Решение по дело №773/2019 на Окръжен съд - Русе

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

N509

                                 

гр.Русе, 18.12.2019 г.

 

                                   В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

 

РУСЕНСКИЯТ    ОКРЪЖЕН   СЪД           ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ          в

публичното заседание на  шести декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ВЕЛКОВА

                                 ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА МАГАРДИЧИЯН

       ЗОРНИЦА ТОДОРОВА, мл. съдия

 

                               

при секретаря НЕДЯЛКА НЕДЕЛЧЕВАи в присъствието на прокурора                                                                             като разгледа докладваното от съдията  ВЕЛКОВА  В. гр. дело N773 по описа за  2019   година, за да се произнесе, съобрази следното:  

 

Производството е по чл.435 и сл. от ГПК- обжалване действията на съдебния изпълнител.

Длъжникът по изпълнението И.Г.М. ***  обжалва отказа да се прекрати изпълнителното производство по изпълнително дело № 20128320404025 по описа на ЧСИ И. Х. – рег. № 832 на КЧСИ. Твърди се, че обжалваното действие е незаконосъобразно и се иска неговата отмяна.

Ответникът по жалбата и взискател по изпълнението „ЕОС Матрикс“ ЕООД- гр.София не е подал писмени възражения по реда на чл.436 от ГПК и не взема становище по жалбата.

Приложени са мотивите на ЧСИ във връзка с обжалвания отказ.

След преценка на доводите на страните, мотивите на съдебния изпълнител и доказателствата по делото, въззивният съд приема следното:

Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице- длъжника, в законоустановения срок и срещу действие на съдебния изпълнител, подлежащо на съдебен контрол, поради което е допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Жалба против действията на съдебният изпълнител е способ за защита на страните при процесуална незаконосъобразност на принудителното изпълнение, поради което и проверката се свежда до законосъобразността на извършените процесуални действия и/ или откази на съдебният изпълнител.

От изпълнителното дело се установява, че същото е образувано по молба на взискателя „Банка ДСК“ ЕАД-гр.София и въз основа на изпълнителен лист от 15.10.2012 г. срещу срещу жалбоподателя за събиране на непогасени взевания на банката по сключен договор за кредит, обезпечен с договорна ипотека върху недвижим имот. В хода на производството ЕОС Матрикс ЕООД-София е представило писмени доказателства за настъпило частно правоприемство- договор за цесия, сключен с първоначалния взискател. Преценката на съдебният изпълнител за настъпило частно провоприемство е само формална, поради което законосъобразно като взискател по изпълнителното дело е конституиран частния правоприемник.

С писмена молба от 14.06.2019 г. длъжникът е поискал прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.8 и т.5 от ГПК като след становище на взискателя ЧСИ на 01.07.2019 г. е постановил отказ да се прекрати изпълнителното производство.

Основанията за прекратяване на изпълнителното производство са изчерпателно посочени в чл.433 от ГПК.

Преценката на ЧСИ за липсата на визирано в закона основание за прекратяване на изпълнителното производство е правилна.

Доказателствата по делото сочат, че не е налице и визираното в чл.433, ал.1, т.8 от ГПК основание за прекратяване на изпълнението.

Съгласно разпоредбата на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК изпълнението се прекратява, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка.

Цитираната правна норма  сочи, че по силата на закона настъпва прекратяване на изпълнението при бездействие от страна на взискателя за период от две години. В настоящият случай такова не е налице. Взискателят периодично е искал и по делото са предприети изпълнителни действия в рамките на определен изпълнителен способ-възбрана, публична продан на недвижим имот, запор върху вземания на длъжника. Последното извършено изпълнителното действие по искане на  взискателя е от 24.08.2018 г. – за налагане на запор върху вземания. От този момент не е изтекъл регламентирания в чл.433, ал.1, т.8 от ГПК срок и не е настъпило основанието за прекратяване на изпълнението.

Не е налице и второто основание за прекратяване на изпълнението.

Разпоредбата на чл.433, ал.1, т.5 от ГПК сочи, че изпълнението се прекратява, когато посоченото от взискателя имущество не може да бъде продадено и не може да бъде намерено друго секвестируемо  имущество. Правилно ЧСИ е преценил, че в настоящият случай не е налице горепосоченото основание за прекратяване на изпълнителното производство.

Доказателствата по делото сочат, че за събиране на вземането е извършвано осребряване на имущество на длъжника, както и че от наложени запори върху негови вземания са постъпвали суми за погасяване на задълженията. С оглед на това обстоятелство по изпълнителното дело не са извършвани действия по пълно проучване на имущественото състояние на длъжника. Същият работи и получава трудово възнаграждение, чийто размер във всеки един момент би могъл да бъде над размера на несеквестируемия доход. Отделно от това има доказателства, че длъжника притежава имущество, спрямо което не е насочвано изпълнението, поради което не е налице заявеното от него основание за прекратяване на изпълнителното производство.

Обжалваното постановление е законосъобразно, тъй като не са налице визираните в чл.433 от ГПК основания за прекратяване на изпълнението

По изложените съображения жалбата се явява неоснователна и следва да се остави без уважение.

Разноските за производството в тежест на жалбоподателя.

 

По изложените съображения Русенският окръжен съд

 

                                Р   Е   Ш   И  : 

 

ОСТАВЯ без уважение жалбата на И.Г.М. *** против постановление за отказ да се прекрати изпълнителното производство от 01.07.2019 г., постановено по изпълнително дело 20128320404025 по описа на ЧСИ И. Х. – рег. № 832 на КЧСИ.

 

Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

         ЧЛЕНОВЕ: