№ 807
гр. Бургас, 29.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ ВЛ. ПЕТРОВА
при участието на секретаря НЕДЯЛКА Й. Д.
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ ВЛ. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20212120104675 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на „Водоснабдяване и канализация”
ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр. Б., ***, представлявано от инж. Г.
Й. Т. – изпълнителен директор против Н. Н. П., ЕГН **********, адрес: гр. Б., ***, с която
се иска от съда да приеме за установено по отношение на ответника, че същият дължи на
ищеца сумата от 254,67 лева, представляваща стойността на доставена, отведена и
пречистена вода по фактури, издадени през периода от 26.03.2018г. до 25.09.2019г., с
отчетен период по фактури от 20.01.2018г. до 02.09.2019г., сумата от 30,50 лева - мораторна
лихва, дължима за периода от 26.04.2018г. до 11.02.2021г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение -
17.02.2021г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена
Заповед № 260648/19.02.2021г. по ч.гр.д. № 1199/2021г. на БсРС. Претендира присъждане на
направените в производството съдебно-деловодни разноски по делото и разноските по ч.гр.д
№ 1199/2021г. на БРС.
С исковата молба се твърди, че ответникът е клиент на ”Водоснабдяване и
канализация” ЕАД и страна по валидно възникнало облигационно правоотношение с
предмет предоставяне на ВиК услуги по отношение на водоснабдяван обект с
административен адрес: гр. Б., *** с абонатен номер ***. Съгласно разпоредбата на чл. 8 от
Наредба № 4, предоставянето на услугите Вик се извършва по силата на публично известни
Общи условия. Твърди се, че съгласно Общите условия и Наредба № 4 за процесния период
отчитането на водомера/водомерите на абоната се е осъществявало по електронен път
посредством използването на мобилно устройство. В законоустановения срок са издавани за
процесния период данъчни фактури, описани в исковата молба. За посочения период
ответникът е ползвал водоснабдителни услуги на обща стойност 254,67 лева, които са
останали незаплатени. В хода на производството е извършено плащане в размер на 50 лева.
В подкрепа на твърденията си ангажира доказателства.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от назначения
особен представител на ответника, в който иска се оспорва по основание и размер. Оспорва
твърденията на ищеца, че за отчетния период ответникът е собственик на посочения
водоснабдяван обект. Сочи, че съгласно разпоредбата на § 1, т. 2 от ДР на Закона за
регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги, потребители са всички
юридически лица или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти,
за които се предоставят ВиК услуги. Възразява, че ищецът не конкретизира от коя дата
1
твърди, че ответникът е придобил право на собственост върху обекта с посочения абонатен
номер и изключителна негова собственост ли твърди. Приложените към исковата молба
справка- извлечение и 17 броя фактури са частни документи, изходящи от ищцовото
дружество и не установяват редовно отчитане на потребление и реално потребление на ВиК
услуги от ответника в процесния обект. Прави възражение за изтекла погасителна давност,
съгласно чл. 111 б. „в“ от ВЗД към датата на завеждане на делото. С тези мотиви моли
исковете да бъдат отхвърлени.
Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал.1
ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Съдът, като взе в предвид изложените от страните доводи и събраните по делото
доказателства, обсъдени поотделно и в съвкупност, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Исковата претенция е допустима и своевременно предявена. Видно от представените
по делото доказателства, ищцовото дружество е депозирало заявление до БРС за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК относно претендираните суми, ведно със
законната лихва върху главницата от подаване на заявлението до окончателното изплащане.
Заявлението е постъпило в съда на 17.02.2021г., като по него е издадена заповед за
изпълнение № 260648 от 19.02.2021г. На основание чл. 415, ал.1, т. 2 от ГПК, съдът е указал
на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД възможността в едномесечен срок да предяви иск
за установяване на вземането си по заповедта, с оглед на което е възникнал и интересът на
ищеца от образуване на настоящото производство.
От представената справка от Агенция по вписвания може да се направи извод, че
ответникът е собственик на водоснабдения обект. Представено е заявление от Н.П. за
откриване на партида от 24.09.2015г. Съгласно представената справка за имот в гр. Б., *** с
клиентски номер *** по партида на Н. Н. П. за процесния период количеството доставена
вода за абоната е начислявано ежемесечно служебно поради липса на водомер. По делото са
представени протоколи от 06.03.2018г., 01.06.2018г., 21.09.2018г., 03.12.2018г., 28.03.2019г.,
07.06.2019г., 09.08.2019г., подписан от инкасатор А. и П., видно от които е установено, че
абонатът е без водомер и към този момент в имота живее само едно лице. Същото се
потвърждава от показанията на разпитаната по делото свидетелка К.А. - инкасатор при
ищеца, която посочва че е отчитала този абонат. Посочва, че имотът винаги е бил обитаем в
периода януари 2018г. до септември 2019г. от един човек, но е без водомер.
Установява се по делото, че за водоснабдявания обект няма монтирано измервателно
устройство и в имота живее един човек. Доколкото липсва водомер, няма реални отчети,
които да укажат консумацията на питейна вода от абоната. В случая няма измервателно
устройство и цялата схема на отчитане се извършва по Наредба № 4/2004г. на МРРБ и се
прилага чл. 39, ал.5, т.1. Количеството отразено в електронния карнет е служебно начислено
– месечно по 5 куб.м. питейна вода. Не е спорно, че отчетеното водно количество за
процесния период на абонатен № *** възлиза на стойност 254.67 лева. За периода от
26.03.2018г. до 25.09.2019г. от страна на ищеца са издадени на ответника – абонатен номер
***, фактури за вода, пречистване и канал на обща стойност 254,67 лева. Видно от
представената от ищеца счетоводна справка в счетоводството на ищеца е отразено плащане
от страна на ответника на 29.04.2021г. по описаните фактури в размер на 50 лева.
Законната лихва за забава върху неизплатените суми по фактурите в общ размер на 254,67
лева, изчислена от датата на падеж на всяка фактура до датата на подаване на заявлението
възлиза на общо 30,50 лева.
Установи се по делото, че претендираните суми за доставка, пречистване и
отвеждане на вода, касаят обект в гр. Б., ***, като ответникът е собственик и е лицето, което
е ползвало и експлоатирало водоснабдения имот и на когото е била открита партида и е била
отчитана консумацията на вода. Няма данни относно друг собственик на имота, на когото да
е откривана партида. Поради това следва да се приеме, че единствения задължен при
отчитането на водомера за абонатен № *** е именно ответникът. От представените копия на
фактури се установява, че за процесния период задълженията по партидата на ответника са
начислявани служебно. За отчетените куб.м. дължима е сумата от 254,67 лева, изчислена по
действащите цени на дружеството за предоставените услуги към датата на фактуриране.
Съгласно чл.235, ал.3 от ГПК, съдът следва да вземе предвид и фактите, настъпили
след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. Тъй като по делото се
установи, че след депозиране на заявлението и издаване на Заповед № 260648/19.02.2021г.
по ч.гр.д. № 1199/2021г. на БсРС ответникът е изплатил част от дължимите на ищеца суми
2
за предоставените ВиК услуги в размер на 50 лева, то съдът намира, че предявеният иск по
чл.422, ал.1 ГПК в тази част следва да бъде отхвърлен, като погасен чрез плащане в хода на
делото.
В заключение следва да се обобщи, че дължимата сума за вода, пречистване и канал
се равнява на 204,67 лева.
Настоящият иск с правно основание чл. 422 от ГПК за установяване на вземането, за
което е издадена Заповед № 260648/19.02.2021г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1199/2021г. по описа на БРС се счита предявен от момента на
подаване на заявлението – 17.02.2021г., поради което възражението за давност е
неоснователно с оглед плащането на най-старото задължение.
Ето защо и исковата претенция, като основателна и доказана следва да бъде уважена
в този размер - 204,67 лева и отхвърлена за разликата над размера от 204,67 лева до
претендирания размер от 254,67 лева.
Претенцията за мораторни лихви за периода от 26.04.2018г. до 11.02.2021г., като
основателна и доказана следва да бъде уважена в претендирания размер от 30,50 лева.
Предвид изхода на спора и направеното от ищеца искане за присъждане на разноски,
включително в хипотезата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да
заплати направените от ищеца разходи за внесена държавна такса, депозит за свидетел,
депозит за особен представител, както и юрисконсултско възнаграждение, общо в размер на
345 лева. Съгласно указанията, дадени в т. 12 от Тълкувателно решение от 18.06.2014 г. по
т. д. № 4/2013 г. ОСГТК на ВКС, съдът следва да се произнесе и за дължимостта на
разноските, направени в заповедното производство, които възлизат на 75 лева. В
заключение, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца съдебно – деловодни
разноски в общ размер на 420 лева.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА за установено на основание чл. 422 от ГПК, че ответникът Н. Н. П., ЕГН
**********, адрес: гр. Б., ***, дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление в гр. Б., ***, представлявано от Г. Й. Т., сумата от общо
204,67 лева /двеста и четири лева и шестдесет и седем стотинки/, представляваща
незаплатена цена за доставена, отведена и пречистена вода по съставени фактури за периода
от 26.03.2018г. до 25.09.2019г., с отчетен период по фактури от 20.01.2018г. до 02.09.2019г.,
сумата от 30,50 лева /тридесет лева и петдесет стотинки/ – мораторни лихви за периода от
26.04.2018г. до 11.02.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от
17.02.2021г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена
Заповед за изпълнение № 260648/19.02.2021г. по ч.гр.д. № 1199/2021г. по описа на
Бургаския районен съд, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница в частта за разликата над 204,67
лева до общо претендираните 254,67 лева, поради погасяването му чрез плащане от
ответника след образуване на производството.
ОСЪЖДА Н. Н. П., ЕГН **********, адрес: гр. Б., ***, да заплати на
„Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.
Б., ***, представлявано от Г. Й. Т., сумата от 420 лева (четиристотин и двадесет лева),
представляваща съдебно-деловодни разноски по гр. д. № 4675/2021г. и по частно
гражданско дело № 1199/2021г. по описа на Бургаския районен съд.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3