Р Е Ш Е Н И Е
№ 118
гр. Перник, 12.07.2023
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, първи касационен състав, в публично съдебно
заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТЕЛИНА ГОЦОВА
АНТОНИЯ
АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА
при секретаря ***и с участието на прокурор Аделина Алексиева от Окръжна прокуратура – Перник, като
разгледа докладваното от съдия Цветелина Гоцова КАНД № 88 по описа на съда за
2023 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба
на А.Р.П., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адвокат Я.С. ***, против Решение
№ 155 от 24.04.2023 година, постановено по АНД № 497/2023 г. по описа на
Районен съд – Перник, с което е изменено наказателно постановление (НП) № 8036
от 08.02.2023 година, издадено от началника на отдел „Контрол по
републиканската пътна мрежа“ към Дирекция „Анализ на риска и оперативен
контрол“ при Агенция „Пътна
инфраструктура“ (АПИ), с което на касатора за извършено административно
нарушение по чл. 26, ал. 2 т. 1, б. „а“ във вр. с чл. 8, ал. 2, чл. 8, ал. 1 и
чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. първо от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. за движение
на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства (Наредба № 11/03.07.2001
г.), във вр. с чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП, е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 4 000 лв. (четири хиляди лева), като за същото
нарушение размерът на административното наказание е намален на 1 000 лв.
Съдебното решение се обжалва като
неправилно, незаконосъобразно и постановено при несъобразяване със събраните по
делото доказателства. Касаторът възразява срещу изводите в решението, че при
съставяне на АУАН и издаване на НП административнонаказващият орган не е
допуснал съществени процесуални нарушения, водещи до нарушаване правото на
защита на жалбоподателя – от изложеното в НП не става ясно и липсват данни
изискано ли е от водача разрешително, представено ли е такова, или не, а от описанието
на нарушението в НП не става ясно как наказващият орган е достигнал до извод,
че МПС се е движило без разрешение, с което е нарушено правото на защита на
нарушителя. Излагат се и доводи за неправилно приложен от районния съд
материален закон – процесното движение на извънгабаритно ППС не изпълва приложения
административнонаказателен състав, тъй като с оглед вида на превозвания товар –
фракция, който може да бъде „разглобен“ на части, не се е следвало издаване на
разрешение, тъй като товарът може да бъде превозен в рамките на общественото ползване
на пътищата, съответно отговорността за движението на извънгабаритно ППС е
следвало да се ангажира за нарушаването на чл. 139, ал. 1, т. 2 във вр. с чл.
177, ал. 3, т. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП). Иска се отмяна на
оспореното решение и на наказателното постановление. Претендира се присъждане
на разноски за двете съдебни инстанции.
Ответникът по касационната жалба, в срока по чл. 213а, ал. 4 от АПК
не депозира отговор.
В проведеното на 28.06.2023 година съдебно заседание касаторът,
редовно призован, не се явява, представлява се от адвокат Я.С. ***. Поддържа
жалбата по изложените в същата доводи. Претендира присъждане на съдебни
разноски пред двете съдебни инстанции. Представя списък по чл. 80 от ГПК за
разноските пред касационния съд.
В проведеното на 28.06.2023 година съдебно заседание ответникът –
началник на ОКРПМ към ДАРОК при АПИ, редовно призован, не се явява,
представлява се от юрисконсулт Юлиян Таков, негов пълномощник. Оспорва
касационната жалба. Моли съда да остави в сила решението на първата съдебна
инстанция. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
В проведеното на 28.06.2023 година съдебно заседание прокурорът от
Окръжна прокуратура - Перник изразява становище за законосъобразност на
първоинстанционния съдебен акт. Предлага на касационния съд да остави в сила
решението на Районен съд – Перник.
Настоящият касационен състав, на
основание чл. 218 от АПК, като прецени процесуалните предпоставки за
допустимост, обсъди доводите в жалбата и провери служебно валидността,
допустимостта и съответствието със закона на обжалваното решение, намери
следното:
Касационната жалба е подадена в
срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК – страна в
производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е
неблагоприятно, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
допустима за разглеждане.
Разгледана по
същество касационната жалба е основателна.
С НП № 8036 от 08.02.2023 година,
издадено въз основа на съставен акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) № 0009453 от 12.01.2023 година, началникът ОКРПМ, ДАРОК при
АПИ, наложил на А.Р.П. административно наказание „глоба“ в размер на 4 000
лв., за това, че на 12.01.2023 година, в 16:26 часа, на Автомагистрала (АМ)
„Струма“, км. 30+500, на пътен възел „Боснек“, намиращ се на територията на
община Перник, управлява и извършва превоз на товари - „фракция“, с моторно превозно средство (МПС) с четири
оси, с две управляеми оси, марка „***“, модел „***“ с рег. № СВ *** СР – тежко
пътно превозно средство (ППС) по смисъла на чл. 3, т. 2 от Наредба №
11/03.07.2001 г., поради превишаване на максимално допустимите норми по чл. 7
от Наредбата, тъй като в резултат на извършено към този момент измерване на
натоварването на ос на ППС е констатирано, при измерено разстояние между осите
1.40 м, че сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос на ППС е 32.950
т, при максимално допустимо натоварване на ос – 19 т, съгласно чл. 7, ал. 1, т.
5, б. „в“ от Наредба № 11/03.07.2001 г., т.е., че е налице превишаване с 13.950
т. Деянието е квалифицирано като административно нарушение по чл. 26, ал. 2, т.
1, б. „а“, предл. второ от ЗП във вр. с чл. 8, ал. 2, чл. 8, ал. 1 и чл. 37,
ал. 1, т. 1, предл. първо от Наредба № 11/03.07.2001 г., във вр. с чл. 53, ал.
1, т. 2 от ЗП.
Наказателното постановление е
обжалвано пред Районен съд – Перник. С решение № 155 от 24.04.2023 година, постановено по АНД
№ 497 по описа за 2023 година наказателното постановление е изменено, като за
същото нарушение размерът на административното наказание „глоба“ е намален на
1 000 лв.
За да постанови този резултат
районният съд, след събиране и анализ на приобщените по делото доказателства е
приел за безспорно установени по делото фактите и обстоятелствата, обосновали
съставянето на АУАН и издаването на процесното наказателно постановление.
Въз основа на тях и след
извършената цялостна служебна проверка за законосъобразност на производството
по ангажиране на административнонаказателната отговорност на касатора районният
съд приел същото за водено от компетентни органи, като не формирал изводи и за
допуснати съществени процесуални нарушения, съставляващи основания за отмяна на
издаденото наказателно постановление, в каквато посока били формулирани доводи и
в жалбата.
Спорът е разгледан по същество,
като решаващият първоинстанционен съд направил извод въз основа на установеното
по делото от фактическа страна, че правилно е приложен и материалният закон –
безспорно е установено по делото съобразно направените измервания, че
управляваният от наказаното лице товарен автомобил следва да бъде квалифициран
като „тежко“ ППС по смисъла на чл. 3, т. 2 от Наредба № 11/03.07.2001 г., тъй
като управляваното от същия ППС имало максимално натоварване на ос на двойната
задвижваща ос, което надвишава максималното допустимо такова в чл. 7, ал. 1, т.
5, б. „в“ от Наредба № 11/03.07.2001 г., а установеното натоварване на ос не
сочи на изключението по чл. 8, ал. 5 във вр. с чл. 14, ал. 3 от Наредба №
11/03.07.2001 г., доколкото установеното в случая натоварване на ос надвишава с
повече от 30% допустимото максимално такова по раздел II. Предвид което се изисква
нарочно разрешение по чл. 26, ал. 3 от ЗП, в каквато посока е и формулираното в
АУАН и НП административнонаказателно обвинение. Въз основа на това в решението
е направен извод, че жалбоподателят е санкциониран за нарушение, което е
извършил от обективна и субективна страна, като неоснователни са доводите в
жалбата за неправилно ангажиране на отговорността му за нарушение по чл. 26,
ал. 2, т. 1, б. „а“ от ЗП, а деянието не може да се квалифицира като маловажно
с оглед липса на предпоставките по чл. 28, ал. 1 във вр. с § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН.
Извършил и проверка за
законосъобразност и справедливост на наложеното административно наказание, решаващият
съд намалил размера на глобата на 1 000 лв., приета за законосъобразна по
вид, но в размер от 4 000 лв., значително надвишаващ минималния, предвиден
за процесното нарушение без изложени съответни мотиви, както и несъобразено с
наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства – извършване на нарушението
за първи път, управление от наказания водач на процесното МПС в изпълнение на
трудовите му функции, без липса на доказателства за семейното и имущественото
му състояние.
Решението е неправилно.
Съобразно чл. 220 от АПК
настоящата касационна инстанция възприема установената от Районен съд - Перник
фактическа обстановка, която напълно кореспондира на събраните по делото
доказателства.
Съобразно чл. 218 от АПК
касационната инстанция дължи произнасяне само относно наведените в жалбата
касационни оплаквания, като следи служебно за валидността, допустимостта и
съответствието на решението с материалния закон. Настоящият касационен състав
намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
По доводите в касационната жалба:
Без основание са съображенията
срещу изводите на решаващия първоинстанционен състав за процесуална
законосъобразност на проведеното административнонаказателно производство.
Основателни са възраженията на касатора,
свързани с приложения от решаващия съд материален закон. В отговор на тези
оплаквания и във връзка с дължимата служебно проверка съгласно чл. 218, ал. 2,
предл. последно от АПК, настоящият състав приема следното:
По делото е безспорно установено,
че с процесното ППС е превозван товар – фракция, с който именно същото е било
претоварено, т.е. тежко, по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на Наредба №
11/03.07.2001 г., във вр. с чл. 3, във чл. 7, ал. 1, т. 5, б „в“ от Наредба №
11/03.07.2001 г. тъй като в
резултат на надлежно извършените измервания е установено, че също е с
натоварване на ос на двойната задвижваща ос – 32.950 т, при максимално
допустимо натоварване 19 т, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 5, б „в“ от Наредба №
11/03.07.2001 г.
Така установеното от фактическа
страна не изпълва приложения
административнонаказателен състав на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“, предл.
второ във вр.с чл. 53, ал. 1, т. 2, от ЗП, във вр. с чл. 8, ал. 2, чл. 8, ал. 1
и чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. първо от Наредба № 11/03.07.2001 г.
Съгласно чл. 8, ал. 1 от Наредба
№ 11/03.07.2001 г., издадена на основание чл. 139 от Закона за движението
по пътищата (ЗДвП), движението на извънгабаритни ППС се осъществява в рамките
на специалното ползване на пътищата и се разрешава в случаите, когато е
невъзможно или нецелесъобразно да се използва друг вид транспорт или когато
товарите не могат да бъдат разглобени на части и превозени в рамките на
общественото ползване на пътищата. В тази връзка в чл. 8, ал. 2 от Наредба №
11/03.07.2001 г. е регламентирано как се осъществява движението на
извънгабаритни/тежки ППС в рамките на общественото ползване на пътищата, в
случаите, в които са налице пречките по ал. 1 за осъществяване на превоза по
посочените начини - с разрешително за преминаване по пътищата, отворени за
обществено ползване, с разрешително, издадено
от администрацията, управляваща пътя.
Според § 1, т. 14 от ДР на
Наредба № 11/03.07.2001 г., „неделим товар“ е товар, който не може да бъде
разделен на две или повече части с оглед на неговото превозване, тъй като това
деление би довело до излишни разходи или би породило риск от нанасяне на вреди,
и който поради своите размерни или маса не може да бъде превозван от МПС,
ремарке, автовлак или съчленено ППС, което да отговаря изцяло на изискванията
на наредбата.
Видът на превозвания в процесния
случай товар – фракция, не налага издаване
на разрешение за движение на извънгабаритно – тежко ППС, в рамките на специално
ползване на пътищата. Разрешаването на движението на извънгабаритното ППС в случая
би било незаконосъобразно, равнозначно на заобикаляне на нормативно установена
забрана и несъответно на преследваната от закона цел. Видът на превозвания
товар, който без съмнение може да бъде „разглобен (разделен) на части“ (чл. 8,
ал. 1 от Наредба № 11/03.07.2001 г.),
без това деление да доведе до излишни разходи (касателно извършването на самото
деление) или да породи риск от нанасяне на вреди (§ 1, т. 14 от ДР на Наредба №
11/03.07.2001 г.), позволява превозването на същия в рамките на общественото
ползване на пътищата (чл. 8, ал. 1 от Наредба № 11/03.07.2001 г.) с превозно
средство, ремарке или съчленено ППС, което да отговаря изцяло на изискванията
на наредбата (§ 1, т. 14 от ДР на
Наредба № 11/03.07.2001 г.) Т.е. в случая не са били налице предпоставки за
разрешаване движението на процесното ППС по път, отворен за обществено
ползване, посредством издаване на разрешително, или заплащане само на пътна
такса за осъществяване на движение в рамките на специалното ползване на
пътищата (чл. 8, ал. 2, във вр. с ал. 4, ал. 5 и ал. 7, във вр. с Раздел IV от Наредба
№ 11/03.07.2001 г. и чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от ЗП; чл. 18, ал. 5 от ЗП).
Нормативната уредба, регламентираща
движението на извънгабаритни ППС – с маса или размери над законоустановените,
няма за основна цел набирането на приходи (разрешаването във всички случаи
става след заплащане на съответни такси, независимо дали в хипотеза на издаване
на разрешително или в хипотеза на разрешаване въз основа само на квитанция за
заплатени такива такси), които след това да бъдат влагани в ремонт на пътища,
разрушени включително от движението на тежки ППС. Една от целите на ЗП е
упражняването, в рамките на управлението на пътищата, на контрол на превозните
средства с оглед правилната експлоатация на пътищата и предпазването им от
разрушаване (арг. от чл. 19, ал. 2, т. 6 от ЗП). Съгласно чл. 27 от ЗП, АПИ
проучва интензивността на движението и контролира теглото, осовото натоварване
и габаритните размери на ППС чрез устройства за отчитане на тези характеристики
с оглед правилната експлоатация на пътищата и предпазването им от разрушаване.
Предвид това, независимо от предвидената в ЗП възможност за движение на
извънгабаритни ППС по пътищата, отворени за обществено ползване, разрешаването
на такова движение в рамките на специалното ползване на пътищата (§ 1, т. 8 от
ДР на ЗП, във вр. с чл. 18, ал. 5 от ЗП и § 2 от ПЗР на Наредбата за
специалното ползване на пътищата, във вр. с Наредба № 11/03.07.2001 г.,
издадена на основание чл. 139 от ЗДвП), обвързано във всички случаи със
заплащането на такси при превишаване на допустимите стойности, не е самоцел.
Такова следва да се извършва само при отсъствие на друга възможност това движение/превоз,
да могат да бъдат осъществени в рамките на общественото ползване на пътищата.
Което е с основна превантивна цел – пътищата за обществено ползване да бъдат
експлоатирани правилно, съответно да бъдат предпазени от разрушаване, до
каквото без съмнение води движението конкретно на тежки ППС. Каквото ясно
регламентира и разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 11/03.07.2001 г. Т. е.
във всички случаи, в които е налице възможност конкретен товар да бъде разделен
на части, съответно превозен в рамките на общественото ползване на пътищата с
превозно средство, ремарке или съчленено ППС, което да отговаря изцяло на
изискванията на наредбата, така че ППС, с което превозът се извършва да не
надвишава нормите, установени от министъра на регионалното развитие и
благоустройството, е налице изрична забрана (арг. от общата разпоредба на чл.
139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП) за превоз на товара по начин, по който със същия
конкретно ППС ще бъде претоварено, съответно извънгабаритно – тежко, по смисъла
на чл. 3 във вр. с чл. 6 и чл. 7 от Наредба № 11/03.07.2001 г.
С оглед изложеното, безспорно
установеното по делото управление от страна на касатора, на ППС по път, отворен
за обществено ползване, натоварено с делим товар - фракция, извънгабаритно –
тежко, поради надвишаване на нормите за натоварване на осите на ППС, установени
от министъра на регионалното развитие и благоустройството (Наредба №
11/03.07.2001 г.) нарушава забраната по чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. трето от ЗДвП, във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“ от ДР на Наредба № 11/03.07.2001 г. Деянието
съставлява административно нарушение, с оглед обявяването му за наказуемо с
административно наказание, налагано по административен ред в разпоредбата на чл.
177, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. Материалният закон е приложен неправилно с процесното
наказателно постановление.
По гореизложените съображения
настоящата инстанция намира, че е налице касационното основание по чл. 348, ал.
1, т. 1 във вр. с ал. 2 на Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК) във вр. с чл.
63в от ЗАНН за отмяна на решението на районния съд, включително в частта му за
присъдените разноски. Делото е изяснено от фактическа страна, а в хода на
първоинстанционното производство не са допуснати съществени процесуални
нарушения, които да налагат връщане на делото за ново разглеждане. Спорът ще се
реши по същество, като наказателното постановление се отмени като
незаконосъобразно.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на
основание чл. 63д от ЗАНН във вр. с чл. 143, ал. 1 от АПК, като основателно се
преценява искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски,
сторени пред двете съдебни инстанции. В полза на жалбоподателя следва да се
присъдят направените разноски, представляващи платено адвокатско възнаграждение
в общ размер на 1 100 лв. (хиляда и сто лева), от които 700 лв.
(седемстотин лева) разноски за адвокатско възнаграждение съгласно договор от
22.02.2023 година за правна защита и съдействие по АНД № 497/2023 г. по описа
на Районен съд – Перник (л. 78 от АНД) и 400 лв. (четиристотин лева) разноски
за адвокатско възнаграждение съгласно договор от 09.06.2023 година за правна
защита и съдействие пред настоящата касационна инстанция.
Мотивиран от изложеното и на
основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд
– Перник, касационен състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 155 от
24.04.2023 година, постановено по АНД № 497/2023 г. по описа на Районен съд –
Перник, и вместо него постановява:
ОТМЕНЯ наказателно постановление
№ 8036 от 08.02.2023 година, издадено от началника на отдел „Контрол по
републиканската пътна мрежа“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“
при Агенция „Пътна инфраструктура“, с което на А.Р.П., с ЕГН: ********** за
извършено административно нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 2, б. „а“ във
вр. с чл. 8, ал. 2, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. първо от Наредба
№ 11 от 03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни
средства, във вр. с чл. 53, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата (ЗП), е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 4 000 лв. (четири хиляди лева),
като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА
Агенция „Пътна инфраструктура“, с код по БУЛСТАТ: *********, седалище и адрес
на управление: гр. София, район Красно село, бул. „Македония“ № 3, да заплати
на А.Р.П., с ЕГН: **********, с адрес: ***, сума в размер на 1 100 лв. (хиляда
и сто лева), представляваща направени съдебни разноски пред двете съдебни
инстанции.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/п/