№ 198
гр. П., 23.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – П., 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
при участието на секретаря Катя Н. Митева
като разгледа докладваното от Красимира Д. Ванчева Въззивно търговско
дело № 20215001000582 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производтво по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №260066 от 19.05.2021 г.,постановено по т.д.№221/2020 г.
по описа на Окръжен съд-Х,е осъден ответника З.Д. „Л.“АД-гр.С. с ЕИК ***
да заплати на ищеца ИВ. П. В. с ЕГН ********** сумата от 15 000 лв.
обезщетение за претърпените неимуществени вреди от смъртта на сестра му
В.П.Ф.,починала на 20.02.2017 г. в резултат на ПТП,настъпило на същата дата
на автомагистрала „Т.“ в района на 53-ти километър в платното за движение в
посока от гр.С. към гр.П.,предизвикано от управлението на моторно превозно
средство-лек автомобил „***“ с ДК№ *** в нарушение на правилата за
движение,застраховано при ответника,за което има влязла в сила присъда
№34/04.IX.2018 г.,постановена по НОХД №432/2018 г. на Окръжен съд-
С.,ведно със законната лихва за забава върху присъдената сума от 18.X.2020
г. до окончателното изплащане на обезщетението.
Със същото решение е отхвърлен като неоснователен и недоказан
предявеният от ИВ. П. В. с ЕГН ********** против ЗД „Л.“АД с ЕИК *** иск
1
за горницата над присъдения размер от 15 000 лв. до пълния предявен размер
от 30 000 лв. /предявен като частичен от 100 000 лв./ за обезщетение от
настъпилата смърт на сестра му В.П.Ф.,починала на 20.II.2017 г. в резултат на
ПТП,настъпило на същата дата на автомагистрала „Т.“ в района на 53-ти
километър в платното за движение в посока от гр.С. към гр.П.,предизвикано
от управлението на моторно превозно средство-лек автомобил „***“ с ДК№
*** в нарушение на правилата за движение,застраховано при ответника,за
което има влязла в сила присъда №34/04.IX.2018 г.,постановена по НОХД
№432/2018 г. на Окръжен съд-С..
Освен горното,с решението от 19.05.2021 г. на ОС-Х ответникът ЗД
„Л.“АД с ЕИК *** е осъден да заплати на Държавата по сметка на съда сумата
от 600 лв. държавна такса,а на Адвокатско дружество „Г. и М.“-гр.Х с Булстат
*** е осъден да заплати сумата от 980 лв. възнаграждение за процесуалното
представителство на ищеца ИВ. П. В. по делото по чл.38А от Закона за
адвокатурата.Наред с това ищецът ИВ. П. В. е осъден да заплати на ответното
З.Д. „Л.“АД-гр.С. сумата от 400 лв. разноски по делото.
Настоящото дело е образувано въз основа на въззивна жалба,подадена
от „З. Л.“АД-гр.С. с ЕИК *** срещу осъдителните части на решение
№260066 от 19.05.2021 г. на ОС-Х,с които дружеството-жалбоподател като
ответник по предявения иск е осъден да заплати на ищеца И.В. сумата от 15
000 лв. обезщетение за претърпените от последния неимуществени вреди
вследствие смъртта на сестра му В.П.Ф.,ведно със законната лихва върху тази
сума,считано от 18.10.2020 г. до окончателното й изплащане,а също така е
осъден да заплати държавна такса в размер на 600 лв. и е осъден да заплати
сумата от 980 лв. адвокатско възнаграждение.
Жалбоподателят счита,че в обжалваните части първоинстанционното
решение е неправилно и постановено в нарушение на материалния
закон,както и че е незаконосъобразно и необосновано.В тази връзка намира за
неправилен извода на първоинстанционния съд,че между ищеца и починалата
му сестра са съществували изключителни отношения по смисъла на
Тълкувателно решение №1/2016 г. от 21.06.2018 г. на ОСГТНК на
ВКС,обосноваващи правото на ищеца да получи обезщетение за причинените
му от смъртта на неговата сестра неимуществени вреди.Сочи,че за да стигне
до този извод,съдът се е позовал на депозираните в съдебно заседание
2
свидетелски показания,но според жалбоподателя тези показания не разкриват
такава изключителност на отношенията,каквато има предвид тълкувателното
решение.Счита за недоказани твърденията,че пострадалата е била най-
близкия човек на ищеца,че същият е получавал от нея материална и морална
подкрепа,различна от тази,която обичайно съществува между родственици от
този кръг,както и че отношенията му с пострадалата са били с близост,по-
силна от обичайната между брат и сестра.Жалбоподателят намира за
недоказани и твърденията на ищеца,че в причинна връзка със смъртта на
сестра му са настъпили при него социална изолация,усещане за
безспокойство,потиснатост,изострена чувствителност,ранимост и вътрешно
опустошение,както и че поради силния емоционален шок от
загубата,здравословното състояние на ищеца се е влошило и че има
последваща събитието коренна промяна в неговия живот.В обобщение
жалбоподателят поддържа довода,че ищецът няма материалноправна
легитимация за предявяване на процесната искова претенция,тъй като не е
след лицата от кръга с право на обезщетение за неимуществени
вреди,определен изчерпателно и ограничително с Постановление №4/68 г. и
Пастановление №5/69 г. на Пленума на ВС.В условие на евентуалност
жалбоподателят поддържа и довода,че присъдения от първоинстанционния
съд размер на обезщетението е прекомерно завишен и е в противоречие с
принципа на справедливост,прогласен в чл.52 от ЗЗД.Освен това е заявил и
оплакването,че първоинстанционният съд не се е съобразил с действащия към
момента на уважаване на претенцията §96 от ПЗР на ЗИД на Кодекса за
застраховането,в сила от 07.12.2018 г.,с който е определен лимит от 5000 лв.
на застрахователното обезщетение за неимуществени вреди относно
претенциите на лицата по чл.493А,ал.2 от КЗ.
И въз основа на всички изложени във въззивната жалба оплаквания и
доводи,дружеството-жалбоподател моли първоинстанционното решение да се
отмени в атакуваните осъдителни части и вместо това да се постанови друго
решение,с което предявената претенция да се отхвърли изцяло.Моли освен
това да му бъдат присъдени направените по настоящото дело разноски.
Въззиваемият ИВ. П. В. чрез упълномощеното от него Адвокатско
дружество „Г. и М.“,представлявяно от адв. К.Г.,е подал в законния срок
писмен отговор на въззивната жалба,с който е оспорил същата като
неосноателна и е изразил становище,че обжалваното решение е
3
валидно,допустимо и правилно.Счита за неоснователни всички изложени в
жалбата оплаквания срещу първоинстанционното решение,като подробните
си аргументи в тази насока излага в подадания писмен отговор.Моли жалбата
да се остави без уважение като неоснователна и да бъде потвърдено
атакуваното решение на ОС-Х.Моли да му бъдат присъдени всички
разноски,сторени пред двете съдебни инстанции,включително и адвокатско
възнаграждение за оказано безплатно процесуално представителство,защита и
съдействие на ищеца пред двете съдебни инстанции.
От страните не са представени писмени доказателства във въззивното
производство,не са заявени и доказателствени искания във въззивната жалба
и в подадения отговор на същата.
П.ският апелативен съд,като се запозна с акта,предмет на
обжалване,както и с наведените от жалбоподателя оплаквания,а също и със
събраните по делото доказателства и доводите на страните,намира за
установено следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима,тъй като е подадена от
лице,имащо правен интерес да обжалва конкретното първоинстанционно
решение и при подаването й е спазен двуседмичния срок по чл.259,ал.1 от
ГПК.Ето защо въззивната жалба подлежи на разглеждане и преценка по
същество.
Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното
решение по реда на чл.269 от ГПК,П.ският апелативен съд намира,че същото
решение е валиден съдебен акт,тъй като е постановено от надлежен съдебен
състав,в пределите на правораздавателната власт на съда,в изискуемата
писмена форма,решението е подписано,волята на съда е ясно и
недвусмислено изразена,като диспозитива на решението кореспондира изцяло
с мотивите му.
Извършвайки проверка по реда на чл.269 от ГПК за процесуалната
допустимост на обжалваното решение,П.ският апелативен съд намира,че
решението се явява процесуално допустимо в обжалваните му части.
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК,по въпросите относно
законосъобразността и правилността на обжалваното решение,въззивният съд
е ограничен от изложеното в жалбата.В тази връзка,преценявайки
оплакванията в жалбата и събраните по делото доказателства,П.ският
4
апелативен съд приема следното:
По т.д.№221/2020 г. по описа на Окръжен съд-Х е предявен от ИВ. П.
В. против „З. Л.“АД-гр.С. с ЕИК *** осъдителен иск по чл.432,ал.1 от КЗ за
заплащане на сумата от 30 000 лв.,предявена като частичен иск от 100 000
лв.,представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени
вреди поради загубата на своята сестра В.П.Ф.,починала на 20.02.2017 г. в
резултат на ПТП,настъпило на същата дата на автомагистрала „Т.“,ведно със
законна лихва за забава върху присъденото обезщетение за неимуществени
вреди,считано от 18.10.2020 г. /денят следващ датата,на която е изтекъл
тримесечния срок за произнасяне по заведената щета съгл. чл.496,ал.1 КЗ/ до
окончателното изплащане на дължимото обезщетение.
Ищецът е обосновал иска си със следните основни твърдения:
Твърди,че на 20.02.2017 г.,по време на движение по автомагистрала
„Т.,на 53 км е настъпило ПТП между лек автомобил „*** ГТ“,с рег.№*** и
лек автомобил марка „О.“,с рег. №***,вследствие на което е починала
В.П.Ф.,която е пътувала в лекия автомобил марка „О.“.В исковата си молба
ищецът е описал механизма на настъпилото ПТП и е заявил,че вината за
причиняване на произшествието е на водача на лекия автомобил марка „***“
Г.,призната с влязла в сила присъда №34 от 04.09.2018 г.,постановена по
НОХД №432/2018 г. по описа на ОС-С..Ищецът твърди още,че починалата
при описаното в исковата молба ПТП- В.Ф. е негова сестра и че той
преживява изключително тежко смъртта й,тъй като тя е била за него опора в
живота,човек с когото са си помагали и подкрепяли в добри и лоши
моменти.Твърди,че след смъртта на сестра си е изпаднал в тежка
депресия,станал е затворен и неконтактен,постоянно плачел,чувствал се
безпомощен и не намирал смисъл да живее.След загубата на едва 51
годишната В.Ф.,ищецът останал без своята обичана сестра и животът му
оттук нататък не вече не бил същия и никога нямало да бъде.Както в деня на
катастрофата,така и преди това,двамата били почти винаги неразделни.Заедно
ходели на почивки,заедно пазарували и винаги заедно посрещали лични и
семейни празници и тържества.Твърди се,че предвид особено близката
привързаност между ищеца и загиналата вследствие на процесното ПТП
В.Ф.,ищецът е загубил своята морална и материална опора в живота си и с
оглед на това попада в кръга на лицата,очертан в ТР №1/21.06.2018
5
г.,постановено по тълк. Дело №1/2016 г. по описа на ОСНГТК на ВКС,които
лица имат право на обезщетение за търпените от тях неимуществени
вреди,вследствие причинена свърт на техен брат и/или сестра.
В исковата молба е изложено и твърдението,че виновният за
процесното ПТП водач попада в кръга на лицата,чиято отговорност за
причинени вследствие на ПТП вреди,се покрива от застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, сключена с ответника ЗК „Л.“АД,валидна
от 17.01.2017 г. до 17.01.2018 г. и прекратена на 04.04.2017 г.Ищецът,както
твърди,подал на 17.07.2020 г. застрахователна претенция до ответното
дружество в изпълнение на разпоредбата на чл.380 от КЗ,с която поискал по
доброволен път да му бъде определено и изплатено застрахователно
обезщетение,но въпреки че определения в чл.496,ал.1 от КЗ тримесечен срок
изтекъл на 18.10.2020 г.,ответното дружество не се било произнесло по
претенцията му е не заплатило по доброволен път обезщетение за
претърпените от ищеца морални вреди,което обосновавало и правния интерес
на последния от предявяването на процесния иск пред съда.
Ответникът ЗК „Л.“АД е подал в законния срок писмен отговор на
исковата молба,с който е оспорил изцяло исковата претенция за
неимуществени вреди-по основание и размер.В тази връзка е заявил,че
оспорва всички фактически твърдения в исковата молба,на които се основава
исковата претенция и оспорва за ищеца да е възникнало материално
притезание-право на обезвреда на неимуществени вреди в резултат загуба на
близък.Изложил е и доводи,че не са налице данни или твърдения за
настъпило особено житейско обстоятелство,по причина на което между
ищеца и починалата му сестра да са били създадени отношения с особена
връзка,различни от обичайните между брат и сестра,или да са довели до
проявление на неимуществени вреди,различни от обичайните,присъщи на
добри отношения в тази родствена връзка.На база аргументи в този
аспект,ответникът е оспорил в отговора на исковата молба активната
материално-правна легитимация на ищеца за предявяване на процесната
искова претенция и качеството му на трето увредено лице с право на
обезвреда.Оспорил е и твърденията за възникване на вреди,обосноваващи
размера на предявената искова претенция.Заявил е и възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата
В.Ф.,дължащо се на извършено нарушение на разпоредбите на ЗДвП и
6
Правилника за прилагането му,тъй като пострадалата е пътувала без поставен
обезопасителен колан в нарушение на разпоредбата на чл.137А от ЗДвП и
това е способствало и е причина за настъпване на травмите,обусловили
възникване на летален изход.Оспорил е исковата претенция и по
размер,твърдейки че търсеното обезщетение за неимуществени вреди е
недължимо,а отделно-претендираният размер на обезщетението е прекомерен
и заявен в противоречие с принципа за справедливост,прогласен в чл.52 от
ЗЗД.В тази връзка ответникът се е позовал и на предвидения в разпоредбата
на §96 /1/ от ПЗР на ЗИД на КЗ /обн.,ДВ,бр.101 от 108 г./,в сила от 07.12.2018
г.,лимит от 5000 лв. на обезщетението за претърпени неимуществени вреди от
лицата по чл.493а,ал.4 от КЗ.Оспорил е и искането за присъждане на законна
лихва върху процесната главница по съображения,изложени в отговора на
ИМ.
В допълнителната искова молба ищецът е заявил,че оспорва като
неоснователни всички възражения на ответника по отношение на
основателността и размера на предявения иск,като е изложил и конкретни
контрадоводи срещу тези възражения.
В отговора на допълнителната ИМ ответникът от своя страна е развил
доводи срещу някои от аргументите на ищеца,съдържащи се в същата молба.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел за доказани
фактите,че ищеца И.В. е брат на В.П.Ф.,че същата е починала на 20.02.2017 г.
вследствие на соченото в исковата молба ПТП,настъпило на същата
дата,както и че то е причинено виновно от водача на лекия автомобил марка
„*** ГТ“ с рег.№***-Т.С.Б.,за което е налице и влязла в сила присъда на
наказателния съд.Приел е още за установено /а и за безспорно между
страните/,че за управлявания от виновния водач лек автомобил е имало
действаща и активна към момента на процесното ПТП застраховка
„Гражданска отговорност“,сключена с ответното дружество,както и че
ищецът е предявил на датата 17.07.2020 г. пред последното дружество
извънсъдебна претенция за изплащане на обезщетение за неимуществените
вреди,търпени от него в резултат смъртта на сестра му В.,но такова не му е
било изплатено от застрахователя по доброволен път.
На следващо място,пъървоинстанционният съд е приел за доказано,че
между ищеца и починалата му сестра е съществувала много силна връзка на
7
привързаност,по-силна от обикновената такава,както и че смъртта на В.Ф. е
причинила на ищеца морални болки и страдания,надхърлящи по интензитет и
времетраене мормално присъщите за такъв случай.В резултат на това съдът е
счел,че е справедливо да се признае на ищеца правото на обезщетение за
неимуществените вреди,търпени от него вследствие смъртта на сестра
му.Като размер,първоинстанционният съд е приел,че справедливото по
смисъла на чл.52 от ЗЗД обезщетение за тези вреди следва да бъде
определено на сумата от 15 000 лв. при съобразяване интензитета и
продължителността на същите вреди.Затова и като е счел за неоснователно
възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалата,респективно като е приел,че обезщетението не
подлежи на намаляване съгласно чл.51,ал.2 от ЗЗД,както и че е неоснователно
възражението на ответника за приложимост на лимита,предвиден в §96 от
ПЗР на ЗИД на КЗ,първоинстанционният съд като краен резултат е уважил
предявения частичен осъдителен иск до размера от 15 000 лв.,а за разликата
над този размер до претендирания такъв от 30 000 лв. /заявен като частичен от
100 000 лв./ иска е отхвърлен като неоснователен и недоказан.В тази
отхвърлителна част първоинстанционното решение не е обжалвано в
законния срок,съответно на което е влязло в сила в същата част.Относно
лихвата за забава първоинстанционният съд е приел,че тя се дължи от
датата,посочена в исковата молба-18.10.2020 г. и именно от тази дата я е
присъдил върху уважения размер на обезщетението.
Настоящият съд,след самостоятелна преценка на събраните в
първоинстанционното производство доказателства и на приложимите спрямо
случая правни норми,приема първоинстанционното решение за неправилно в
обжалваната му част по следните съображения:
Правилна е възприетата от първоинстанционния съд фактическа
обстановка относно настъпването на твърдяния в исковата молба деликт и
приетото за доказано наличие на причинно-следствена връзка между деликта
и смъртта на сестрата на ищеца-В.П.Ф..Правилно е прието,че смъртта на
последната е настъпила в резултат на ПТП,причинено виновно на 20.02.2017
г. от Т.С.Б. при управлението на лек автомобил марка „*** ГТ“ с рег.
№***.Същото лице с влязла в сила присъда,постановена на 04.09.2018 г. по
НОХД №432/2018 г. по описа на Софийския окръжен съд,НО,6-ти състав
/приложена към първоинстанционното дело в заверено копие/,е признато за
8
виновно в извършването на процесното ПТП при управление на посочения
лек автомобил и при нарушаване на правилата за движение по
пътищата,визирани в нормите на чл.21,ал.1 и чл.2 от ЗдвП,за което му е
наложено и определеното с присъдата наказание.Тази присъда,съгласно
чл.300 от ГПК,има задължителна сила за гражданския съд,който разглежда
гражданските последици от деянието,относно това,дали е извършено
деянието,неговата противоправност и виновността на дееца.Наред с
това,присъдата е и несъмнено доказателство за причинно-следствената връзка
между извършеното от Т.Б. противоправно деяние и смъртта на сестрата на
ищеца,тъй като с нея е признато за установено,че вследствие на извършеното
деяние Б. е причинил по непредпазливост смъртта на В. П. Ф..Наред с
изложеното,правилно е прието /а е и безспорно между страните/,че за
увреждащия лек автомобил е имало действаща към момента на
произшествието застраховка „Гражданска отговорност“,обективирана в
сключена с ответното дружество застрахователна полица.И още правилно е
прието,че деянието на водача на посочения лек автомобил осъществява
всички признаци от обективна и субективна страна на деликтния състав по
чл.45 от ЗЗД,поради което и с оглед доказаното наличие на валидно
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите към момента на пътния инцидент,е породена
отговорността на ответника-застраховател на основание чл.432,ал.1 от
КЗ.Цялата изложена в мотивите на първоинстанционното решение
фактическа обстановка в тази насока,както и направените въз основа на нея
правни изводи,се споделят от настоящия състав,а и срещу същите факти и
извлечени от тях правни изводи не са изложени никакви оплаквания в
процесната въззивна жалба.Въпреки това обаче,като се имат предвид
съдържащите се във въззивната жалба оплаквания срещу
първоинстанционното решение,спорна остава материалноправната
легитимация на ищеца за получаване на исканото от него застрахователно
обезщетение и приетите в тази връзка фактически и правни изводи от
първоинстанционния съд.А настоящият съд,по изложените по-долу
съображения,счита за неправилна извършената от първостепенния съд
преценка,че ищеца разполага с такава легитимация,съответно на което е
неправилна и преценката му,че предявеният от ищеца И.В. иск е доказан по
основание.Конкретните съображения на въззивния съд в тази насока са
9
следните:
Тъй като ищеца е брат на загиналата при настъпилото на 20.02.2017 г.
ПТП-В.Ф.,то несъмнено за преценка на материалноправната му легитимация
по процесния иск следва да бъдат съобразени задължителните за съдилищата
разяснения по тълкуване и прилагане на закона,дадени с Тълкувателно
решение №1/2016 от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС,на които се позовава и
ответника в подадената от него въззивна жалба по повод на основното му
оплакване за липса на материалноправна легитимация на ищеца и за
неправилна преценка на първоинстанционния съд,че такава легитимация в
случая е доказана.Съгласно същото тълкувателно решение,материално
легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена
смърт на техен близък са лицата, посочени в ППВС № 4/25.05.1961 г. и
ППВС № 5/24.11.1969 г., и по изключение всяко друго лице, създало трайна и
дълбока емоционална връзка с починалия и търпящо продължителни болки и
страдания от неговата смърт, които в конкретния случай е справедливо да
бъдат обезщетени.В цитираното тълкувателно решение изрично е посочено,
че обезщетение се присъжда при доказана особено близка връзка с починалия
и действително претърпени от смъртта му неимуществени вреди, а в
съобразителната му част е разяснено, че възможността за обезщетяване на
други лица, извън изброените в ППВС № 4/1961 г. и № 5/1969 г., следва се
допуска само по изключение – когато житейски обстоятелства и ситуации са
станали причина за възникване на особено близка привързаност между
родствениците /баби, дядовци и внуци, братя и сестри/, надвишаваща
традиционната за българските семейни отношения такава, изразяваща се във
взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост, така че
смъртта на единия да причини на другия морални болки и страдания,
надхвърлящи нормално присъщите за съответната родствена връзка и
сравними по интензитет и продължителност с неимуществените вреди,
търпени между най-близките – лицата от цитираните постановления.
Съществуването на особено близка житейска връзка, даваща основание за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смърт в подобна
хипотеза, следва да се преценява от съда във всеки конкретен случай, въз
основа на наведените и установени по делото факти, а обезщетение е
дължимо само при условие, че ищецът е провел главно и пълно доказване
относно наличието й.
10
В случая,за установяване на твърдяните от ищеца обстоятелства
относно връзката му с неговата сестра приживе,както и на обстоятелствата
относно понесените от ищеца морални и емоционални болки и страдания
вследствие смъртта на сестра му,по първоинстанционното дело са разпитани
свидетелите Д.Д.К. и И.Я.Т.,и двамата без родствена връзка с ищеца и
починалата му сестра,но познаващи ги и контактуващи с тях още от ранна
детска възраст.Показанията на двамата свидетели са непротиворечиви
помежду си и са основани на преките впечатления на свидетелите за
отношенията между ищеца и сестра му В.,поради което същите показания
правилно са кредитирани от първоинстанционния съд,но е неправилна
преценката на съда за фактите,изнесени от свидетелите чрез дадените от тях
показания.Или,казано с други думи,неправилно първоинстанционния съд е
приел,че установените чрез свидетелските показания факти за отношенията
между ищеца и починалата му сестра водят до извод,че ищеца разполага с
материалноправна легитимация по предявения от него иск.Напротив,чрез
тези свидетелски показания не се доказва в живота на ищеца и сестра му да
са съществували такива житейски обстоятелства и ситуации,които да са
станали причина за възникване на особено близка привързаност между
двамата,надвишаваща традиционната за българските семейни отношения
привързаност,нито пък тези показания установяват смъртта на сестрата на
ищеца да е причинила на последния такива морални болки и страдания,които
да надхвърлят нормално присъщите за подобна родствената връзка болки и
страдания и да са сравними по интензитет и продължителност с
неимуществените вреди,търпени между най-близките-лицата от цитираните
по-горе постановления на Върховния съд.Това,което най-общо казано,се
установява от показанията на горните двама свидетели,преценени в тяхната
съвкупност, е че ищеца и сестра му В. винаги са били в много добри
отношения,били са неразделни и са се помагали взаимно при нужда,като в
един времеви период през 2015-2016 г.,когато ищецът И. останал без
работа,сестра му В. ме е помагала финансово.Друго,което се установява от
свидетелските показания е,че ищецът и сестра му като деца са живеели заедно
с техните родители в дома им в с.С.,а като възрастни вече всеки от двамата е
живеел отделно в града,като ищецът има и свое семейство с деца,но в
почивните дни редовно са ходели заедно на село,за да помагат на родителите
си и да се грижат за тях.
11
Споделеното от разпитаните свидетели очертава една фактическа
картина,според която ищецът и сестра му В. действително са имали много
добри и топли отношения помежду си,били са много близки и
задружни,поддържали са постоянна връзка още от детските години и до
смъртта на сестрата,не са имали дрязги и винаги са се подкрепяли
взаимно.Всички тези обстоятелства обаче не обосновават извод за
изключителност в близостта между ищеца и починалата му сестра по
смисъла,разяснен в Тълкувателно решение №1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС,а
сочат на нормална и обичайна за българската традиция духовна и
емоционална близост между брат и сестра,която се характеризира с взаимна
обич,разбирателство и морална подкрепа.За да се приеме,че между едно
починало в резултат на ПТП лице и лицето,претендиращо обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на първото и попадащо извън кръга на
лицата по Постановление №4/1961 г. и Постановление №5/1969 г. на Пленума
на ВС,е съществувала особено близка връзка,необходимо е освен формалното
родство с произтичащата от него близост между лицата,да са се проявили
конкретни житейски обстоятелства,обусловили създаването на по-голяма от
близостта,считана за нормална за съответната родствена връзка.Такова
обстоятелство например,относимо към връзката между братята и сестрите е
израстването им сами като деца поради продължително отсъствие на
родителите за работа в чужбина или поради друга причина /в този смисъл-
решение №92 от 17.11.2020 г. на ВКС по т.д.№12752019 г.,II
т.о.,ТК,постановено по реда на чл.290 от ГПК/.В случая подобни житейски
обстоятелства не се установяват.В показанията на свидетелите К. и Т. се
изнасят данни,че ищеца и сестра му са израсли заедно в дома на родители им
и заедно с тях,но това не са житейски обстоятелства,обуславящи създаването
на особена близост между тях двамата,а напротив-това са съвсем обичайни и
традиционни за живота на българските семейства обстоятелства,в частност-за
живота на братята и сестрите в такива семейства.А що се касае до
отношенията между ищеца и сестра му след детската им възраст и към
момента на пътния инцидент,то от показанията на разпитаните свидетели
може да се направи единственият извод,посочен и по-горе,че тези отношения
са били много добри и топли,но всеки от тях е имал свой живот и е живеел
отделно,като ищецът има и свое семейство,с което е живее,а поддържаната
между него и сестра му връзка може да бъде охарактеризирана като нормална
12
връзка на обич,привързаност и взаимопомощ между брат и сестра.Не
обосновава извод за изключителност на отношенията между ищеца и сестра
му В. и соченият от свидетелите факт,че двамата са полагали общи грижи за
своите родители и в тази връзка често са ходели заедно на село при
родителите си.Оказването на обща помощ от брата и сестрата спрямо
родителите им е показател за тяхното отношение към самите им родители,а
не за отношенията помежду им,а и такава помощ също е обичайна,а не
изключителна за живота в българските семейства.
На следващо място,показанията на горните свидетели не установяват и
понасянето ма морални болки и страдания от ищеца,надхвърлящи болките и
страданията,които обикновено е нормално и присъщо да изпита едно лице от
загубата на своя сестра /или брат/.Това,което става ясно от показанията на
свидетелите е,че ищеца е понесъл тежко смъртта на сестра си и пътния
инцидент с нея му се е отразил много лошо,че след същия инцидент /свидетел
на който е станал и самият ищец,тъй като е управлявал автомобила,в който е
пътувала сестра му/,той не е същия като преди весел човек,а се е затворил в
себе си и често пред свидетелите говорел за случилото се със сестра
му.Двамата разпитани свидетели дават показания и за това,че след процесния
пътен инцидент ищецът имал проблеми със сърцето и предните горни зъби са
започнали да му падат,но самите свидетели заявяват,че не знаят дали това е в
резултат на преживения стрес от инцидента,респективно-от смъртта на
сестрата на ищеца,а и по делото липсват други доказателства,от които да
стане ясно дали има пряка причинна връзка между посочените здравословни
проблеми на ищеца и изпитания от него стрес от смъртта на сестра му.Не са
събрани по делото и доказателства,които да потвърдят изложеното в исковата
молба твърдение,че вследствие смъртта на сестра му,ищецът е изпаднал в
тежка депресия,като извод за това не може да се извлече от показанията на
разпитаните свидетели.Казано обобщено,установените чрез показанията на
свидетелите данни за психо-емоционалното състояние на ищеца след смъртта
на сестра му В.,не очертават понасянето на морални болки и страдания от
него след този момент,надхвърлящи по интензитет и продължителност
болките и страданията,които би изпитало обичайно едно лице от смъртта на
своя сестра или брат.
Всичко изложено по-горе налага извода,че в случая са недоказани и
двете кумулативни предпоставки за присъждане на обезщетение за
13
неимуществени вреди,предвидени в задължителната съдебна практика
/коментирана по-горе и обективирана в цитираното тълкувателно
решение/.От това следва и извода,че ищеца не разполага с материалноправна
легитимация да получи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на
неговата сестра В.Ф.,настъпила вследствие на ПТП от 20.02.2017 г.А липсата
на такава легитимация обосновава и извода,че предявеният осъдителен иск е
неоснователен и като такъв следва да се отхвърли изцяло.Противно на този
извод,първоинстационният съд е приел иска за доказан по основание и го е
уважил частично по размер и този негов извод,предвид гореизложеното,се
явява неправилен,съответно на което и решението в обжалваната му от
ответника част,с която иска е уважен до размера от 15 000 лв.,ведно със
законната лихва върху тази сума от датата 18.10.2020 г. до окончателното
плащане,е неправилно и като такова следва да се отмени в същата
част.Вместо това,с настоящото решение и предвид възприетия от въззивния
съд извод за пълна неоснователност на иска,същият следва да бъде отхвърлен
и за уважения от първоинстанционния съд размер от 15 000 лв.,ведно със
законната лихва върху тази сума,считано от посочената в ИМ дата-18.10.2020
г. до окончателното плащане.
За останалата част над сумата от 15 000 лв. до претендирания размер
от 30 000 лв. /заявен като частичен от 100 000 лв./ искът,както по-горе се
посочи,е отхвърлен от първоинстанционния съд и в тази част решението не е
обжалвано,съответно на което е влязло в законна сила в същата част.
Предвид пълната неоснователност на процесния
иск,първоинстанционното решение следва да се отмени и в частта,с която
ответното дружество е осъдено да заплати на упълномощеното от ищеца
Адвокатско дружество „Г. и М.“ сумата от 980 лв. адвокатско
възнаграждение,присъдено на основание ч„л.38,ал.1,т.2 от Закона за
адвокатурата за оказана безплатна адвокатска защита на ищеца пред първата
инстанция.По същата причина-пълна неоснователност на процесния
иск,първоинстанционното решение следва да се отмени и в частта,с която
ответното З.Д. е осъдено да заплати на държавата такса в размер на 600 лв.
върху уважения от първата инстанция размер на иска.
По разноските пред въззивната инстанция:
С оглед основателността на въззивната жалба,въззиваемият И.В.
14
следва да бъде осъден да заплати на дружеството-жалбоподател разноски за
въззивната инстанция в общ размер на 800 лв.,от които платена държавна
такса по жалбата в размер на 300 лв. и платено адвокатско възнаграждение в
размер на 500 лв. по приложения договор за правна помощ №278 от
25.10.2021 г. и банково преводно нареждане от същата дата.
Мотивиран от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №260066 от 19.05.2021 г.,постановено по т.д.
№221/2020 г. по описа на Окръжен съд-Х,в частта,с която е осъден ответника
З.Д. „Л.“АД-гр.С. с ЕИК *** да заплати на ищеца ИВ. П. В. с ЕГН **********
сумата от 15 000 лв. обезщетение за претърпените неимуществени вреди от
смъртта на сестра му В.П.Ф.,починала на 20.02.2017 г. в резултат на
ПТП,настъпило на същата дата на автомагистрала „Т.“ в района на 53-ти
километър в платното за движение в посока от гр.С. към гр.П.,предизвикано
от управлението на моторно превозно средство-лек автомобил „***“ с ДК№
*** в нарушение на правилата за движение,застраховано при ответника,за
което има влязла в сила присъда №34/04.IX.2018 г.,постановена по НОХД
№432/2018 г. на Окръжен съд-С.,ведно със законната лихва за забава върху
присъдената сума от 18.X.2020 г. до окончателното изплащане на
обезщетението,като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от ИВ. П. В. с ЕГН
********** против „З. Л.“АД-гр.С. с ЕИК *** иск по чл.432,ал.1 от КЗ и до
уважения от първоинстанционния съд размер от 15 000 лв. обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от ищеца поради смъртта на сестра му
В.П.Ф.,починала на 20.02.2017 г. в резултат на ПТП,настъпил на същата дата
на автомагистрала „Т.“,ведно със законната лихва върху тази сума,считано от
18.10.2020 г. до окончателното й изплащане.
ЗА разликата над сумата от 15 000 лв. до претендирания размер от 30
000 лв. /заявен като частичен иск от 100 000 лв./ искът по чл.432,ал.1 от
КЗ,предявен от ищеца ИВ. П. В. с ЕГН ********** против „З. Л.“АД-гр.С. с
15
ЕИК ***,е отхвърлен с първоинстанционното решение № 260066 от
19.05.2021 г.,постановено по т.д.№221/2020 г. по описа на Окръжен съд-Х,и в
тази част същото решение като необжалвано в законния срок е влязло в сила.
ОТМЕНЯ решение № 260066 от 19.05.2021 г.,постановено по т.д.
№221/2020 г. по описа на Окръжен съд-Х,и в частта,с която ответника „З.
Л.“АД-гр.С. с ЕИК *** е осъден да заплати на Държавата по сметка на съда
сумата от 600 лв. държавна такса,както и в частта,с която е осъден да заплати
на Адвокатско дружество „Г. и М.“ с Булстат
***,гр.Х,бул.“Б.“№150,ет.2,офис 217,сумата от 980 лв. възнаграждение за
процесуалното представителство на ищеца ИВ. П. В. по делото.
ОСЪЖДА ИВ. П. В. с ЕГН ********** с
адрес:гр.Х,ул.“***“№46,вх.Б,ет.7,ап.60 да заплати на „З. Л.“АД с ЕИК ***,със
седалище и адрес на управление гр.С.,бул.“***“№67А,сумата от 800 лв.
/осемстотин лева/,представляваща направени съдебни разноски пред
въззивната инстанция по т.д.№582/2021 г. по описа на Апелативен съд-П..
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16