О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
…………../…09.2020 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно, в състав:
СЪДИЯ: ИВЕЛИНА ВЛАДОВА
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 1121
по описа за 2019
г.,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 248 от ГПК.
Постъпила е молба
с правно
основание чл.248, ал.1 от ГПК от адв. Н.П. вх. № 263062/31.07.2020г. за
изменение на постановеното Решение № 260028/03.07.2020г. по гр.дело № 1121/2019г. по описа
на ВОС в частта за разноските, като съдът присъди на адвоката увеличен размер от 9808
лева на дължимото му адвокатско възнаграждение определено по реда на чл.38 от
ЗАдв.
В
молбата се твърди, че съдът неправилно е присъдил в полза на адв. Н.П.
адвокатско възнаграждение в размер от 4930 лева, при положение че дължимото му
такова за предявените искове е в размер на 9808 лева, формирано на база
минимално дължимото възнаграждение по всеки от предявените искове включително и
върху дължимата законна лихва.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК, насрещната страна Община Варна, чрез процесуалния
си представител изразява становище за
неоснователност на молбата.
Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК и изхожда от надлежна
страна. Предвид
на това, че до приключване на съдебното дирене молителят е представил списък
на разноските по чл.80 от ГПК, молбата за
изменение се явава процесуално допустима и съдът
дължи произнасяне по същество.
За да се произнесе, настоящият състав съобрази
следното:
Производството по делото е образувано по повод
предявени oт С.З.Ш.
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.49, вр.чл.45 от ЗЗД за осъждане на ответника Община Варна да заплати на ищеца сумите от по
100 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от С.Ш.
неимуществени вреди-преживян психически стрес и страдания причинени от
настъпилата смърт чрез удавяне на неговата майка З.А.Ши на детето, за което се
е грижил и отглеждал М. Д. М. на 19.06.2014г. в следствие на настъпило
наводнение на дома, в който са се намирали - в гр.Варна, кв.“Аспарухово“,
ул.“Горна Студена“ № 68, причинено от образувана мощна приливна вълна в
непочистено дере, находящо се между улиците „Калач“ и „Горна Студена“, явяващо
се следствие на виновното бездействие на служители на ответника по повод
контрол и поддържка на безопасното функциониране на хидротехническите и защитни
съоръжения, както и бездействие по повод предприемане на действия по защита от
вредното въздействие на водите и наводенията, включително чрез поддръжка
водопроводимостта на дерето, ведно със законната лихва върху сумите считано от
19.06.2014г. до окончателното им изплащане.
По така предявените искови
претенции съдът се е произнесъл с Решение № 260028/03.07.2020 г., с което е осъдил Община Варна да заплати на
ищеца сумата от общо 170 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди-преживян
психически стрес и страдания причинени от настъпилата смърт чрез удавяне на
неговата майка З.А.Ш, и на детето, за което се е грижил и отглеждал М. Д. М. на
19.06.2014г. в следствие на настъпило наводнение на дома в който са се намирали
на посочената дата - в гр.Варна, кв.“Аспарухово“, ул.“Горна Студена“ № 68, от
които 100 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди от настъпилата смърт на
детето М. М. и 70000 лева – обезщетение за неимуществени вреди от настъпилата
смърт на З. Ш., ведно със законната лихва върху сумите считано от 19.06.2014г.
до окончателното им изплащане. Искът за
осъждане на ответника Община Варна да заплати на С.З.Ш. разликата над 70 000
лева до пълният размер на претенцията от 100 000 лева претендирана като
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на неговата майка З.А.Шнастъпила
на 19.06.2014г. е отхвърлен като
неоснователен, на основание чл.49, вр.чл.45 от ЗЗД. С решението съдът е осъдил
Община Варна да заплати на адв.Н.С.П. сумата от 4930 лева – адвокатско
възнаграждение, на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв.
Молителят – адв.П. е била
процесуален представител по пълномощие на ищеца по делото по силата на сключен
договор за правна защита и съдействие от 28.02.2020г. В същият е посочено, че
предоставената от адвоката въз основа на договора услуга ще бъде безплатна, тъй
като клиентът е материално затруднено лице по смисъла на чл.38, ал.1, т.2 от
ЗАдв. Съгласно чл.38, ал.2 от ЗАдв., в случаите по ал.1, ако в съответното
производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът
от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение, което съдът
определя в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл.36, ал.2 и
осъжда другата страна да го заплати. Разпоредбата има за цел да осигури
заплащането на възнаграждение при позитивен резултат за труда на адвоката за
осъществената от него безплатна адвокатска помощ по чл.38, ал.1 от ЗАдв. В тази
хипотеза възнаграждението на адвоката се определя от съда съобразно конкретните
обстоятелства, фактическата и правна сложност на делото, а не представлява
реално заплатеното по договор между представляваното лице и
пълномощника-адвокат. Обвързаността на възнаграждението с броя и вида на
предявените искове по смисъла на чл.2, ал.5 от Наредбата е функция от
осъщественото между адвоката и клиента свободно договоряне, което се има
предвид в чл.1-чл.4 от Наредбата, но не и в хипотезата на оказана безплатна
адвокатска правна помощ /чл.5 от Наредбата/, която систематично го следхожда и
урежда самостоятелна форма на предоставяна правна помощ.
Размерът на възнаграждението,
в хипотезата на безплатна адвокатска защита се определя по минимума даден в
Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
и съобразно уважения материален интерес. Материалният интерес при обективно
съединяване на искове не се определя от цената на всеки от исковете, а от
аритметичния сбор на всички претенции, който в случая е 170 000 лева. В
този смисъл е й трайната съдебна практика на
ВКС:
Определение № 366/18.07.2016г. по ч.гр.д.№2443/16г. на ВКС, ГК, ІV г.о.; Определение № 95/03.04.2017г. по ч. гр.д.№ 868/17г. на ВКС, ГК, ІІІ
г.о.; Определение
№ 292/13.06.2017г.
по ч. гр.д.№2096/17г. на ВКС, ГК, ІV г.о.; Определение № 533/30.10.2017 по дело №
1649/2017 на ВКС, ТК, I т.о. На това основание и както вече е посочил в мотивите на съдебното решение
дължимото на адв. П. възнаграждение определение по реда на чл.7, ал.2, т.5
от Наредба 1/2004г. е в размер на 4930
лева – толкова е и присъденото по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв.
Що се отнася
до възражението, че е следвало да бъде определено възнаграждение и по отношение
на дължимата върху присъдения размер на обезщетението законна лихва, то съдът
намира същото за неоснователно. Възнаграждение за осъществено процесуално
представителство – по договаряне или по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв. се
присъжда само за предявени и уважени искове. В случая ищецът не е предявил иск
по чл.86 от ЗЗД за присъждане на конкретен размер на законната лихва върху
претендирано обезщетение за периода от настъпване на деликта до предявяване на
иска в съда, нито е заплатил държавна такса по него. Съдът уважавайки иска за
обезщетение и съобразно направеното искане е присъдил законна лихва считано от датата
на деликта като законна последица от уважаването на паричен иск, като размерът
и следва да бъде окончателно определен в изпълнителното производство. На това
основание на процесуалния представител на ищеца не се дължи възнаграждение по
отношение на претендираната законна лихва считано от датата на деликта до
окончателното и заплащане.
Воден от горното съдът намира,
че молбата с правно основание чл.248, ал.1 от ГПК следва да бъде оставена без
уважение.
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на адв. Н.П. за изменение на постановеното на 03.07.2020г. решение по гр.
дело № 1121/2019г. по описа на ВОС
в частта за разноските, като съдът присъди на молителя увеличен размер от 9808
лева на дължимото му адвокатско възнаграждение лева определено по реда на чл.38
от ЗАдв, на основание
чл.248 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненски
Апелативен Съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН
СЪД: