Р Е Ш Е Н И Е № 2072
гр. Пловдив, 17.11.2022 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Административен съд – Пловдив, II състав, в публично съдебно
заседание на двадесети октомври две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ
при секретаря ТЕОДОРА ЦАНОВА и с участието на прокурора КИЧКА
КАЗАКОВА, като разгледа докладваното от съдия Дичев административно дело № 487
по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по иск на С.С.Р., ЕГН **********,
против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН) – гр. София
за присъждане на обезщетение в размер на 50 000 лв. за понесени от ищеца
неимуществени вреди от бездействията на затворническата администрация, за
периода от 14.01.2020 г. до 22.02.2022 г.
В исковата молба е посочено, че нетната площ на пренаселените килии, в
които е пребивавал ищецът била под 3 кв.
м.; твърди се лоша хигиена - наличие на хлебарки, дървеници и гризачи; липса на
течаща топла вода в килиите. Изброеното причинило на ищеца значителни
неимуществени вреди – обида, възмущение, стрес, притеснения, психологически
дискомфорт, което представлявало нарушение на чл.3 от КЗПЧ. В СЗ жалбоподателят, редовно призован, се представлява
от адв. С., който поддържа исковата молба и моли съда да я уважи.
Ответникът - Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията" – гр. София, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Ч.,
в СЗ и в писмен отговор оспорва предявената искова претенция по основание и размер
и моли да бъде отхвърлена.
Прокурорът от ОП – Пловдив изразява становище, че исковата
претенция е неоснователна. Излага становище, че условията в пенитенциарните
заведения са съобразени с европейските стандарти.
Искът е процесуално допустим, а разгледан по същество е
частично основателен.
На първо място ищецът твърди, че е претърпял неимуществени
вреди от бездействията на затворническата администрация, за периоди: от 14.01.2020
г. до 22.02.2022 г., в който период се твърди, че е пребивавал в Затвора – гр.
Пловдив.
От представените по делото неоспорени справки от Затвора –
Пловдив се установява, че С.Р. е постъпил там на 20.01.2020 г. и към датата на
подаване на исковата молба – 22.02.2022 г. е бил все още там.
При това положение претенциите за периодите от 14.01.2020 г.
до 19.01.2020 г. вкл., когато се твърди, че лишеният от свобода е пребивавал в Затвора
– Пловдив е неоснователна само на това основание, тъй като през този период
лишеният от свобода е бил ОСЗА – Пловдив, откъдето е постъпил в Затвора
Пловдив, като не е предявена претенция по отношение престоя в Ареста – Пловдив,
поради което обсъждането на оплакванията този период е безпредметно да бъдат
обсъждани.
При това положение следва да бъдат разгледани претенциите за
останалия период: от 20.01.2020 г. – 22.02.2022 г., когато е пребивавал в
Затвора – Пловдив, за които има оплаквания за различни нарушения по чл.3 от ЗИНЗС.
От наличните
справки на затворническата администрация (л.20, л.21, л.25 и л.27), съдът
констатира, че С.С.Р. реално е пребивавал в Затвора – Пловдив за времето от 20.01.2020 г. до 14.03.2022 г., като претенцията му е
ограничена до 22.02.2022 г., датата на подаване на исковата молба, като именно
за този период следва да се разгледат претенциите за неимуществени вреди.
По отношение твърденията за липса на достатъчно жилищна площ
– администрацията на Затвора Пловдив не е представила доказателства за времето от
20.01.2020 г. до 23.01.2020 г., поради което следва да се приеме, че за този период
претенцията е доказана. За периоди: от 24.01.2020 г. до 11.02.2020 г., от
14.02.2020 г. до 21.07.2020 г., от 27.07.2020 г. до 28.09.2020 г., когато Р. е
пребивавал в стая № 71, пост 2; от 29.09.2020 г. до 02.11.2020 г., когато е
пребивавал в стая № 80, пост 2, и от 03.11.2020 г. до 14.06.2021 г., от
09.07.2021 г. до 12.07.2021 г., от 16.07.2021 г. до 13.08.2021 г. и от 27.08.2021
г. до 22.02.2022 г., когато е пребивавал отново в стая № 71, пост 2, общо 697
дни, от представената справка се установява, че на лицето не е била осигурена
минималната изискуема площ от 4 кв.м. Що се отнася до липсата на необходимите санитарно-битови
условия – липса на течаща вода в килиите, лоша хигиена, наличие на дървеници,
хлебарки и гризачи, съдът намира претенцията за недоказана за целия претендиран
период.
По отношение на останалите оплаквания през времето на
пребиваване в Затвора – Пловдив, съдът намира, че те са неоснователни, тъй като
съобразно представените доказателства в помещенията, в които е пребивавал Р. са
извършвани текущи ремонти, като своевременна смяна на течащи кранчета,
отстраняване на течове, смяна на осветителни тела и други подобни, подмяна на
счупени стъкла на прозорците; през 2017 г. е извършено боядисване на общите
помещения на лишените от свобода, подменена е дограмата с нова – ПВЦ, поставен
е гранитогрес в общите умивални; банята, която е обща, е с мозайка на пода и фаянсови
плочки на стените. Банята е обща и се ползва по утвърден график, като е осигурен
достъп до течаща топла вода, като се сочи, че Р. е работел и е имал възможност
да използва банята всеки работен ден. Отоплението се осъществява централно –
локално парно отопление, проветряването и хигиената на стаите е пожелание на
лишените от свобода, като за целта са им предоставени съответните прибори,
както и възможност такива да бъдат закупени от лавката на затвора или доставени
от близките им, съгласно разрешените вещи, предмети и хранителни продукти,
които лишените от свобода могат да получават, ползват и държат при себе си.
От справката на инсп. СДВР У. се установява също, че всяко
спално помещение е обзаведено стандартно с легло и шкаф за всеки един от настанените лишени от свобода - легло с
размери 90 х 180 см, а шкафчетата са с размери 45 х 50 см. Във всяко спално
помещение има постоянно течаща вода и санитарен възел, които се ползват без
ограничения.
На лишените от свобода се предоставя спално бельо и друг
постелъчен инвентар в деня на постъпването в МЛС, като лишените от свобода сами
се грижат за чистотата му, като при желание от страна на лишения от свобода му
се осигурява допълнителен комплект, а и е предоставена възможност да получават
спално бельо и от близките си. Прането става по усмотрение на самия лишен от
свобода – в пералнята на затвора, ръчно или чрез изнасяне за пране от близките
му. Посочено е също така, че няма регистрирани жалби срещу санитарно-битовите
условия в приемното отделение, включително и за наличие на мухъл. ГД „ИН“
сключва централен договор за ДДД обработки на всички помещения в затворите,
които се извършват по утвърден график.
Установява се също така, че от постъпването си в Затвора –
Пловдив С.Р. е назначаван на работа като ръчник в обособено производство и
почти през цялото време работи, а всички работещи лишени от свобода имат
осигурена възможност всеки работен ден да използват баня след приключване на
работния ден.
В хода на съдебното производство по делото са разпитани като
свидетели Н.З.С. и Т. Д. Т..
От показанията на свид. С. се установява, че познава С.Р. от
затвора - с него е бил заедно в една килия от 17.03.2020 г. до края на неговата
присъда, когато излязъл. Били във килия
№ 71, във 2-ри пост, били по 7,8,9 души, различно. Килията била приблизително
около 30 квадрата със санитарния възел.
Топла вода в килиите нямало, имало само студена вода и маркуч, както и един душ
със студена вода. Имало тоалетна в килията. Имало дървеници, които с времето
поизчезнали, но хлебарки имало
постоянно. Капацитетът на килия № 71 по закон според свидетеля била до 5 души.
Пръскали през определено време срещу дървеници и хлебарки, но ефектът бил почти
нулев. Хигиената в стаята си поддържали тези, които живеели вътре.
От показанията на свид. Т. се установява, че е бил с ищеца в
една килия - № 71 от 2021 г., доколкото
си спомня, от месец март до 2022 г., когато излязъл от затвора. В тази
килия били от 6 до 7,8,9 души, различно. Килията била около 25 квадрата
с тоалетната. Имало санитарен възел. Топла вода нямало в килията, само студена
вода. В стаите имало доста дървеници и
хлебарки.
В хода на съдебното производство към делото са приобщени
освен цитираните по-горе документи: представени писмени доказателства,
представени от ответника с молба вх. № 6216/30.032022 г., както и писмени
доказателства, представени от ответната страна с писмения отговор на исковата
молба с вх. № 4995/15.03.2022 г. и доказателства, предоставени от АДФИ с вх. №
13 259/06.07.2022 г.
Предвид всичко изложено, съдът намира, че оплакванията за
лоша хигиена – наличие на дървеници, хлебарки и гризач, както и за липса на
топла течаща вода в килиите са неоснователни. От представените доказателства се
установява, че са осигурени условия за естествено проветрение и осветление,
съобразно изискванията на ППЗИНЗС. За наличието на течаща вода в помещенията и
санитарен възел към тях администрацията е представила справки, които не са
оспорени. Пак от справките се установява, че отоплението се осъществява през
централно парно, а няма данни лицето да е искало от администрацията на затвора
допълнителни одеяла. Твърденията и оплакванията за бездействие по отношение
наличието на инсекти са оборени от представените от администрацията сключени
договори за ДДД, протоколи и график за дезинфекция, т. е. не е налице
бездействие на администрацията в този смисъл.
Горните изводи
не се опровергават и от показанията на разпитаните свидетели. Следва да се
посочи също така, че от всички събрани доказателства, включително и от
показанията на свидетелите, че личната хигиената, почистването на помещенията и проветряването са ангажимент на лишените от
свобода, още повече, че от страна на затворническата администрация е
предоставена възможност за допълнителни почистващи материали, препарати,
предмети за почистване, постелъчен инвентар, одеяла, при поискване от страна на
лишения от свобода и т.н. По делото не се представиха доказателства от страна
на Р. да е имало подавани молби за допълнителни препарати, постелъчен материал
или други подобни, както и за наличие на жалби срещу санитарно-битовите условия
в затвора.
При така изложеното искът е частично основателен и на ищеца
следва да бъде присъдено обезщетение за неимуществени вреди. Доколкото
осъщественото доказване е за част от периода, както се посочи по-горе, както и
поради това, че са доказани само част от твърдените нарушения, обезщетението
следва да бъде определено, като се вземе предвид частично успешното доказване,
както и размерът на претендираното обезщетение така, както е оценен и заявен от
ищеца в размер на 50 000 лв.. Справедливият размер на това обезщетение
според настоящия съдебен състав възлиза на сумата от 2 730.00 (две хиляди
седемстотин и тридесет) лв. за периода от 20.01.2020 г. до 22.04.2022 г. вкл. за
престоя в Затвора – Пловдив.
Мотивиран от горното, съдът
Р ЕШ И:
ОСЪЖДА Главна Дирекция
"Изпълнение на наказанията" - София, ул. "Н. С." № 21, да
заплати на С.С.Р., ЕГН **********, обезщетение за претърпени неимуществени
вреди в размер на общо 2 730.00 лв.
за периода от 14.01.2020 до 22.02.2022 г. вкл., ведно със законна лихва
върху цялата сума от датата на завеждане на исковата молба – 22.02.2022 г. до
окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част
за разликата до пълния му предявен размер от 50 000 лв. и за периода от 14.01.2020
до 22.02.2022 г. вкл.
Решението подлежи на касационно оспорване по реда на глава дванадесета от АПК в
14–дневен срок от съобщението пред тричленен състав на Административен съд –
Пловдив.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: