Решение по дело №408/2019 на Окръжен съд - Русе

Номер на акта: 330
Дата: 4 октомври 2019 г. (в сила от 4 октомври 2019 г.)
Съдия: Галина Петкова Магардичиян
Дело: 20194500500408
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 25 юни 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

330

гр. Русе, 04.10.2019 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РУСЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД…. гражданска колегия…. в публично заседание на 10 септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Велкова

                                                             ЧЛЕНОВЕ:  Галина Магардичиян

                               Зорница Тодорова-мл.с.

 

при участието на секретаря Светла Пеева и в присъствието на прокурора…..                                 като разгледа докладваното от съдия Магардичиян в.гр.д. № 408 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258  и сл.ГПК.

  Б.Б.С. обжалва Решение № 686 от 24.04.2019г, постановено по гр.д.№ 7175/2018г., с което е уважен предявения против него установителен иск по чл.422 ГПК за дължимост на сумата 562.66лв. –получена от него без основание, ведно със законната лихва от 22.08.2018г. и направените разноски в заповедното производство по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 5845/2018г. по описа на Русенския районен съд и върху него са възложени направените в исковото производство разноски. Излага оплаквания за неправилност на решението и моли то да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което искът да се отхвърли като неоснователен и да му се присъдят разноските по делото.

Община В., обл. Русенска, оспорва основателността на жалбата и моли тя да не се уважава и да й се присъдят разноските за въззивното производство.

Въззивният съд намира жалбата за допустима – подадена е от заинтересована от обжалването страна в законния срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество тя е неоснователна.

С обжалваното решение № 686 от 24.04.2019г, постановено по гр.д.№ 7175/2018г. по описа на РРС  е признато за установено на основание чл.422 ГПК, че жалбоподателят дължи на Община В., област Русе, сумата 562.66лева – получена без правно основание, представляваща сбор от изплатено  над нормативно установения размер възнаграждение на общински съветник за работа в Общински съвет В. за 2017 г. за м.април, юли, септември и ноември 2017г, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.08.2018г. до окончателното й изплащане, предмет на заповед № 3320 от 24.08.2018г. за изпълнение на парично задължение, издадена по ЧГД № 5845/2018г. по описа на Русенския районен съд.

Решението на районния съд е валидно и допустимо, а разгледано по същество е правилно.

По делото не е спорно, че въззивникът е бил избран за общински съветник в Общински съвет В., с мандат 2015 – 2019 г., и че за процесния период е получил възнаграждение в повече от нормативно определеното в размер на 562.66лв.

С Решение № 271 по протокол № 27 от 27.02.2017 г. Общински съвет В. е приел Правилник за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на общинския свет, неговите комисии и взаимодействието му с общинската администрация за мандат 2015 г. – 2019 г., с който е изменен чл.26, ал.2, който урежда начина на определяне на възнаграждението на общинските съветници за работата им в общинския съвет. Съгласно тази норма общинският съветник получава месечно възнаграждение за участието си в заседанията на общинския съвет и на неговите комисии в размер общо на 70% от средната брутна работна заплата на общинската администрация за съответния месец, включващо по 50% от възнаграждението  за участие в заседания на ПК и  в заседанията на ОбС. Със същото решение е отменена ал. 3 на чл.26, предвиждаща увеличение на получаваното от общинските съветници възнаграждение с 50% за месеците, в които е имало извънредни заседания на общинския съвет.

Представени са писмени доказателства относно средно-месечната брутна работна заплата в общинската администрация за процесния период, както и за присъствията на общинските съветници на заседанията на общинския съвет и постоянните комисии.    

Въз основа заповед № 657/18.12.2017г. на кмета е извършена проверка на процедурата по начисляване и изплащане възнагражденията на общинските съветници за периода 01.01.2017 г. - 19.12.2017 г., в хода на която, определената комисия е констатирала нарушения при изчисляване и изплащане на възнагражденията за месеците: април, юни, юли, септември и ноември. Резултатът от тази проверка е обективиран в приложения по делото Доклад от 19.12.2017 г., в който като причини за установените нарушения се сочат промените в правилника, които не са били съобразени. В хода на първоинстанционното производство е прието заключение на съдебно-икономическа експертиза, вещото лице по което след извършена справка в счетоводството на община В. и съобразявайки релевантната за спора нормативна уредба е изчислило брутния размер на възнаграждението, дължимо на въззивника, базата за изчисляване възнагражденията за процесния период, както и действително полученото възнаграждение за процесния период.

Основният спор, повдигнат с въззивната жалба е относно характера на дейността на общинския съветник изпълнява, дали възникналото  правоотношението е трудово и дали разпоредбата на чл. 271, ал. 1 от КТ за добросъвестност при получаването на възнаграждението.

Настоящият състав напълно споделя изводите на първоинстанционния съд, че правоотношението, което възниква между общинския съветник и общината за периода на мандата, не е трудово по смисъла на чл. 1, ал. 2 от КТ, поради което и на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

Трудовото правоотношение се характеризира като такова по непосредствено полагане на труд, при което е налице предоставяне на работната сила на едно лице в полза на друго лице в рамките на определено работно време при спазване на безопасни условия на труд за уговорено трудово възнаграждение. Това важи и в случаите на  трудово правоотношение по чл.83 КТ, възникнало от  избор, което следва да е предвидено за заемане на платена изборна щатна длъжност и това да е изрично предвидено в закон, акт на Министерски съвет или в устав на организация. В случая ЗМСМА урежда статута на общинските съветници и в него не се съдържа норма, която да определя възникване на трудово правоотношение след избора им. Нормите, които уреждат правното положение на председателя на общинския съвет, са императивни и следва да се прилагат стриктно, поради което липсва основание приравняването на трудово правоотношение на правоотношението с общинските съветници, а получаването на възнаграждение за изпълняваната от него работа е предвидено в чл.34 от с.з. Общинските съветници нямат работно време и ангажиментите им се свеждат до участието им в сесиите на общинския съвет и заседанията на постоянните му комисии, а отработеното време не се зачита за трудов стаж. Тези особености характеризират работата на общинския съветник като обществена дейност, която няма постоянен характер, липсва постоянно месечно възнаграждение, а същото се определя от участието му в сесиите и  заседанията на постоянните комисии, в които участва, като се ползва от закрилата по чл. 35, ал. 1 ЗМСМА в случаите на прекратяване по чл. 328, ал. 1, т. 2 и 4 от КТ на трудовото му правоотношение, по което работи.

В подкрепа на изложеното е и законодателната техника, използвана в ЗМСМА, в случаите, при които в резултат на местен избор съответната изборна длъжност поражда трудово правоотношение. Това се отнася до лицата, изпълняващи функциите на председател на общинския съвет и кмет съгласно чл.26, ал.2 и чл.38, ал.7 ЗМСМА, определящи възникналите правоотношения от избора им като трудови. Тези обстоятелства дава основание да се приеме, че правоотношението, възниквало от избора на общински съветник не е трудово правоотношение, поради което за него са неприложими правилата, уредени в КТ. Освен изложеното, съдът намира, че в настоящия случай нормата по чл.271 КТ не намира приложение на първо място защото правоотношението с общинските съветници не е трудово и на следващо място, тъй като размера на възнаграждението на общинския съветник е изрично определено в чл.34 ЗМСМА, което обстоятелство изключва възможността лицето да се позовава на добросъвестност.  Получената сума над този размер се явява недължима и подлежи на връщане съгласно чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД.  Първоинстанционният съд е стигнал до същия правен извод и е уважил предявеният иск за установяване на вземането на Община-гр. В. за получената от въззивника недължима сума, за което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 5845/18 по описа на РРС, поради което решението в тази обжалвана част е правилно и следва да се потвърди от въззивния съд.

Предвид изхода на спора, направените от жалбоподателя разноски следва да останат в негова тежест, като върху него се възложат и разноските на насрещната страна за въззивното производство.

Въззивното решение не подлежи на касационно обжалване, тъй като е с цена на иска до 5000лв.

По изложените съображения Окръжният съд

 

                                         Р   Е   Ш   И   :

 

 

 

 

 

 

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 686 от 24.04.2019 г., постановено по гр.д. № 7175/2018 г. по описа на Русенски районен съд в частта, в която искът на Община-В. за установяване на вземането към Б.Б.С. е уважен до размер на 562.66лв, ведно със законната лихва от 22.08.2018г и в частта за разноските.

Решението в частта, в която искът е отхвърлен, като необжалвано е влязло в сила.

ОСЪЖДА Б.Б.С., ЕГН ********** *** да заплати на Община В., БУЛСТАТ ***** сумата от  300 лева разноски за въззивното производство.

 

 

 

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

                                              

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

        

         ЧЛЕНОВЕ: