М
О Т И
В И
Гр.Средец, 16.09.2020г.
към Присъда № 260001/02.09.2020г., постановена по нохд №
65/2020г., по описа на Районен съд – Средец, II наказателен състав.
ТО – Средец към Районна прокуратура – Бургас е
повдигнало обвинение против подсъдимия В.А.Ж. за престъпление по чл.195, ал.1,
т.3 във вр. с чл.194, ал.1 от НК, за това, че на 06/07.01.2019г. от работилница в близост до
Подстанция на ЕВН в село Дебелт, община Средец, чрез разрушаване на преграда
здраво направена за защита на имот – разбиване на дървена плоскост – шперплат,
отнел чужди движими вещи: електрожен – монофазен на стойност 175 лева, резак за
рязане на метал 1 брой на стойност 25 лева, голяма кислородна бутилка на
стойност 70 лева, 6 броя водомери на стойност 24 лева, 10 броя стари душови
батерии на стойност 10 лева, удължител 30 метра с щепсел и разклонител на
стойност 65 лева, 3 броя лули за пръскачки на стойност 15 лева и дрелка марка
„Елтос“ на стойност 70 лева, всички на обща стойност 454 лева /четиристотин
петдесет и четири лева/ от владението на Д.С. ***, без негово съгласие с
намерение противозаконно да ги присвои.
Производството пред настоящата съдебна инстанция е
протекло без участието на акцесорни страни – частен обвинител и граждански ищец.
Прокурорът
в хода на съдебните прения релевира доводи, че безспорно е доказана вината на
подсъдимия, предвид приетите гласни и писмени доказателства, събрани в хода на
досъдебното производство, както и неоспорената фактическа обстановка, изложена
в обстоятелствената част на обвинителния акт, подкрепена от тези доказателства.
Предлага наказание в размер на 1 година „лишаване от свобода“, като предвид
редукцията на чл.58а от НК същото да бъде намалено на 8 месеца „лишаване от
свобода“, чието изпълнение на основание чл.66, ал.1 от НК да бъде отложено за
изпитателен срок от три години, като сторените разноски в наказателното
производство да бъдат възложени в тежест на подсъдимия.
Подсъдимият Ж. в съдебно заседание
се признава за виновен по повдигнатото спрямо него обвинение, признава изцяло
фактите и обстоятелствата, описани във внесения срещу него обвинителен акт от
страна на ТО – Средец към Районна прокуратура – Бургас и е съгласен да не се
събират доказателства за тях, поради което производството по делото е протекло
по реда на глава XXVII от НПК – Съкратено съдебно следствие и по конкретно
по диференцираната процедура на чл.371, т. 2 от НПК. Защитникът на подсъдимия
адв.К.К. счита, че следва да бъде приложена нормата на чл.55, ал.1 от НК при
определяне на наказанието, тъй като подзащитния му признавал всички факти и
обстоятелства по делото, съжалява за извършеното, а стойността на откраднатите
вещи е под размера на минималната работна заплата, като относно квалификацията
на повдигнатото обвинение по чл.195 от НК, а именно разрушаване на прегради здраво
направени за защита на имот, сочи, че от материалите по делото се установява,
че въпросните прегради не са направени толкова здраво и могат много лесно да се
преодолеят. В тази връзка отправя искане да бъде наложено наказание при
условията на чл.55 от НК, а именно 3 месеца лишаване от свобода, с три години
изпитателен срок. Подсъдимия поддържа казаното от своя защитник. В дадената
последна дума на подсъдимия, същият изразява съжаление за постъпката си и моли
да му бъде наложено минимално наказание.
Съдът след преценка на събраните по делото
доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Подсъдимият В.А.Ж. е роден на *** ***, българин,
български гражданин, безработен, неженен, неосъждан/реабилитиран/, живущ ***, с
ЕГН **********.
Видно от приложената справка за
съдимост на подсъдимия, същият е неосъждан.
