№ 1079
гр. Варна, 16.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Н. Св. Стоянов
мл.с. Александър В. Цветков
като разгледа докладваното от Н. Св. Стоянов Въззивно гражданско дело №
20233100500447 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на И. Л. Ц., с ЕГН: **********, срещу
Решение №3232/27.10.2022г. по гр.д. №4904/2021г. на ВРС, 9-ти с-в, само в
частите, с които: 1/ е осъдена, на осн. чл.61, ал.2 от ЗЗД вр. чл.346 от ГПК,
И. Л. Ц., да заплати в полза на С. Г. М., ЕГН:********** и В. С. М., ЕГН:
**********, сумата в общ размер от 995.57лв., представляваща припадащата
й се част от разходите за СМР на общата съсобствена вещ – апартамент с
площ от 66.25 кв. м., с идентификатор №10135.2554.55.1.37, находящ се в гр.
Варна, ул. „Дубровник“, бл.7, вх. „Г“, ет.1, ап.9, извършени през 2011г. и
2018г., и като последица е осъдена И. Цитрон да плати в полза на БСВ сумата
39.82лв. държавна такса по предявения иск по чл.61, ал.2 от ЗЗД; 2/ е
осъдена И. Л. Ц., на осн. чл.355, изр.1 ГПК вр. чл.8 от ТДТССГПК, да плати
в полза на БСВ окончателна държавна такса в размер на 1 212.00лв.,
начислена върху стойността на дела й от делбения апартамент.
Във въззивната жалба се твърди, че решението, в обжалваните му части,
е неправилно, поради неточен анализ на събраните доказателства по делото и
неправилни правни изводи.
В осъдителната част по претенцията по сметки за подобрения и СМР в
делбения апартамент ВРС не е съобразил, че тъй като с решението по гр.д.
№6381/2014г. е бил уважен иск по чл.40 от ЗЗД и бил прогласен договорът от
22.06.2011г. за относително недействителен спрямо И. Ц., правните
последици на договора изобщо не са настъпили в тази му част, поради което и
давността за претенциите на отв. М.и за СМР през 2011г. е започнала да тече
от извършването им. Освен това отв. М. била пълномощник на продавача и
едновременно купувач по договора от 2011г. и така била наясно с порока на
1
сделката още тогава. Към това според св. Неда М., дъщеря на отв. М.и, още
през 2012г. И. Ц. е била отправила към отв. М.и претенция за собственост
върху жилището и те знаели за наличие на друг съсобственик при СМР през
2018г. Отделно оспорва двете групи СМР – през 2011г. и през 2018г. – да са
били извършвани, евентуално да са били финансирани, от М.и. Евентуално
според СОцЕ част от претендираните СМР не били открити от вещото лице.
Евентуално откритите от експерта СМР не било ясно кога точно са
извършени, което имало значение за давността за тях и за дължимостта им. А
и показанията на Неда М. били очевидно пристрастни. Евентуално
неправилно бил определен размера на дълга на И. Ц. относно подобренията.
Моли за отмяна на решението в тази му част и за отхвърляне на частично
уважената срещу въззивницата претенция по сметки на насрещната страна по
делото.
В частта относно окончателната държавна такса от 1212лв. по делбата
твърди, че същата е неправилно определена от първоинстанционния съд чрез
кредитиране на повторната приета СОцЕ по делото, която обаче не давала
заключение за стойността на делбения имот с приспадане на запазеното право
на ползване върху имота. Моли за намяляване на таксата по делбата.
В срока по чл.263, ал. 1 от ГПК въззиваемите депозират отговор, с който
оспорват жалбата. Счита решението за правилно и обосновано в обжалваните
му части, за което излагат съображения. Молят за потвърждаване на
решението в обжалваните му части.
По редовността и допустимостта на жалбата:
Жалбата, в частта срещу осъдителната част по претенцията по сметки, е
подадена в законовия срок и от надлежна страна, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт и съдържа изискуемите за редовност реквизити,
поради което делото следва да бъде насрочено за о.с.з. с призоваване на
страните.
По жалбата, в частта срещу размера на определената окончателна такса
по делбата, съдът намира следното: Съдебно решение, в частта с което страна
е осъдена да заплати в полза на БСВ крайната за производството държавна
такса, има характер на определение. Ето защо осъдената страна може да се
защити срещу преценката на съда относно възлагането или относно размера
на определената държавна такса, чрез искане за ревизиране на произнасянето
му по реда на чл.248 от ГПК, което вече да подлежи на инстанционен
контрол. В случая на 25.11.2022г. (в деня на въззивната жалба) И. Ц. е подала
молба по чл.248 ГПК, по която е постановено Определение
№530/12.01.2023г., с което молбата за ревизиране на крайната такса по
делбата е отхвърлена, като срещу това определение не е подадена частна
жалба в определения от закона срок, изтекъл в момента. При това положение
въпросът за размера на таксата по делбата е вече разгледан с влязъл в сила
съдебен акт и не може да бъде валиден предмет на настоящото производство,
доколкото самият способ за извършване на делбата не е възведен като спор
2
пред въззивната инстанция. В този смисъл „въззивната“ жалба срещу
решението по втората фаза на делбата, само в частта срещу размера на таксата
по съдебната делба, е недопустима в случая, поради което производството по
нея следва да се прекрати.
По доказателствата: С оглед на гореизложеното и тъй като единственото
отправено пред ВОС искане (за трета СОцЕ за оценка на делбеното жилище)
е пряко свързано с оспорване размера на крайната държавна такса по делбата,
искането няма как да бъде разгледано и уважено. Друг е въпросът, че подобно
оплакване не е било релевирано пред ВРС при приемане на която и да било от
двете СОцЕ за оценката на жилището, поради което основанията по чл.266 от
ГПК не биха били налице.
Други доказателствени искания няма отправени пред ВОС.
Воден от горното и на основание чл.267, ал.1 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д. №447 по описа за 2023г. на
ВОС, само в частта по жалбата срещу Решение №3232/27.10.2022г. по гр.д.
№4904/2021г. на ВРС, 9-ти с-в, в частта му с което е осъдена И. Л. Ц., на осн.
чл.355, изр.1 от ГПК вр. чл.8 от ТДТССГПК, да плати в полза на БСВ
окончателна държавна такса в размер на 1 212.00лв., начислена върху
стойността на дела й от делбения апартамент.
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито
съдебно заседание на 04.04.2023г. от 09.30часа, за които дата и час да се
призоват страните, ведно с настоящото определение, като на въззивника се
изпрати и копие от отговора на жалбата.
Съдът приканва страните към спогодба включително към уреждане
на спора чрез Центъра за медиация при ВОС и ВРС, производството пред
който е безплатно, като им разяснява, че сключването на спогодба е
доброволен способ за уреждане на спора и има преимущество пред спорното
произвоство, на осн. чл. 273 вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК.При спогодба платената
държавна такса се връща на половина на ищеца.
Процедурата по медиация е доброволна, неформална, поверителна и
безплатна за страните и в сравнение със съдебното производство се отличава
с редица предимства като бързина, процесуална икономия, избор на медиатор
и възможност за постигане на взаимноприемливо споразумение, включително
по въпроси извън предмета на делото, което може да бъде снабдено с
изпълнителна сила (по предмета на делото) и зачетено от съда, по съответен
процесуален ред.
Центърът по медиация към ВОС и ВРС е разположен на 4-ти етаж в
3
сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен
съд Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" №12. Участие в медиация
страните могат да заявят на тел.052 623 362, в сградата на ВРС или ВОС, като
могат да поискат и допълнителна информация на e-mail: *********@***.**.
Определението не подлежи на обжалване, освен в прекратителната му
част, в която подлежи на обжалване пред ВАпС в едноседмичен срок, считано
от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4