. с ДДС, която сума следва да
бъде осъдено ответното дружество да заплати на адв. Д. Г. от АК Ловеч.
Воден от горните съображения, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за недействителен Договор за потребителски кредит,
предоставен от разстояние №**** от 05.01.2025г., сключен между К. Б. А.,
ЕГН **********, с адрес в гр. К., ул. „Д.“ №**, вх. *, ет. *. ап.* и „Лендиво“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Ш., пл. „О.“
№ ***, представлявано от Ст. Н. Т..
ОСЪЖДА „Лендиво“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. Ш., пл. „О.“ № ***, представлявано от Ст. Н. Т. да
заплати на К. Б. А., ЕГН **********, с адрес в гр. К., ул. „Д.“ №**, вх. *, ет.
*. ап.* сумата в размер на 50,00лв. (петдесет лева), представляваща сторени
по делото разноски за държавна такса.
ОСЪЖДА „Лендиво“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. Ш., пл. „О.“ № ***, представлявано от Ст. Н. Т. да
заплати на адв. Д. Г., АК Л., със служебен адрес гр.Тр., ул. „З. Ст.“ №7, ет.*,
офис **, сумата в размер на 480,00лв. (четиристотин и осемдесет лева) с ДДС,
представляваща адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл.38, ал.2
от Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Кюстендил в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
7