Подсъдимият през нощта на 6/7.01.2019г. отишъл в имот,
собственост на свидетеля Д.С. ***, като същият се намирал на главен път в
посока подстанцията на ЕВН в село Дебелт и представлявал работилница от метална
конструкция, оградена с мрежа от предната страна и имала двор, а задната част
на работилницата се явявала като края на мястото и била на самия път. За да
проникне в имота, счупил парче шперплат, което било към стената на задната
част, като през направения отвор проникнал в работилницата. От там Ж. изнесъл
първо един електрожен – многофазен, на стойност 175 лева, който впоследствие
разглобил и взел медния проводник. След това подсъдимият отново влязъл в работилницата и отнел следните движими
вещи: резак за рязане на метали – 1 брой на стойност 25 лева, голяма кислородна
бутилка на стойност 70 лева, 6 броя водомери на стойност 24 лева, 10 броя стари
душови батерии на стойност 10 лева, удължите 30 метра с щепсел и разклонител на
стойност 65 лева, 3 броя лули за пръскачки на стойност 15 лева и дрелка марка
„Елтос“ на стойност 70 лева, като стойността на всички вещи била в размер на
общо 454 лева. С така отнетите вещи подсъдимият отишъл на боклука на селото,
където изгорил обвивката на удължителя, за да оголи медния проводник, като
вещите поставил в един чувал. На 07.01.2019г. свидетелката Н. И. Ж. отишла до работилницата на зет си
свидетелят Д.С.И., за да нахрани животните, които били отглеждани в двора, при
което видяла дупка в задната част на работилницата, за което се обадила на И.,
който от своя страна уведомил органите на полицията.
Няколко дни след кражбата, Ж. *** до
магазина, когато при него дошъл свидетелят Я. С. П. Двамата разговаряли, като
подсъдимият споделил, че бил взел проводник, който изгорил на сметището и там имало и други вещи, като
чакал свидетеля Н. А. Н. да дойде с
лек автомобил, за да може да отнесе откраднатите вещи до изкупвателен пункт за
вторични суровини. В този момент дошъл свидетелят Н. А. Н. с личния си автомобил „Форд
Фиеста“, с рег.№ А0409АМ, подсъдимият се заприказвал с Н., качил се в
колата и отишли до сметището на село Дебелт. Там Ж. натоварил два чувала и
потеглили към изкупвателен пункт за вторични суровини в гр.Средец. Подсъдимият
предал двата чувала, като свидетелят Н. видял обгорения меден проводник,
изгорен електроженен кабел и бронзови ВиК части. Н. попитал откъде са тези вещи, на
което Ж. му отговорил, че ги е взел от някаква къща в близост до сметището.
По делото била назначена съдебно оценителна експертиза
относно стойността на процесните вещи към време на извършване на деянието.
Според преценката на съда наличните по делото
доказателствени материали установяват по безсъмнен начин осъществяването на
деянието, предмет на настоящото производство, неговото време, място, механизъм
и начин на извършване, както и авторството, като самопризнанието на подсъдимия,
извършено при условията на чл.371, т.2 от НПК се подкрепят изцяло от събраните
по делото доказателства.
Описаната фактическа обстановка съдът приема за
безспорно установена от самопризнанията на подсъдимия, от показанията на
разпитаните в хода на проведеното досъдебно производство свидетели – Д.С.И., Я. С. П., Н. А. Н., Н. И. Ж., преценени за нуждите на
настоящото производство на основание чл.372, ал. 4 от НПК, а също и от
събраните по делото писмени доказателства, приложени на досъдебното производство:
справка за съдимост на подсъдимия, както и от заключението на допуснатата
експертиза.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, както и
самопризнанието, направено в съдебно заседание от подсъдимия като обективни,
логични, непротиворечиви и съответстващи на събрания по делото доказателствен
материал, като няма противоречия по главния факт от предмета на доказване,
което да наложи подлагането на самостоятелен анализ.
Съдът
приема заключението на вещото лице като компетентно изготвено, с необходимите
професионални знания и опит в съответната област, неоспорено от страните и
съответстващо на останалите събрани по делото доказателства.
При така описаната фактическа
обстановка, съдът приема от правна страна, че с деянието си подсъдимият е осъществил
от обективна и субективна страна съставомерните признаци на престъплението по чл.195, ал.1, т.3 във вр. с чл.194, ал.1 от НК.
От обективна страна:
Подсъдимият на 06/07.01.2019г. от работилница в близост до
Подстанция на ЕВН в село Дебелт, община Средец, чрез разрушаване на преграда
здраво направена за защита на имот – разбиване на дървена плоскост – шперплат,
отнел чужди движими вещи: електрожен – монофазен на стойност 175 лева, резак за
рязане на метал 1 брой на стойност 25 лева, голяма кислородна бутилка на
стойност 70 лева, 6 броя водомери на стойност 24 лева, 10 броя стари душови
батерии на стойност 10 лева, удължител 30 метра с щепсел и разклонител на стойност
65 лева, 3 броя лули за пръскачки на стойност 15 лева и дрелка марка „Елтос“ на
стойност 70 лева, всички на обща стойност 454 лева /четиристотин петдесет и
четири лева/ от владението на Д.С. ***, без негово съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои.
С действията си подсъдимият е реализирал обективните
признаци от състава на престъплението „кражба“, тъй като с присвоителното
намерение е отнел гореизброените вещи, без съгласието на пострадалия, като е
прекъснал досегашното владение върху тях. Налице е и квалифициращия състав на
чл.195, ал.1, т.3 от НК, тъй като кражбата е осъществена чрез разрушаване на
преградата за защита на имота, от който са отнети вещите.
От субективна страна:
От субективна страна престъплението е било извършено с
пряк умисъл, с целени и настъпили общественоопасни последици. Подсъдимият е
съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е и е искал
настъпването на общественоопасните му последици.
Относно наказанието:
С оглед на посочената и приета по – горе правна
квалификация за извършеното от подсъдимия В.Ж. престъпление, като се съобрази с
разпоредбата на чл.373, ал.3 от НПК, съдът намира, че наказанието на същия
следва да се определи при условията на чл.54, ал.1 от НК. За престъплението по
чл.195, ал.1, т.3 във вр.
с чл.194, ал.1 от НК е предвиден
специален минимум на наказанието лишаване от свобода в размер на една година и
максимум от десет години. В настоящия казус е налице съдействие от началото на
производството от страна на подсъдимия, същият не е осъждан, изразява съжаление
за извършеното. Стойността на отнетите вещи е ниска. Отегчаващи вината
обстоятелства не се установиха. Предвид
това за постигане целите на чл.36 от НК съдът счита, че следва да се определи
наказание при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства от една година
„лишаване от свобода“. Така същото се явява най – справедливо и съответства на
извършеното и личността на дееца. По – голямо наказание би било неоправдана
репресия и несъотносимо към стойността на предмета на престъплението.
Същевременно съобразно чл.58а, ал.1 от НК това наказание следва да се намали с
1/3, като подсъдимия да бъде осъден на осем месеца „лишаване от свобода“. Налице
са предпоставките за приложение на чл.66, ал.1 от НК прямо подсъдимия, тъй като
има чисто съдебно минало, определеното от съда наказание е в рамките на
изискуемия 3-годишен срок от наказанието „лишаване от свобода“ и най – вече за
постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения, не
следва да бъде търпяно ефективно, като следва да бъде отложено изпълнението на
така наложеното наказание. Приложението на чл.66, ал.1 от НК за срок от три
години в необходима степен би осъществило адекватно и достатъчно интензивно
репресивно и възпитателно-поправително действие върху подсъдимия Ж.. Предвид
характера и тежестта на извършеното престъпление и размер на наложеното
наказание и съобразявайки нормата на чл.66, ал.2 от НК, съдът определи
изпитателен срок от три години.
Не са налице нито изключително, нито многобройни
смекчаващи вината обстоятелства водещи до извод, че и най-лекото предвидено в
закона наказание би се явило несъразмерно тежко. В тази връзка не се възприемат
доводите на защитника, че разрушената преграда е лесно преодолима и това
обуславя приложението на чл.55 от НК. Действително преградата е направена от
шперплат, като този материал не е особено устойчив при външно въздействие, но
за да бъде проникнато в работилницата, същият е бил разрушен с оглед това да се
влезе в имота, което обстоятелство по никакъв начин не намалява обществената
опасност на деянието. А направените самопризнания и изразеното съжаление са
взети предвид при определяне на наказанието в минималния предвиден в закона
размер.
Причини за извършване на деянието - незачитане на
установения в страната правов ред и неуважение към чуждата собственост.
Подбуди - користни.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК следва подсъдимият В.А.Ж.
да заплати направените по делото разноски по сметка на ОД на МВР – Бургас в
размер на 50,40 лева /петдесет лева и четиридесет стотинки/ по сметка на ОД на
МВР Бургас, представляваща направени по делото разноски за изготвената
експертиза.
По изложените съображения, Съдът постанови присъдата
си.
Районен
съдия:______________
/С.Артинян/