Р Е Ш Е Н И Е
№ 330
гр.
Русе, 04.10.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД…. гражданска колегия…. в публично заседание на 10 септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Велкова
ЧЛЕНОВЕ: Галина Магардичиян
Зорница
Тодорова-мл.с.
при
участието на секретаря Светла Пеева и в присъствието на прокурора….. като
разгледа докладваното от съдия Магардичиян в.гр.д. № 408 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл.ГПК.
Б.Б.С.
обжалва Решение № 686 от 24.04.2019г, постановено по гр.д.№ 7175/2018г., с
което е уважен предявения против него установителен
иск по чл.422 ГПК за дължимост на сумата 562.66лв. –получена
от него без основание, ведно със законната лихва от 22.08.2018г. и направените
разноски в заповедното производство по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 5845/2018г. по
описа на Русенския районен съд и върху него са възложени направените в исковото
производство разноски. Излага оплаквания за неправилност на решението и моли то
да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което искът да се отхвърли
като неоснователен и да му се присъдят разноските по делото.
Община В., обл.
Русенска, оспорва основателността на жалбата и моли тя да не се уважава и да й
се присъдят разноските за въззивното производство.
Въззивният съд намира жалбата за допустима – подадена е от заинтересована от
обжалването страна в законния срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество тя е неоснователна.
С обжалваното решение № 686 от 24.04.2019г, постановено по гр.д.№
7175/2018г. по описа на РРС е признато
за установено на основание чл.422 ГПК, че жалбоподателят дължи на Община В., област
Русе, сумата 562.66лева – получена без правно основание, представляваща сбор от
изплатено над нормативно установения
размер възнаграждение на общински съветник за работа в Общински съвет В. за
2017 г. за м.април, юли, септември и ноември 2017г, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 22.08.2018г. до окончателното й изплащане, предмет
на заповед № 3320 от 24.08.2018г. за изпълнение на парично задължение, издадена
по ЧГД № 5845/2018г. по описа на Русенския районен съд.
Решението на районния съд е валидно и допустимо, а
разгледано по същество е правилно.
По делото не е
спорно, че въззивникът е бил избран за общински
съветник в Общински съвет В., с мандат 2015 – 2019 г., и че за процесния период е получил възнаграждение в повече от
нормативно определеното в размер на 562.66лв.
С Решение № 271 по
протокол № 27 от 27.02.2017 г. Общински съвет В. е приел Правилник за изменение
и допълнение на Правилника за организацията и дейността на общинския свет,
неговите комисии и взаимодействието му с общинската администрация за мандат
2015 г. – 2019 г., с който е изменен чл.26, ал.2, който урежда начина на
определяне на възнаграждението на общинските съветници
за работата им в общинския съвет. Съгласно тази норма общинският съветник
получава месечно възнаграждение за участието си в заседанията на общинския
съвет и на неговите комисии в размер общо на 70% от средната брутна работна
заплата на общинската администрация за съответния месец, включващо по 50% от
възнаграждението за участие в заседания
на ПК и в заседанията на ОбС. Със същото решение е отменена ал. 3 на чл.26, предвиждаща
увеличение на получаваното от общинските съветници
възнаграждение с 50% за месеците, в които е имало извънредни заседания на
общинския съвет.
Представени са
писмени доказателства относно средно-месечната брутна работна заплата в
общинската администрация за процесния период, както и за присъствията на
общинските съветници на заседанията на общинския
съвет и постоянните комисии.
Въз основа заповед
№ 657/18.12.2017г. на кмета е извършена проверка на процедурата по начисляване
и изплащане възнагражденията на общинските съветници
за периода 01.01.2017 г. - 19.12.2017 г., в хода на
която, определената комисия е констатирала нарушения при изчисляване и изплащане
на възнагражденията за месеците: април, юни, юли, септември и ноември. Резултатът
от тази проверка е обективиран в приложения по делото Доклад от 19.12.2017 г.,
в който като причини за установените нарушения се сочат промените в правилника,
които не са били съобразени. В хода на първоинстанционното
производство е прието заключение на съдебно-икономическа експертиза, вещото
лице по което след извършена справка в счетоводството на община В. и
съобразявайки релевантната за спора нормативна уредба е изчислило брутния
размер на възнаграждението, дължимо на въззивника, базата за изчисляване възнагражденията
за процесния период, както и действително полученото възнаграждение за
процесния период.
Основният спор,
повдигнат с въззивната жалба е относно характера на дейността на общинския
съветник изпълнява, дали възникналото правоотношението е трудово и дали разпоредбата
на чл. 271, ал. 1 от КТ за добросъвестност при получаването на възнаграждението.
Настоящият състав
напълно споделя изводите на първоинстанционния съд,
че правоотношението, което възниква между общинския съветник и общината за
периода на мандата, не е трудово по смисъла на чл. 1, ал. 2 от КТ, поради което
и на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния
съд.
Трудовото
правоотношение се характеризира като такова по непосредствено полагане на труд,
при което е налице предоставяне на работната сила на едно лице в полза на друго
лице в рамките на определено работно време при спазване на безопасни условия на
труд за уговорено трудово възнаграждение. Това важи и в случаите на трудово правоотношение по чл.83 КТ, възникнало
от избор, което следва да е предвидено
за заемане на платена изборна щатна длъжност и това да е изрично предвидено в
закон, акт на Министерски съвет или в устав на организация. В случая ЗМСМА
урежда статута на общинските съветници и в него не се
съдържа норма, която да определя възникване на трудово правоотношение след
избора им. Нормите, които уреждат правното положение на председателя на
общинския съвет, са императивни и следва да се прилагат стриктно, поради което
липсва основание приравняването на трудово правоотношение на правоотношението с
общинските съветници, а получаването на
възнаграждение за изпълняваната от него работа е предвидено в чл.34 от с.з. Общинските
съветници нямат работно време и ангажиментите им се
свеждат до участието им в сесиите на общинския съвет и заседанията на
постоянните му комисии, а отработеното време не се зачита за трудов стаж. Тези
особености характеризират работата на общинския съветник като обществена
дейност, която няма постоянен характер, липсва постоянно месечно
възнаграждение, а същото се определя от участието му в сесиите и заседанията на постоянните комисии, в които
участва, като се ползва от закрилата по чл. 35, ал. 1 ЗМСМА в случаите на
прекратяване по чл. 328, ал. 1, т. 2 и 4 от КТ на трудовото му правоотношение,
по което работи.
В подкрепа на
изложеното е и законодателната техника, използвана в ЗМСМА, в случаите, при
които в резултат на местен избор съответната изборна длъжност поражда трудово
правоотношение. Това се отнася до лицата, изпълняващи функциите на председател
на общинския съвет и кмет съгласно чл.26, ал.2 и чл.38, ал.7 ЗМСМА, определящи
възникналите правоотношения от избора им като трудови. Тези обстоятелства дава
основание да се приеме, че правоотношението, възниквало от избора на общински
съветник не е трудово правоотношение, поради което за него са неприложими
правилата, уредени в КТ. Освен изложеното, съдът намира, че в настоящия случай
нормата по чл.271 КТ не намира приложение на първо място защото
правоотношението с общинските съветници не е трудово
и на следващо място, тъй като размера на възнаграждението на общинския съветник
е изрично определено в чл.34 ЗМСМА, което обстоятелство изключва възможността
лицето да се позовава на добросъвестност. Получената сума над този размер се явява
недължима и подлежи на връщане съгласно чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД. Първоинстанционният
съд е стигнал до същия правен извод и е уважил предявеният иск за установяване
на вземането на Община-гр. В. за получената от въззивника
недължима сума, за което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 5845/18
по описа на РРС, поради което решението в тази обжалвана част е правилно и
следва да се потвърди от въззивния съд.
Предвид изхода на
спора, направените от жалбоподателя разноски следва да останат в негова тежест,
като върху него се възложат и разноските на насрещната страна за въззивното производство.
Въззивното решение не подлежи
на касационно обжалване, тъй като е с цена на иска до 5000лв.
По изложените
съображения Окръжният съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 686 от 24.04.2019 г.,
постановено по гр.д. № 7175/2018 г. по описа на Русенски районен съд в частта,
в която искът на Община-В. за установяване на вземането към Б.Б.С. е уважен до размер на 562.66лв, ведно със законната
лихва от 22.08.2018г и в частта за разноските.
Решението в частта, в която искът
е отхвърлен, като необжалвано е влязло в сила.
ОСЪЖДА Б.Б.С., ЕГН ********** *** да заплати на Община В., БУЛСТАТ *****
сумата от 300 лева разноски за въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: