Решение по дело №209/2020 на Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№………............./……….10.2021г., гр.Варна

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

СЪДИЯ: ПЛАМЕН АТАНАСОВ

 

при секретар Елена Петрова, като разгледа докладваното от съдията, търговско дело №970 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба предявена от Гаранционен фонд, с адрес: гр.София, ул.“Граф Игнатиев“ №2, ет.4, представляван заедно от Б. И.М. и С.Г.С., със съдебен адрес:***, ст.205, чрез адв.Л.В.-Т., с банкова сметка *** ***, против Е.К.П., с ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:***, чрез адв.С.А.У., с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.288, ал.12 от КЗ /отм./, идентичен с чл.558, ал.7 от КЗ, във вр. с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца, сумата от 361129.53лв., представлява изплатеното от Фонда обезщетение по Щета №210076/16.04.2014г. и присъденото с влезли в сила съдебни решения по гр.д.№7863/2014г. на СГС, в.гр.д.№1268/2015г. на САС и т.д.№3319/2015г. на ВКС, II т.о., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата, както и на направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.

В исковата молба се твърди, че по реда на действаща към момента на щетата разпоредба на чл.288, ал.1, т.2, б.”а” от КЗ /отм./, сега чл.557, ал.1, т.2, б.”а” от КЗ, ищецът изплатил по Щета №210076/16.04.2014г., обезщетение за неимуществени вреди в общ размер от 361129.53лв. на В И С и М К С, в качеството им на наследници на К М К, който е починал при ПТП, настъпило на 30.09.2003г., което обезщетение е присъдено със съдебни решения по гр.д.№7863/2014г. на СГС, в.гр.д.№1268/2015г. на САС и т.д.№3319/2015г. на ВКС, II т.о. Твърди се, че процесното ПТП е настъпило на 30.09.2013г. на междуселищен път Добрич-Варна, около километър преди с.Стожер, по вина на водача К Т П., който е управлявал л.а.”*****”, с ДКН *****, с несъобразена с пътните условия и превишена скорост, поради което е навлязъл в лентата за насрещно движение и предизвиквал удар първо с товарен автомобил с румънски регистрационни табели, а в последствие и с управлявания от К М К лекотоварен автомобил „П” с рег.№ ****, като ударът е настъпил изцяло в лентата за движение на лекотоварният автомобил. Поддържа се, че според влязло в сила Постановление за прекратяване от 01.04.2014г. по ДП №318/2013г. по описа на II РУП-гр.Добрич и пр.вх.№1322/13г. по описа на ОП Добрич, виновен за катастрофата, е К Т П., кой е починал в резултат на получените травми при същото ПТП. Сочи се, че в резултат от въпросното ПТП е загинал и К М К-водач на л.а.“П” с рег.№ ****. Твърди се, че в нарушение на чл.249 във вр. с чл.259 от КЗ /отм./ сега чл.461 във вр. с чл.483 от КЗ П. е управлявал л.а.”*****”, с ДКН *****, без за него да е имало сключена задължителна застраховка “Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Твърди се, В И С и М К С, в качеството на законни наследници на загиналия Кралев, поискали от Гаранционният фонд изплащане на обезщетение за неимуществени и свързаните с тях имуществени вреди на основание чл.288 от КЗ /отм./, сега чл.557 от КЗ, за което е образувана Щета №210076/16.04.2014г. Сочи се, че УС на ГФ отказал да изплати обезщетение на молителите, поради непредставяне на достатъчно доказателства. Сочи се още, че недоволни от отказът, В. и М. С инициирали съдебно производство за присъждане на обезщетение, за което били образувани гр.д.№7863/2014г. на СГС, в.гр.д.№1268/2015г. на САС и т.д.№3319/2015г. на ВКС, II т.о. Твърди се, че въз основа на решенията по гр.д.№7863/2014г. на СГС и в.гр.д.№1268/2015г. на САС, В. и М. С, се снабдили с изпълнителни листове и образували и.д.№409/2015г. и №410/2015г., двете на ЧСИ с рег.№876. Твърди се, че в резултат от предприетото принудително изпълнение в полза на взискателите били изплатени 100000лв.-главница и 11495.25лв.-законна лихва, като разноските и таксите по изп.дело възлезли на 10294.59лв. Сочи се, че с платежни нареждания от 13.02.2017г. Фонда заплатил дължими суми за държавни такси към СГС, САС и ВКС в общ размер на 3200лв. Твърди се, че на основание решение по т.д.№3319/2015г. на ВКС, II т.о., С се снабдили с още един изпълнителен лист, съответно образували и.д.№721/2017г. при ЧСИ с рег.№838, по което от страна на Фонда била заплатена сума в общ размер от 110461.53лв., от които 80000лв.-главница, 21954.67лв.-законна лихва и 8506.86лв.-разноски и такси по изпълнението. Твърди се още, че в рамките на изп.производство било извършено и прихващане между вземането на С с дължими към Фонда суми в размер на 871.20лв. Сочи се, че въз основа на решенията по гр.д.№7863/2014г. на СГС, в.гр.д.№1268/2015г. на САС и т.д.№3319/2015г. на ВКС, II т.о., представляващия С в съдебният спор, адвокат Митев се снабдил с изпълнителен лист и образувал и.д.№1235/2017г. при ЧСИ с рег.№838, по което Фонда заплатил сумата от 3660.30лв. Поддържа се, че с Регресна покана с изх.№184/25.04.2019г. ищецът поканил ответника, в качеството на наследник на виновния водач К Т П., с ЕГН **********, да възстанови изплатеното по щетата, като поканата не дала положителен резултат.

