№ 115
гр. Габрово , 02.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II в публично заседание на
петнадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Валентина Генжова
Членове:Галина Косева
Кремена Големанова
при участието на секретаря Весела Хр. Килифарева
като разгледа докладваното от Валентина Генжова Въззивно гражданско
дело № 20214200500276 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 ГПК.
С решение № 260020/25.02.2021г., постановено по гр.д. № 2374 /2019гт., Габровският
районен съд е отхвърлил предявеният от Е.М., М.Д., Ц.Ц. и П.Д. против „МД В.“ ООД –
Габрово иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК , във вр. с чл. 232, ал.2 ЗЗД, за признаване
за установено, че ответникът дължи на ищците сумата от 7200 лв. –главница за неплатени
24 наемни вноски/обезщетение за ползване/ по договор за наем от 17.05.2010г., сумата от
811,48 лв. – лихва за забава за периода 10.03.2017г. – 14.10.2019г. за които е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр. д.№ 1995/2019г. по
описа на РС-Габрово като неоснователни и недоказани и се е произнесъл по разноските.
В законния срок, против така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от
ищците от Е.М., М.Д., Ц.Ц. и П.Д. подадена чрез адв. Т.С.. В нея се твърди, че обжалваното
решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено при съществени
нарушения на материалния и процесуалния закони.
Неправилно съдът приел, че не е установено възникнало задължение за ответното
дружество по договор за наем, както и извода му, че не е установено ответното дружество да
е ползвало имота на ищците през процесния период. Съдът не обсъдил в мотивите си
заключението на ССчЕ, в която било посочено, че именно ответното дружество е
начислявало суми за наем, които са били заплащани на ищците, като за 2017г. били в размер
на 1500 лв., а за 2018г. 900 лв. Съдът не взел предвид и представените служебни бележки №
1/17.01.2018г. и № 1/04.02.2019г. издадени от ответното дружество по реда на чл. 45,ал.4 от
1
ЗДДФЛ в полза на ищците, които установявали че именно в процесния период ответното
дружество е било задължено лице за заплащане на наемните вноски. Наличието на
осчетоводяване и извършените плащания на ищците и издадените служебни бележки в
полза на ищците по категоричен начин установявали, че именно ответникът е този, който е
ползувал имота. От издадените удостоверения за регистрация на заведение за обществено
хранене на „МД В. „ООД и „П.Ц. БГ“ ЕООД, се установявало категорично, че се касае до
един и същ обект , разположен в имот находящ се в гр. Габрово, ул.“***“ № 1, собственост
на ищците по делото. Претендира се отмяна на решението и постановяване на ново, с което
предявеният иск да бъде уважен изцяло.
Ответникът по жалба в подадения писмен отговор я оспорва изцяло. Твърди, че
обжалваното решение е правилно и моли да бъде потвърдено. Твърди, че между страните по
делото не е сключван договор за наем и наемно правоотношение между страните не било
установено по делото. Претендираните от ищците наемни вноски са за период от март 2017г.
до октомври 2019г., като за част от този период ответното дружество не е съществувало, тъй
като било регистрирано в ТР на 01.08.2017г. Неправилно било посочено в жалбата, че съдът
не обсъдил в мотивите на обжалвания съдебен акт ССчЕ. Съдът изрично посочил, че
експертизата е установила осчетоводяване от ответното дружество на суми за наем, но това
не установявало наемно правоотношение между ищците и ответника в процесния период.
Осчетоводените плащания не съответствали на претендирания от ищците наем, а и били
извършени в полза на три, а не на четири лица, колкото са ищците по делото. Твърдят, че не
било установено в процесния период именно ответникът да е ползувал имота на ищците,
както не бил установен и размера на дължимото се обезщетение за ползване. Считат, че
неправилно ищците приравняват размера на обезщетението с претендираните наемни
вноски. Трайната съдебна практика приемала, че размерът на обезщетението за ползване на
чужд имот се определя на базата на средномесечния пазарен наем на недвижим имот за
съответния период от време, каквито доказателства по делото не били ангажирани.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намери следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на
обжалване акт, предвид на което е процесуално допустима.
След извършената служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК, съдът намира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо.
По същество, съобразно наведените в жалбата доводи, намира обжалваното решение
за частично неправилно,макар фактическата обстановка по делото да е правилно изяснена
от първоинстанционния съд.
Предявеният иск е за установяване в отношенията между страните, че ответникът
„МД В.“ ООД – Габрово дължи на ищците по договор за наем от 17.05.2010г. главница за
2
неплатени 24 наемни вноски/обезщетение за ползване/ общо 7 200 лв. за периода м. март
2017г. – октомври 2019г.;- 814,48 лв. лихва за забава за периода 10.03.2017г.-14.10.2019г. и
670 лв. разноски в заповедното производство, за които е издадена заповед за изпълнение №
5665/17.10.2019г. по ч.гр.д. № 1995/2019г. на ГРС.
Ответникът е оспорил иска с твърдение, че той няма сключен наемен договор с
ищците, доколкото договорът е от 17.05.2010г. , а неговото съществуване в правния мир е
след 01.08.2017г.,от която дата е регистрацията му в ТР. Освен това твърди и поддържа, че
ищците, за които е доказателствената тежест не са установили, че именно ответникът е
ползувал собственият им имот в процесния период, както не са установили и размера на
дължимото се обезщетение за ползване.
По делото са събрани писмени доказателства и е прието заключение на ССчЕ.
От представеният заверен препис на договор за наем от 17.05.2010г. и анекс към него
от 17.05.2015г. се установява, че ищците са отдали под наем на „В. и КО“ ЕООД –
Габрово,анекса е сключен с „В. и КО-67“ЕООД – Габрово и двете представлявани от Д. В.
собствен недвижим имот – част от собствено дворно място находящо се в гр. Габрово, пл.
„****“ и ул.“***“ с площ от 40 кв.м., с цел експлоатация на павилиони за търговска дейност.
Не е спорно, а и се установява от приложените доказателства, че „В. и КО – 67“ ЕООД е
преименовано в „П.Ц. БГ“ ЕООД през м. 06.2014г. От справка в ТР се установява, че „МД В.
„ ООД – Габрово е регистрирано в ТР на 01.08.2017г. Не е спорно по делото, че и трите
дружества се представляват от Д. В. и същият е съдружник и собственик на капитала на
същите, като това обстоятелство води до свързаност на дружествата.
От представените служебни бележки издадени от НАП се установява, че ищцата ЕК.
СТ. М. за 2017г. е получила облагаем доход в размер на 750 лв., а за 2018 г. доход в размер
на 450 лв. и за двете години от „МД В.“ ООД.
От заключението на вещото лице по допуснатата, приета и неоспорена ССчЕ се
установява, че след извършена проверка в счетоводството на ответното дружество „МД В.“
ООД са констатирани начислени суми за наем за 2017г. в размер на 1500 лв. от които
изплатени на Е.М. 750 лв., на Цв.Цв. и П.Д. по 375 лв., а за 2018 г. са начислени и
изплатени суми за наем в размер на 900 лв., от които 450 лв. на Е.М., и по 225 лв. на Ц.Цв.
и П. Д.. Всички начисления са извършени по счетоводнни справки изготвени в последния
ден на съответната година. За извършените плащания са подадени справки към НАП по чл.
55, ал.1 от ЗДДФЛ и чл. 201, ал.1 от ЗКПО, като те носят информация за заплатени суми за
наем за трето тримесечие на 2017г. и за първото тримесечие на 2018г. За 2019г. не е
намерено осчетоводено и извършено плащане за наем. От представените Удостоверения за
регистрация на заведение за обществено хранене се установява, че такова е било издадено на
„П.Ц. БГ“ ЕООД- Габрово за заведение находящо се на ул. „***“ – Габрово с №
77/13.02.2015г., а от Удостоверение за регистрация на заведение за обществено хранене от
12.08.2019г. за обект „Павилион 1“, находящ се в гр. Габрово, ул.“***“ № 1 е издадено
3
разрешително на „МД В.“ ООД – Габрово.
При така установените факти, съдът намира следното от правна страна:
По отношение иска с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 232, ал. 2 ЗЗД.
По делото е представен писмен договор за наем,с нотариална заверка на подписите от
17.0.5. 2010г. и анекс към него от 17.05.2015г. сключен между ищците и „В. и КО“ ЕООД-
Габрово и“В. и КО- 67“ ЕООД- Габрово, по силата на които ищците са отдали под наем на
посочените дружества свой собствен недвижим имот, срещу конкретно посочена наемна
цена. Тези дружества обаче, не са ответници по делото, поради което и съдържащите се в
договора и анекса към него уговорки, са ирелевантни за настоящия спор.
Настоящия ответник „МД В. „ ООД – Габрово е регистрирано в ТР, т.е. е създадено
на 01.08.2017г. видно от електронното досие на дружеството в ТР, поради което и
предявеният срещу него иск с искане да се признае за установено, че дължи на ищците по
посочените договор за наем и анекс наемни вноски за периода м. март – м. юли 2017г. и
съответната лихва за забава е неоснователен. Като е отхвърлил иска по чл. 422 ГПК във вр. с
чл. 232, ал.2 ГПК за този период и претенция, първоинстанционния съд е постановил
правилно и обосновано решение в тази част.
Ищците са претендирали заплащане на наем и за периода април – декември 2018г. и
м. януари – октомври 2019г.
По отношение на тази претенция, съдът намира следното:
Договора за наем е неформален и липсва нормативно изискване относно неговата
форма за действителност. Видно от заключението на ССчЕ, което не е оспорено от страните
и е прието като доказателство по делото, в счетоводството на ответното дружество е
намерен запис за извършени в полза на ищците плащания за наем за 2017г. в общ размер от
1500 лв. и за 2018г. в общ размер от 900 лв. Същевременно вещото лице е посочило, че по
счетоводни данни при ответника/ а така са декларирани от него и пред НАП/ сумите са
изплатени за трето тримесечие на 2017г. и за първо тримесечие на 2018г. Така изплатените
суми отговарят на месечна наемна цена от 300 лв., както се твърди и от ищците в исковата
молба. Не се твърди между ищците и ответника да е сключен договор за наем на имот
различен от този описан в исковата молба.
При тези данни, съдът намира, че е налице неформален договор за наем между
ищците и ответника, по силата на който ищците са предоставили описания в исковата молба
недвижим имот под наем на ответника, а последния се е задължил да заплаща месечна
наемна цена за същия в размер на 300 лв.
По отношение претенцията за заплащане на наем за 2018г. за периода м.април 2018г.
– м. декември 2018г.
4
От заключението на ССч.Е се установява, че ответникът е заплатил наем на ищците
в размер на 900 лв. и съобразно представената от същия справка пред НАП, този наем е бил
заплатен за първото тримесечие на 2018г. Същевременно ищците в исковата молба са
признали това плащане и са предявили иска си за заплащане на наем в периода : - м. април –
м. декември 2018г. Настоящият състав на съда намира така предявеният иск за основателен
и доказан, доколкото бе прието, че между страните съществува неформален договор за наем
на описания в исковата молба недвижим имот, както и по отношение на договорената
наемна цена от 300 лв. месечно, колкото ответникът е заплащал на ищците преди
предявяване на настоящия иск. Следователно предявеният иск е основателен и доказан и на
ищците следва да бъде присъдена сумата от 2700 лв. главница, за посочения период.
По отношение претенцията за заплащане на наем за 2019г. за периода м.януари
2019г. – м. октомври 2019г. включително.
От заключението на ССч.Е се установява, че ответникът за посочения период не е
заплащал наем на ищците, а както бе посочено по-горе, е налице наемно правоотношение
между страните. Не се твърди и не се установява ответникът да не е ползувал процесния
имот през този период от време. От представеното удостоверение за регистрация се
установява, че на името на ответника, на посочения в исковата молба административен
адрес гр. Габрово, ул.“***“ № 1 е издадено удостоверение за регистрация на заведение за
обществено хранене.
При тези установявания, предявеният от ищците иск за установяване дължимост на
сумата от 3000 лв., представляваща дължим наем за ползване собствения на ищците имот в
периода м. януари – м. октомври 2019г. включително се явява основателен и доказан и
следва да бъде уважен.
Ищците са претендирали и лихва за забава в плащането върху горните суми. Тъй
като страните са се договорили за плащането на месечен наем за процесния недвижим имот,
то същият се дължи с изтичане на съответния срок и без покана. Ищците са претендирали
лихви за забава на всяко от плащанията в общ размер на 814,48 лв. Съобразно изложеното
по-горе за частична основателност на претенцията за лихви и съобразно същата, съдът
счита, че претенцията по чл. 86 ЗЗД се явява основателна до размер на 441,60 лв., за
приетите като дължими наемни вноски. До този размер предявеният иск следва да бъде
уважен, като в останалата част следва да се отхвърли, както е постановил
първоинстанционния съд.
С оглед изхода на спора на ищците следва да бъдат присъдени и разноските за
заповедното производство, които съразмерно на уважената част от иска са в размер на
484,58 лв., на осн. чл. 78 ГПК
На същите следва да бъдат присъдени разноски и за производството пред първата
инстанция в размер на 701,48 лв., като съдът счита за неоснователно, своевременното
направено от ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение по
5
чл. 78, ал.5 ГПК.
На ищеца, на осн. чл. 7 ГПК, следва да бъдат присъдени и разноски за въззивната
инстанция в размер на 433 лв., съобразно уважената част от жалбата и представения списък
за разноски по чл. 80 ГПК .
На ответника следва да бъдат присъдени разноски съразмерно на отхвърлената част
от иска за първата инстанция в размер на 166,20 лв. и за въззивното производство в размер
на 166,20 лв. , на осн. чл. 78 ГПК.
На основание изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Решение № 260080/25.02.2021г., постановено по гр.д. № 2374/2019г. на
Габровския районен съд, в ЧАСТТА, с която е отхвърлен иска с правно основание чл. 422,
ал.1 ГПК, предявен от ЕК. СТ. М., ЕГН **********, от гр. Варна, ул.“******“ № 27, ап.19,М.
П. Д., ЕГН **********, от гр. Варна, ул.“******“ № 27, ап.19, ЦВ. В. ЦВ., ЕГН **********
от гр. Балчик, ул.“*****“ № 5 и П. С. Д., ЕГН **********, от с. К., общ. В.Т., ул.“*****“ №
5, всички с пълномощник адв. Т.Д. С. и със съдебен адрес гр. Варна, ул.“***“, № 15, против
„МД В.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Габрово, ул.“****“ № 25, за
сумата до 5 700 лв.- главница за неплатени 19 наемни вноски/обезщетение за ползване за
периода от м. април 2018г. до м. октомври 2019г. включително, ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 16.10.2019г. до окончателното й
изплащане и за сумата до 441,60 лв. – лихва за забава за периода 10.05.2018г. –
14.10.2019г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК с № 5665/17.10.2019г. по ч.гр.д. № 1995/2019г. на ГРС, както и в частта с която на
ответника са присъдени разноски над 166,20 лв., ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 422, ал.1 ГПК във вр. с чл. 232, ал.2 ЗЗД,
че „МД В.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Габрово, ул.“****“ №
25 ДЪЛЖИ НА ЕК. СТ. М., ЕГН **********, от гр. Варна, ул.“******“ № 27, ап.19,М. П. Д.,
ЕГН **********, от гр. Варна, ул.“******“ № 27, ап.19, ЦВ. В. ЦВ., ЕГН ********** от гр.
Балчик, ул.“*****“ № 5 и П. С. Д., ЕГН **********, от с. К., общ. В.Т., ул.“*****“ № 5,
всички с пълномощник : адв. Т.Д. С., със съдебен адрес гр. Варна, ул.“***“, № 15 сумата от
5700 лв./ пет хиляди и седемстотин лева/ представляващи 19 наемни вноски по договор за
наем за периода от м. април 2018г. до м. октомври 2019г. включително , ведно със законната
лихва върху тази сума считано от 16.10.2019г. и до окончателното й изплащане;- сумата от
441,60 лв./ четиристотин четиридесет и един лева и шестдесет стотинки/ представляваща
лихва за забава за периода 10.05.2018г. – 14.10.2019г на осн. чл. 422 ГПК във вр. с чл. 86
ЗЗД, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с №
5665/17.10.2019г. по ч.гр.д. № 1995/2019г. на ГРС.
6
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260080/25.02.2021г., постановено по гр.д. №
2374/2019г. на Габровския районен съд в останалата част.
ОСЪЖДА „МД В.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Габрово,
ул.“****“ № 25 да заплати на ЕК. СТ. М., ЕГН **********, от гр. Варна, ул.“******“ № 27,
ап.19,М. П. Д., ЕГН **********, от гр. Варна, ул.“******“ № 27, ап.19, ЦВ. В. ЦВ., ЕГН
********** от гр. Балчик, ул.“*****“ № 5 и П. С. Д., ЕГН **********, от с. К., общ. В.Т.,
ул.“*****“ № 5, всички с пълномощник : адв. Т.Д. С., със съдебен адрес гр. Варна, ул.“***“,
№ 15 сумата от 484,58 лв./ четиристотин осемдесет и четири лева и петдесет и осем
стотинки/ разноски в заповедното производство; - сумата от 701,48 лв./ седемстотин и един
лева и четиридесет и осем стотинки/ разноски за първата инстанция и сумата от 433 лв./
четиристотин тридесет и три лева/ разноски за въззивното производство, на осн. чл. 78 ГПК.
ОСЪЖДА ЕК. СТ. М., ЕГН **********, от гр. Варна, ул.“******“ № 27, ап.19,М. П.
Д., ЕГН **********, от гр. Варна, ул.“******“ № 27, ап.19, ЦВ. В. ЦВ., ЕГН ********** от
гр. Балчик, ул.“*****“ № 5 и П. С. Д., ЕГН **********, от с. К., общ. В.Т., ул.“*****“ № 5,
всички с пълномощник : адв. Т.Д. С., със съдебен адрес гр. Варна, ул.“***“, № 15 да
заплатят на „МД В.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Габрово,
ул.“****“ № 25 сумата от 166,20 лв./ сто шестдесет и шест лева и двадесет стотинки/
разноски за въззивното производство, на осн. чл. 78 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7