№ 325
гр. Търговище, 19.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, XI СЪСТАВ, в публично заседание
на първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Йоханна Ив. Антонова
при участието на секретаря Анна Г. Александрова
като разгледа докладваното от Йоханна Ив. Антонова Гражданско дело №
20223530101611 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл.
405,ал.1 от КЗ.
Ищецът А. К. Т. от гр.Търговище, действащ чрез процесуален
представител и съдебен адресат адв.М. В.-САК твърди в исковата си молба,
че на 17.02.2022г. сключил с ответното дружество „ДЖЕНЕРАЛИ
ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, ЕИК ********* гр.София, договор за застраховка
„Каско на МПС” за което е издадена полица № 0312220530004896 със срок
от 18.02.2022г. до 17.02.2023г. за собствения му л.а. „Фолксваген“ модел
„Пасат“ с рег.№ Т 98** ВТ.Твърди още, че на 02.10.2022г. около 07,30ч. пред
дома на ищеца, когато същият, излизайки с автомобила си от гаража, върху
колата паднала мазилка, отронена от жилищната сграда. Ищецът сочи, че
незабавно уведомил полицейските органи, които съставили констативен
протокол, както и застрахователя-ответник по делото за настъпилите щети по
автомобила му, които щети били описани и в Протокол за извършен оглед на
МПС по щета № *********.Твърди, че са увредени преден капак, челно
стъкло със сензор, калник преден десен, странично огледало дясно, калник
преден ляв, лява врата, странично огледало ляво, колонка предна лява, лайсна
предна на лява врата и др. Сочи още, че ремонтирането на автомобила било
възложено на автосервиз „Хрома 2001“ ЕООД , като за ремонтите и издадена
фактура № 540/01.11.2022г. за сумата от 6194,48лв., която била заплатена в
брой, за което уведомил застрахователя и поискал изплащане на посочената
сума, но с плащане от 07.11.2022г. застрахователят му изплатил само част от
същата в размер на 3 530,08лв. Поради изложеното и като счита, че с
извършеното извънсъдебно частично плащане застрахователят е признал
1
всички факти, относими към основателността на иска, а е оспорил единствено
размера на претенцията, ищецът приема, че за него е налице правен интерес
от предявяване на настоящия иск за заплащане на сумата от 1 000лв. като
частичен от общо 2 664,40лв.; претендира законната лихва от датата на
исковата молба-01.12.2022г. и разноските по делото.С допълнителна молба от
процесуалния представител на ищеца от 01.03.2023г. по реда на чл. 143,ал.2
от ГПК се излага, че посочения механизъм на ПТП е погрешно отразен от
процесуалния представител в исковата молба, а се касае до вреди, настъпили
докато автомобилът на ищеца е бил паркиран пред гаража му, поради
погрешно предадена му информация първоначално от трето лице-близък на
ищеца, който се свързал с него за първоначална консултация.По реда на чл.
214,ал.1 от ГПК в съдебно заседание от 01.06.2023г. съдът е допуснал
изменение в размера на предявения иск, който се счита предявен за сумата от
2664,40лв.В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява и не се
представлява. Постъпила е молба от процесуалния му представител за
разглеждане на делото в отсъствието на ищеца, като предявеният иск се
поддържа и се иска уважаването му, претендира законната лихва от
01.12.2022г. и разноските по делото.
В срока и по реда на чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от
ответника, чрез процесуален представител юрисконсулт А. Т., в който
предявеният иск се оспорва изцяло по основание и размер.Излага се, че в
случая е налице изключение от застрахователното покритие по т.16.12, б) от
ОУ, доколкото са налице различни обяснения на ищеца относно фактите по
увреждането на автомобила в исковата молба и пред застрахователя, при
което се счита, че плащането на сумата от 3 530,08лв. е извършено поради
грешка.На следващо място, ответникът счита, че не е налице ПТП, доколкото
в обясненията на ищеца пред застрахователя и пред полицейските органи
същият е посочил, че мазилката е паднала върху автомобила му докато
същият е бил паркиран пред входа, в който ищецът живее.Оспорва се и
механизма на причиняване на вредите в тази връзка и се приема, че същите не
могат да настъпят по време на движение на МПС. Посочва се още, че ако се
касае до различна претенция, то с такава застрахователят не е бил сезиран.В
условията на евентуалност се посочва, че определеното и изплатено застр.
обезщетение е съобразено с условията на застрахователния договор и
протокола за оглед, като се счита, че ответникът не дължи други суми;
излагат се допълнителни съображения; в условията на евентуалност се
оспорва претендирания размер и като значително завишен, като
несъответстващ на вредите и на възрастта на автомобила-над 9г. Поради
изложеното, ответникът оспорва изцяло предявения иск като моли същият да
бъде отхвърлен, ведно със законните последици. Не се оспорват следните
обстоятелства: наличието на договор за имуществена застраховка „Каско” за
процесния автомобил и валидността му към датата на увреждането, както и
изплащането на сумата от 3530,08лв.В съдебно заседание ответникът, редовно
призован, не изпраща представител.Постъпила е молба за разглеждане на
2
делото в отсъствие на негов представител, като въведените възражения се
поддържат и се иска отхвърляне на претенцията, като неоснователна,
претендират се разноски; в условията на евентуалност е въведено възражение
относно размера на претенцията, като завишен, както и възражение за
прекомерност по чл. 78,ал.5 от ГПК.
Съдът, след преценка на доказателствата по делото и като съобрази
доводите и възраженията на страните, намира за установено от фактическа
страна следното:
Не е спорно между страните по делото наличието на валидно
съществуващо застрахователно правоотношение по застраховка „Каско” по
полица № 0312220530004896 със срок от 18.02.2022г. до 17.02.2023г. за л.а.
„Фолксваген“ модел „Пасат“ с рег.№ Т 98** ВТ. и за което застрахователят е
определил и изплатил сума в размер на 3530,08лв.По делото е представена
полицата, както и платежни документи от ищеца за изплатена
застрахователна премия.От приложената по делото застрахователна преписка
се установява, че от писмо рег.№ 199399-9854/23.11.2022г. от РУ Търговище,
изпратено до застрахователя се установява, че нанесената щета на процесния
автомобил „Фолксваген“ модел „Пасат“ с рег.№ Т 98** ВТ е настъпила когато
същият е бил паркиран в гр.Търговище, ул.“Перник“, № 6 в непосредствена
близост до терасите на жилищната сграда, като щетата е била причинена от
паднали самооткъртили се парчета от мазилката на сградата вследствие на
остаряване и без човешка намеса. От искане за оценка на вреди по
застраховка „Каско на МПС“ се установява, че ищецът е предоставил
необходимите документи на застрахователя и е посочил като начин на
определяне на обезщетението: по фактури, предварително съгласувани със
застрахователя.От извършения оглед на процесното МПС от служители на
застрахователя на 02.10.2022г. са отразени увредените части на автомобила, а
от Опис-заключение по претенция № *********/02.10.2022г., изготвен от
застрахователя се установява, че за поправяне на причинените на автомобила
щети, боядисване и доп. материали, е определена сумата от 3530,08лв.,
приложени са и фотоснимки на увредения автомобил.По делото са
представени и Общите условия за застраховка Каско на МПС, като в чл. 75 е
посочено, че оценката на щетите и обезщетяването на същите се извършва по
правилата на застрахователя и приетите от него методики, а в чл. 78.3 е
уговорено, че при частична щета на МПС, за което от датата на първата
регистрация до датата на началото на застраховката са изминали от 5 до 10
години, застрахователното обезщетение се определя по един от следните
начини, избрани от застрахования- в автосервиз избран от застрахования,
след предварително писмено съгласие от застрахователя, като
застрахователното обезщетение се изплаща на съответния автосервиз от
застрахования-чл.78.3.1; в доверен сервиз, като при ремонта на МПС
увредените части са подменят с алтернативни или части втора употреба, а
при невъзможност за доставка-с оригинални части-чл.78.3.2; по експертна
оценка, изготвена от застрахователя-чл.78.3.3.От фактура №
3
**********/01.11.2022г. изд. от „Хрома 2001“, ЕИК ********* гр.Търговище
се установява, че за ремонта на увредения автомобил ищецът е заплатил
сумата от 6194,48лв., а от Преводно нареждане от 07.11.2022г. се установява,
че застрахователят е изплатил на ищеца сумата от 3530,08лв.
застрахователно обезщетение по щета № *********. От първоначалното
заключение по назначената САвтЕ, неоспорено от страните, което съдът
кредитира изцяло като безпристрастно и отговарящо на поставените задачи,
както и от разясненията на вещото лице в съдебно заседание се установява, че
при определяне на обезщетението, вещото лице е определил обезщетението за
тези щети по Наредба № 24/2006г. и протокола за оглед(т.е. с овехтяване),
като се посочва вредите по пазарна стойност са в размер на 4708,88лв., като
ползването на части втора употреба няма да се отрази на основните функции
на автомобила, а размерът на вредите, определен по средни пазарни цени с
части втора употреба е в размер на 3683,13лв. В допълнителното заключение
на вещото лице, оспорено от ответника, което съдът кредитира като
безпристрастно и отговарящо на поставените задачи се посочва, че без
прилагане на коефициентите на овехтяване, размерът на обезщетението за
ремонтните работи по автомобила е в размер на 8814,86лв.От показанията на
св. Н. К. К.-съсед на ищеца се установява, че познава ищеца и автомобила
м,у, като една сутрин чул силен шум, излязъл на терасата и видял, че върху
колата на ищеца е паднала пепел и строителна мазилка, която засипала
автомобила, който бил паркиран.Свидетелят позвънил на ищеца да погледне
колата си и след това го видял да излиза от входа и да отива при
автомобила.Съдът, отчитайки обстоятелството, че свидетелят е
незаинтересован от спора и е очевидец на състоянието на автомобила на
ищеца непосредствено след падането на мазилката върху колата и при липса
на данни друг такъв случай да е имало приема, че показанията му касаят
именно процесното увреждане на автомобила от 02.10.2022г., при което
следва да кредитира показанията му изцяло, като логични и непротиворечиви
и като отговарящи на писмените доказателства по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните
правни изводи: Предявеният иск за изплащане на застрахователно
обезщетение по застраховка „Каско на МПС” е обоснована с обстоятелството,
че застрахователят е определил и изплатил занижено по размер обезщетение в
размер на 3530,08лв., вместо установената стойност на ремонта в издадената
на ищеца фактура № **********/01.11.2022г. изд. от „Хрома 2001“, ЕИК
********* гр.Търговище на стойност 6194,48лв., при което ищецът
претендира заплащането на разликата между двете суми(след допуснато
изменение в размера на претенцията по чл. 214,ал.1 от ГПК), а именно-
2664,40лв., ведно със законната лихва и разноските по делото.От събраните
гласни и писмени доказателства съдът приема за безспорно установено, че на
02.10.2022г. около 7,30ч. сутринта, когато автомобила на ищеца „Фолксваген“
модел „Пасат“ с рег.№ Т 98** ВТ, валидно застрахован със застраховка
„Каско“ в ответното дружество, е бил паркиран в близост до сградата в която
4
ищецът живее в гр.Търговище ул.“Перник“, № 6, върху него е паднала
мазилка от сградата, което е причинило щети по автомобила. С оглед на
изложеното , а и доколкото ответникът е изплатил застрахователно
обезщетение за тези щети, то съдът приема доводите на процесуалния му
представител за неустановеност на механизма на увреждането за
неоснователни. Другият спорен въпрос по делото е относно размера на
застрахователното обезщетение и начина на определянето му, като в тази
връзка, съдът приема следното: Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ, при настъпване на
застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените
вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на
подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност. С
разпоредбата на чл. 400, ал. 1 КЗ е дадена дефиниция на понятието
действителна застрахователна стойност - стойност, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество.
Възстановителната стойност е дефинирана с разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ
като стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и
качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство,
монтаж и други, без прилагане на обезценка. Съобразно разпоредбата на чл.
400, ал. 3 КЗ, ако не е уговорено друго, се приема, че застрахователната сума
по договора е определена съгласно действителната стойност на имуществото.
Съгласно установената съдебна практика застрахователното обезщетение при
вреди на имущество е в размер на действително претърпените и доказани по
размер вреди до уговорената в застрахователната полица застрахователна
сума. Обезщетението по договор за имуществена застраховка се определя в
рамките на договорената максимална застрахователна сума, съобразно
стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля
действителната стойност на увреденото имущество, определена като
пазарната му стойност към датата на увреждането. При изчисляване на
обезщетението не следва да се прилага и коефициента на овехтяване. В този
смисъл са постановените по реда на чл. 290 ГПК: решение № 79 от 02.07.2009
г. по т. д. № 156 / 2009 г. на ВКС ТК, I т.о. - "Размерът на застрахователното
обезщетение се определя в рамките на договорената застрахователна
стойност на имуществото, съобразно доказания размер на претърпяната
вследствие застрахователното събитие вреда, който не може да надхвърля
действителната стойност на увреденото имущество, определено по пазарната
му стойност. При изчисляване размера на обезщетението не следва да се
прилага коефициент за овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в
самата застрахователна стойност"; решение № 6 от 2.02.2011 г. на ВКС по т.
д. № 293/2010 г., I т. о. - „Обезщетението по имуществена застраховка се
определя в рамките на договорената максимална застрахователна сума,
съобразно стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не може да
надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, определена
като пазарната му стойност към датата на увреждането”. Нормата на чл. 400,
5
ал. 3, вр. с ал. 1 КЗ, изрично урежда, че когато между страните по
застрахователни договор не е уговорено друго, то обезщетението се дължи по
действителната стойност на увреденото имущество, като за такава се смята
стойността, срещу която вместо него може да се купи друго със същото
качество, т.е по пазарната му стойност. В тази насока ВКС се е произнесъл и в
Р № 115 от 9.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 627/2008 г., II т. о., ТК и Решение
№ 209 от 30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т. о., ТК и др..В
конкретния случай, видно от съдържанието на застрахователната преписка,
ищецът, който има право да избере начина на определяне на обезщетението –
чл.78.3 от ОУ, изрично е посочил начина, а именно- по фактури,
предварително съгласувани със застрахователя, който от своя страна не е
приел посочения начин, изготвяйки сам оценка и липсват данни ищецът да е
приел този начин на обезщетяване, не се и твърди подобно споразумение
между страните.Но дори и такова да беше налице, съдът приема, че
възражението на застрахователя би било неоснователно, доколкото липсват
както наведени твърдения за съобразените конкретни параметри при
определяне на обезщетението, така и посочени и представени доказателства
за тяхното установяване от страна на застрахователя.С оглед на изложеното,
съдът приема, че доколкото в случая не са налице хипотезите по чл. 78.3 от
ОУ, то репарирането на щетите следва да се пазарни цени, като в тази връзка
приема изцяло заключението на вещото лице в тази му част, съобразно която,
за обезщетяване на щетите по автомобила на ищеца е необходима сума в
размер на 8814,86лв., поради което възраженията на ответника за завишен
размер на претендираното обезщетение са неоснователни, доколкото това е
действителният размер на вредите, а и ищецът е заплатил по-ниска цена на
ремонта.Така от сумата в размер на 8814,86лв. следва да се приспадне
изплатеното от застрахователя обезщетение в размер от 3530,08лв., при
което останалата част е в размер на 5284,78лв., при което предявеният иск за
заплащане на разликата над 3530,08лв. до пълния заплатен от ищеца размер
от 6194,48лв. (реално изплатената цена на ремонта от ищеца) или за
разликата от 2664,40лв., предявеният иск е основателен и доказан и следва да
бъде уважен, ведно със законната лихва от датата на исковата молба-
01.12.2022г., до изплащане на задължението, на осн. чл. 405,ал.1 от КЗ и чл.
86,ал.1 от ЗЗД.
При този изход от спора, ответникът следва да заплати на ищеца
разноските по делото, които съобр. представения списък по чл. 80 от ГПК са в
размер на 106,58лв. д. такса, 120лв. депозити за вещо лице, 98,82лв. пътни
разноски от гр.София до гр. Търговище(за които е приложен касов бон от
„Лукойл“ от 05.04.2023г.) и 300лв. платено адв. възнаграждение, или общо
625,40лв., като съдът следва да се произнесе по въведеното от ответника
възражение за прекомерност на адв. възнаграждение по чл. 78,ал.5 от
ГПК.Съгл. разпоредбата на чл. 7,ал.2,т.2 от НМРАВ(ред. ДВ
бр.88/04.11.2022г.), минималното адв. възнаграждение при интерес от 1000 до
10 000 лв. е 400 лв. плюс 10 % за горницата над 1000 лв., или в случая при
6
интерес от 2664,40лв. минималното адв. възнаграждение е в размер на
566,44лв., а уговореното и платено такова е в размер на 300лв., т.е. под
минималния размер, при което възражението следва да се остави без
уважение, като неоснователно, на осн. чл. 78,ал.5 от ГПК.С оглед на
изложеното ответникът следва да заплати на ищеца направените разноски в
размер на 625,40лв., на осн. чл. 78,ал.1 от ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, ЕИК *********
гр.София, бул.“Княз Александър Дондуков“, № 68, представлявано от Н. С.-
гл. изп. директор и председател на УС и Р. Д.-изп. директор и член на УС,
двамата заедно, да заплати на А. К. Т. с ЕГН ********** от гр.Търговище,
ул.“Перник“, № 6,ет.1,ап.6, сумата от 2 664,40лв.(две хиляди шестстотин
шестдесет и четири лв. и четиридесет ст.) по сключена между страните
застраховка „Каско на МПС” по полица № 0312220530004896 със срок от
18.02.2022г. до 17.02.2023г. за л.а. „Фолксваген“ модел „Пасат“ с рег.№ Т
98** ВТ, представляваща дължима част от обезщетение за имуществени
вреди от увреждане автомобила на ищеца на 02.10.2022г., ведно със
законната лихва от 01.12.2022г. до окончателното изплащане на
задължението, на осн. чл. 405,ал.1 от КЗ и чл. 86,ал.1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, ЕИК *********
гр.София, бул.“Княз Александър Дондуков“, № 68, представлявано от Н. С.-
гл. изп. директор и председател на УС и Р. Д.-изп. директор и член на УС,
двамата заедно, да заплати на А. К. Т. с ЕГН ********** от гр.Търговище,
ул.“Перник“, № 6,ет.1,ап.6, разноските по делото в размер на 625,40лв., на
осн. чл. 78,ал.1 от ГПК, като
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението на ответника за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, като неоснователно, на осн.
чл. 78,ал.5 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните, пред Окръжен съд - Търговище.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
7