РЕШЕНИЕ
№ 1571
Стара Загора, 09.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Стара Загора - I състав, в съдебно заседание на двадесет и трети април две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
| Съдия: | БОЙКА ТАБАКОВА |
При секретар СТЕФКА ХРИСТОВА като разгледа докладваното от съдия БОЙКА ТАБАКОВА административно дело № 20237240700345 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл.292 от Административно-процесуалния кодекс АПК/.
Образувано е по искова молба от Г. П. Т. от гр. Стара Загора чрез пълномощника адвокат Д. Д. против Кмета на Община Стара Загора с искане да се приеме за установено по отношение на ответника, че не е налице задължението за премахване на незаконен строеж, предмет на заповед № 10-00-1785/ 05.09.2019г на Кмета на Община Стара Загора. Изложени са съображения, че задължението е изменено, съответно изключено и погасено, поради издадено след 09.12.2020г /датата на влизане в сила на заповедта/ удостоверение № 19-32-270/ 31.05.2022 г. от Главния архитект на общината за търпимост на същия строеж. Ищцата твърди, че се е снабдила и с констативен нотариален акт за собственост на сградата, разпоредена за премахване, а това жилище е единствено за нея и живее в него със свои низходящи. С оглед събраните по делото доказателства моли да се приеме, че е собственик на сграда, различна от сградата, целена за събаряне. Претендира присъждане на направените разноски.
Ответникът - Кмет на Община Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото оспорва иска. В отговора на исковата молба и в съдебно заседание поддържа, че търпимостта на строежа е била предмет на изследване в производството по оспорване на заповедта за премахване на незаконен строеж, а приложеното по делото удостоверение за търпимост не съставлява ново обстоятелство и не е относимо от фактическа страна към спора, защото се отнася за сграда, която не е предмет на процесната заповед за премахване на незаконен строеж №10-00-1785/05.09.2019 г на Кмета на Община Стара Загора. Намира за ирелевантно обстоятелството кое лице е собственик на разпоредената за премахване сграда. Въз основа на подробно изложени съображения моли съда да отхвърли предявения иск по чл.292 от АПК като неоснователен и да присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ищцата адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Със Заповед №10-00-1785/05.09.2019 год. на Кмета на Община Стара Загора е разпоредено премахване на незаконен строеж, пета категория, „Двуетажна масивна жилищна сграда” - № 47 по приложение №1 от комбинираната схема, с размери 11.21м/ 11.77м/ 1.33м/ 5.45м/ 4.90м/ 7.98м и височина около 6.80м., изпълнена от Г. П. Т., без одобрени строителни книжа и издадено Разрешение за строеж. По жалба от Г. Т. срещу тази заповед пред Административен съд Стара Загора е образувано адм. дело № 688/2019 г. С решение № 18/28.01.2020 г. жалбата е отхвърлена като неоснователна. Така постановеното решение е оставено в сила с Решение № 15264/ 09.12.2020 г по адм. дело № 3700/2020 г. на ВАС на Република България.
По заявление вх.№19-31-209/14.04.2022 г. от Г. Т. Г. архитект на Община Стара Загора издава на основание & 127, ал.1 от ПЗР На ЗУТ удостоверение за търпимост №19-32-270/31.05.2022 г. за недвижими имот „Масивна жилищна сграда“, находяща се в УПИ I-987, одо, кв.19а по плана на гр. Стара Загора, представляващ поземлен имот с идентификатор 68850.512.987.6 по КККР на гр. Стара Загора. Със Заповед №10-00-800/ 02.05.2023г на Главния архитект на Община - Стара Загора на основание чл.99, т.1 от АПК издаденото удостоверение за търпимост е отменено. По жалба на Г. Т. срещу тази заповед е образувано адм.д.№ 284/ 2023г по описа на Административен съд Стара Загора. С решение № 221/ 27.06.2023 г заповедта е отменена като незаконосъобразна, като съдебният акт е оставен в сила с Решение № 12181/ 07.12.2023 год., постановено по адм. дело № 7373/2023 г на ВАС на Република България.
На 13.07.2022 г. е съставен нотариален акт за собственост на недвижим имот по давностно владение № 44, том VII, рег.№ 14713, дело № 1046/2022 г. на Нотариус с рег.№181 в регистъра на Нотариалната камара, с който ищцaта Г. П. Т. е призната за собственик на масивна жилищна сграда с идентификатор 68850.512.987.6 по КККР на гр. Стара Загора.
Видно от удостоверение №17-11-72/ 14.02.2023 год., издадено от Административно бюро Лозенец при Община Стара Загора, имот с идентификатор №68850.512.987.6 е с нов административен адрес – [улица]. Този адрес е заявен като настоящ от Г. П. Т. на 23.02.2023г и е идентичен с [улица], съгласно удостоверение за настоящ адрес изх.№12-01-640/21.02.2023г. и удостоверение № 17-12-80/ 21.02.2023г, издадени от длъжностно лице при Община Стара Загора.
За принудителното изпълнение на Заповед №10-00-1785/05.09.2019 год. на Кмета на Община Стара Загора до ищцата Г. Т. е изпратено съобщение изх.№ 10-11-7372/ 07.06.2023г.
По делото е допусната, назначена и изпълнена съдебно-техническа експертиза, заключението на която е прието без оспорване от страните. От него се установява, че удостоверение за търпимост №19-32-270/31.05.2022 г на Главния архитект на Община Стара Загора и нотариален акт № 44, том VII, рег.№ 14713, дело № 1046/2022 г. на Нотариус с рег.№181 се отнасят за идентични обекти – масивна жилищна сграда с идентификатор 68850.512.987.6 по КККР на гр. Стара Загора. Тази сграда се различава по етажност и местоположение от отразената в Заповед №10-00-1785/05.09.2019 год. на Кмета на Община Стара Загора сграда № 47, която е описана съгласно приложение № 1 /комбинирана схема/ към заповедта. Според вещото лице на мястото на сграда № 47 в кадастралната карта не е отразена сграда, а местоположението на сграда с идентификатор 68850.512.987.6 съответства на местоположението на „Двуетажна масивна жилищна сграда № 50“, без да е идентично. Сградата по нотариален акт представлява Г-образна част от сграда № 50. Сграда № 47 съществува, но не е нанесена в кадастралната карта. Между сгради № 47 и № 50 са се намирали сгради № 48 и № 49 с идентификатори, съответно 68850.512.987.8 и 68850.512.987.7, които към момента на огледа не съществуват поради събарянето им.
При така установените факти съдът направи следните правни изводи:
Искът е процесуално допустим като предявен от лице с активна процесуална легитимация - длъжник по изпълнението, съгласно влязлата в сила Заповед №10-00-1785/05.09.2019 г. на Кмета на Община Стара Загора, на която е адресат. Отрицателният установителен иск по чл.292 от АПК може да се подаде без ограничение във времето преди, по време или след осъществяване на изпълнението. Съгласно изричната разпоредба на чл.225, ал.6 от ЗУТ принудителното премахване се извършва за сметка на извършителя, поради което и във връзка с ал.5 на същата норма за ищеца е налице правен интерес да установи, че задължението за премахване на процесния строеж е отпаднало във връзка с настъпили нови факти след издаване на изпълнителното основание.
Разгледан по същество, искът е неоснователен.
Съгласно приложимата норма на чл.292 от АПК задължението, предмет на изпълнение, може да се оспори чрез иск само въз основа на факти, настъпили след издаване на изпълнителното основание, и то такива, сочещи на неизискуемост на дължимото изпълнение /изключване или погасяване/, разпоредено с влезлия в сила административен акт, който съставлява изпълнителното основание. В тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно главно доказване, че след влизане в сила на Заповед №10-00-1785/05.09.2019 г на Кмета на Община Стара Загора – изпълнително основание по смисъла на чл.268, т.1 от АПК, са настъпили нови факти, които изключват, погасяват или отлагат изпълнението на задължението за премахване на незаконния строеж.
В случая твърденията на ищцата и ангажираните от нея доказателства не представляват нови факти по смисъла на чл. 292 АПК. Приетото като доказателство по делото Удостоверение за търпимост № 19-32-270/31.05.2022 год., издадено от Главния архитект на Община Стара Загора, само по себе си не е, нито не съдържа данни за такъв нов факт. На първо място трябва да се отбележи, че разпореденият за премахване имот не е предмет на представеното удостоверение, което категорично се установява от заключението на съдебно-техническата експертиза и обясненията на вещото лице в съдебно заседание. От друга страна, то действително е новосъздаден писмен документ, но не удостоверява наличие на факти, настъпили след 09.12.2020 г (датата на влизане в сила на изпълнителното основание), които изключват или погасяват задължението за премахване на незаконния строеж, установен с влязъл в сила административен акт. Нормата на чл. 292 АПК има предвид факти, които не са могли да бъдат приобщени и ценени в производството по издаването или оспорването на задължението. В случаите на оспорване на заповеди за премахване на незаконни строежи решаващият съд е длъжен да изследва законосъобразността на административния акт, включително и основанията за търпимост, които са били регламентирани от закона към момента на издаването на съответната заповед. В случая това е направено по адм.д.№ 688/ 2019 г. на Административен съд Стара Загора. Поради това значение на новонастъпил факт по смисъла на чл. 292 АПК не може да бъде придадено на новоиздадено удостоверение за търпимост за незаконен строеж, спрямо който има влязла в сила заповед за премахване на незаконен строеж. Преценка за търпимост е направена към момента на издаване на тази заповед. Новоиздаденото удостоверение за търпимост не може да се приравни на факт, правопогасяващ предприетото по влязлата в сила заповед за премахване на незаконен строеж принудително изпълнение. Поради това такова удостоверение за търпимост не обуславя основателност на иска по чл. 292 АПК, тъй като това не е факт, сочещ на неизискуемост на изпълнението. Идентични съображения са относими към твърдението на ищцата, че процесният строеж представлява единствено жилище за нейното семейство – този факт също е бил обект на съдебна преценка в производството по оспорване на административния акт, съставляващ изпълнително основание. Именно в това производство е следвало да бъде разгледано и наведеното едва с настоящия иск възражение относно адресата на заповедта за премахване на незаконната сграда № 47, за какъвто в случая административният орган е приел извършителя на незаконното строителство. След като в процеса по адм.д.№ 688/ 2019г на Административен съд Стара Загора ищцата не е оспорила посоченото в заповедта за премахване на незаконен строеж, че точно тя е осъществила незаконното изграждане на сграда № 47, това нейно възражение, е преклудирано и не може да бъде повторно разглеждано дори в аспект на правото й на собственост, нито да послужи като основание за изключване или погасяване на предприетото по влязлата в сила заповед принудително изпълнение.
В настоящото производство не се доказа наличие на факти, настъпили след издаване на изпълнителното основание, и то такива, сочещи на неизискуемост на дължимото изпълнение /изключване или погасяване/ на влязлата в сила Заповед № 10-00-1785/ 05.09.2019г на Кмета на Община Стара Загора. По всички изложени съображения предявеният иск с правно основание чл.292 от АПК следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
При този изход на спора на ответника следва да се присъди своевременно претендираното в минимален размер юрисконсултско възнаграждение от 100 лв., определено съгласно чл.78, ал.8 ГПК, приложима на основание чл.144 от АПК, във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от горното и на основание чл. 292 АПК, Административен съд Стара Загора
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска на Г. П. Т. [ЕГН] от гр. Стара Загора, [улица]против Кмета на Община Стара Загора за приемане за установено, че няма задължение за изпълнение на влязлата в сила Заповед № 10-00-1785/ 05.09.2019г на Кмета на Община Стара Загора, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Г. П. Т. [ЕГН] от гр. Стара Загора, [улица], да заплати на Община Стара Загора разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лв.
Решението подлежи на касационно оспорване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.
| Съдия: | |