Р Е Ш Е Н И Е
№ 2061/16.11.2020г.
Град Пловдив, 16.11.2020
година
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ІV състав, в открито заседание на двадесет и седми октомври
две хиляди и двадесета година в състав:
Административен съдия: Анелия Харитева
при секретар Севдалина Дункова, като разгледа докладваното
от съдията административно дело № 2419
по описа на съда за 2020 година, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на „Борели 1“ ЕООД
против заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-434-0072901
от 05.08.2020 г. на началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП,
потвърдена с решение № ГДФК-98 от 27.08.2020 г. на директора на дирекция
„Оперативни дейности” в Главна дирекция „Фискален контрол” в ЦУ на НАП, с която
заповед на „Борели 1“ ЕООД е наложена принудителна административна мярка
запечатване на търговски обект – нон-стоп, находящ се в град Пловдив, ж.к.
„Тракия”, срещу блок № 14, стопанисван от „Борели 1” ЕООД, и забрана за достъп
до него за срок от 2 (два) дни.
Според дружеството-жалбоподател заповедта е
незаконосъобразна поради нарушение на материалния закон – твърдяното нарушение
на чл.27, ал.1, т.2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. не е довело до укриване
на данъци и доходи, а проблемът се дължи на грешка на фирмата, поддържаща
фискалния апарат. Твърди се още, че към момента на издаване на оспорената
заповед не е издадено наказателно постановление и дружеството не може да ползва
от правото по чл.187, ал.4 ЗДДС. Според дружеството-жалбоподател в случая не е
спазена и целта на закона и е нарушен принципът на чл.6, ал.5 АПК. Иска се
отмяна на оспорената заповед.
Ответникът чрез процесуалния си представител
оспорва жалбата и моли тя да се отхвърли. Претендира юрисконсултско
възнаграждение и моли при евентуално уважаване на жалбата адвокатското
възнаграждение да бъде присъдено в минимален размер с оглед фактическата и
правна сложност на делото.
Съдът намира, че жалбата е подадена от лице с
правен интерес, адресат на оспорената заповед, чиито права са неблагоприятно
засегнати от заповедта, и в 14-дневния преклузивен срок от съобщаване на
решението на горестоящия в приходната администрация решаващ орган, извършено на
01.09.2020 г. (л.17). Жалбата е против заповед за налагане на принудителна
мярка, която съгласно чл.186, ал.4 ЗЗДС подлежи на обжалване по реда на АПК.
Всичко изложено налага извод, че жалбата е допустима, а разгледана по същество
тя е неоснователна поради следните съображения:
От представената административна преписка се
установява, че при извършена оперативна проверка на 22.07.2020 г. в 14:35 часа
на търговски обект – нон-стоп, находящ се в град Пловдив, ж.к. „Тракия”, срещу
блок № 14, стопанисван от „Борели 1” ЕООД, за която е съставен протокол за
извършена проверка от същата дата (л.36-38), е констатирано, че дружеството в
качеството на задължено лице по чл.3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на
продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, изискванията към
софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби
чрез електронен магазин, а допуснал нарушение на чл.27, ал.1, т.2 – да регистрира
продажбите на стоки в група „Б” като продажби, които се облагат с 20 % ДДС.
Контролните органи са извадили периодичен
отчет от монтираното и въведено в експлоатация в обекта фискално устройство за
периода 01.01.-22.07.2020 г. и са установили, че има продажби на стоки,
отразени в група „А”, продажбите на които се облагат с 0 % ДДС и за които не се
начислява ДДС. Същевременно всички продажби на предлаганите в обекта стоки
следва да се отразяват в данъчна група „Б” – стоки и услуги, продажбите на които
се облагат с 20 % ДДС.
Въз основа на констатациите от проверката е
издадена оспорената заповед за налагане на принудителна административна мярка №
ФК-434-0072901 от 05.08.2020 г. –
предмет на настоящото съдебно производство, като е преценено, че наличието на
административно нарушение по чл.27, ал.1, т.2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006
г., във връзка с чл.118, ал.ал.4, т.4 ЗДДС, е основание по смисъла на чл.186,
ал.1, т.1, б.“а“ ЗДДС за прилагане на принудителната административна мярка.
Заповедта е обжалвана по административен ред
и жалбата е отхвърлена, тъй като директорът на дирекция „Оперативен контрол” е
приел за ирелевантни за законосъобразността на административната принуда
причините за допускане на нарушението, които са от значение само във връзка с
ангажиране на административнонаказателната отговорност на дееца. Според
решаващия орган нарушението е безспорно установено и това е обективирано в
протокол за извършена проверка серия АА № 0072901 от 22.07.2020 г., който се
ползва с материална доказателствена сила. Според решаващия орган оспорената
заповед е мотивирана и издадена съобразно изискванията за форма по чл.59, ал.2 АПК, а продължителността на запечатването е съобразено с особеностите на обекта,
тежестта на нарушението, значимостта на охраняваните обществени отношения и с
принципа за съразмерност, като е съобразена целта на закона по чл.22 ЗАНН.
В хода на съдебното производство не са
ангажирани нови доказателства.
Следователно между страните няма спор по фактите. Спорът е относно правилното
приложение на материалния закон.
При така установените факти съдът намира, че
оспорената заповед е законосъобразна и не са налице основания за нейната
отмяна.
Чл.118, ал.1 ЗДДС въвежда задължение за всяко регистрирано и нерегистрирано по този
закон лице да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в
търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство
(фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана
автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон).
Съгласно чл.118, ал.4, т.4 ЗДДС министърът на финансите издава наредба, с която
се определят издаването на фискални касови бележки от фискално устройство и
касови бележки от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската
дейност и задължителните реквизити, които трябва да съдържат.
Съгласно чл.186, ал.1, т.1,
б.”а” ЗДДС принудителната
административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от
предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за
продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба.
Редът и начинът
за издаване на документ за продажба са установени в Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г. за регистриране
и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства,
изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които
извършват продажби чрез електронен магазин. Съгласно чл.3, ал.1 от наредбата
всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на
стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова
бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва
чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен
дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по
смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски
паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на
пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. А съгласно
чл.27, ал.1 и ал.2 от наредбата лицата по чл.3 са длъжни да регистрират всяка
продажба на стока или услуга по данъчни групи според вида на продажбите: 1.
група "А" – за стоки и услуги, продажбите на които са освободени от
облагане с данък, за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 0 % ДДС,
както и за продажби, за които не се начислява ДДС; 2. група "Б" – за
стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20 % данък върху добавената
стойност; 3. група "В" – за продажби на течни горива чрез
измервателни средства за разход на течни горива; 4. група "Г" – за
стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 9 % данък върху добавената
стойност; като е задължително регистрирането на всички продажби по данъчни
групи съгласно ал.1.
При тази правна регламентация за
дружеството-жалбоподател (както и за всички останали правни субекти) е налице
абсолютно задължение да регистрират извършените продажби съгласно установените
данъчни групи, като в случая е безспорно установено, че това задължение не е
изпълнено, и този факт не се оспорва от дружеството-жалбоподател. Следователно
категорично е било налице фактическо и правно основание за административния
орган да наложи принудителната административна мярка по чл.186, ал.1 ЗДДС –
запечатване на търговския обект.
Не може да бъде споделена защитната теза на
дружеството-жалбоподател, че, отчитайки продажбите в група „В“ и начислявайки
20 % ставка на ДДС, не са нарушени закона и данъчната дисциплина. Нормата на
чл.27, ал.2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. е императивна и не допуска
разширително тълкуване. В цитираната норма се съдържа ясно и еднозначно
определено задължение лицата задължително да регистрират всички продажби по
данъчни групи съгласно ал.1. Неизпълнението на това задължение налага извод, че
в настоящия случай са били налице всички предпоставки за налагане на
принудителната административна мярка по чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ ЗДДС.
Без правно значение за законосъобразността на
оспорената заповед, както правилно е отбелязал това в решението си решаващият
орган, са причините, довели до неправилно отразяване на продажбите в друга
данъчна група.
Не се споделя възражението на
дружеството-жалбоподател за маловажност на установеното нарушение, което за
законосъобразността на оспорената заповед е без правно значение, доколкото
законът не поставя такова условие. Административният орган е длъжен на наложи
принудителната мярка дори и само при
наличието на едно единствено административно нарушение, дори и маловажно според
разбиранията на представляващия дружеството.
Неоснователно и некореспондиращо със
събраните по делото писмени доказателства е възражението на
дружеството-жалбоподател за липса на доказателства, установяващи извършеното
нарушение. Както правилно това е отбелязано в решението на решаващия орган,
протоколът за извършена проверка, съставен по реда на чл.50, ал.1 ДОПК, е
доказателство за извършените от контролните органи действия, за направените
констатации и установените факти. Протоколът е официален писмен документ, който
се ползва с материална доказателствена сила, която следва да се обори от
дружеството-жалбоподател, но това не беше сторено.
След като е осъществен фактическият състав на
административно нарушение по чл.185 ЗДДС, административният орган налага
принудителната административна мярка по чл.186 ЗДДС, като действа в условията
на обвързана компетентност и е независим от хода на
административно-наказателното производство, ако такова изобщо се развива.
Принудителната административна мярка има
превантивен характер – да осуети възможността на нарушителя да извърши други
противоправни деяния, не представлява административно наказание и няма
санкционен характер. В този смисъл при налагане на настоящата принудителна
мярка съдът намира, че административният орган е спазил целта на закона, която,
противно на застъпеното от дружеството-жалбоподател становище, е да мотивира
нарушителя да не допуска други административни нарушения от същия или друг вид,
както и да се предотвратят и преустановят административните нарушения и
вредните последици от тях чрез коригиране на поведението на задължените лица и
мотивирането им да спазват нормативно разписаното поведение. По аргумент от
чл.22 ЗАНН и с оглед постигане на превантивната цел на закона, за да
преустанови дружеството неправомерната си дейност, процесната мярка се явява
съответна на този законодателен приоритет.
Налагането на принудителната административна
мярка запечатване на обект е основание за прилагане на втората принудителна
административна мярка по чл.187, ал.1 ЗЗДС – забрана на достъпа до обекта.
Нормата е императивна, органът по приходите действа в условията на обвързана
компетентност, като няма право на преценка относно необходимостта от
прилагането на мярката по чл.187, ал.1 ЗДДС. Тази преценка е извършена
предварително от законодателя и затова при налагане на принудителната
административна мярка по чл.186, ал.1 следва да бъде наложена също и мярката по
чл.187, ал.1 ЗДДС.
Възможността по чл.187, ал.4 ЗДДС за прекратяване
на принудителната административна мярка при заплащане на санкцията ясно говори,
че мярката вече е наложена и се изпълнява. Т.е., противно на застъпеното от
дружеството-жалбоподател становище, законът не свързва издаването и
изпълнението на заповедта за налагане на принудителната административна мярка с
предварително издаване на наказателно постановление за налагане на
административно наказание за установеното административно нарушение.
При извършената служебна проверка за
законосъобразност на оспорената заповед съдът констатира, че заповедта е
издадена от компетентен орган – началник отдел „Оперативни дейности“ при ЦУ на
НАП, упълномощена със заповед № ЗЦУ-ОПР-16 от 17.05.2018 г. на изпълнителния
директор на НАП, доколкото нормата на чл.186, ал.3 ЗДДС посочва като компетентен всеки орган по приходите или
оправомощено от него длъжностно лице, в предвидената от закона форма на
мотивирано решение и съдържа всички реквизити по чл.59, ал.2 АПК (включително
мотиви, в които в достатъчна степен ясно, конкретно и точно са изложени всички
фактически и правни основания за издаване на оспорената заповед), при спазване
на административно-производствените правила и на материалноправните разпоредби,
в съответствие с целта на закона, която е да не се допускат от страна на
жалбоподателя нови административни нарушения на фискалната дисциплина.
Съобразен е принципът за съразмерност по
чл.6, ал.2 АПК, изискващ административният акт и неговото изпълнение да не
засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за
целта, за която се издава. В случая целта, за която е издадена оспорената
заповед, е съобразена с целта на закона – да се преустанови извършването на
други нарушения на фискалната дисциплина, водещи до неправилно отчитане на
приходи в бюджета, и в този смисъл засягането на интересите на дружеството,
като е препятствана възможността да се извършва търговска дейност в конкретния
търговски обект за срок от 2 дни, е минимално и необходимо, за да се организира
работата в обекта по начин, отговарящ на изискванията на закона.
Предвид всичко изложено съдът намира, че
жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена. С оглед изхода на делото
и направеното искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение същото като основателно следва да бъде уважено и
да бъде осъдено дружеството да заплати на НАП сумата 100 лева на основание
чл.143, ал.4 АПК и чл.78, ал.8 ГПК, във връзка с чл.24 от Наредбата за
заплащането на правната помощ. Затова и на основание чл.172, ал.2 АПК
Административен съд Пловдив, І отделение, ІV състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Борели 1“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ж..
„Тракия” бл.84, вх.Ж, ет.8, ап.36, представлявано от управителя Й.К.Б., против
заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-434-0072901 от
05.08.2020 г. на началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП,
потвърдена с решение № ГДФК-98 от 27.08.2020 г. на директора на дирекция
„Оперативни дейности” в Главна дирекция „Фискален контрол” в ЦУ на НАП, с която
заповед на „Борели 1“ ЕООД е наложена принудителна административна мярка
запечатване на търговски обект – нон-стоп, находящ се в град Пловдив, ж.к.
„Тракия”, срещу блок № 14, стопанисван от „Борели 1” ЕООД, и забрана за достъп
до него за срок от 2 (два) дни.
ОСЪЖДА „Борели 1“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ж.. „Тракия”
бл.84, вх.Ж, ет.8, ап.36, представлявано от управителя Й.К.Б., да заплати на
Националната агенция по приходите сумата 100 (сто) лева, юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването.
Административен съдия: