Р
Е Ш Е Н И Е
№ ............
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II-B въззивен
състав, в публично съдебно заседание на втори юни две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА - ТОНЕВА
мл. съдия МАРИЯ
МАЛОСЕЛСКА
при секретаря Кристина
Първанова, като разгледа докладваното от младши съдия Мария Малоселска
в.гр.дело № 10233 по описа
за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение № 119283 от 20.05.2019 г., постановено по гр. д. № 65482
по описа за 2018 г. на СРС, 65 състав, е признато за
установено по реда на чл. 422 ГПК, че Н.Н.С. и С.Х.С. дължат солидарно на
„Топлофикация София“, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ
сумата от 466,32 лева - цена за доставена от дружеството топлинна енергия за
периода 01.06.2015 г. – 30.04.2017 г. и сумата от 35,00 лева – цена за
предоставена услуга дялово разпределение за същия период, за имот с абонатен №
369552, ведно със законната лихва от 27.06.2018 г. до изплащане на вземането,
като са отхвърлени исковете срещу ответниците за цена за доставена топлинна
енергия за периода 01.05.2014 г. – 31.05.2015г. за разликата над уважения до пълния предявен размер от
755,82 лева, както и исковете по чл. 86 ЗЗД за сумата от 137,40 лв. - лихва за
забава на главницата за топлинна енергия и за сумата от 8,52 лева - лихва за
забава на главницата за дялово разпределение и двете за периода от 16.09.2015
г. до 18.06.2018 г.
Решението е постановено при участието на привлеченото
в хода на първоинстанционното производство от ищеца трето лице-помагач „Б.“ ООД.
Въззивна жалба
срещу решението в частта, с която предявените от ищеца главни искове за
разликата над уважените до пълните предявени размери и акцесорните искове за
заплащане на лихви върху главницата за топлинна енергия и върху главницата за
цена на услугата дялово разпределение са отхвърлени, е подадена от страна на
ищеца в първоинстанционното производство. Със същата решението се атакува с
доводи за допуснати от първия съд нарушения на материалния закон при
постановяването му. Жалбоподателят счита, че потребителите на топлинна енергия
са обвързани с приложимите към договора общи условия от 2008 г., по силата на
чл. 32, ал. 1 от същите, в който бил определен редът и срокът за заплащане на
сумите за топлинна енергия – в 30-дневен срок от изтичане на периода, за който
издадената фактура се отнася. Излагат се оплаквания и за неправилно приложение
от страна на СРС на правилата за давността. Моли за отмяна на решението в
обжалваната от ищеца част и за уважаване в цялост на предявените искове.
Претендират се разноски, в това число и юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.
263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от ответниците в производството. В
съдебното заседание пред въззивния съд, проведено на 02.06.2021 г.,
процесуалният им представител адв. Б. е заявила, че от името на доверителите
ѝ оспорва въззивната жалба и няма искания по доказателствата.
Третото лице
помагач не е заявило становище във въззивното производство.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, както
и възраженията, съдържащи се в подадения отговор, приема следното:
Предявени са за
разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
установяване наличието на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 42220/2018 г., 65 състав.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата. Обжалваното решение е валидно и допустимо.
По същество и като
взе предвид наведените във въззивното производство доводи за неправилност на
обжалваното решение, въззивният съд приема, че атакуваният съдебен акт в
обжалваната част е постановен в съответствие с изискванията на процесуалния
закон, като не са допуснати нарушения на приложимите към правнорелевантните за
спора факти материалноправни норми. Съображенията за това са следните:
По предявения иск
с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца по
същия е да установи по делото наличето на валидно облигационно правоотношение
по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, по силата на което
е предоставил на ответника на адреса на процесния имот услуги, чиято цена
възлиза на претендираната сума, а за ответника е възникнало задължението за
заплащането им. В тежест на ответника /при доказване на предпоставките за
основателност на иска/ е да установи по делото погасяване на задълженията си
към ответника. С оглед направеното с отговора на исковата молба възражение за
погасяване на вземанията по давност в тежест на ищеца е да установи по делото
обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване течението на погасителната
давност за съдебно предявените си притезания.
Съгласно чл. 153,
ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ потребител, респективно битов клиент на
топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател, притежаващ
вещно право на ползване, или собственик на имот, който ползва електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация
и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
В настоящия случай
решението в частта, с която предявените срещу ответниците искове са били
уважени, е влязло в сила. Спорни между страните продължават да бъдат въпросите
каква част от процесните задължения, за които исковете са отхвърлени, са
погасени по давност, съответно изпаднали ли са ответниците в забава за плащане
на главните вземание съобразно фактическите основания на предявените акцесорни
искове и наведените с въззивната жалба доводи.
Първоинстанционният
съд е изложил изчерпателни мотиви относно приложението на института на
погасителната давност за част от вземанията на ищеца, като настоящата съдебна
инстанция не намира за нужно да преповтаря същите. Възражението за погасяване
по давност е релевирано своевременно - с отговора на исковата молба. Ето защо
верен е изводът на районния съд, че с оглед разпоредбите относно ежемесечното
фактуриране, изискуемост и изпълняемост на задълженията на потребителите на
топлинна енергия съгласно приложимите за съответните периоди общи условия,
погасени по давност се явяват вземанията за топлинна енергия за периода до м.05.2015
г. вкл. Неоснователен е доводът, поддържан от ищеца с въззивната жалба, за
„изместване“ напред във времето на изискуемостта на задълженията по общите
фактури, доколкото изложените аргументи не са в съответствие с приложимите към
договорите с потребителите общи условия.
Вземането е за
доставена топлинна енергия през определен месец, като за всеки месец
дружеството издава отделна фактура. Издаването на няколко счетоводни документа
от ищеца за това вземане не е от естество да промени вземането и да обоснове
извод, че погасителната давност за него тече от последната издадена фактура за
това вземане. Моментът, от който започва да тече погасителната давност е
определен от законодателя в зависимост от възникване на вземането и
настъпването на изискуемостта. Изискуемостта на вземането и изпадането в забава
на плащането на същото са различни юридически факти, от тях произтичат и
различни последици. Ето защо правилни са изводите на първия съд, че извън
погасителна давност остават вземанията за периода 01.06.2015 г. – 30.04.2017
г., за които предявените главни искове са уважени.
Като неоснователни въззивния съд прецени и доводите на въззивника-ищец
относно изпадането на длъжника в забава за заплащане на задълженията си за цена
на топлинната енергия и цената на услугата за дялово разпределение, доколкото
изцяло споделя съображенията, изложени в
решението, чиято отмяна се иска с депозираната от ищеца въззивна жалба, като
аргументите за това са следните:
Основателността на
акцесорните искове предполага наличие на главни задължения и забава в
погасяването на същите. Неправилно във въззивната си жалба ищецът се позовава
на разпоредби от общите условия от 2008 г., които не са приложими към процесния
период. Що се отнася до следващите ги във времето по-нови общи условия - тези от 2014 г., препратки към които също се
съдържат във въззивната жалба на ищеца, следва да се посочи, че моментът на
забавата се определя съобразно предвиденото в клаузата на чл. 33, ал.2 от
Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Топлофикация
София” EАД на клиенти в град София /в сила от 12.03.2014г./ - купувачът е
длъжен да заплаща стойността на реално потребеното количество топлинна енергия
за отчетния период, определено на база на изравнителна сметка, в тридесетдневен
срок от датата на публикуването й на интернет страницата на продавача.
Продавачът начислява лихва за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл.32, ал.2 от ОУ, а именно върху тези, начислени с фактура за
реално потребено количество топлинна енергия, определено на база на
изравнителните сметки /чл.33, ал.4 ОУ/. Съгласно чл.33, ал.5 от цитираните Общи
условия, при забава в плащането на задълженията по чл.33, ал.2 от ОУ,
потребителят дължи обезщетение в размер на законната лихва. Ищецът обаче не
представя доказателство за публикуването на общата фактура за двата отчетни
периода, необхванати от погасителна давност, на интернет страницата си
/например съставени от нотариус констативни протоколи, удостоверяващи явяването
на последния и извършените действия по публикуване на данни за дължими суми за
ТЕ, чрез осигурен интернет достъп до индивидуалните партиди на битовите клиенти
в масивите на дружеството, осъществен чрез официалната уебстраница на ищеца/. С
оглед последното съдът приема, че без доказателства в изложения смисъл забава
за длъжниците в плащането на установената главница до датата на депозиране на
исковата молба в съда, не е налице, както е приел в решението си и
първоинстанционният съд. Не се установява изпадане в забава на длъжниците и по
отношение на вземането за цена на услугата дялово разпределение.
В производството
не са наведени доводи за приложимост на други правила за изпадане на
ответниците в забава, с оглед което и въззивният съд, предвид нормата на чл.
269 ГПК, е ограничен да ревизира преценката на решаващия състав на първия съд в
тази връзка.
Ето защо следва да
се заключи, че правилно СРС е приел, че исковете за мораторна лихва върху
главните вземания са неоснователни.
Доколкото изводите
на настоящия въззивен състав изцяло съвпадат с тези на първоинстанционния съд,
решението в обжалваната част следва да
бъде потвърдено.
По разноските в производството:
Разноски за
производството пред въззивния съд се следват само за въззиваемите. По делото
същите са представили договори за правна защита и съдействие, от съдържанието
на които се установява, че всеки от тях е заплатил в брой при сключването на
съответния договор сума в размер на 300 лева. Въззивникът не е релевирал
възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, а от друга страна разноските не надвишават
минималните размери, предвидени в Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Следователно на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в
полза на всеки въззиваем следва да се присъди сума в размер на 300 лева.
При връщане на
делото на СРС, 65 състав, следва да се извърши преценка
относно необходимостта от провеждане на производство по реда на чл. 247 ГПК
дали в диспозитива на съдебното решение не е допусната очевидна фактическа
грешка, като е посочен абонатен номер на топлоснабдения имот № 369552, а в мотивите на съдебното решение
– абонатен № 367552.
Така мотивиран,
Софийски градски съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 119283 от 20.05.2019 г., постановено по гр.д.
№ 65482 по описа за 2018 г. на СРС, 65 състав, в частта, с която са отхвърлени
предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК в
условията на солидарност срещу Н.Н.С., ЕГН ********** и С.Х.С., ЕГН **********,
искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ за цена за
доставена топлинна енергия за периода 01.05.2014 г. – 31.05.2015г. за разликата
над уважения с решението размер от 466,32 лева до пълния предявен размер от
755,82 лева, както и исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 137,40 лв. - лихва за забава на
главницата за топлинна енергия и за сумата от 8,52 лева - лихва за забава на
главницата за дялово разпределение и двете за периода от 16.09.2015 г. до
18.06.2018 г.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, да заплати на основание чл.
78, ал. 3 ГПК на Н.Н.С., ЕГН **********, сумата от 300 лева – разноски за
въззивното производство.
ОСЪЖДА „Т.С.“
ЕАД, ЕИК *******, да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на С.Х.С., ЕГН **********,
сумата от 300 лева – разноски за въззивното производство.
ВРЪЩА делото на СРС, 65 състав, за извършване на преценка
относно необходимостта от провеждане на производство по реда на чл. 247 ГПК дали в диспозитива на
съдебното решение не е допусната очевидна фактическа грешка в абонатния номер
на топлоснабдения имот.
Първоинстанционното
решение в частта, с която предявените от ищеца по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове
с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ са уважени за сумата от
466,32 лева - цена за доставена от дружеството топлинна енергия за периода
01.06.2015 г. – 30.04.2017 г. и за сумата от 35,00 лева – цена за предоставена
услуга дялово разпределение за същия период, ведно със законната лихва от
27.06.2018 г. до изплащане на вземането, е влязло в сила.
Решението е
постановено при участието на трето лице-помагач „Б.“ ООД, ЕИК *********, на
страната на въззивника ищец „Т.С.“ ЕАД.
Решението не
подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.