№ 57
гр. Нови пазар, 26.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Галина Николова
при участието на секретаря ГАЛИНА Н. СВИЛЕНОВА
като разгледа докладваното от Галина Николова Административно
наказателно дело № 20233620200073 по описа за 2023 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Подадена е жалба от К. Л. Ц. от гр. С. срещу издадено НП № 22- 0307-
001037/20.12.2022 г. на РУ Нови пазар.
Жалбоподателката твърди, че описаната в НП фактическа обстановка не отговаря на
действителността, поради което са направени погрешни изводи за извършено от нея
нарушение на правилата на ЗДвП. Сочи, че в действителност при маневра при опит да
излезе от мястото, където била паркирала в района на бензиностанцията, е настъпило
съприкосновение между нейният автомобил и този, който бил паркиран непосредствено зад
нея, но при огледа на място от нея, съпруга й Б.Ц. и жената, излязла от автомобила, не били
установени материални щети. Жената, излязла от предната дясна врата е заявила, че няма
проблем и след това жалбоподателката и съпругът й потеглили.
Жалбоподателката сочи, че по автомобилът с чуждата регистрация не е имало
никакви видими щети.
Предвид на горното, жалбоподателят моли НП да бъде отменено.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. Депозирано е
писмено становище - молба от упълномощен юрисконсулт, в което се заявява, че като
участник в ПТП, жалбоподателката била длъжна при наличие на разногласия относно
обстоятелствата по ПТП-то на основание чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ ЗДвП, да не напуска
мястото на ПТП и да уведоми службата за контрол. Посочено е още, че жалбоподателката
1
била нарушила чл. 40, ал. 2 ЗДвП, при извършване на маневрата движение на заден ход.
Поради горното, въззиваемата страна моли съда да потвърди НП като
законосъобразно и обосновано.
Като съобрази всички събрани по делото доказателства, съдът счете за
установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал.1 от ЗАНН от легитимирано лице, имащо
правен интерес за обжалва горепосоченото наказателно постановление и се явява
процесуално допустима.
Акт бл. № 154254/25.10.2022 г.за установяване на административно нарушение е
съставен против К. Л. Ц. от гр. С. за това, че на 07.08.2022 г., около 18,32 ч., на паркинга на
бензиностанция „ОМВ“ на АМ Хемус, при км. 358, управлява МПС, л.а „***“ с рег. № ***,
собственост на фирма „***“ ЕАД, като при движението назад водача не наблюдава
непрекъснато обекта зад превозното средство, вследствие на което настъпва ПТП с
материални щети, като блъска паркиран л.а „*** с румънска регистрация, № ***, след което
без да има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, напуска местопроизшествието
и не уведомява съответната служба на МВР.
Посочено е, че е нарушен чл.40, ал. 2 и чл. 123, ал.1, т.3, б.“в“ от ЗДвП.
Посочено е също, че АУАН се основава на изготвен 1 бр. видеозапис от камера на
ОМВ бензиностанция и 4 бр. снимки с РСОД.
Акта е връчен на жалбоподателката на 07.12.2022 г.
На 29.12.2022 г. е издадено обжалваното НП № 22-0307-001037, в което е посочено,
че жалбоподателят, като водач на лек автомобил „***“ с рег. № ***, виновно е нарушил
чл.40, ал.1 от ЗДВП, както и чл. 123, ал.1, т. 3 б. „в“ от същия закон, като на основание
чл.183, ал.2, т.11 за първото нарушение му е наложено наказание глоба в размер на 20 лева, а
за второто нарушение, на основание чл.1751 ал.1, т.5 от ЗДвП-глоба в размер на 50 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец.
Съдът намира, че така съставените акт и НП не страдат от формални нарушения,
които да налагат отмяна на НП.
По делото не е представено от жалбоподателя доказателство за извършено от него
доброволно плащане на наложените с НП наказания – глоба, поради което и по арг. на
противното от чл. 79б, ал.2 ЗАНН, не са налице основания за прекратяване на
производството в тази му част и делото следва да се разгледа по същество.
2
Разгледано по същество делото, съдът установи от фактическа и правна страна
следното:
На 07.08.2022 г. жалбоподателката и съпруга й пътували по АМ „Хемус“ от гр. С.
към гр. Варна, когато в пътен участък на км. 358, при бензиностанция „ОМВ“ влезли в
района на същата и паркирали МПС-то, л.а „***“ с рег. № *** на означените пред
търговската зона на бензиностанцията паркоместа, последното в ляво, след което слезли от
автомобила.
Когато жалбоподателката и съпругът й се върнали в МПС-то, за да продължат по
пътя си в посока гр. Варна, установили, че зад техния автомобил е паркиран друг
автомобил, „***“ с румънска регистрация, № ***, управляван от J.V.B., румънски
гражданин.
За да излезе от малкото пространство, което е останало между нея и паркирания отзад
л.а „***“, жалбоподателката, тя и водач на МПС, потеглила косо назад, за да си осигури
място за излизане. При движението назад усетила удар между нейният автомобил и
паркирания отзад. Жалбоподателката излязла от автомобила си, както и съпруга й, а от
паркирания автомобил излязла жена от предна дясна седалка. Жалбоподателката огледала
паркирания автомобил, който бил замърсен, почистила с мокра кърпа предполагаемото
място на съприкосновение между двете МПС-та и със съпруга си св. Б.Ц. видели, че няма
повреди по двете МПС-та. Междувременно жената от румънския автомобил, която била
отишла до заведението на бензиностанцията се върнала до колата. Тогава св. Б.Ц., я попитал
на английски език дали счита, че има някакъв проблем, на което тя отговорила, че такъв
няма. Тогава след нова маневра назад, при която св. Ц. останал зад колата за да помага и
направлява съпругата си, последната извела автомобила от паркинга и заедно със съпруга си
тръгнали по АМ „Хемус“ по посока към гр. Варна.
От докладната записка, приложена по делото, както и от св. Показания на св. Т. М. се
установява, че в 18,50 ч. бил подаден телефонен сигнал за настъпило ПТП в района на
бензиностанция „ОМВ“ на АМ „Хемус“ в посока от гр. Шумен към гр. Варна.
На място, около 19,20 ч. пристигнали св. М. и св. Д., които констатирали паркирания
л.а „***“ с румънска регистрация, № ***. Свидетелят М. направил 4 бр. снимки на
автомобила, приети по делото и изгледани в съдебно заседание в присъствието на страните
и свидетеля.
В съдебното заседание, св. М. сочи, че на л.а „***“ с рег. № ***, бил ударен десният
халогенен фар. В същото време в протокола за ПТП е посочено, че на посоченото МПС има
видими щети по предна броня, но липсва подробно описание на такива. От протокола за
ПТП, л. 27 от делото, се установява, че автомобилът на жалбоподателката, участник № 1 е
бил паркиран на крайно ляво паркомясто на паркинга пред сградата на бензиностанцията, а
автомобилът на участник № 2 е бил непосредствено зад него.
Съдът въз основа на събрания по делото доказателствен материал, вкл. протокол за
3
ПТП, снимков материал от 4 бр. снимки, изготвени от св. М., както и свидетелските
показания на разпитания св. Ц., приема по отношение на всяко от вменените с НП
нарушения следното:
Относно извършването на маневрата движение назад, съгласно правилата на
чл. 40 ЗДвП:
При извършването на маневрата по напускане на паркинга на бензиностанцията,
жалбподателката се е движела на заден ход, опитвайки се да напусне мястото, където л.а
„***“ с рег. № *** е бил паркиран, което видно от приложената в ППТП схема е в крайно
ляво място на означените пред търговската зона на бензиностанцията паркоместа. Зад него,
на неозначен за паркомясто участък от територията на бензиностанцията е бил паркиран л.а
„***“ с румънска регистрация, № ***.
При движение назад, жалбоподателката е причинила удар между управляваното то
нея МПС, л.а „***“ с рег. № *** и паркирания зад него л.а „***“ с румънска регистрация, №
***. В този момент в автомобила на жалбоподателката е бил и нейният съпруг, св. Ц..
Предвид на горното, съдът приема, че жалбоподателката, като водач на л.а л.а „***“ с
рег. № ***, не е изпълнила задължението си по чл. 40, ал.2 от ЗДвП, съгласно който по
време на движението си назад, водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад
превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което
да му сигнализира за опасности.
От свидетелските показания се установява, че в действителност при първоначалната
маневра, жалбоподателката и съпругът й са били в автомобила, като същата е разчитала
единствено на собствените си умения и преценка за дистанция спрямо паркирания зад нея
автомобил. Едва при повторната маневра, по напускане на паркинга на бензиностанцията,
св. Ц. е бил слязъл от автомобила и е съдействал при извършване на маневрата.
Така описаната фактическа обстановка, представлява нарушение на задължението по
чл. 40, ал.2 ЗДвП.
За нарушаването на посоченото от закона задължение на водача на МПС, чл. 183,
ал.2, т.11 от ЗДвП предвижда административно наказание глоба в размер на 20 лв.
Съдът намира, наложеното административно наказание е законосъобразно и следва да
се потвърди в тази част.
Относно посоченото в НП нарушение на чл. 123, ал.1, т. 3, б. „в“ ЗДвП, съдът
намира, следното:
От показанията на разпитания актосъставител М. се установява, че при огледа на
място е установил наличието на щети по предната броня на л.а „***“, които не били големи,
както и според него единият халогенен фар, в дясно бил видимо ударен.
От събраните по делото доказателства, в частност направените от мл.автоконтрольор
4
Т. М. снимки, 4 бр., приети по делото, не се установиха материални щети на румънския
автомобил. Предната броня е цяла, здрава, без видими пукнатини и дефекти, а също така и
по осветителната система, вкл. и посочените в съдебно заседание халогенни фарове.
Относно фаровете не е посочено в ППТП наличието на щети.
На следващо място, свидетелят Д., сочи, че „имало някакви щети“, за които „мисли“
че били по предната броня, но не сочи конкретно в какво се изразяват те. Сочи, че бронята
си била на мястото, на колата. Тази негова несигурност относно вида на причинените щети
той обосновава с това, че не е на длъжност по КАТ, а такъв е колегата му М.. Съдът намира,
че от казаното от него се извежда извод, че всъщност материални щети не е имало,
доколкото св. Д., като гражданин и водач на МПС би забелязал наличието на щети, ако е
имало такива, и особено по предната броня на автомобила.
От друга страна показанията на св. Ц., както и дадените от самата жалбоподателка
обяснения, които са годни гласни доказателства по делото, сочат, че щети по автомобила на
втория участник от ППТП не е имало, още по – малко по бронята му. Според св. Ц., това
дори било невъзможно, тъй като автомобилът с румънската регистрация бил по – висок от
техния автомобил и не било възможно съприкосновение, при което да бъде строшен
халогенния фар на автомобила.
Въз основа на притетите по делото доказателства, съдът прие, че сблъсък между
двете МПС е имало, но той при всички случай е бил лек, предвид мястото и пространството
на придвижване, и макар да е бил осезаем за жалбоподателката и жената в другия
автомобил, той не е причинил материални щети на МПС л.а „***“ с рег. № ***, собственост
на J.V.B..
Съгласно разпоредбата на чл. 123, ал.1, т. 3, б. „в“ ЗДвП, водачът на пътно превозно
средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен, когато при
произшествието са причинени само имуществени вреди, ако между участниците в
произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат
местопроизшествието, уведомяват съответната служба за контрол на Министерството на
вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват
дадените им указания.
Съгласно § 6, т. 30, „Пътнотранспортно произшествие“ е събитие, възникнало в
процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт
на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други
материални щети. В т. 27 е посочено и това, кой е участник в ПТП, всеки, който е
пострадал при произшествието или с поведението си е допринесъл за настъпването му.
В конкретния случай, не се установиха по делото наличието на материални щети,
каквито се сочи в НП, поради което и фактическият състав на понятието за ПТП не е
реализиран, тъй като макар да е имало сблъсък, удар и пр. между двете МПС, от които в
движение е било това на жалбоподателката, то същото не е предизвикало повреда на пътно
5
превозно средство или материални щети, още по – малко такива по предната броня, която е
цяла и неповредена.
Предвид на горното, съдът намира, че формалната доказателствената стойност на
изготвения ППТП е опровергана от събраните други доказателства по делото.
Това означава, че жалбопадателката, макар да е причинила сблъсък между двете
МПС-та, поради това, че не са причинени материални щети на втория участник, посочен в
ППТП, не притежава правните характеристики на участник в ПТП.
От събраните по делото доказателства, конкретно гласните такива на единствения
свидетел очевидец св. Ц. и обясненията на жалбоподателката, дадени в съдебно заседание,
се установява, че противоречие между „участниците в произшествието“ не е имало
разногласия относно обстоятелствата, свързани с него. Гласните доказателства сочат, че
жената, излязла от румънския автомобил е заявила на английски език, че „няма проблеми“,
същата отишла до търговската зона на бензиностанцията, взела е малко дете, а след нея се е
появил и мъж. При тръгването на жалбоподателката и съпруга й от района на
бензиностанцията те са им помахали за довиждане и отново по никакъв начин никой от
румънския автомобил не е намекнал дори за наличето на проблем, несъгласие и желание за
оформяне на двустранен протокол или уведомяват съответната служба за контрол на
Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило
произшествието.
Въз основа на гореизложеното, съдът намира, че не се доказа и допълнителният
елемент в императивната норма на чл. 123, ал.1, т. 3, б. „в“ ЗДвП, относно несъгласието
между участниците в произшествието относно обстоятелствата, свързани с него, и
вмененото на жалбоподателката, като водач на МПС –участник в ПТП да не напуска
местопроизшествието, а да уведомят съответната служба за контрол на Министерството на
вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието, и изпълнява
дадените указания.
Предвид на горното, съдът намира, че жалбоподателката не е извършила нарушение
на чл. 123, ал.1, т. 3, б. „в“ ЗДвП, поради което и налагането на санкцията по чл. чл. 175,
ал.1, т. 5 ЗДвП, глоба в размер на 50 лв. и лишаване от право на управление на МПС за срок
от един месец, се явява незаконосъобразно и следва да се отмени.
Поради изложените съображения, съдът намира, че наказателното постановление НП
№ № 22- 0307-001037/20.12.2022 г., следва да се измени, като се потвърди в частта относно
нарушението на чл. 40, ал.1 ЗДвП и наложеното за него административно наказание по чл.
183, ал. 2, т. 11 ЗДвП, глоба в размер на 20 лв. и да се отмени в частта относно нарушението
на чл. 123, ал.1, т. 3 ЗДвП, и наложеното на основание чл. 175, ал.1, т. 5 ЗДвП,
административно наказание глоба в размер на 50 лв.и лишаване от право на управление на
МПС за срок от един месец.
6
Относно разноските по чл. 63д от ЗАНН.
Жалбоподателят по делото е направил разноски за адвокат в размер на 500лв.
Въззиваемата страна не е направила разноски, но претендира възнаграждение за
юрисконсулт.
Разпоредбата на чл. 63д, ал.3 от ЗАНН предвижда, възможност за страните в
съдебните производства да им бъдат присъдени разноски по реда на АПК. По делото искане
за присъждане на разноски е направено от въззиваемата страна.
Съгласно чл. 63д, ал.4 от ЗАНН, в полза на юридически лица или еднолични
търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ. Съгласно чл. 38 от ЗПП, определянето на размера на
възнаграждението се определя от нарочна наредба, а според Наредбата за заплащането на
правната помощ по административни дела е от 80 до 150 лв. Съдът намира, че доколкото
юрисконсулта на въззиваемата страна не се е явявал по делото, а единствено е депозирал
електронна молба – становище по хода на производството, то възнаграждението за
юрисконсулт на въззиваемата страна следва да се определи в минимален размер от 80лв.
Поради това, че чл.63д, ал.1 от ЗАНН препраща към чл.143 от АПК, субсидиарно
приложим, който от своя страна сочи, че когато съдът отмени обжалваното наказателно
постановление, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за
един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на
органа, издал отменения акт (чл.143, ал.1 от АПК), а когато съдът отхвърли оспорването или
прекрати производството, ответникът има право на разноски, включително юрисконсултско
възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ (чл.143, ал.3
АПК). Посочената разпоредба на чл. 143 АПК, не сочи, как се постъпва когато съдът измени
обжалвания пред него акт, поради което по силата на чл.144 от АПК субсидиарно
приложение намира разпоредбата на чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК, регламентираща, че в полза
на ищеца (в случая на жалбоподателя), се дължат разноски съразмерно с уважената част
на жалбата, а на ответника (в случая наказващия орган) – съразмерно с отхвърлената част
на жалбата.
Уважената част от жалбата е размерът на глобата, за наказанието което се отменя, т.е
сумата от 50 лв., а отхвърлената част от жалбата е за сумата, за която се потвърждава
наложената с НП санкция, т.е за глобата от 20 лв.
Предвид на горното и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, съдът намери, че поради
това, че жалбата на жалбоподателя се уважава за частта от наложената на основание чл. чл.
175, ал.1, т. 5 ЗДвП, глоба в размер на 50 лв., то на жалбоподателя следва да се присъди
възнаграждение съразмерно с уважената част от жалбата, т.е в размер на 357,14 лв.
На въззиваемата страна следва да се присъдят разноски, конкретно за възнаграждение
7
за юрисконсулт съразмерно с отхвърлената част от оспорването. Тези разноски са 22,86 лв.
Предвид на горното, съдът намира, че на жалбоподателя следва да се присъдят
разноски в размер на 214,29 лв., а на въззиваемата страна в размер на 22,86 лв. В този
смисъл е постановеното Определение № 4 от 20.01.2023 г. на АдмС - Шумен по к. ч. а. н. д.
№ 210/2022 г.; Решение № 652 от 13.10.2022 г. на АдмС - Хасково по к. а. н. д. № 728/2022
г.; Решение № 1206 от 7.10.2022 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 1585/2022 г. и мн. Др.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, предл. първо от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
Изменя наказателно постановление (НП) № № 22- 0307-001037/20.12.2022 г. на
Началник РУ Нови пазар, както следва:
Потвърждава наказателно постановление (НП) № № 22- 0307-001037/20.12.2022 г.
на Началник РУ Нови пазар, с което на К. Л. Ц. с ЕГН ********** от гр. С., кв. Д., ул. „***“
(***) № 4, за нарушение на чл. 40, ал.1 ЗДвП и на основание чл. 53 от ЗАНН вр. чл. 183, ал.
2, т. 11 ЗДвП, е наложено административно наказание “глоба“ в размер на 20лв. (двадесет
лева).
Отменя наказателно постановление (НП) № № 22- 0307-001037/20.12.2022 г. на
Началник РУ Нови пазар, с което на К. Л. Ц. с ЕГН ********** от гр. С., кв. Д., ул. „***“
(***) № 4,, за нарушение на 123, ал.1, т. 3 ЗДвП и на основание чл. 53 от ЗАНН вр. чл. 175,
ал.1, т. 5 ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50лв. (петдесет
лева) и лишаване от право на управление на МПС за срок от 1 (един) месец.
Осъжда на основание чл. 63д, ал.4 от ЗАНН, К. Л. Ц. с ЕГН ********** от гр. С.,
кв. Д., ул. „***“ (***) № 4, ДА ЗАПЛАТИ на ОД на МВР град Шумен по сметка IBAN BG
57 UBBS 8002 3106 1018 04, BIC UBBS BG SF, сумата от 22,86 лв. (двадесет и два лева
осемдесет и шест ст.), представляваща възнаграждение за юрисконсулт.
Осъжда на основание чл. 63д, ал.1 от ЗАНН, ОД на МВР град Шумен по сметка
IBAN BG 64 BNBG 9661 3100 1477 01, ДА ЗАПЛАТИ на К. Л. Ц. с ЕГН ********** от гр.
С., кв. Д., ул. „***“ (***) № 4, сумата от 357,14 лв. (триста петдесет и седем лева и
четиринадесет ст.), представляваща разноски за адвокатска защита.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Шумен в
14 (четиринадесет) дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Нови Пазар: _______________________
8
9