Решение по КНАХД №438/2025 на Административен съд - Кюстендил

Производството по делото е по реда на чл.208 и сл. от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.

Адв.М. Т. П. от САК като пълномощник на ОБЩИНА БОБОШЕВО, [ЕИК] със съдебен адрес: [населено място], [улица]обжалва решение № 211/ 30.07.2025 г. по а.н.д.№ 284/ 2025 г. на РС – Дупница. Релевира касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Твърди за издаване на НП след изтичане на срока по чл.34, ал.3 от ЗАНН, което представлява съществено нарушение на процесуалните правила. Моли за отмяна на решението и отмяна на оспореното НП. Претендира деловодни разноски за двете съдебни инстанции.

В съдебно заседание касаторът не се представлява.

В съдебно заседание ответният директор на РИОСВ – София не се явява и не се представлява.

Представителят на КОП дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че не са налице релевираните касационни основания за отмяна на въззивното решение, което намира за обосновано и правилно.

Кюстендилският административен съд, след запознаване с касационната жалба, становищата на страните и материалите по делото на районния съд, намира жалбата за допустима като подадена от пълномощник на легитимиран субект с право на обжалване по см. на чл.210, ал.1 от АПК в срока по чл.211, ал.1 от АПК.

Разгледана по същество, жалбата е основателна. Съображенията за това са следните:

Предмет на въззивно обжалване е НП № 12/ 13.02.2025 г. на директора на РИОСВ – София, с което на община Бобошево за нарушение на чл.48, ал.1, т.3, пр.2 от ЗВ на основание чл.200, ал.1, т.2, пр.последно от ЗВ е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лв.

От фактическата страна на спора районният съд е установил, че на 04.06.2024 г. служители на РИОСВ – София и ИАОС – София са провели емисионен контрол върху състоянието на отпадъчните води, формирани от Канализационната система на [населено място], които се заустват в р.С. с посочени в НП координатни точки. Установено е, че в момента на проверката се извършва заустване на смесен поток /битови, дъждовни и промишлени/ отпадъчни води от изход Канализационен колектор /КК/ на [населено място], Пункт № 1 във водоизточника р.С.. Взета е водна проба, като резултатите от изпитването, отразени в Протокол № 01-1119/ 29.06.2024 г. и Протокол № 01-1120/ 13.06.2024 г. на ГД „Лабораторно аналитична дейност“ към ИАОС установяват неспазване на индивидуалните емисионни ограничения, определени в Разрешително за заустване № 43110157/15.11.2016 г., актуализирано с Решение № ПО-01-44/ 07.03.2023 г. на директора на БД „Западнобеломорски район“. Нарушени са ограниченията по показателите за неразтворени вещества, ХПК и БПК ₅ . Формиран е извод, че с посочено действие общината не е изпълнила задължението да поддържа необходимото качество на заустваните отпадъчни води, формирани от канализацията на населеното място [населено място] във водоприемника р.С. във връзка с индивидуалните емисионни ограничения по посочените три показатели, заложени в разрешителното за заустване на отпадъчни води в повърхностни води, актуализирано с решението на директора на БД „Западнобеломорски район“.

От приобщените доказателства съдът е формирал правен извод за спазени реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН, компетентност на актосъставителя и АНО, доказано деяние и законосъобразно наложена имуществена санкция. По посочените правни доводи съдът е потвърдил оспореното НП и е осъдил община Бобошево да заплати на РИОСВ – София юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.

В пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с релевираното касационно основание съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима въззивна жалба. Преценено за съответствие с материалния закон обаче решението е неправилно. Съображенията за това са следните:

Вън от вниманието на районния съд е останало обстоятелството, че НП е издадено след изтичане на срока по чл.34, ал.3 от ЗАНН, приложим от препращане от чл.201, ал.13 от ЗВ.

Съгласно правилото на чл.34, ал.3 от ЗАНН образуваното административнонаказателно производство се прекратява, ако не е издадено НП в шестмесечен срок от съставянето на АУАН. В случая по делото, АУАН № 80/2024 г. е съставен на 12.08.2024 г., поради което шестмесечния срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН е изтекъл на 12.02.2025 г. /присъствен ден/. Оспореното НП обаче е издадено на 13.02.2025 г. Страните не спорят относно датите на съставяне на АУАН и издаване на НП и при липса на доказателства за обратното, тези дати са достоверни. Изчисляването на срока е по правилото на чл.183, ал.3 от НПК във вр. с препращането от чл.84 от ЗАНН. Образуваното административнонаказателно производство не е спирано, нито прекратявано по правилата на чл.33 или чл.43, ал.6 от ЗАНН, поради което шестмесечния срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН не е спиран. Съгласно задължителните указания в Тълкувателно постановление № 1/ 27.02.2015 г. на ВКС по т.д. № 1/ 2014 г. срокът по чл.34, ал.3 от ЗАНН е давностен. Това ще рече, че с изтичането на този срок се погасява възможността на АНО да реализира отговорността на общината като издаде НП, с което да наложи предвидената в ЗВ имуществена санкция за извършеното деяние. Пропускането на срока по чл.34, ал.3 от ЗАНН представлява съществено нарушение на процедурата за административно наказване. Дължимият резултат е прекратяване на административнонаказателното производство с мотивирана резолюция на АНО в хипотезата по чл.54, ал.1, т.6 от ЗАНН. Посоченото нарушение на процедурата води до незаконосъобразност на оспореното НП без да е необходимо разглеждането на спора по същество.

На основание чл.221, ал.2, пр.2 от АПК решението на районния съд ще се отмени и вместо него по реда на чл.222, ал.1 от АПК касационният съд ще отмени оспореното НП.

На основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН във вр. с чл.143, ал.1 от АПК жалбоподателят има право на деловодни разноски пред районния съд в размер на 500 лв. за адвокатско възнаграждение. По делото на районния съд общината е представлявана от адвокат и е заплатила възнаграждението в брой, съгласно договора за правна защита и съдействие, който има ролята на разписка. Размерът на възнаграждението е минималния такъв по чл.18, ал.2 във вр. с чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Поради липса на доказателства за разноски пред касационния съд такива не се присъждат.

Мотивиран от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 211/ 30.07.2025 г. по а.н.д. № 284/ 2025 г. на РС – Дупница И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ НП № 12/ 13.02.2025 г. на директора на РИОСВ – София, с което на община Бобошево за нарушение на чл.48, ал.1, т.3, пр.2 от ЗВ на основание чл.200, ал.1, т.2, пр.последно от ЗВ е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лв. /две хиляди лева/.

ОСЪЖДА РИОСВ - СОФИЯ да заплати на ОБЩИНА БОБОШЕВО деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. /петстотин лева/.

Решението е окончателно.

Решението да се съобщи на страните.