С депозирания в срока по чл.367, ал.1 от ГПК писмен отговор от ответника, се поддържа становище за неоснователност на претенциите. Поддържа се, че в случая не са налице предпоставките визирани в чл.288, ал.1, т.2, б.”а” от КЗ /отм./, доколкото липсва основен елемент от въпросният фактическият състав, а именно вредите да са причинени чрез виновно и противоправно поведение на деликвента. Сочи се, че представеното с исковата молба Постановление за прекратяване на досъдебно производство от 01.04.2014г. на Окръжна прокуратура Добрич, не попада в хипотезата на чл.300 от ГПК, съответно не е съдебен акт, който да установява по безспорен начин твърдяната противоправност на деянието и вината на К Т П. за настъпилото ПТП на 30.09.2013г. Сочи се още, че в мотивите на постановлението, се съдържат и предположения за вероятност, за наличие на случайно събитие по смисъла на чл.15 от НК. Твърди се, че тъй като Фонда не е поискал конституирането на Е.К.П. като трето лице помагач в проведените съдебни производства пред Софийски градски съд, Софийски апелативен съд и Върховен касационен съд, то ответника е бил лишен от възможността да защити своите интереси с оглед бъдещият регресен иск. Ето защо се поддържа, че представените от ищеца Решение от 19.01.2015г. по гр.д.№7863/2014г. на СГС, Решение №1440/03.07.2015г. по в.гр.д.№1268/2015г. на САп.С и Решение №242/12.01.2017г., постановено по т.д.№3319/2015г. на ВКС, II т.о. не се ползват със задължителност на мотивите, съответно не са годни да докажат елементите на твърдения деликт. Поддържа се още, че Фонда е водил зле делата, по-които са постановени гореописаните решения, в резултат, от което претенцията му е необоснована и несправедлива. На следващо място се сочи, че разпоредбите на чл.288, ал.12, изр.1, ал.7 и ал.8 от КЗ /отм./ уреждат обема на регресното право на Гаранционния фонд и посочват кои от платените от него суми могат да бъдат предмет на регрес спрямо прекия причинител на вредите. Твърди се, че в правото на регрес, се включват изплатеното обезщетение, заедно с разноските, които Фондът е направил за определяне и изплащане на размера му в процедурата, провеждана пред него. Твърди се, че в разходите по чл.288, ал.8 от КЗ /отм./ не се включват тези, които са направени в съдебното и в изпълнителното производство, които се провеждат след приключване на процедурата пред Гаранционния фонд, съгласно чл.288, ал.11 от КЗ /отм./. Поддържа се, че присъдените държавни такси и съдебни разноски в съдебното и в изпълнителните производства, не се явяват разходи по смисъла на чл.288, ал.8 от КЗ /отм./, както и преки вреди от непозволеното увреждане, поради което регресеният иск за тях, е изцяло неоснователен. Твърди се, че тези суми, са резултат от извънпроцесуалното и процесуалното поведение на самия ищец, който не е престарал своевременно и надлежно, в изпълнение на вменените му задължения за изплащане на дължимото обезщетение на пострадалите лица, поради което тези разходи следва да останат в негова тежест.

С подадената допълнителна искова молба, се оспорват възраженията и доводите на ответника изложени в отговора на исковата молба. Твърди се, че осъществените плащания от страна на Фонда за държавни такси и съдебни разноски по съдебното и изпълнителното производства, са разходи включени в приложното поле чл.288, ал.8 от КЗ /отм./, тъй като се касае се за единно вземане, което се формира от всички осъществени плащания във връзка с определянето и изплащането на обезщетението за неимуществени и имуществени вреди, в който смисъл е и съдебната практика.

С отговора на допълнителната искова молба, се поддържат доводите и възраженията изложени в първоначалният отговор.

В съдебно заседание ищеца, чрез пълномощникът си, поддържа предявеният иск и моли за неговото уважаване и присъждане на разноски.

Ответникът, чрез процесуалният си представител, оспорва предявеният иск и поддържа възраженията си. Претендира деловодни разноски.

Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, и въз основа на своето вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна, следното:

Към настоящото дело са приобщени гр.д.№7863/2014г. на СГС, ведно с в.гр.д.№1268/2015г. на САС и т.д.№3319/2015г. на ВКС, II т.о., както и материалите по ДП №318/2013г. по описа на II РУП-гр.Добрич и пр.вх.№1322/13г. по описа на ОП Добрич.

От заключенията на назначените по делото еднолична и тричленна САТЕ, които се ценят от съдът като компетентно дадени, взаимноподкрепящи се и кореспондиращи с останалите материали по делото, се установява, че процесния пътен инцидент е настъпил на 30.09.2013г. по път гр.Добрич за гр.Варна, преди с.Стожер, около 8.00 часа при ограничена видимост поради силен дъжд, по вина на К Т П., който като водач на лек автомобил “*****“ с рег.№В3199НВ, при движение с несъобразена с пътните условия скорост, е загубил контрол и е навлязъл в насрещното платно, където управлявания от него автомобил се удря с предната си лява част в областта на задната лява гума на ремаркето на насрещно движещият се товарен автомобил, след което се отклонява частично в дясно и в последствие отново навлиза в насрещното /лявото/ пътно платно, при което се удря челно в движещият в същото платно през един автомобил от товарния-л.а.”Пежо 206”, който е управляван от К М К-загинал вследствие на катастрофата.

Установява се от Решение от 19.01.2015г. по гр.д.№7863/2014г. на СГС, Решение №1440/03.07.2015г. по в.гр.д.№1268/2015г. на САп.С и Решение №242/12.01.2017г., постановено по т.д.№3319/2015г. на ВКС, II т.о., че в полза на В И С и М К С, в качеството на законни наследници на К М К-загинал  в резултат от процесното ПТП, е присъдено окончателно обезщетение в размер на по 140000лв. за всеки, което се дължи от Фонда, ведно със законната лихва считано от 03.06.2014г., както и дължимите съдебни разноски, включително за адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА и държавни такси по чл.78, ал.6 от ГПК.

