Р Е Ш Е Н И Е
№
156
17.07.2020г. град
Кюстендил
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Кюстендилският
административен
съд
на петнадесети юли
две хиляди и двадесета година
в закрито съдебно заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
ЧЛЕНОВЕ: 1.МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
2.АСЯ СТОИМЕНОВА
с участието на секретаря Лидия Стоилова
и в присъствието на прокурор Йордан
Георгиев от КОП
като
разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова
касационно
административнонаказателно дело №107 по описа за 2020г.
и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.211 и
сл. от АПК във вр. с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН.
Адв.А.Л.А. от САК като пълномощник
на К.Б.Г., ЕГН ********** *** със съдебен адрес: с.гр., пл.“Съединение“ №2,
ет.2 обжалва решението по а.н.д.№1639/2019г. на РС - Кюстендил. Релевира касационните
основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Нарушението на закона поради
неправилното му прилагане свързва с липса на реквизитите по чл.57 от ЗАНН,
липса на представена скица/схема на участъка или друго доказателство,
установяващо мястото на нарушението и недоказано авторство, т.к. за времето от
07.03.2018г. до 09.03.2018г. ППС е било във владение на касатора, но същият е
бил извън пределите на страната, осъществявайки с ППС превоз на пътници /отбора
по ханбал/ по маршрута София – гр.Дяково, Република Косово, за което е представил
заверено копие от ИНТЕРБУС книжка с пътнически ведомости. Съществените
нарушения на процесуалните правила се свързват с отбелязване в решението за
неявяване на касатора в съдебно заседание, което не отговаря на истината и
неуважаване на искането за справка от масивите на Гранична полиция относно
датите на напускане на страната на ППС през периода 07.03.2018г. – 09.03.2018г.
Моли за отмяна на решението.
В с.з. касаторът и пълномощника му
поддържат жалбата.
Ответната
ОДМВР – Кюстендил не изразява становище по жалбата.
Представителят
на КОП дава заключение за неоснователност на жалбата, т.к. не са налице
касационни основания за отмяна на въззивното решение, което моли да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
Кюстендилският административен съд,
след запознаване с жалбата и материалите по делото пред районния съд, намира
жалбата за допустима като подадена от представител на легитимиран правен субект с право на обжалване
по см. на чл.210, ал.1 от АПК в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна. Съображенията за това са следните:
Предмет
на въззивно обжалване е електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство или система, издаден от ОДМВР -
Кюстендил серия К №2360026, с който за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП на
основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП на К.Б.Г. е наложено
административно наказание “глоба” в размер на 600лв.
От фактическата страна на спора
съдът е установил, че 08.03.2018г. в 22.46 часа с помощта на АТСС е изготвен
клип, съгласно който на посочената дата и час автобус „Мерцедес Спринтер 313
ЦДИ“ с рег.№СО7066ВН се движел в с.Багренци на път II-62 кв.4+600 в посока към гр.Дупница
със скорост от 93км/ч при разрешена за населено място от 50км/ч, т.е. с
превишаване от 43 км/ч.
При така установените факти по
делото, съдът е формирал правен извод за липса на допуснати нарушения на
процедурата по издаване на фиша и доказаност на противоправното деяние от приобщения
клип от паметта на АТСС и представената от собственика на МПС писмена
декларация, които са приети за достоверни. Представените от жалбоподателя
документи – книжка с пътнически ведомости, са приети за достоверни, но
тълкувани превратно от оспорващия като подбрани за доказване на привидната му
теза, т.к. на 09.03.2018г. в ранните часове на денонощието автобусът е прибран
в гаража в гр.Сливница. По посочените правни доводи съдът е потвърдил фиша.
В пределите на касационната проверка
по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с релевираното в жалбата касационно
основание съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо като
постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима
жалба. Преценено за съответствие с материалния закон обаче решението е
неправилно. Съображенията за това са следните:
Нарушението
на правилата за движение по пътищата е извършено на 08.03.2018г. С изменението
на ЗДвП, обн. в ДВ бр.54/05.07.2017г. е предвидена възможност за издаване на
електронен фиш в отсъствие на контролен орган и нарушител, за налагане на
административни наказания за допуснати нарушения на правилата за движение по
пътищата, установени и заснети с автоматизирано техническо средство или
система, включително мобилно. Доказателствата по делото на районния съд сочат
за установено нарушение посредством стационарно техническо средство.
Електронният
фиш съдържа лимитативно посочените в чл.189, ал.4, изр.последно от ЗДвП
реквизити. Нормата е специална спрямо общата такава по чл.57, ал.1 от ЗАНН,
поради което дерогира приложението на последната, противно на твърдението на
касатора. Няма законодателна непълнота на правната уредба за съдържанието на
фиша, а специална такава.
Процедурата
по чл.189, ал.4-8 от ЗДвП не предвижда изготвяне на скица, схема
на участъка или друго доказателство, установяващо мястото на нарушението. Мястото
на деянието във фиша е посочено като с.Багренци с изписване на номера, вида на
пътя и пътните километри. Този начин на описание е конкретизирано и ясно за
дееца. Същото е обективирано в представения към фиша снимков материал, изготвен
от АТСС в неговата текстова част.
Основателно обаче е възражението на
касатора, че събраните от районния съд доказателства не установяват по
безспорен начин авторството на деянието и че съдът е допуснал процесуално
нарушение като не е уважил искането за приобщаване на справка от Гранична
полиция – ГКПП – Гюешево за периода 07.03.2018г. – 09.03.2018г. за напускането
на страна на управляваното от дееца МПС в посока Република Македония и
Република Косово и датата на обратното завръщане в посока гр.София. Касаторът
не отрича верността на декларацията по чл.189, ал.5 от ЗДвП от М. П. Г. като
законен представител на ЕТ „М. Г.“, чиято собственост е МПС. В тази декларация
се съдържат данни, че на процесната дата 08.03.2018г. и час описаното във фиша
МПС е било във владение на касатора и че същото е върнато на 09.03.2018г.
Собствеността на МПС се потвърждава от приложената на л.19 по делото на районни
съд справка от КАТ. В същото време, от приложените по делото снимка от паметта
на АТСС и ИНТЕРБУС книжка с пътнически ведомости №2002153 и ведомост №5 към нея
са налице противоречиви данни. Съгласно чл.189, ал.15 от ЗДвП снимката е
веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес.
Същата удостоверява управление на МПС-то на 08.03.2018г. в 22.46 часа в
страната. Такова годно доказателствено средство обаче е и ИНТЕРБУС книжката в
качеството на контролен документ по чл.10 и чл.11, §1 от Спогодбата за
международни случайни превози на пътници, извършвани с автобуси /ИНТЕРБУС/ и
чл.52 от Наредба №11/31.10.2002г. за международен автомобилен превоз на пътници
и товари. Книжката с ведомост №5 към нея са в утвърдения образец по Приложение
№3 към Спогодбата и Приложение №23 към Наредба №11/2002г. Съгласно правилото на
чл.13, §1 от Спогодбата превозвачът попълва пътния лист /ведомостта/ преди
началото на всяко пътуване. Книжката с ведомостта към нея удостоверяват, че превозвачът
„Бултранс 67“ ЕООД на 07.03.2018г. е попълнил данните за предстоящия превоз
относно неговия маршрут, продължителност и имената на пътниците, като е положил
печата на фирмата. Върху ведомостта има печат и на служба от Република
Македония, което е индиция, че превозът е осъществен извън границите на
страната. При това положение е налице противоречие между посочените
доказателства във връзка с осъщественото деяние и неговото авторство. Съдът е
дължал проверка на съдържанието на документите чрез тяхното сравнение с други
безспорни документи. Такъв документ е поисканата още във виззивната жалба справка
от Гранична полиция за датите и часа на напускане и връщане на МПС-то в
страната, целта на осъществения превоз и неговия водач. Липсата на подобно
процесуално поведение от съда нарушава принципа за разкриване на обективната
истина по чл.13 от НПК, което е служебно задължение на съда по чл.107, ал.2 от НПК във вр. с препращането от чл.84 от ЗАНН.
Делото не е изяснено от фактическа
страна. Касационният съд не може да приобщи исканата в касационната жалба
справка поради забраната за установяване на нови факти по чл.220 от АПК.
Изложеното налага на основание чл.221,
ал.2 от АПК отмяна на решението на районния съд. На основание чл.222, ал.2, т.1
от АПК делото ще се върне за ново разглеждане от друг състав на районния съд.
При новото разглеждане на делото съдът следва да изиска от Гранична полиция при
ГКПП – Гюешево предоставяне на справка през периода 07.03.2018г. – 09.03.2018г.
дали МПС с рег.№СО7066ВН „Мерцедес Спринтер 313ЦДИ“ – автобус е напускал
пределите на страната, на която дата е сторено това, дали се е завърнал в
страната и на коя дата, кой е бил водача на посоченото МПС при напускането и
влизането му в страната, какъв превоз е осъществен и от името на коя фирма. След
приобщаване на данните съдът следва да формира самостоятелни мотиви по
съществото на спора, преценявайки в съвкупност доказателствата по спора.
За пълнота на мотивите касационният
съд ще отбележи, че записаното в решението на районния съд неявяване на
касатора в съдебно заседание, е резултат от техническа грешка. Видно от
протокола от открито съдебно заседание на 10.01.2020г., жалбоподателят се е
явил лично и с упълномощения адвокат, двамата са участвали в събирането на
доказателствата и в хода на съдебните прения.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №80/10.02.2020г. по
а.н.д. №1639/2019г. на РС – Кюстендил.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от
друг състав на районния съд.
Решението
е окончателно.
Решението
да се съобщи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.