Р Е Ш Е Н И Е
№ ...............
гр. Кюстендил, 06.10.2020
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският
районен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и трети септември, две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елисавета Деянчева
при
секретаря Боянка Янкова, като разгледа
докладваното от съдия Ел. Деянчева гр.д.
№ 2673 по описа на съда за 2019
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс ГПК), във вр. с чл. 415
от с.к.
Образувано е по искова
молба, депозирана от БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. – клон България, ЕИК *********, гр. София, ж.к. Младост
4, Бизнес Парк София,
Сгр. 14, представлявано от Д. Д. – зам. управител, чрез юрисконсулт Ц. С., против Н.А., с ЕГН: **********, с адрес ***.
В исковата молба се сочи, че с по силата на Договор за отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна
карта САRD-15669114, на ответника бил отпуснат револвиращ потребителски кредит
под формата на кредитна карта MasterCard, с максимален кредитен лимит в размер 1000.00лв.
Сумата кредитополучателят усвоявал посредством
всякакви транзакции - теглене в брой от банкомати АТМ, плащания, чрез терминални устройства (POS) и др.,
осъществени, чрез издадената му кредитна карта.
Върху усвоената сума
се начислявала годишна лихва и такси за обслужване за използвания период,
съгласно определения годишен лихвен процент.
Съгласно чл.1 и чл.14 от Договора за ответника
възникнало задължение да заплаща минимална месечна
погасителна вноска, представляваща променлива величина, съобразно усвоената
сума до пълното погасяване на задължението. Той обаче преустановил редовното обслужване на кредитната карта на 01.07.2018 г., когато било последното
му плащане по нея, като балансът по нея бил в размер на минус 653.56 лв.
Това принудило кредитора да
блокира използването й. Въпреки многократните опити за контакт с длъжника и
отправените му покани да погаси натрупалите
се задължения доброволно, той продължавал да не изпълнява задълженията, което
принудило ищеца да потърси съдебна защита на вземането си. Заради това било
депозирано заявление по чл. 410 от ГПК, а по образуваното ч.гр.д. №1296/2019 г.
била издадена заповед за изпълнение.
Твърди се, че дължими понастоящем са сумите: 653.56
лв., в т.ч. използваната главница в размерна 650.30, както и договорна лихва от
01.07.2018 (първа пропусната вноска) до
06.12.2018 г. (дата на изпращане на
покана за доброволно изпълнение)
върху използваната сума в размер на 3.26 лв., като ответникът дължал и
обезщетение за забава в
размерна законната лихва в размер на 33.91 лв. за периода от 06.12.2018 (дата на изпращане на
покана за доброволно изпълнение) до 11.06.2019 (дата на завеждане на дело).
При условие че установителният иск бъде
отхвърлен поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на
вземането по кредита, преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, се иска при условие на
евентуалност, да бъде уважен осъдителен иск, с искане да бъде прието, че
исковата молба има характер на
волеизявление за обявяване на кредита за изискуем, чрез връчване на препис от
същия на ответната страна.
Доколкото заповедта за изпълнение била
връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК последвали указания
заявителя да предяви иск относно вземането си. Поради това с настоящата искова
молба съдът е сезиран с отправеното искане.
Ето защо се
поддържа искане за признаване на установено в отношенията
между страните, че ответникът има задължения към ищцовото дружество в размер на
650.30 (шестстотин и петдесет лева и тридесет стотинки) лв.,
представляваща главница по Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит,
чрез издаване и ползване на кредитна
карта САRD-15669114; 3.26 (три лева и двадесет
и шест стотинки)лв., представляваща
договорна лихва по кредита за периода от 01.07.2018 до 06.12.2018; 33.91 (тридесет и три лева и деветдесет и една стотинки) лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода от 06.12.2018 до
11.06.2019, ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното им изплащане.
При условията на евентуалност и при
отхвърляне на установителната претенция поради
ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането по кредита преди
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, се иска да бъде уважен осъдителен иск, с искане да бъде
присъдена сумата от 650.30
(шестстотин и петдесет лева и 30 стотинки) лв., представляваща главница
по Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, чрез издаване и
ползване на кредитна карта САRD-15669114; 3.26 (три
лева и 26 стотинки)лв., представляваща
договорна лихва по кредита за периода от 01.07.2018 до 06.12.2018; 33.91
(тридесети три лева и 91 стотинки)
лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 06.12.2018 до
11.06.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение до окончателното им изплащане.
Претендират се и съдебните
разноски по заповедното производство, както и по настоящото такова.
Ответната
страна в срока по чл. 131 от ГПК е депозирала писмен отговор чрез назначения
й особен представител. Сочи, че исковата претенция е неоснователна. Навеждат се
доводи за нищожност на процесния договор досежно лихвите. Твърди се, че кредиторът се е задоволил
единствено с посочването, като
абсолютни стойности, на лихвения процент по заема, ГПР и годишното му оскъпяване. Липсвала обаче ясна разписана
методика на формиране годишния процент на разходите по кредита, кои компоненти са включени в него и как се формирал
годишния процент разходи посочени в
договора. Поради това кредитното правоотношение било недействително на основание чл.22 във вр. с
чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и като такова не било в състояние да породи присъщите на този тип сделки правни
последици, независимо, че се касае за револвиращ потребителски кредит /по аналогия/.
Договорът бил нищожен и поради противоречие с
добрите нрави на основание чл.26,ал.1 предл. З от ЗЗД, т.к. посочените в договора годишни проценти лихви не
отговаряли в никаква степен на тези
фиксирани от БНБ, с което били нарушени принципите на добросъвестност и справедливост по чл.9 от ЗЗД и чл.143 и сл.
от ЗЗП. Налице била явна нееквивалентност между двете престации.
Нарушени
били и редица други изисквания на ЗПК - чл.10,ал.1 и ал.2 от ЗПК, чл.11, ал.2
от същия закон, както и визираните други изисквания в нормите на чл.10,чл.11 и
чл.12 от ЗПК, които били достатъчни да се възприеме неоснователност на
претенцията.
В открито съдебно заседание исковата молба се поддържа от ищеца и оспорва
от ответника чрез особения му представител.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна
следното:
Видно
от приетия като доказателство по делото и неоспорен Договор за отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта САRD-15669114, на ответника бил отпуснат
револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта MasterCard, с максимален кредитен лимит
в размер 1000.00лв. В договора се сочи, че усвояването
на сумите е извършено чрез покупка на изплащане на преносим компютър марка HP,
модел 15 bso35nu, като кредитът следвало да се погасява на 12 месечни
погасителни вноски от 66,02 лв. всяка, при годишен процент на разходите 22,12 % и годишен
лихвен процент 20,15 %. погасителен план с последна погасителна вноска на
01.02.2019 г. в размер на 66,02 лв.
Не се спори, че процесната карта е
била активирана, респ. сумата в размер на 707.41 лв. – усвоена, при обща цена
на закупената стока от 649 лв., както и че тя не е възстановена изцяло.
Ищецът сочи, че последното редовно обслужване на
кредитната карта е станало на 01.07.2018 г. Видно от извлечението на л.74 балансът
по сметката към тази дата бил в размер на минус 653,56 лв., в т.ч. 650,30 лв.
главница и договорна лихва 3,26 лв. за периода 01.07.2018 г. 06.12.2018 г.
По делото няма спор, че кредиторът е блокирал
кредитната карта.
Приложена е покана за плащане от 16.11.2017 г., за
която липсват данни да е връчена на длъжника.
Приложени са и месечни извлечения по кредитната карта.
Видно от материалите по приложеното ч.гр.д. № 1296/2018
г. на КРС, в полза на заявителя – ищец понастоящем, била издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение № 683/2019 г., връчена му в хипотезата на чл.
47, ал. 5 от ГПК, като предмет на искането, респ. на издадената заповед е сумата в размер на 650,30 лв., главница, дължими по
погасяване на задължение по Договор за револвиращ потребителски кредит за издаване
и ползване на кредитна карта CARD-15669114, възнаградителна лихва в размер на
3.26 лв., за периода от 01.07.2018 г. до 06.12.2018 г., мораторна лихва в размер
на 33,91 лв. за периода от 06.12.2018 г. до 01.06.2019 г., ведно със законната
лихва от датата на постъпване на заявлението в съда - 26.06.2019 г. до
окончателното изплащане на вземането. С оглед на това заповедният съд е
указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си в
едномесечен срок, като именно в срока по чл. 415 от ГПК заявителят е предявил
настоящите положителни установителни искове.
Прието е и заключение по допусната ССчЕ, според
което сумите, предмет на иска са усвоени чрез покупка на вещ на стойност 649
лв., съгласно приложена фактура, като към стойността на стоката била начислена
и застрахователна премия в размер на 58,41 лв., но не е установено да са
възстановени.
Горната фактическа обстановка съдът прие за
безспорно установена след преценка поотделно и в съвкупност на всички събрани
по делото писмени доказателства, които са допустими, относими и
безпротиворечиви.
При така установените фактически обстоятелства по делото,
съдът приема от правна страна следното:
С оглед твърденията на страните, съдът приема,
че е сезиран с иск с правно основание чл. 240 от ЗЗД, вр. с чл. 79, ал.1,
предл.1 от ЗЗД и чл. 33 от ЗПК, и по чл. 86, ал.1, изр.1 от ЗЗД, която
претенция е заявена по реда на чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 415 от с.к.
По
допустимостта:
Предявени са установителни искове по реда на чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 415, с предмет установяване съществуването на вземането,
заявено по реда на чл. 410 ГПК, за което е
било образувано ч.гр.д. № 1296/2019 г. на
КРС.
При извършената служебна проверка за допустимост на
исковата претенция се установи, че в полза на ищеца е
била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за
вземането, предмет на настоящата искова молба. Заповедта е била връчена на
длъжника в хипотезата на чл. 47 от ГПК, поради което съдът е разпоредил
процедура по чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК. Указанията на заповедния съд до заявителя
са съответни на установените обстоятелства, връчени са на заявителя – тук ищец, на
09.12.2019 г., като е спазен и срокът за предявяване на установителния иск –
исковата молба е постъпила с вх. № 28956 на 30.12.2019 г. При посочените данни претенцията е
допустима.
По
основателността:
Целта
на предявяването на иск в хипотезата на чл. 415 вр. чл. 422 от ГПК е да се
установи наличието на вземането към момента на подаване на заявлението, за
което е издадена заповед за изпълнение, но вече със сила на присъдено нещо, тъй
като в случая връчването и по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК препятства влизането
й в сила. При основателност на претенцията и съгласно чл.416 ГПК заповедта за
изпълнение придобива изпълнителна сила и въз основа на нея съдът издава
изпълнителен лист.
В случая не се оспорва обстоятелството, че в хода на
заповедното производство е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК
за търсените суми в полза на настоящия ищец, връчена на ответника по реда на
чл. 47, ал. 5 от ГПК.
Не
е спорно и че между БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А, клон България и ответника
е бил сключен договор за паричен заем,
въз основа на който бил отпуснат револвиращ
потребителски кредит под формата на
кредитна карта
MasterCard, с максимален
кредитен лимит в размер 1000.00лв., че
процесната карта е била активирана, респ. сумата в размер на 707.41 лв. –
усвоена, при обща цена на закупената стока от 649 лв., както и че тя не е
възстановена изцяло, но е следвало да се погасява на 12 месечни
погасителни вноски от 66,02 лв. всяка, при годишен процент на разходите 22,12 % и годишен
лихвен процент 20,15 %.
Липсва оспорване и на твърдението, че ответникът е следвало да връща сумата, заплащайки до 1-во число на
месеца (чл. 13 от договора) минимална месечна вноска, като е изготвен
погасителен план, като последната погасителна вноска е
следвало да бъде извършена на 01.02.2019 г. в размер на 66,02 лв., но след
01.07.2018 г. липсва изпълнение в този смисъл.
В молбата си кредиторът твърди, че е изпратил
покана за доброволно изпълнение (именувана "последна покана") от
11.12.2018 г. до длъжника, в която изрично е обявил вземането си за изискуемо и
го е поканил да го погаси. Не се установява обаче, то да е изпратено и
достигнало до адресата. Респ. не може да се приеме, че изявлението за обявената
предсрочна изискуемост е достигнало до длъжника към момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение. Но към
момента на подаване на заявлението в заповедното производство – на 26.06.2019
г. е настъпил падежът на всички погасителни вноски, като последната падежна
дата е 01.02.2019 г. В т.см. доводите за настъпила предсрочна изискуемост са
без правно значение, доколкото непогасените главница и договорно възнаграждение
(договорна лихва) са изискуеми, т.к. е настъпил падежа на всяка от вноските по
погасителни план по договора за кредит . Поради това целия кредит е изискуем, а
ответникът не е изпълнил задължението за върне в срок дължимите суми , възниква необходимост да се
разгледат възраженията на ответника за недействителност на договора за кредит.
Договорът за револвиращ
кредит има характер на потребителски кредит по чл. 9 и сл. ЗПК, поради което, като условие за неговата действителност намират
приложение императивните изисквания, уредени в ЗПК. В настоящия случай следва
да се приеме, че той е недействителен, поради неспазване на императивните
изисквания, залегнали в чл. 11, ал.
1, т. 10 ЗПК. В процесния договор кредиторът се е задоволил
единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема
и ГПР, без ясно разписана методика на формирането му. Неясно е кои компоненти
точно са включени н него. Посочен е лихвен процент по заема, който е фиксиран,
както и годишно оскъпяване, но не се изяснява как тези стойности се отнасят към
ГПР по договора. Не е ясно и включена ли е стойността на застраховката, която е
посочена в договора като финансирана услуга.
Освен това приложеният погасителен план на л. 5 от
делото, в който са вписани част от горните обстоятелства, няма данни да е бил
връчен на длъжника, а самото отбелязване върху него „екземпляр за „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД“, не сочи обратното.
Предвид изложеното и на основание чл.22 ЗПК сключеният
между страните договор за потребителски кредит е недействителен и като такъв не
може да ги обвърже, нито да създаде задължения за ответника. Нормите на чл.10,
ал.1, чл.11, ал.1 и ал.2 и чл.22 ЗПК са императивни и възможност за отклонение
от тях законодателят не е предвидил – така
ТР №1/2013 г. по т.д.№1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Имайки предвид
последиците на тази недействителност, съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, потребителят
– ответник би следвало да дължи връщане само на чистата стойност по кредита, но
не и лихви или други разходи.
Няма спор и се
установява от заключението на ССЕ, че е налице неплатена главница, но тя не
може да бъде установена за дължима в настоящото производство, тъй като би се
стигнало до подмяна на основанието на вземането. Исковете по чл. 422, вр. с чл.
415 ГПК следва да са идентични по основание, размер и период на претенциите в
заповедното производство. След като договорът е недействителен, съдът не би
могъл да признае дължимостта на главницата на същото основание. Разпоредбата на
чл. 23 ЗПК е аналогична на тази по чл. 34 ЗЗД
и се базира на института на неоснователното обогатяване – при липсата на
основание или при отпаднало основание, всеки дължи да върне това, което е
получил. В случая, сумите се претендират на договорно основание като изпълнение
с оглед действителен договор за кредит, за което е била издадена и заповедта за
изпълнение, а не на основание чл. 23 ЗПК,
като дадено по недействително правоотношение. Ето защо предявените искове по установителната претенция следва да бъдат отхвърлени изцяло.
Доколкото
осъдителната претенция се поддържа при условие, че установителният иск бъде отхвърлен поради
ненадлежно обявена предсрочна изискуемост, а това условие не се е сбъднало, т.
к. установителната претенция бе приета за неоснователна по други съображения, предявените
в условията на евентуалност осъдителни искове не следва да бъдат разглеждани.
По разноските: С оглед изхода от спора
и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответната страна се
следват деловодни разноски, но искане в т.см. не е било заявено.
Исковата претенция е свързана с установяване на
задълженията, посочени в заповедта за изпълнение издадена в предходно заповедно
производство, вкл. и разноските за него, с оглед изхода от делото и
задължителните указания по т. 12 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на
ответника също се следват разноски, но поради лисата на данни за сторени
такива, няма да му бъдат присъдени.
В хода на
производството ответникът бе представляван от назначения му на разноски на
ищеца особен представител, осъществяващ процесуално представителство, регламентирано с
особени правила и произтичащо от нарочен акт на съда - чл. 47, ал. 6 ГПК, чл. 48, ал. 2 ГПК във вр. с чл. 29, ал. 3 ГПК, който съгл.
приетото в ТР 6/2013 на
ОСГТК на ВКС, т. 6, следва да получава възнаграждение за участието си по
конкретно дело, доколкото представителството му по делото е винаги възмездно - чл. 36, ал.
13. Ето защо съдът
е разпоредил на адв. Д. да бъде изплатена сумата за това, която е внесена от
ищеца по делото.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исковете на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. – клон
България, ЕИК *********,
гр. София, Жк. Младост 4, Бизнес Парк София, Сгр. 14, представлявано от Д. Д. – зам. управител, чрез юрисконсулт Ц. С., против Н.А.,
с ЕГН: **********, с адрес ***, за признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът
има задължения към ищцовото дружество в размер на 650.30 (шестстотин и
петдесет лева и тридесет стотинки) лв., представляваща главница по Договор за отпускане на
револвиращ потребителски кредит, чрез издаване и ползване на кредитна карта САRD-15669114; 3.26 (три лева и двадесет и шест
стотинки)лв., представляваща договорна лихва
по кредита за периода от 01.07.2018 до 06.12.2018; 33.91 (тридесет и три лева
и деветдесет и една стотинки) лв., представляваща обезщетение за забава за периода
от 06.12.2018 до 11.06.2019, ведно със
законната лихва върху главницата от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 26.06.2019 г.
до окончателното им изплащане, като неоснователни и
недоказани, за които суми в хода на производството по ч.гр.д. №1296/2019 г. е
била издадена заповед за изпълнение на парично задължение.
Препис от
настоящия съдебен акт да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, а след влизането му в сила
препис от него да се изпрати на заповедния съд.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Кюстендилския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: