Решение по дело №9536/2019 на Софийски градски съд

                                             Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                                  гр. С., 30.06.2023 г.

 

                                      В     И  М  Е  Т  О     Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

             

       Софийски градски съд, гражданско отделение, четвърти  „Д” въззивен състав в публичното заседание, проведено на девети март две хиляди двадесет  и трета година в състав:

                                                           

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ИВАНОВА

                                                                         ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ ИВАНОВА

                                                                                         НАТАЛИЯ ЛАЛОВСКА

 

при секретаря Даниела Славенова, като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. № 9536 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

 

          С решение № 71084 от 20.03.2019 г. по гр.д. № 13140/2017 г. Софийският районен съд е признал за установено по исковете с правно основание чл. 108 от ЗС по отношение на Р.С.П., Т.В.П., С.Р.П.  и Р.Р.П., че С.С.П. е собственик на поземлен имот с идентификатор № 57011.5548.172, представляващ дворно място, съставляващо парцел ІІ-172,172а от кв. 17 по регулационния план на с. Подгумер, цялото с площ 1000 кв.м., с адрес на имота: с. Подгумер, ул. „*******, с трайно предназначение на териотрията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване, номер по предходен план: 172, 172а, кв. 17, и е осъдил Р.С.П., Т.В.П., С.Р.П. и Р.Р.П. да предадат на С.С.П. владението върху този имот.

Отхвърлил е предявените от С.С.П. срещу Р.С.П., Т.В.П., С.Р.П.  и Р.Р.П. искове по чл. 108 от ЗС за признаване правото му на собственост върху разположените в гореописания поземлен имот сгради, а именно: едноетажна жилищна сграда с идентификатор № 57011.5548.172.2 с площ от 60 кв.м., а по скица 50 кв.м., с предназначение: друг вид сграда за обитаване; сграда с идентификатор № 57011.5548.172.1 с площ 46 кв.м., на един етаж, с предназначение: друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда; сграда с идентификатор № 57011.5548.172.3 с площ 48 кв.м., на един етаж, с предназначение: друг вид сграда за обитаване, и сграда с идентификатор № 57011.5548.172.4 с площ 35 кв.м., на един етаж, с предназначение: друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда.

Решението в отхвърлителните му части е обжалвано от ищеца С.С.П. като неправилно и незаконосъобразно. Жалбоподателят излага възражение, че съдът не е приложил разпоредбата на чл. 92 от ЗС, като установената в нея презумпция не е оборена по делото. Според жалбоподателя неоспореният договор за дарение, с който С.П.С. му е дарил собствеността върху поземления имот, представлява пълно доказателство за притежавано от него право на собственост върху сградите, тъй като видно от съдържанието на нотариалния акт, правото на собственост върху сградите или някои тях не е изключено. Поддържа, че фактът, че дарителят изрично е запазил правото на ползване, потвърждава, че не е запазил правото си на собственост върху сградите, тъй като в противен случай, като собственик, може да ползва без изрично да си запазва ползването. По делото не било установено и да е било учредено право на строеж на трето лице за сградите, включително и за стопанска сграда № 1 /кошара/. Сочи се също, че волята на дарителя – бащата С.П.С. е била двамата му синове да получат равностойни имоти и по същество е извършил приживна делба между тях, като за целта е било извършено частично изменение на регулационния план чрез обособяване на два отделни парцела, всеки от които е прехвърлил на двамата сина – респективно на ищеца УПИ ІІ-172,172 а и на ответника Р.С.П. – парцел ІІІ-139, представляващ понастоящем парцел ІІ-172б. На следващо място, въззивникът възразява, че съдът не е взел предвид направеното от ответниците с отговорите на исковата молба признание, че ищецът притежава освен правото на собственост върху земята, и едноетажната жилищна сграда с идентификатор № 57011.55.48.172.2. Ответниците били оспорили правото на собственост само върху второстепенните сгради. Съдът не бил обсъдил и установения по делото факт, че всички сгради са построени преди 1997 г., когато е извършено дарението, както и останалите сгради /освен основната жилищна сграда № 2/ представляват допълващо застрояване, което било видно от представеното удостоверение № 4191/74 г. на РНС „Девети септември”. Като обслужващи основната сграда, те представлявали приращение и правото на собственост върху тях е било прехвърлено без те да бъдат конкретно описани в нотариалния акт.  Излагат се възражения срещу приетото заключение на СТЕ в частта относно определения статут и идентичност на сградите в представените нотариални актове. Иска се решението да бъде отменено в обжалваните му части и вместо него постановено друго, с което се приеме за установено, че ищецът е собственик на процесните сгради и се осъдят ответниците да му предадат владението върху тях.

Ответниците не са представили отговор на въззивната жалба.

В съдебно заседание въззивникът, чрез пълномощника си адв. М. поддържа въззивната жалба. Въззиваемите, чрез адв. А., оспорват жалбата и настояват за потвърждаване на обжалваното решение. И двете страни представят писмени бележки.

            За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

            Производството по гр.д. № 13140/2017 г. на Софийски районен съд е образувано по предявени от С.С.П. срещу Р.С.П., Т.В.П., С.Р.П. и Р.Р.П. искове за признаване за установено, че ищецът е собственик на поземлен имот с идентификатор № 57011.5548.172 с административен адрес с. Подгумер, район „Нови Искър”, ул. „*******, представляващ дворно място - парцел ІІ-172,172а от кв. 17 по регулационния план на с. Подгумер, цялото с площ 1000 кв.м., заедно с построените в него сгради – едноетажна жилищна сграда с идентификатор № 57011.5548.172.2, сграда с идентификатор № 57011.5548.172.1 с площ 46 кв.м.; сграда с идентификатор № 57011.4448.172.3 с площ 48 кв.м.; сграда с идентификатор № 57011.5548.172.4 с площ 35 кв.м. – последните три с предназначение: друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда, и за осъждане на ответниците да предадат на ищеца владението върху тези имоти.

            Ищецът твърди в исковата молба, че е собственик на тези имоти по силата на сключен с неговия баща С.С. договор за дарение, който приживе разпределил имотите си между ищеца и неговия брат  - ответника Р.П.. Твърди, че всички ответници живеят в едно домакинство в съседния поземлен имот. Твърди се, че ответниците ползвали процесните имоти по уговорка с ищеца, който им ги предоставил временно за послужване във връзка с дейността им по отглеждане на животни. През лятото на 2016 г. ищецът неколкократно уведомил ответниците, че желае сам да ползва имотите си, и ги поканил да опразнят същите като му предадат владението върху тях, с което действие той прекратил договора за заем за послужване. Ответниците го уведомили, че не могат веднага да предадат имота и се нуждаят от повече време, за да организират дейността си извън имота. През октомври 2016 г. ищецът отново  поканил ответниците за освободят имота, а на 10.12.2016 г. им връчил нотариална покана да му предадат владението, но на посочената в нотариалната покана дата те не се явили в нотариалната кантора. Ищецът твърди, че и към момента на предявяване на иска ответниците не са му предали владението върху имотите и същите отказвали да ги напуснат.

            С писмения си отговор ответникът Р.С.П. оспорва исковете по отношение на сградите с идентификатори № 57011.5548.172.3, № 57011.5548.172.4 и № 57011.5548.172.1. Сочи, че е вярно, че ищецът е собственик на поземления имот с идентификатор № 57011.5548.172 и на едноетажната жилищна сграда с идентификатор № 57011.55.48.172.2, които е придобил по дарение от баща им С.С.. По отношение на сградите с идентификатори № 57011.5548.172.3, № 57011.5548.172.4 ответникът твърди, че те не са подарени на ищеца от наследодателя им С.П. с представения с исковата молба нотариален акт за дарение. Към момента на дарението в имота съществували 4 сгради и в нотариалния акт изрично било посочено, че се подарява само една от съществуващите сгради, следователно волята на дарителя била да запази правото си на собственост върху останалите сгради. Ответникът твърди, че сграда с идентификатор № 57011.5548.172.1 е придобил по давност още приживе на дарителя С.П.. Тази сграда била построена от него и наследодателя, като владението на ответника било започнало от завършването на строежа през 1987 г., от който момент в продължение на 20 години той владеел сградата непрекъснато и необезпокоявано с намерение за своене, изразено пред собственика на земята. Твърди, че останалите сгради с идентификатори № 57011.5548.172.3 и № 57011.5548.172.4 не са обект на дарението и същите са останали собственост на дарителя, а след неговата смърт сградите са придобити по наследство от него и ищеца при равни квоти.

            Отговор с идентично съдържание са подали ответниците Т.П., С.П. и Р.П..

            Въззивният съд, след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази предмета на обжалване, намира следното от фактическа и правна страна:

Предявени са искове с правно основание чл. 108 от ЗС – за признаване за установено правото на собственост на ищеца върху недвижим имот, находящ се в с. Подгумер, представляващ по действащата кадастрална карта, одобрена със заповед № РД-18-9/16.01.2012 г. на изп. директор на АГКК, поземлен имот с идентификатор № 57011.5548.172, ведно със съществуващите в имота сгради с идентификатори № 57011.5548.172.1, № 57011.5548.172.2, № 57011.5548.172.3 и № 57011.5548.172.4.

Така предявените ревандикационни искове са допустими с оглед твърденията на ищеца, че е собственик на имотите на конкретно правно основание /договор за дарение/, и че ответниците владеят тези имоти без основание.

Процесният поземлен имот с идентификатор № 57011.5548.172 съгласно актуалната кадастрална карта е идентичен с парцел ІІ-172,172а от кв. 17 по регулационния план на с. Подгумер, което не е спорно по делото и е видно от представената скица на АГКК и от приетите експертни заключения.

Решението е влязло в сила в частта, с която е признато за установено между страните, че ищецът е собственик на поземления имот с идентификатор № 57011.5548.172 на основание договор за дарение, извършен с нотариален акт № 158, дело № 13067/1997 г. на І –ви нотариус при СРС.

Спорът пред настоящата инстанция е относно собствеността върху намиращите се в имота сгради, заснети с кадастралната карта като сгради с идентификатори № 57011.5548.172.1, № 57011.5548.172.2, № 57011.5548.172.3 и № 57011.5548.172.4.

С легитимиращия ищеца нотариален акт за дарение на недвижим имот № 158/1997 г. неговият баща С.П.С. му е дарил дворно място от 1000 кв.м., съставляващо парцел ІІ-172,172а от кв. 17 по регулационния план на с. Подгумер, заедно с построената в него едноетажна жилищна сграда с площ 60 кв.м., като дарителят е запазил правото на ползване върху целия имот за себе си и за съпругата си. Безспорно е установено от експертните заключения и представеното удостоверение № 4191/1974 г. на РНС „Девети септември”, че към момента на дарението в поземления имот са съществували 4 постройки. Като собственик на дворното място по силата на чл. 92 от ЗС дарителят е бил собственик на всички построени в него сгради, доколкото не се установява друг да е придобил тези сгради чрез някой от законоустановените способи. Възражението на ответника Р.П., че той е придобил по давност сградата с идентификатор № 57011.5548.172.1 с начало на владение от построяването на сградата през 1987 г., не е доказано по делото. Самият този ответник твърди в отговора на исковата молба, че тази сграда е построена приживе на наследодателя съвместно от двамата и с негово разрешение, а след завършването на строежа ответникът е установил фактическа власт върху построеното. Така твърденията относно начина на установяване от ответника на владение върху построената сграда сами по себе си сочат, че той е бил допуснат да ползва собствената на баща му сграда, следователно фактическата му власт е установена като държател, а не владелец на имота, поради което придобивна давност за него с начало завършването на сградата  не е започнала да тече. Самото фактическо участие на ответника в построяването на сградата /което не е и установено по делото/  няма вещно-правни  последици, след като изграждането й не е в резултат на учредено по надлежния ред право на строеж от собственика на земята. Не са налице доказателства по делото, които да сочат на извод, че впоследствие упражняваното от ответника държане на сградата се е превърнало във владение с признаците по чл. 68 от ЗС. Няма данни ответникът да е извършвал такива действия, с които да демонстрира пред баща си намерението да свои процесната сграда в периода до извършеното от последния през 1997 г. дарствено разпореждане с нея в полза на ищеца. От свидетелските показания се установява, че до смъртта си бащата на ответника С. и съпругата му Пенка са живели в дворното място и са ползвали съвместно с него построените в имота стопански сгради. 

С оглед недоказаността на възражението на ответника Р.П. за придобиване от него по давност на процесната сграда с идентификатор № 57011.5548.172.1, следва да се приеме, че баща му С.С. към момента на сключване на договора за дарение през 1997 г. е бил собственик на тази сграда. С извършеното дарение същият валидно се е разпоредил с нея в полза на ищеца. Придобивна давност върху процесната сграда не е могла да тече в полза на ответниците и във времето след придобиване на собствеността върху нея от ищеца чрез договора за дарение, тъй като дарителят е владял същата до смъртта си на основание вещното си право на ползване, което е запазил с договора за дарение, и няма данни ответниците да са противопоставяли свое владение спрямо него, както и спрямо ищеца. След смъртта на дарителя С.С. ответниците са упражнявали фактическата власт върху имота по силата на облигационни отношения с ищеца – същият им е бил предоставен за безвъзмездно ползване по договор за заем за послужване. Това отношение между страните по повод процесния имот е установено със сила на пресъдено нещо с решението по гр.д. № 1086/2017 г. на СРС /потвърдено с решение по гр.д.№ 1335/2019 г. на СГС/, с което е уважен предявения от настоящия ищец срещу ответниците иск по чл. 233, вр. чл. 248 от ЗЗД за връщане на намиращите се в процесното дворно място сгради. Упражняването на фактическата власт от ответниците върху процесната сграда по силата на облигационни отношения с ищеца изключва твърдяното от тях давностно владение в този период.

По отношение на останалите намиращи се в имота сгради – с идентификатори № 57011.5548.172.2, № 57011.5548.172.3 и № 57011.5548.172.4 – ответниците не са въвели твърдения за придобиването им чрез някакъв способ преди извършената дарствена сделка в полза на ищеца. Ответниците са направили изрично признание с отговора на исковата молба, че ищецът е собственик на сградата с идентификатор № 2. По отношение на сградите с иденификатори № 3 и 4 ответниците са релевирали възражение, че тези сгради не са били предмет на договора за дарение в полза на ищеца и са останали в собственост на дарителя, като след неговата смърт са наследени от ищеца и първия ответник. Това възражение е неоснователно.

            При разпореждане със земя, ако прехвърлителят не е изключил изрично от предмета на разпоредителната сделка подобренията и сградите, намиращи се в нея, то приобретателят придобива всичко, което се намира в имота. Запазването на собствеността върху сградата, отделно от мястото, трябва да бъде изрично уговорено в нотариалния акт, за да се смята оборена презумпцията по чл. 92 от ЗС. В този случай, макар и да не се сочат в договора, се счита, че са прехвърлени и всички сгради, намиращи се в поземления имот. Прехвърлянето на правото на собственост върху земята следователно прави приобретателя собственик и на всички постройки и насаждения, освен ако не  е уговорено нещо различно при сключването на договора, т.е. ако постройките изрично не са изключени от предмета на разпореждане, в който случай правото на собственост върху построеното се отделя от земята по установения в чл. 63 от ЗС принцип като прехвърлителят го запазва за себе си. Без наличието на изрично изявление правото на строеж не би могло да се отдели от правото на собственост върху терена и постройките, които собственикът му е изградил, тъй като същото може да съществува самостоятелно отделно от правото на собственост върху терена само, ако е надлежно учредено. В този смисъл е трайната практика на ВКС – напр. решение № 529/09.07.2010 г. на І г.о., решение № 183/18.06.2012 г. по гр.д. № 88/2012 г. на ІІ г.о., решение № 295/19.12.2014 г. по гр.д. № 4415/2014 на І г.о., решение № 100/25.06.2014 г. по гр.д. № 4966/2013 г. на І г.о., решение № 96/17.07.2015 г. по гр.д. № 4669/2014 г. на І г.о. и др.

            В случая в нотариалния акт за дарение, с което на ищеца е дарен поземления имот, не са изключени изрично постройките в този имот. Фактът, че в акта освен поземления имот е включена и едноетажна жилищна сграда, не означава, че в предмета на дарението не се включват и всички останали постройки и/или подобрения, след като такива не са изрично изключени и това не следва от тълкуване на волята на прехвърлителя. Следва да се има предвид, че всички останали сгради в имота освен жилищната сграда, която е посочена в договора за дарение, са с характер на стопански постройки на допълващо застрояване, поради което и не е необходимо да бъдат отделно посочвани и описвани в прехвърителния акт. Касае се за постройки, които не са самостоятелен обект на правото на собственост, а имат само обслужващо основната жилищна сграда предназначение. Като такива те следват главната вещ и не могат самостоятелно да бъдат обект на придобиване посредством какъвто и да било придобивен способ. Следва да се посочи, че и събраните доказателства по делото не опровергават извода за намерение на дарителя С.С. да прехвърли на ищеца всички намиращи се в дарение поземлен имот сгради. Видно от представените писмени доказателства и от заключението на СТЕ, че по отношение на притежаваните от С.С. недвижими имоти е било извършено частично изменение на дворищно-регулационния план чрез образуване на два парцела. С.С. е дарил на другия си син – ответника Р.П. друг свой имот /съседен на процесния/ с построена в него жилищна сграда, в която ответникът живее със семейството си. Представените нотариални актове, скици и събраните гласни доказателства /показания на свидетелите П.Ц., А. А., В. П./, преценени в съвкупност, сочат за воля на наследодателя С.С. приживе да разпредели недвижимите си имоти между двамата си синове, както твърди и ищецът в исковата молба.  Видно е, че на всеки от синовете си С.С. е дарил сравнително равностойни жилищни имоти. От доказателствата по делото няма основание за извод, че волята на дарителя С.С. с процесното дарение на в полза на ищеца е била за разпореждане само с жилищната сграда, намираща се в дарения поземлен имот, без останалите сгради.  Индиция, че предмет на дарението са освен поземления имот, така и всичко построено в него, е и формулировката в нотариалния акт, че дарителят си запазва правото на ползване върху „целия имот”, което ясно сочи, че в подареното се включват всички принадлежности към земята, в т.ч. сгради и други подобрения. Както бе посочено, останалите намиращи се в дарения поземлен имот сгради нямат жилищен характер, същите са със стопанско /обслужващо/ предназначение, поради което изключването им от предмета на дарението не би могло да произведе каквито и да било правни последици.

            С оглед на всичко гореизложено изводът е, че ищецът е придобил правото на собственост върху процесните сгради по силата на договор за дарение, поради което предявеният от него ревандикационен иск в установителната му част, с която се иска признаване на правото му на собственост върху тях на посоченото основание, е основателен.

Не се установява втората предпоставка на предявените ревандикационни искове досежно процесните сгради, а именно ответниците да владеят имотите. В настоящото производство възивникът- ищец изрично заяви, че понастоящем всички процесни сгради се намират в негово владение в резултат на извършения на  15.07.2020 г. въвод във владение. Въводът е извършен по образуваното изпълнително дело по изпълнителен лист, издаден въз основа на съдебното решение по гр.д. № 1335/2019 г. на СГС, като протоколът за въвод е представен по делото. С оглед на това и съобразявайки чл. 235, ал. 3 от ГПК, следва да се приеме, че процесните имоти не са във владение на ответниците, поради което искането за предаване на владението е неоснователно.

С оглед на горното, обжалваното решение следва да бъде отменено в установителната му част на предявения иск по чл. 108 от ЗС и вместо него постановено друго, с което се признае за установено, че ищецът е собственик на основание договор за дарение на процесните сгради.  Решението следва да бъде потвърдено в частта, с която е отхвърлена осъдителната претенция по предявения ревандикационен иск - за осъждането на ответниците да предадат на ищеца владението върху процесните сгради.

С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция и направеното от въззивника искане за разноски, въззиваемите следва да бъдат осъдени да му заплатят направените разноски по делото съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК, в общ размер от 2897 лв.

 

            Воден от горното, Софийски градски съд

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решение № 71084 от 20.03.2019 г., постановено по гр.д. № 13140/2017 г. на Софийски районен съд, В ЧАСТТА, с която по предявения от С.С.П. срещу Р.С.П., Т.В.П., С.Р.П. и Р.Р.П. иск с правно основание чл. 108 от ЗС е отхвърлено искането за признаване за установено, че С.С.П. е собственик на сгради с идентификатори № 57011.5548.172.2, № 57011.5548.172.1, № 57011.5548.172.3 и № 57011.5548.172.4, намиращи се в поземлен имот с идентификатор № 57011.5548.172 в с. Подгумер, Столична община,  И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от С.С.П. срещу Р.С.П., Т.В.П., С.Р.П. и Р.Р.П. иск с правно основание чл. 108 от ЗС, че С.С.П. е собственик на основание договор за делба, извършен с нотариален акт № 158, т. LХVІІ, дело № 13067/1997 г. на І –ви нотариус при СРС, на сгради с идентификатори № 57011.5548.172.2, № 57011.5548.172.1, № 57011.5548.172.3 и № 57011.5548.172.4, намиращи се в поземлен имот с идентификатор № 57011.5548.172 в с. Подгумер, Столична община,

ПОТВЪРЖДАВА решение № 71084 от 20.03.2019 г., постановено по гр.д. № 13140/2017 г. на Софийски районен съд,  В ЧАСТТА, с която по предявения иск с правно основание чл. 108 от ЗС е отхвърлено искането за осъждане на Р.С.П., Т.В.П., С.Р.П. и Р.Р.П. да предадат на С.С.П. владението върху гореописаните сгради.

Решението е влязло в сила в частта, с която е уважен предявения иск по чл. 108 от ЗС досежно поземен имот с идентификатор № 57011.5548.172.

 

ОСЪЖДА Р.С.П., Т.В.П., С.Р.П. и Р.Р.П. да заплатят на С.С.П. сумата 2897 лева за разноски по делото.

 

 Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването на препис от него.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ: 1.                     2.