Установява се от заключението на вещото лице по назначената ССч.Е, което се кредитира от съдът като компетентно дадено и неоспорено от страните, че общия размер на сумите изплатените от ищецът по заведените срещу него изпълнителни производства от В И С и М К С , като наследниците на починалото в пътния инцидент лице, въз основа на изпълнителни титули по горецитираните съдебни решения, възлиза на 361129.53лв. по конкретно сумите са: по 121903.85лв. по ИД №20158760400409 и по ИД №20158760400410, двете по описа на ЧСИ Даниела Златева; 109590.33лв. по ИД №20178380400721 по описа на ЧСИ М. Б. и 3660.30лв. по ИД №20178380401235 по описа на ЧСИ М. Б..

прихваната сума по съдебни разноски присъдени на Гаранционен фонд

Видно е от приетия по делото препис от Регресна покана с изх.№ГФ-РП-184/25.04.2019г., че ищеца поканил ответника в качеството на наследник на Камен П., да възстанови изплатеното в полза на наследниците на Кр.Кралев обезщетение в общ размер на 361129.53лв. Според представеното известие за доставяне, въпросната покана не е връчена, тъй като не е потърсена от адресата в продължение на периода 25.04.2019г.-20.05.2019г., респективно е върната на подателят ѝ.

 

Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Действащата към момента на процесното правоотношение /настъпването на деликта/ разпоредба на чл.288, ал.1, т.2, б.”а” от КЗ /отм./, предвижда, че Гаранционният фонд изплаща обезщетение за имуществените вреди, ако причинителят не е имал застраховка ”Гражданска отговорност”. Съгласно чл.288, ал.12 от КЗ /отм./, след изплащането на обезщетението Гаранционният фонд встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното и разходите за определяне и изплащане на обезщетението. Ето защо ищецът, по иск с такава квалификация, в хода на производството следва да установи наличие на увреждане в резултат от противоправно поведение на наследодателят на ответника, размера на претърпените вреди и заплащане на обезщетение за вредите. От друга страна, предвид отрицателния характер на твърдението, че към момента на инцидента, не е имало сключена задължителна застраховка ”Гражданска отговорност” за автомобила, с който е предизвикано увреждането, за да се освободи от отговорност наследника на виновния водач, следва да установи, че за автомобила е имало сключена З“ГО“.

В разглежданият казус от заключенията на едноличната и тричленната САТЕ, и материалите по досъдебното производство, се установява наличието на елементите от фактическия състав по чл.45 от ЗЗД, а именно извършено виновно противоправно деяние от наследодателят на ответника, причинна връзка между деянието и вредоносния резултат-смърт на К М К, в следствие на пътнотранспортно произшествие. От констатациите в заключенията на вещите лица, се налага еднозначният извод, че наследодателят на ответника е допуснал нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДв.П, според който водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. В случая водача на лек автомобил “*****“ с рег.№В3199НВ, се е движил със скорост, която е надхвърлила безопасната такава при конкретните влошени метрологично условия, в резултат, от което е навлязъл в платното за насрещно движение и е предизвикал пътен инцидент, при който е починал Красимир Кралев. За пълнота следва да се посочи, че констатациите на вещите лица за наличието на евентуален предходен контакт на автомобила управляван от Камен П. със задната лява гума на ремаркето на насрещно движещ се товарен автомобил, не променя горният извод, доколкото този контакт е настъпил в лентата за движение на товарния автомобил, т.е. в лентата за насрещно движение и не бил първопричината за ПТП. Следва да се посочи още, че установеният механизъм на ПТП изключва възможността инцидента да има характер на случайно събитие по смисъла на чл.15 от НК.

На следващо място по делото липсва спор, а и от приобщените по делото  доказателства, се установи, че към датата на процесното ПТП по отношение на лекият автомобил “*****“ с рег.№В3199НВ, с който е причинен процесния инцидент, не е имало действаща застраховка ”Гражданска отговорност на автомобилистите“.

Налице е и изплащане на обезщетение от страна на ищеца в полза на наследниците на починалото лице, което плащане е извършено в хода на образуваните изпълнителни производства, като въпросното плащане се установи категорично от заключението на ССч.Е.

Възражението на ответника относно необосновано високият размер на обезщетението изплатено от страна на ГФ, в резултата на зле водени дела, е неоснователно. До достигането на процесният размер на обезщетението, се е стигнало след проведено съдебно производство на три инстанции, като в хода на първите две размера на обезщетението е бил с около една трета по нисък. В този смисъл не може да се сподели извода за зле воден процес, още повече, че обезщетението съответства на стойностите възприети в трайната съдебна практика по аналогични казуси. Ето защо определената съответно изплатена сума от общо 280000лв. на двамата правоимащи, не се явява прекомерна, особено като се отчете и факта, че смъртта поставя край на живота като най-ценно човешко благо, което прави вредите от настъпването ѝ от една страна невъзвратими и от друга най-големи, поради което за това житейско събитие, следва да се определи по справедливост по-висок размер на обезщетение, спрямо този за неимуществени вреди от телесни повреди.

Доводите на ответника, че разходите направени в съдебното и в изпълнителните производства не попада в обхвата в разходите по чл.288, ал.8 вр. ал.12 от КЗ /отм./, респективно че в полза на ищеца не се дължат разходи направени след приключване на процедурата пред Гаранционния фонд, съгласно чл.288, ал.11 от КЗ, са неоснователни. Действително в съдебната практика съществува колебание относно обхвата на регресното право, като настоящия състав на съдът споделя преобладаващото становище, че в случая се касае за единно регресно вземане на Гаранционния фонд по смисъла на чл.288, ал.12 от КЗ /отм./, което включва както размера на платеното обезщетение по чл.288, ал.1 от КЗ /отм./, така и разходите за определяне и изплащане на обезщетението, които формират цялото вземане на Фонда на основание чл.288, ал.8 от КЗ /отм./, като произлязла за същия щета в резултат на виновното поведение на деликвента. Платените в съдебното исково производство суми за такси и разноски, съставляват разходи, които Фонда е направил за определяне на обезщетението, а тези  платени в изпълнителното производство, са разходи за изплащане на обезщетението. Така формираното вземане на Фонда има различно материално правно основание, но единен характер.

В заключение съдът приема, че в полза на Фонда се дължи сбора от сумите изплатени на правоимащите и тези платени в хода на съдебното, и изпълнителните производства, чиито общ размер според заключението на вещото лице по ССч.Е възлиза на 361129.53лв. Ето защо и доколкото размера на претенцията, кореспондира с този размер, то същата се явява основателна и като такава следва да бъде уважена.

Предвид акцесорния характер на искането по чл.86, ал.1 от ЗЗД и основателността на главната претенция, в полза на ищецът, следва да се присъди законна лихва върху главницата, считано от предявяване на исковата молба до окончателното ѝ изплащане.

При този изход на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца се дължат деловодни разноски, според представите доказателства за направени такива, чиито общ размер възлиза на 18796.16лв. и включва внесена ДТ-14446.16лв., депозит за възнаграждение на в.л.-600лв. и заплатено възнаграждение на особен представител-3750лв.

Мотивиран от изложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА Е.К.П., с ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на Гаранционен фонд, със седалище в гр.София, ул.“Граф Игнатиев“ №2, ет.4, представляван заедно от Б. И.М. и С.Г.С., сумата от 361129.53лв., представляваща сбор от изплатените обезщетение за неимуществени вреди на наследниците на К М К, починал при ПТП, настъпило на 30.09.2013г., по вина на К М К-наследодател на ответника, в качеството му на водач на л.а.”*****”, с ДКН *****, за който към датата на инцидента, не е имало сключена задължителна застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите“ и мораторни лихви върху обезщетението, както и разноски в съдебното и изпълнителните производства, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба-10.02.2020г., до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 18796.16лв., представляваща съдебно деловодни разноски.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд Варна в двуседмичен срок  от съобщаването на страните.

 

 

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: