РЕШЕНИЕ
№ 24
гр. Габрово, 22.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и втори
май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Павел Неделчев
Членове:Благовеста Костова
П. Попов
при участието на секретаря Ваня Ил. Николова
в присъствието на прокурора Н. Тр. Ж.
като разгледа докладваното от Павел Неделчев Частно наказателно дело №
20244200200146 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 32, във вр. с чл. 16 от Закона за признаване,
изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за
налагане на финансови санкции (ЗПИИРКОРНФС).
Образувано е по постъпило в Окръжен съд - Габрово Удостоверение по чл. 4
от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за
взаимно признаване на финансови санкции, издадено въз основа на решение за
плащане на финансова санкция, постановено от несъдебен орган срещу българския
гражданин П. Н. от гр. Габрово. Претендира се съдът да упражни правомощията си,
като признание решението за налагане на санкцията.
Представителят на Окръжна прокуратура – Габрово счита, че са изпълнени
изискванията на закона и финансовата санкция следва да се признае за изпълнение,
като се приспадне частично платената сума за задължението.
Засегнатото лице П. Н., редовно призован, не се явява в съдебно заседание.
Представлява се от повереник – адв. И. И. от АК – Габрово. По съществото на делото
защитникът пледира за отказ от признаване на решението за налагане на финансова
санкция, като се аргументира, че глобата за извършеното административно нарушение
1
е платена изцяло преди издаване на решението против доверителя му.
Съдът, като взе под внимание събраните по делото доказателства и ги обсъди
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Окръжен съд – Габрово е компетентен да се произнесе по признаването и
изпълнението на решението, тъй като засегнатото лице има местоживеене в района на
съда.
В представеното Удостоверение засегнатото лице е индивидуализирано само с
две имена – П. Н., и адрес. Липсват данни за месторождение и/или дата, месец и година
на раждане. Чрез справки в НБД „Население“ на МРРБ съдът установи, че искането на
издаващата държава касае лицето П.П.Н., който е български гражданин, роден на ***,
с постоянен и настоящ адрес в гр. Габрово, ул. *** (адресът се различава от посочения
в удостоверението).
В постъпилото Удостоверението по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на
Съвета е посочено, че на 23.11.2023 г., в Република Австрия, от несъдебен орган -
BEZIRKSHAUPTMANNSCHAFT WELS-LAND, срещу засегнатото лице П. Н. е
постановено Решение № BHWL/923180024501/23 за налагане на финансова санкция,
което е влязло в сила на 22.12.2023 г. Размерът на санкцията е 300 евро, като се
претендират и 5 евро за разходи по производството. Липсва описание на деянието, като
по раздел „ж“, т. 3 е маркирана клетка: „Престъпления, които са установени от
издаващата държава и служат за изпълнение на задължения, произтичащи от актове,
приети в рамките на Договора за ЕО и на дял VІ от Договора за ЕС“. Към
удостоверението е приложена Покана от 23.11.2023 г. за доброволно плащане на
просрочено задължение, адресирана до засегнатото лице П. Н., в която деянието е
посочено, както следва: 09-08-2023, 16:25; населено място: Sattledt, A1 Str.km 195,6,
Abschnitt KN Voralpenkreuz-Sattledt, Fahrtrichtung: Wien Auhof; регистрационен номер:
*** (BG). Приложена е обратна разписка, от която се установява, че пратка с изпращач
органът издал решението за налагане на финансова санкция, е връчена на засегнатото
лице на 07.12.2023 г.
Окръжният съд извежда констатациите, че в Удостоверението по чл. 4 от
Рамковото решение, в раздел „ж“, т. 2 изобщо не са посочени фактите и липсва
описание на обстоятелствата, при които е извършено нарушението, включително място
и време. Налице са само три думи на немски език, както и датата 23.11.2023 г. Изцяло
липсва посочване на вида и правната квалификация на деянието и приложимите
законови разпоредби, въз основа на които е постановено решението. В т. 3 от раздел
„ж“ на формуляра, при положение, че е маркирана последната възможна клетка,
липсва посочване на разпоредби от правния инструмент, приет въз основа на Договора
за ЕО и на Договора за ЕС.
Независимо от констатираните съществени непълноти на Удостоверението,
2
след като прие, че деянието е възможно да бъде индивидуализирано по приложената
Покана за доброволно плащане на просрочено задължение, съдът счете, че следва да
проведе открито съдебно заседание, в което да изслуша страните.
Пред съда повереникът на засегнатото лице извежда твърдението, че
нарушението, което е описано в Поканата за доброволно изпълнение, е извършено при
ползване на автомобил, собственост на търговско дружество. Наложената санкция в
размер на 120 евро е платена на 16.11.2023 г., тоест преди датата на издаване на
решението срещу доверителя му. Представят се Уведомително писмо съгласно чл. 24 и
25 от Директива (ЕС) 2019/520 – Глоба за неплатена пътна такса, изпратено от
Австрия; нареждане за валутен превод от 16.11.2023 г. за сумата от 120 евро и
документ за платена пътна такса. Според така представените документи, нареденият на
16-11-2023 банков превод за 120€ е за деяние, извършено на 09-08-2023, 16:25:47;
Улица/отсечка, подлежаща на пътна такса: A1 KN Voralpenkreuz-Sattledt,
регистрационен номер: СВ7322ХВ (BG).
При така събраните доказателства и на основание чл. 30, ал. 3 от
ЗПИИРКОРНФС, съдът направи опит за консултация с австрийските власти, за да
установи дали в случая се касае за едно и също деяние; ако се касае за едно и също
деяние, дали чрез банковия превод от 16-11-2023 за сумата от 120€, с основание за
плащане Р00292989282, първоначално определената финансова санкция е платена,
както и че плащането е извършено преди издаването на решение
BHWL/923180024501/23 от 23.11.2023 за сумата от 300€; както и в случай, че бъде
потвърдено плащането на сумата от 120€, дали издаващият орган продължавате да
поддържате искането за признаване и приемане за изпълнение на решение
BHWL/923180024501/23 от 23.11.2023 за парична сума от 300 € и разноски от 5 €. В
указания от съда едноседмичен срок, както и до началото на даване ход по съществото
на делото, не е постъпил отговор на запитванията.
Поради изложеното съдът приема, че Удостоверението е непълно и не отговаря
на изискванията на чл. 5, ал. 2 от ЗПИИРКОРНФС и на Рамковото решение, в
изпълнение на което Република България е уведомила държавите-членки, че езиците
по рамковото решение са български и английски език. Наред с изложеното,
доказателствата по делото сочат, че за същото деяние – индивидуализирано като дата,
точен час, място на извършване, регистрационен номер на МПС, с което е извършено –
е извършено плащане на наложена финансова санкция, като това се е случило преди
издаване на решението за налагане на финансова санкция против засегнатото лице. Без
отговор на поисканата допълнителна информация от издаващия орган, съдът е в
невъзможност да санира констатираните несъответствия в изпратеното Удостоверение.
По тези съображения съдът приема, че Удостоверението е непълно по смисъла на чл.
35, т. 1 от ЗПИИРКОРНФС, което съставлява факултативно основание за отказ за
признаване и изпълнение на финансовата санкция.
3
По изложените съображения и на основание чл. 32, ал. 1, във вр. с чл. 16, ал. 7,
т. 2 от ЗПИИРКОРНФС, Окръжен съд - Габрово
РЕШИ:
ОТКАЗВА ПРИЗНАВАНЕ на решение № BHWL/923180024501/23 за
налагане на финансова санкция, постановено на 23.11.2023 г. от несъдебен орган в
Република Австрия (BEZIRKSHAUPTMANNSCHAFT WELS-LAND), влязло в сила на
22.12.2023 г., с което на българския гражданин П.П.Н., ЕГН **********, с постоянен
адрес в гр. Г. , ул. „***“ № ** е наложена финансова санкция в размер на 300 евро,
както и 5 евро за разходи по производството.
ПРЕКРАТЯВА производството по ЧНД № 146/2024 г. по описа на Окръжен
съд - Габрово.
Да се уведоми, на основание чл. 38 от ЗПИИРКОРНФС, компетентният орган
на издаващата държава, който отговаря за изпълнение на решението -
BEZIRKSHAUPTMANNSCHAFT WELS-LAND, Република Австрия, като копие от
уведомлението да се изпрати и на Министерство на правосъдието на Република
България.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Велико Търново в 7-
дневен срок от днес.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4