М О Т И В И
по присъда № 5/11.09.2019г. по
н.о.х.д.№ 59/2018г.
по описа на ***ки окръжен съд
Първоинстанционното съдебно
производство е образувано по повод внесен обвинителен акт срещу подсъдимите Ю.Ц.М.
и Е.С.М. за това, че през периода от 10.05.2016г., до 28.07.2016г., в град ***,
в съучастие помежду си, като съизвършители, при условията на продължавано
престъпление, за Е.С.М. - в качеството му на едноличен собственик и управител
на „***– Е.М.“***3093257, във връзка с
договор № *** от 10.03.2016г. по описа на Агенцията по заетостта, сключен между
изпълнителния директор на тази Агенция и „***– Е.М.“***3093257, представили пред Дирекция „Бюро по труда“ –
град ***:
- на 10.05.2016г. - Искане за
плащане № 01, в което включили неверните сведения, че И.В.Х. и Д.Я.И. са
работили през м.март 2016г. в „***– Е.М.“***3093257, а за Е.В.Г. - че ги е
обучавал през същия месец;
- на 19.05.2016г. - Искане за
плащане № 02, в което включили неверните сведения, че И.В.Х. и Д.Я.И. са
работили през м.април 2016г. в „***“, а за Е.В.Г. - че ги е обучавал през същия
месец;
- на 12.07.2016г. - Искане за
плащане № 03, в което включили неверните сведения, че И.В.Х. и С.Й.Б. са
работили през м.май 2016г. в „***“, а за Е.В.Г. - че ги е обуча-вал през същия
месец и
- на 28.07.2016г. - Искане за
плащане № 04, в което включили неверните сведения, че И.В.Х. и С.Й.Б. са
работили през м. юни 2016г. в „***“, а за Е.В.Г. - че ги е обучавал през същия
месец,
за да получат средства с общ
размер от 3 227.44 лева от проект ***„Обучение и заетост за младите хора“,
финансиран от Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси 2014-2020г.“,
съфинансирана от Европейския съюз чрез
Европейския социален фонд и Инициативата за младежка заетост - престъпление по чл. 248а, ал.3, във вр. с
ал.2 от с. чл., във вр. с чл. 26, ал.1 и във вр. с чл. 20, ал.2 от НК.
В съдебно заседание повдигнатото
обвинение се поддържа от представителя на Окръжна прокуратура - *** с искане за
налагане на идентични наказания по отношение и на двамата подсъдими, а именно: две
години лишаване от свобода с 4-годишен изпитателен срок, като на основание
чл.67, ал.3 от НК да бъде постановена и пробационна мярка „задължителни срещи с
пробационен служител“, както и глоба в размер на 4000.00 лева за всеки един от
тях.
Извън посоченото, въпреки че
повдигнатото обвинение не визира, че заявените за получаване средства в общ
размер от 3 227.445 лева, действително са били получени, се иска и
постановяване на конфискация на горепосочената сума.
Подсъдимите не се признават за
виновни по повдигнатото им обвинение, като единствено подсъдимата Ю.Ц.М. дава обяснения,
но се възползва от правото си да не отговаря на въпроси на страните.
Защитниците в хода на пренията оспорват
фактическите и правните основания на обвинението. Пледират за признаването на
подсъдимите за невинни, респ. за тяхното оправдаване, като само защитникът на
подсъдимата Ю.Ц.М. прави и алтернативно искане - евентуално за приложението на
разпоредбата на чл.78а, ал.1 от НК – освобождаване от наказателна отговорност и
налагане на административно наказание глоба на подзащитната й в законоустановения
минимум, в случай че същата бъде призната по основния състав на чл.248а, ал.2
от НК, а не по квалифицирания по чл.248, ал.3 от НК
При предоставената им последна
дума подсъдимите заявяват, че изцяло се солидаризират със становищата на
защитниците си.
След като обсъди събраните в хода
на съдебното следствие доказателства, съдът намира за безспорно установено от
фактическа страна следното:
На 06.06.2014г.
в Търговски регистър било вписано търговско дружество «***– Е.М.»***3093257 с
едноличен собственик и управител на дружеството – подсъдимият Е.С.М..
На
11.08.2014г. между горепосочената фирма и «***» ООД – град ***бил сключен
Договор за търговско представителство, преподписан на 30.09.2015г.
По повод
горното, основната дейност на новоучреденото търговско дружество «***– Е.М.»***
било предоставянето на пощенски и куриерски услуги, като за целта /за
осъществяването на дейността/ били ползвани два офиса в град ***, различни от седалището на фирмата – единият на адрес ул. «***» № 26, а другият на адрес ул. «***» № 15.
Предвид близката
родствена връзка между подсъдимия Е.С.М. и подсъдимата Ю.Ц.М., които са майка и
син, и с оглед отношенията им, базирани на изключително доверие помежду им,
първият от тях в качеството на едноличен собственик и управител на «***– Е.М.»***
с пълномощно с рег.№ 8730/30.09.2014г. по описа на нотариус
Юлиян Д. *** действие Районен съд – град ***, бил упълномощил втората от тях с
право да представлява «***– Е.М.»*** пред всички държавни
и общински органи и учреждения, и всички други трети лица/ФЛ и ЮЛ/, като всъщност
са й били делигирани неограничени правомощия /като управител
и собственик на търговското дружество/ да извършва всякакви фактически и
правни действия от името и за сметка на дружеството.
Във връзка с това и с цел да облекчи работата на сина си, подсъдимата Ю.Ц.М.
се занимавала с цялата административна дейност на фирмата, включително и с подбора
на персонал.
На
10.03.2016г. в град С., бил подписан Договор № ОМЗ – 1-03-13-430#3 за
осигуряване на заетост по проект „Обучение и заетост за младите хора“. Той бил
сключен между Агенцията по заетостта, в качеството на възложител, представлявана
от нейния изпълнителен директор В.Г. и «***– Е.М.»***, представлявано от подсъдимия М., като бенефициент. Предметът
на този договор бил предоставяне от Агенцията по заетостта на горепосоченото
дружество на средства от бюджета на проекта за всяко насочено и одобрено
безработно лице по условията на проект „Обучение и заетост за младите хора“,
наето по трудово правоотношение по Кодекса на труда /КТ/ за срок от 6 месеца и
за следните разходи:
- За трудови
възнаграждения за наетите по проекта лица в размер на минималния осигурителен
доход за съответната икономическа дейност и единични групи професии от втори до девети клас от Националната класификация на професиите и
длъжностите /НКПД/ от 2011г.;
- За
допълнителни възнаграждения по минимални размери съгласно КТ и нормативните актове за неговото
прилагане върху трудовите възнаграждения;
- За
възнаграждения за основен платен годишен отпуск по чл. 155 и чл. 319 от КТ,
както и за всички доплащания по приложимото национално законода-телство;
- За разходи
за възнаграждения по чл. 40, ал.5 от Кодекса за
социално осигуряване /КСО/;
- За
дължимите осигурителни вноски, които са за сметка на работодателя, за фондовете „Пенсии“,
„Безработица“, „Трудова злополука и професионална болест“, „Общо заболяване и
майчинство“, както и за фондовете за допълнително задължително пенсионно
осигуряване и здравно осигуряване към Националната здравноосигурителна каса
/НЗОК/ и
- За възнаграждение на наставници, определени от управителя на „***“, които
ще подпомагат назначените младежи за период до 3 месеца и не по - малко от 40
часа месечно, като за тези наставници месечното възнаграждение, което трябва да
им се плати, ще е в размер на 1/2 от минималната работна заплата, установена за
страната за съответната година.
Общият размер
на средствата по договора, които трябвало да бъдат предоставени, първоначално
възлизал на 15 561.00 лева, която сума съответствала по разчет на
заявените от фирмата 5 свободни работни места за
длъжността „организатор куриерска дейност“ и едно за наставник. Изрично било
посочено, че тези средства представляват минимална помощ по смисъла на
Регламент № 1407/ 2013г. на Европейския съюз. В договора било предвидено
ежемесечно отчитане на дружеството по строго регламентиран ред
с представяне на определени документи, попълнени по образци, представляващи
номерирани приложения. Неразделна част от този договор били общите условия на проекта, както и образците на приложимите документи.
В ДБТ - ***
получили от Агенцията по заетостта този договор и започнали съвместна работа с „***–
Е.М.“*** по прилагането му. При
пристигането на лице, изпратено с насочващо писмо от ДБТ – *** по тази
програма, свидетелката З.В.С. - управител и едноличен
собственик на счетоводната къща „***“
ЕООД - град ***, ЕИК *********, която счетоводно обслужвала дейността на дружеството,
съставяла като текстови файлове: проектът за трудов договор, който впоследствие
бил подписван от работодателя и работника; изготвяла разчетна платежна ведомост
за работниците, които са назначени по програмата; платежните нареждания за
изплатените заплати; платежните нареждания за осигуровките; рекапитулация на
работниците, които са назначени по програмата, изготвяла исканията по месеци
колко работника са работили, какво им е било платено, колко осигуровки са им били
внесени и т.п., като до края на 2016г. (когато се запознала
лично с управителя на дружеството-подсъдимия М.) тя комуникирала и
обменяла документи единствено с упълномощеното лице от управителя на
дружеството - с подсъдимата М., която пък от своя страна изготвяла останалата
част от изискуемите по програмата отчетни документи съгласно чл.6.6.1 от договор
№ *** от 10.03.2016г. по описа на Агенцията по
заетостта.
През м.март 2016г. свидетелят Д.Я.И. кандидатствал за една от
свободните позиции по горепосочената програма, като след уточняване с
подсъдимата М. какви документи е необходимо да представи, на 21.03.2016г. бил
подписан трудов договор между него като работник и „***– Е.М.“*** в качеството
на работодател. След подписването на договора, по указание на подсъдимата М., той
открил на свое име банкова сметка *** «***»АД – клон ***, като след
получаването на дебитната карта, бил увещаван от нея, същата да й бъде предадена
ведно с ПИН- кода, с обяснението, че щели да му бъдат
внасяни осигурителни вноски, но той де факто не следвало да престира своя труд,
респективно нямало да получава трудово възнаграждение.
Тъй като
свидетелят Я. не се съгласил с поставените от нея условия и не знаел как да
процедира, за да финализира отношенията си с фирмата, той се обърнал за съвет
към служител в Бюрото по труда и подал сигнал в сектор «ПИП» при
ОД на МВР – ***.
В крайна сметка, за да може да се прекрати трудовото правоотношение без
тежки последици за него, тъй като фактически не бил полагал труд във фирмата, той се съгласил
да депозира със задна дата молба за ползване на неплатен годишен отпуск и така
на 22.04.2016г. въз основа на заповед за прекратяване на трудово правоотношение,
бил освободен от длъжността „организатор куриерска дейност“ по взаимно
съгласие между страните.
По повод сигнала от страна на
свидетеля Я., в полицията била извършена проверка и на 04.08.2016г. с
извършване на първото процесуално-следствено действие – претърсване и изземване
в офиса, стопанисван от „***– Е.М.“***, находящ се на ул. «***» № 26, било
образувано настоящото досъдебно производство, като откритата в бюрото тетрадка, именувана на първа страница «Тетрадка за месечни
плащания» била приложена по делото под № 1 в
приемно-предавателен протокол за веществените доказателства (Същата според
показанията на свидетелката З.С. била ползвана от подсъдимата за вътрешна
отчетност).
На горевизираната дата, в сградата на ОД на МВР – *** бил извършен и обиск
на подсъдимата М., като при претърсването били открити банкови карти, издадени
от банка «***»АД на името на И.Х. и С.Б., както и други документи, включително
и късове хартия от операционна бележка, издадена от банка «***»АД, описани
подробно в приемно-предавателен протокол за веществени доказателства под №№
2-11;
В хода на разследването било
установено, че има още две лица, с които фирмата формално била сключила трудови
договори - с И.В.Х., считано от 21.03.2016г. и със С.Й.Б., считано от
20.05.2016г., но същите де факто до момента на прекратяване на трудовите им
правоотношения, не били престирали своя труд. Уговарянето за това и с
двете било извършено от страна на подсъдимата М., която им обяснила аналогично
на свидетеля Д.Я.И., че ще им бъдат давани на ръка по 50.00 лева на месец, без да работят действително в офисите на фирмата и
че ще им бъдат внасяни осигуровките, но за целта следва да си открият банкова
сметка *** «***»АД – клон ***, като следва да й предоставят дебитните си карти
ведно с ПИН –кода, както и да се явяват в офиса, след
нейно обаждане, в случай на проверки от контролните органи. След като и двете
свидетелки се съгласили с поставените от подсъдимата М. условия и сключили
трудов договор с дружеството, те й предали получените от банка «***»АД – клон ***
дебитни карти ведно с ПИН-кода за тях, а впоследсдтвие се разписвали за
получените суми/обичайно по 50.00 лева месечно/ в т.нар.
тетрадка за месечни плащания, водена от подсъдимата М..
През
процесния период, за който от страна на „***– Е.М.“***
били подавани искания за плащане до Агенцията по заетостта чрез ДБТ – град *** по горевизираната програма, във фирмата работел свидетелят Е.В.Г.
на длъжността куриер-логистик. На 21.03.2016г., след като се договорил с
подсъдимата М., той попълнил заявление за съгласие и сключил
допълнително споразумение към трудов договор № 9/04.02.2016г., въз основа на
което следвало да получава допълнително трудово възнаграждение в размер на една
втора от минималната работна заплата – 210.00 лева срещу задължението да бъде
настойник по проект «Обучение и заетост на младите хора» за не по-малко от 40
часа месечно. Определените лица, на които свидетелят Г. трябвало да помага в
работата им за срок от 3 месеца, считано от 21.03.2016г., били П.С., И.Х. и Д.Я..
С оглед изясняване на делото от фактическа страна, в хода на досъдебното
производство е била назначена съдебно-счетоводна експертиза, като настоящият
съдебен състав кредитира същата единствено в констативната и заключителна I-ва част, която намира
за релевантна относно предмета на доказване на делото, а именно какъв е бил размерът
на заявените от фирмата средства за получаване от Агенция по заетостта.
Що се касае до II-рата и III-тата части на
заключението, съдът намира, че въпросите какви суми са били изтеглени от
подсъдимите от банкомати и каква печалба е била реализирана за фирмата през
процесния период, са некоректно зададени, тъй като са неотносими към предмета
на доказване по делото
(обвинението е за представени
неверни сведения, за да се получат средства от фондове на Европейския съюз,
а не за това, че са получени средствата от фондове на Европейския съюз). Не на последно място, следва да се
отбележи, че с изключение на обективираните транзакции, които не са спорни по делото в частта относно размера на
теглените суми от банкомат и времето,
когато това се е случило (свидетелят Г. отрича да е предоставял своята банкова карта на подсъдимата М.), констатациите във II-рата част на
експертизата необосновано са базирани: от една страна върху показанията на
подсъдимата М., дадени в качеството й на свидетел, а това е процесуално
недопустимо, а от друга - на предположения кой е бил изтеглил сумите в съответните времеви
периоди (в хода на
разследването няма изготвена видео-техническа експертиза, която да установява
чрез преглед на записи от видеокамерите на
съответните банкомати кое лице е изтеглило посочените в ССч.Е суми, няма
извършени самопризнания от подсъдимите или други лица, както и не са били събрани
други доказателства в тази насока).
Видно от
заключението на вещото лице е, че за процесния период от 10.05.2016г. до
28.07.2016г. са били заявени от „***– Е.М.“*** за възстановяване средства в общ
размер на 3 129.47 лева, съответно:
- за м.март 2016г. - за Д.Я.И. и И. Х.са искани по 202.92 лева, а за наставника Е.Г. – 210.00
лева /вж. таблица 1/;
- за м. април
2016г. - за И.Х. са искани 496.02 лева, а за Е.Г. – 210.00 лева;/вж.таблица 2/;
- за м.май 2016г. - за И.Х. са искани 496.02 лева, за С.Б. – 154.64
лева, а за Е.Г. – 210.00 лева/вж. таблица 3/
- за м.юни 2016г. - за И.Х. са искани 450.93 лева, а за С.Б. -сумата
от 496.02 лева./вж.таблица 5/.
В хода на
разследването са били назначени и графологически
експертизи с обект на изследване на част от документите относими към предмета
на доказване по делото с оглед установяване на авторството им.
Според експертното мнение, обективирано в ГЕ № 39 от 02.04.2017г. в
протокола за проверка на място № 31/27.06.2016г./Приложение № 27/, изготвен от
служител на Бюрото по труда, подписите за присъстващи на проверката, която била
рутинна и основно се извършвала по документи, са били положени именно от
лицата, изписани със съответните имена: С.Й.Б./след като
била извикана от подсъдимата М. да се яви в офиса/, П.М.С.
и Е.В.Г..
Съгласно
заключението на ВЛ по ГЕ № 79 от 01.09.2017г. всички
подписи в тетрадката/т.нар. тетрадка за месечни плащания/, иззетта с първото
процесуално-следствено действие на 04.08.2016г. в графите за получили сумата са
били положени от лицата, чиито имена (З.С./-Зори, Е.Г./-Е., П.С., И., С. и М.) са вписани в тези
графи или в горната част на таблиците в отделните й листи, като всички
ръкописни текстове са били изписани от подсъдимата М..
Със същата експертиза
специалистът уточнява, че в представените оригинали на отчетна форма по проект
„Обучение и заетост на младите хора“ за явяване на работа, Приложение № 25 за
месеците март, април, май и юни 2016г., изготвени във връзка с договора от
10.03.2016г. между Агенция по заетостта
и „***-Е.М.“***, ръкописният текст, с който са изписани имената „Ю.М.“ в
графата „Съставил“ на отчетната форма за м.март 2016г., както и подписите за
„Съставил“ във формите за четирите
месеца и за „Работодател“ във формите за месеците март, април и май 2016г. са
положени от Ю.М., като единствено подписът за “Работодател“ във формата за
м.юни 2016г. е положен от Е.М..
Видно от заключението
на вещото лице по ГЕ № 116 от 30.11.2017г. е, че почеркът, с който са извършени
вписванията в горния ляв ъгъл в процесните искания за плащане, Приложение № 21,
с изх. №№ 18/10.05.2016г., 20/19.05.2016г., 3/12.07.2016г и 28/28.07.2016г. са
изпълнени от Ю.Ц.М., като текстът на това място в искането за плащане № 3 от
12.07.2016г. е изпълнен от З.В.С.. Подписите в графата „Подпис и печат“ на
четирите искания за плащане, както и тези в долния десен ъгъл на исканията с №№
18/10.05.2016 и 3/12.07.2016г., са положени от Ю.Ц.М..
Експертното становище,
обективирано в ГЕ № 60 от 11.09.2016г., доколкото визира, че частите от
хартиени късове се явяват части от операционна бележка № 27 на банка „***“ЕАД –
клон ***, с която Ю.Ц.М. е изтеглила 960 евро в лева от сметката на съпруга си С.Т.М.,
настоящият
съдебен състав намира за неотносимо към предмета на доказване по делото, тъй
като няма никаква връзка с процесните искания за плащане.
С оглед попълване на
делото с необходимия доказателствен материал, в хода на съдебното следствие са
назначени две допълнителни ГЕ /л.316-582, том 2-ри от съд.производство, л.623-647,
том 2-ри от съд.производство/:
Съгласно заключението
на ВЛ по ГЕ № 62 от 11.05.2019г., в преобладаващата част и на приложенията към
процесните искания за плащане с изх. №№ 18/10.05.2016г., 20/19.05.2016г., 3/12.07.2016г.
и 28/28.07.2016г., съответно под номера 01, 02, 03 и 04 по обвинителен акт,
ръкописните вписвания и подписите на мястото, съответно на: ръководител/-
работодател/-предал/-наредител са положени от подсъдимата Ю.М., като подсъдимият
М. има положени подписи на мястото на ръководител/-наредител само в 9/девет/ от
общо над сто и двадесет/120/ документи към исканията за плащане №№ 01, 02 и 04 (към искане № 03 няма положени подписи от
него в нито едно от приложенията). Аналогични са и констатациите спрямо положените подписи от счетоводителя,
обслужващ фирмата – свидетелката З.С., която е положила своите подписи в общо 21/двадесет
и един/ броя документи на мястото на гл.счетоводител/-счетоводител/-получил, като
в повечето от тях фигурират и подписите на подсъдимата Ю.М. на мястото на
ръководител.
Видно от експертното
заключение по ГЕ № 91 от 30.07.2019г. е, че в Договор № ОМ3-1-03-13-43#3 за
осигуряване на заетост по проект „Обучение и заетост на младите хора“ от
10.03.2016г.; Заявка до Дирекция „Бюро по труда“ от 22.01.2016г. и Допълнително
споразумение към този договор от 29.06.2016г. имената Е.М. в графа „За
работодател“ на договора от 10.03.2016г. и в допълнителното споразумение от
29.06.2016г. са изпълнени от Ю.М., като от нея са положени и подписите в трите
документа, като само в Допълнително
споразумение към същия договор, сключено на 27.01.2017г. имената „Е.С.М.“ и подписът в графа „За работодател“ са
изпълнени от Е.М..
Гореописаната фактическа
обстановка, независимо че подсъдимите отричат авторството на деянието, се
установява от показанията на С.Й.Б., И.В.Х., Д.Я.И. и свидетеля Е.В.Г., дадени
в хода на съдебното производство и приобщените по съответния ред по НПК техни
показания от досъдебното производство. Съдът ги кредитира като обективни поради
обстоятелството, че са логически обосновани, безпротиворечиви и
взаимнодопълващи се по същество. Тези показания настоящият състав намира за
достоверни с оглед факта, че същите се подкрепят и от извършените вписвания от
подсъдимата М. в т.нар. тетрадка за месечни плащания, от която е видно, че
действително на първите две свидетелки са били изплащани по 50.00 лева на
месец, с удръжка от 30.00 лева на втората от тях през м.юни 2016г., именно защото не се била явила на проверката,
извършена от Бюрото по труда на 27.06.2016г. Твърденията на първите трима
свидетели, че не са полагали труд в офисите, стопанисвани от процесното
търговско дружество и са били увещавани да предадат банковите си карти на
подсъдимата М., се доказват не само от обстоятелството, че при обиска на
подсъдимата М. са били открити банкови карти, издадени от банка „***“АД с титуляри С.Й.Б. и И.В.Х., но и от показанията
на свидетеля Г., че не е познавал лицата, респективно не ги е обучавал във
фирмата. В подкрепа на кредитираната група гласни доказателства са и
показанията на свидетеля П.М.С.. Той също прави изявления, че са идвали лица да
кандидатстват за свободните позиции по програмата, но не са почвали на работа, като
уточнява, че въпреки съвпадащия период на трудовите им правоотношения във
фирмата, в която той е работел, не познава гореупоменатите свидетели. Не на
последно място следва да се отбележи, че същият потвърждава, че е имало
пререкания в офиса с лице, което е искало действително да работи, но е било възпрепятствано
за това/визира случая със свидетеля Д.Я./, като допълва още, че след образуването
на настоящото наказателно производство, е бил увещаван от подсъдимата М. да
казва, че докато той е бил на работа във фирмата, е имало и други лица, които са
полагали труд.
Освен горепосочената група
свидетели, които имат пряко касателство към процесния случай, в хода на
съдебното производство са разпитани и множество други лица, посочени от
представителя на обвинението, като по същество те биха могли да се разделят
основно на три групи:
- Лица, които са работили във
фирмата по предходна програма „Подкрепа за заетост“, реализирана през 2015г. – свидетелите
И.Г.И., С.И.П., В.С.Й. и Д.Г.Е. ;
- Лица, които са работили по
процесната програма „Обучение и заетост на младите хора“ или през периода на
нейното действие - свидетелите И.Р.П., П.М.С. и М.В.П./Същият не е бил назначен
по програмата, а е бил извикан за работа от подсъдимия М. като доверен човек,
тъй като са първи братовчеди/;
- Лица, които са кандидатствали
по процесната програма „Обучение и заетост на младите хора“, но не са сключили
трудови договори с фирмата – свидетелите Х.В.Д., Т.Л.Л., Д.К.Д., П.В.В., В.С.М.,
Д.С.Д., П.Г.С., И.М.И., Г.С.Д. и Й.И.К.;
Извън посочените свидетели са
разпитани и свидетелите: З.В.С. - счетоводителят, обслужващ фирмата; Ж.Т.Е. – бивш
служител на Бюрото по труда, който бил извършил регулярната проверка на място и
по документи на 27.06.2016г., И.Д.В. – полицейски служител, присъствал като
част от екип при извършването на претърсване и изземване на 04.08.2016г., респ.
при отвеждането на подсъдимите и свидетеля С.Т.М. (съпруг на подсъдимата М. и баща на подсъдимия М.) за разпити в ОД на МВР – ***, както и близки на свидетеля Д.Я.И. –
свидетелите И.П.Р./свако/, Д. Петрова Б. – Русева/леля/ и С.Д.И./майка/.
Преобладаващата част от свидетелските
показания в настоящото производство, описани след първата група гласни
доказателства, настоящият съдебен състав макар да намира за обективни, не намира,
че подлежат на обстоен коментар, доколкото същите не са пряко относими към
предмета на доказване по делото, с изключение на част от тях, които
потвърждават тезата на подсъдимата М., че основно тя се е занимавала с
административната дейност във фирмата, включително и с подбора на персонала,
включващо и провеждането на интервю за работа. В тази насока са показанията на свидетелите
Т.Л.Л., П.М.С., С.И.П., И.М.М., Г.С.Д., Ж.Т.Е., Й.И.К. и П.Г.С..
Свидетелите В.С.Й., Д.Г.Е. и И.Г.И.
заявяват, че са виждали подсъдимата М. в офисите, стопанисвани от фирмата, но
не знаят с каква дейност тя е била ангажирана.
Въз основа на събраната
доказателствена съвкупност, съдът намира за безспорно доказано, че: подсъдимата
М. се е договаряла с първата група свидетели; приоритетно е провеждала интервюта
за работа с кандидатите по програмата от 2016г., включително и с част от участниците
по програмата от 2015г.; подавала е документи, свързани с програмата в Дирекция
„Бюро по труда“ (вж. показанията на свидетеля Ж. Тенев
Е.) и единствено тя е комуникирала и
разменяла документация със счетоводителя на фирмата през процесния период. В
тази връзка настоящият съдебен състав оценява обясненията на подсъдимата М., че
тя сама е извършвала административната дейност във фирмата, за достоверни (тази теза е приета и от представителя на обвинението в
обвинителния акт, стр.1-ва – „Освен обв.М.,
във фирмата работела и майка му- обв.Ю.Ц.М., която вършела цялата
административна дейност“).
Действително, предвид родствената
връзка между подсъдимите, вероятността подсъдимият М., който не дава обяснения,
да е бил в течение на нейните намерения и действия да е голяма, в процеса на
доказване е недопустимо да се борави с предположения (не може да се презюмира, че той е имал яснота относно извършеното деяние). Поради изложеното, както и с оглед обстоятелството, че
не само процесните искания за плащания
(№ 18/10.05.2016г., № 20/19.05.2016г.,
№ 3/12.07.2016г. и № 28/28.07.2016г.), но и документите, въз основа на които е
стартирала и продължила програмата през 2016г. (Заявка до Дирекция „Бюро по труда“ от 22.01.2016г.; Договор № ОМ3-1-03-13-43#3 за осигуряване на заетост
по проект „Обучение и заетост на младите хора“ от 10.03.2016г. и Допълнително
споразумение към този договор от 29.06.2016г.), са били
подписани единствено от подсъдимата, като само малка част от цялата
документация (някои приложения към гореописаните
искания) е била подписана от подсъдимия М.
и то, след като са му били давани вкупом с други документи за полагане на
подпис, съдът намира, че липсват категорични доказателства за наличие на задружна
дейност, респективно за общност на умисъла между двамата подсъдими за
извършване на процесното престъпно посегателство.
Ето защо, с оглед установените преки и косвени
данни в изложената доказателствена съвкупност, съдът приема, че подсъдимата М.
сама, без участието на подсъдимия М., е
извършила деянието.
На базата на кредитираната доказателствена
съвкупност и съдържащите се в нея факти, настоящият съдебен състав след техния внимателен
анализ, намира за доказано от правна страна следното:
По отношение на подсъдимата М.:
От обективна страна подсъдимата М. през периода от
10.05.2016г. до 28.07.2016г. в град ***
във връзка с договор № *** от 10.03.2016г. по описа на Агенцията по заетостта,
сключен между изпълнителния директор на визираната агенция и «***– Е.М.»***3093257,
при условията на продължавано престъпление, представила пред Дирекция „Бюро по
труда“ – град *** неверни сведения, а именно:
- на 10.05.2016г. в Искане за плащане № 01
включила неверните сведения, че И.В.Х. и Д.Я.И. са работили през м.март 2016г.
в «***– Е.М.»***3093257, а за Е.В.Г. – че ги е обучавал през същия месец;
- на 19.05.2016г. в Искане за плащане № 02
включила неверните сведения, че И.В.Х. и Д.Я.И. са работили през м.април 2016г.
в «***– Е.М.»***3093257, а за Е.В.Г. – че ги е обучавал през същия месец;
- на 12.07.2016г. в Искане за плащане № 03
включила неверните сведения, че И.В.Х. и С.Й.Б. са работили през м.май 2016г. в
«***– Е.М.»***3093257, а за Е.В.Г. – че ги е обучавал през същия месец;
- на 28.07.2016г. в Искане за плащане № 04
включила неверните сведения, че И.В.Х. и С.Й.Б. са работили през м.юни 2016г. в
«***– Е.М.»***3093257, а за Е.В.Г. – че ги е обучавал през същия месец, за да
получи средства в общ размер от 3129.47 лева от проект ***„Обучение за заетост
за младите хора“, финансиран от Оперативна програма „Развитие на човешките
ресурси 2014-2020г“, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейски социален
фонд и Инициативата за младежка заетост.
Доколкото съучастието е задружно умишлено участие
на две или повече лица в осъществяване на едно умишлено престъпление, а в
настоящото производство не са събрани категорични данни за знанието от страна
на подсъдимия М. за извършените действия и целените резултати от подсъдимата М.,
както и за съпричастността му в изготвянето и депозирането на процесните
искания за плащане, съдът намира, че последната следва да бъде оправдана по
първоначално повдигнатото обвинение за съизвършителство по следните
съображения:
- с оглед липсата на съпричастност на другия деец
към деянието - експертните заключения са
категорични, че процесните искания са подписани от подсъдимата М., а не от
подсъдимия М.;
- с оглед липсата изначално на предпоставки
спрямо нея да бъде реализирана наказателна отговорност по повдигнатото
обвинение като лице, управляващо и представляващо ЮЛ - «***– Е.М.»***3093257 –
подсъдимата М. не е вписана в Търговския регистър нито като управляващ, нито
като представляващ горевизираното търговско дружество.
Само за пълнота следва да се отбележи, че по
квалифицирания състав на чл.248а, ал.3 от НК подсъдимата М. би могла да бъде
само подбудител и/-или помагач на извършителя, но тъй като в настоящия случай
именно тя е била инициатор за участието по програмата, респективно е изготвила,
подписала и депозирала съответните документи в Агенция по заетостта, т.е. сама
е реализирала цялата престъпна дейност, съдът счита, че същата следва да носи
наказателна отговорност за извършените от нея действия на различно основание от
посоченото в обвинителния акт, а именно по основния състав на чл.248а, ал.2 от НК.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователно
възражението, че е налице обективна несъставомерност на деянието поради
имитирането от нейна страна на подписа на подсъдимия М. при съставянето на
процесните искания именно с оглед обстоятелството, че повдигнатото обвинение не
е за документно престъпление по глава IX-та, а е
за престъпление по глава VI-та „Престъпления против
стопанството“, раздел IV-ти – „Престъпления против
паричната и кредитна система“. Дори и ползваният от законодателя израз
„представи неверни сведения“, а не представи документ с невярно съдържание, указва
на извода, че е различна плоскостта, въз основа на която се преценява съставомерността
на деянието, като в тази връзка доводът на защитата, че са били депозирани
неистински документи, се явява неотносим за конкретния случай.
От субективна
страна подсъдимата М. е действала при условията на пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2, пр.1 от НК
- съзнавала е общественоопасния характер на деянието, предвиждала е
общественоопасните последици и е искала настъпването им. Целта й да получи
средства от проект, съфинасиран от Европейския съюз чрез Европейски социален
фонд и Инициативата за младежка заетост, е обективирана именно от действията й по
убеждаването на участващите в програмата лица да й предадат банковите си карти
ведно с ПИН-кода с уговорката да не престират труд и да им се заплаща само по
50.00 лева месечно.
По този начин подсъдимата М. от обективна и
субективна страна е осъществила престъпния състав на чл.248а, ал.2 от НК във
вр. с чл.26, ал.1 от НК, като същата, с оглед гореизтъкнатите съображения следва
да бъде оправдана по първоначално повдигнатото й обвинение за съизвършителство
по чл.248а, ал.3 от НК във вр. с чл.20, ал.2 от НК, както и да бъде оправдана по
отношение на общия размер на заявените за получаване средства през процесния
период за разликата от действително заявените средства от 3 129.47 лева съгласно ССЧ.Е – І част
до размера, обективиран в обвинителния акт - 3 227.44 лева
Причината за извършване на
престъплението следва да се търси в желанието за облагодетелстване по лек,
престъпен начин и незачитането на установения в държавата правов ред.
По отношение на подсъдимия М.:
Именно поради липсата на ангажирани
доказателства относно съпричастността на подсъдимия М. към деянието, както от
обективна страна (същият не е подписвал процесните
искания за плащане), така и от субективна страна (не е доказано, че е знаел за действията и намеренията на
подсъдимата М.), за което са изложени подробни
съображения в обстоятелствената и в правната части на настоящите мотиви, не би
могла да се реализира наказателна отговорност спрямо него по повдигнатото
обвинение за престъпление по чл.248а, ал.3 във вр. с ал.2 от НК във вр. с чл.26,
ал.1 от НК във вр. с чл.20, ал.2 от НК.
Ето защо съдът счита, че същият следва да бъде
оправдан на основание чл.304, пр.2 от НК за това, че: през периода от 10.05.2016г.
до 28.07.2016г. в град ***, в съучастие
с Ю.Ц.М., като извършител и като лице, което управлява и представлява
юридическо лице – «***– Е.М.»***3093257 във връзка с договор № *** от
10.03.2016г. по описа на Агенцията по заетостта, сключен между изпълнителния
директор на визираната агенция и «***– Е.М.»***3093257, при условията на
продължавано престъпление, представил пред Дирекция „Бюро по труда“ – град ***
неверни сведения, а именно:
- на
10.05.2016г. в Искане за плащане № 01 включил неверните сведения, че И.В.Х. и Д.Я.И.
са работили през м.март 2016г. в «***– Е.М.»***3093257, а за Е.В.Г. – че ги е
обучавал през същия месец;
- на 19.05.2016г. в Искане за
плащане № 02 включил неверните сведения, че И.В.Х. и Д.Я.И. са работили през
м.април 2016г. в «***– Е.М.»***3093257, а за Е.В.Г. – че ги е обучавал през
същия месец;
- на 12.07.2016г. в Искане за
плащане № 03 включил неверните сведения, че И.В.Х. и С.Й.Б. са работили през
м.май 2016г. в «***– Е.М.»***3093257, а за Е.В.Г. – че ги е обучавал през същия
месец;
- на 28.07.2016г. в Искане за
плащане № 04 включил неверните сведения, че И.В.Х. и С.Й.Б. са работили през
м.юни 2016г. в «***– Е.М.»***3093257, а за Е.В.Г. – че ги е обучавал през същия
месец, за да получи средства в общ размер от 3 227.44 лева от проект ***„Обучение
за заетост за младите хора“, финансиран от Оперативна програма „Развитие на
човешките ресурси 2014-2020г.“, съфинансирана от Европейския съюз чрез
Европейски социален фонд и Инициативата за младежка заетост
За да определи наказанието на подсъдимата,
съдът се съобрази не само с предвиденото в НК наказание, но и степента на
обществена опасност на конкретно извършеното от нея деяние и данните за
личността й, и констатира следните обстоятелства от значение за отговорността й:
Ю.Ц.М. е родена на ***г***, български
гражданин, с висше образование, омъжена, учител, неосъждана, ЕГН **********.
При определяне на наказанието
настоящият съдебен състав, констатира, че процесното деяние е извършено при
превес на смекчаващи отговорността на подсъдимата М. обстоятелства, отчетено и
от представителя на ОП – *** в хода на съдебните прения. Същата е с чисто
съдебно минало, с добри характеристични данни и срещу нея няма образувани други
наказателни производства. Изложеното, включително и фактът, че на практика липсва обвинение за
получени средства по квалифицирания състав на чл.248а, ал.5 от НК, дават
основание да се приеме, че са налице предпоставките за приложението на
разпоредбата на чл.78а от НК, обосноваващи освобождаване на подсъдимата от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание по следните съображения:
за престъплението, в чието извършване е призната за виновна се предвижда
наказание „лишаване от свобода” до три години и с глоба от хиляда до пет хиляди
лева; М. не е осъждана или освобождавана от наказателна отговорност; няма
нанесени съставомерни имуществени вреди съобразно повдигнатото обвинение,
подлежащи на репариране и не е налице никоя от ограничителните хипотези по
чл.78а, ал.7 от НК. Именно преобладаващите смекчаващи
отговорността обстоятелства обуславят определянето на наказание под средния към
минималния, предвиден в закона размер. В тази връзка настоящият съдебен състав
намира за съответна на обществената опасност на деянието и личността на
подсъдимата, , налагането на административна санкция от вида „глоба” в размер
на 2 000.00 /две хиляди/ лева. Така определеното наказание би следвало да
способства за постигането на целите, визирани в чл.36 от НК, а именно относно
реализирането на личната и генерална превенция.
Както бе изтъкнато по-горе,
включително и в уводната част на настоящите мотиви, липсата на повдигнато,
респективно доказано обвинение за получени средства от страна на дееца по действащата
към момента на извършване на деянието разпоредба на чл.248а, ал.5 от НК, дават основание на настоящия съдебен състав да остави
без уважение, като основателно, искането на представителя на обвинението за
конфискация на сумата от 3 227.44 лева, визирана в обвинителния акт и явяваща
се печалба на дружеството съобразно заключението на ВЛ по ССч.Е.
По отношение на веществените
доказателства:
Вещественото доказателство под № 1(Тетрадка, именувана на първа страница
«Тетрадка за месечни плащания», иззета на 04.08.2016г. с протокол за претърсване и
изземване от офис, находящ се на ул. «***» № 26 ), визирано в
приемно-предавателен протокол/л.28/ от делото, следва да се унищожи след
изтичане срока за съхранение на делото.
Веществените доказателства под № 2 и
3( Банкова карта, издадена от „Банка ***” АД на св. С.Б. с №
5168 4900 5490 9106, валидна до м.май 2019г.; Банкова
карта, издадена от „Банка ***” АД на св. И.Х. с № 5168 4900 6773 3303, валидна
до м.март 2019г.), визирани в
приемно-предавателен протокол/л.28/ от делото, след влизане на присъдата в
сила, следва да се изпратят в «Банка
***» АД, клон ***.
Веществените доказателства под № 4,
№ 5, № 6, №7, №8, № 9, № 10, № 11 и № 12 (Операционна бележка №21/28.07.2016г.,
издадена от „Банка ***” АД; Бележка, издадена от „***” АД, удостоверяваща
платена такса за сметка от името на Татяна Т.; Три бележки,
издадени от „Банка ***” АД, на две от които изписани дата /08.01.2016г./ и час
на съставянето им – съответно 17:01часа
и 16:05 часа, а трета е с №239/08.03.2016г.; Две бележки, издадени от „Банка ***”
АД, които са накъсани, както и неопределен брой късове от бележки, с различен
формат, на които са изписани със синя и червена мастилена паста имена на
хора, телефони и други записки; Операционна бележка № 27/01.06.2016г.,
издадена от „Банка ***” АД, клон *** за изтеглена в брой сума от 960 евро от
сметката на св. С.Т.М.; 5 броя късове от бележки с различен формат, на които
има изписан ръкописен текст с химикал; 1 компакт-диск, предоставен от „***”
ЕООД, с изписан текст „Справка „***– Е.М.” ЕООД” и 1 компакт-диск, предоставен
от „Банка ***” АД, както и 1 компакт-диск – приложение към писмо с рег.№
10-00-3254#1/02.11.2016Г. по описа на Агенцията по заетостта в град С.,
прикрепен към л.114 в Том І-ви от ДП), визирани в
приемно-предавателен протокол/л.28/ от делото, след влизане на присъдата в сила, следва да се унищожат.
По
отношение на разноските:
На основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимата Ю.Ц.М.
следва да заплати сторените по делото разноски в размер на 876.07 лева по
сметка на ОД на МВР – *** и в размер на 610.40 лева по сметка на Окръжен съд - ***.
Председател: