Определение по дело №390/2020 на Окръжен съд - Ямбол

Номер на акта: 260149
Дата: 7 април 2021 г.
Съдия: Калина Георгиева Пейчева
Дело: 20202300100390
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 юли 2020 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

 

№ 260149/7.4.2021г.           07.04.2021г.              гр.Ямбол

 

 

Ямболският окръжен съд,  гражданско отделение, ІV-ти състав,

на 07.04.2021 година, в закрито заседание,  в следния състав:

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИНА ПЕЙЧЕВА

 

секретар:

като разгледа докладваното от съдия К.Пейчева

гр.д. 390/2020г. по описа на Ямболския окръжен съд,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба от д-р инж. М.И.Д., ЕГН **********, с посочен съдебен адрес: ***, офис ***, чрез адвокат С.Х. ***, срещу: ОД на МВР гр.Бургас, Прокуратура на Република България, Районен съд Бургас и Окръжен съд Бургас, за осъждане на ответниците солидарно да заплатят на ищеца обезщетение за имуществени вреди в размер на 59280 евро, ведно с лихва за закъснение в размер на 2470 евро на месец с начален срок от 01 Февруари 2016 г. до окончателното изплащане; ведно с 1510.75 лв. с начален срок - от налагането на запор от ЧСИ върху трудовото възнаграждение до окончателното изплащане; 900 лева адвокатски хонорар, заплатен по АНД №525/2018г. по описа на БРС, и неимуществени вреди 50000лв., ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

След извършена проверка за редовността на исковата молба ЯОС констатира, че същата не отговаря на изискванията по чл.127, ал.1, т.4 и 5 и чл.128, т.2 от ГПК и даде възможност на ищеца да отстрани в едноседмичен срок допуснатите нередовности като изложи точно обстоятелствата, на които основава претенциите си; да конкретизира петитума на исковата молба в съответствие с изложените твърдения в обстоятелствената част на ИМ; да посочи какъв е размерът на претенцията за имуществени и неимуществени вреди; да внесе държавна такса.

В дадения срок е депозирана уточняваща молба от ищеца, с която не са отстранени нередовностите на исковата молба и същата е неясна. В уточняващата молба е изложена от ищеца една хронология на събития като не са посочени ясно обстоятелствата, на които основава претенциите си, не са посочени действия, извършени от ответниците, за които да се твърди, че са незаконосъобразни и отменени по съответния ред.

Ищецът с уточняващата молба е поискал от съда установяване съществуване на престъпни обстоятелства - че единият екземпляр на протокола за доброволно предаване е дописан/манипулиран от неизвестно лице в ОД на МВР - Бургас, че записите на разговорите, ползвани като доказателство са манипулирани - установителен иск по чл.124, ал.5 от ГПК. Установителният иск за съществуване на престъпно обстоятелство е особен вид иск за установяване на факти, предвиден с изричната разпоредба на чл. 124, ал.5 ГПК. Установяването на престъпно обстоятелство чрез иск е допустимо само когато то би имало значение за едно гражданско правоотношение или за отмяна на влязло в сила решение. Наличието на едната от посочените две хипотези е допълнена и с второто условие според нормата на чл. 124 ал.5 ГПК - наказателното преследване да не може да се възбуди, да е прекратено или спряно на посочените в кодекса основания. Наличието на извършено престъпление поначало се установява с присъдата на наказателния съд, и то по реда на Наказателнопроцесуалния кодекс. Влязлата в сила присъда, постановена по този ред, е задължителна за гражданския съд, който се произнася по гражданските последици от деянието (и то в рамките на чл. 300 ГПК, т. е. относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца). Следователно поначало в гражданския процес не може да се установява дали дадено деяние съставлява престъпление. Фактът на престъпното обстоятелство може да се установява самостоятелно само в случаите, когато не може да бъде установено престъплението по редовния наказателнопроцесуален път и е осуетено постановяване на съответна присъда, което не се твърди от ищеца. Ето защо гражданският съд не може да се произнесе относно това дали твърдяните деяния са престъпления и тези искове са недопустими. С уточняващата молба ищецът иска съдът да установи нарушения на чл.5, т. 2 - 4 от ЕКЗПЧОС (описани в от т. 2 до т.28 в уточняващата молба), както и нарушение на чл.6, т. 1 -3 от ЕКЗПЧОС (описани в т. 1 и от т. 29 до т.79 в уточняващата молба). Съобразно разпоредбата на чл.124, ал.4, изр. последно ГПК, иск за установяване съществуването на факти с правно значение се допуска само в случаите, предвидени в закон. Съдът намира, че е недопустимо установяването на посочените в молбата факти, тъй като не са сред случаите, предвидени в конкретен закон. Искането на ищеца за осъждане на ответниците да му заплатят солидарно обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, с оглед твърденията в обстоятелствената част и уточняващата молба, не е ясно на какво се основава. В т.2 от уточняващата молба ищецът твърди, че при задържането му не му е предоставен адвокат, а в т.4  признава, че е поискал и е бил свързан с адвокат. Твърди, че е обжалвал заповедта за задържане, но няма твърдение същата да е отменена. Няма твърдение да е оправдан по повдигнатото му обвинение. Исковата молба е неясна, не са отстранени нередовностите и съдът не може да се произнася по такава неясна молба. Ето защо исковата молба следва да се върне на ищеца и производството по делото да се прекрати.

На основание изложеното, ЯОС

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

Връща искова молба от д-р инж. М.И.Д., ЕГН **********, с посочен съдебен адрес: ***, офис ***, чрез адвокат С.Х. ***, срещу: ОД на МВР гр.Бургас, Прокуратура на Република България, Районен съд Бургас и Окръжен съд Бургас, на ищеца.

Прекратява производството по гр.д.№ 390/2020г. по описа на ЯОС.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред БАС в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

 

 

 

                                               Окръжен съдия: