РЕШЕНИЕ
№ 325
гр. Бургас , 14.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на шести юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Росица Ж. Темелкова
Членове:Таня Т. Русева Маркова
Елеонора С. Кралева
при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова
като разгледа докладваното от Елеонора С. Кралева Въззивно гражданско
дело № 20212100500905 по описа за 2021 година
Производството по делото по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД,
гр.Бургас, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.Бургас, кв.Победа,
ул.“Ген.Владимир Вазов“ № 3, представлявано от изпълнителния директор инж.Ганчо
Тенев, подадена чрез гл.юрисконсулт Десислава Златева, против решение №
260238/30.03.2021 г., постановено по гр.д.№ 3477/2018г. по описа на РС-Бургас.
С първоинстанционното решение е постановено следното:
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК *********, да възстанови
водоподаването на С. А. Ф., досежно водоснабден имот, представляващ къща с
идентификатор 07079.661.30.1 по КККР на гр.Бургас, с адрес гр.Б., кв.П., ул.“П. Б.“ № *,
абонатен номер *.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК *********, да заплати на С.
А. Ф. сумата от 4000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди
за периода 14.05.2019 г. – 13.03.2020 г. от спиране на водоподаването на водоснабден
имот, къща с идентификатор 07079.661.30.1 по КККР на гр. Бургас, с адрес гр.Б., кв.П.,
ул.“П. Б.“ № *, абонатен номер *. ведно със законната лихва върху тази сума от предявяване
1
на исковата молба на 13.03.2020 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над присъдената сума до пълния претендиран размер от 6000 лв., както и за
присъждане на обезщетение за периода 29.03.2019 г. – 13.05.2019 г.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК *********, да заплати на
всеки един от С. А. Ф., Г. М. Ф., А. М. Ф., Р. М. Ф. и С. М. Ф., в качеството им на
наследници на починалия в хода на процеса ищец М. Г. Ф., сумата от по 800 лв.,
представляваща припадащата се на всеки един от тях част от обезщетение в общ размер от
4000 лв., дължимо за претърпени от наследодателя М. Г. Ф. неимуществени вреди за
периода 14.05.2019 г. – 13.03.2020 г. от спиране на водоподаването на водоснабден
имот, къща с идентификатор 07079.661.30.1 по КККР на гр.Бургас, с адрес гр.Б., кв.П.,
ул.“П. Б.“ № *, абонатен номер *. ведно със законната лихва върху тази сума от предявяване
на исковата молба на 13.03.2020 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над присъдената общо сума от 4000 лв. до пълния претендиран от наследодателя
размер от 6000 лв., или по 1200 лв. за всеки от наследниците му, както и за присъждане на
обезщетение за периода 29.03.2019 г. – 13.05.2019 г.
С решението е разпределена отговорността за разноските, като е осъдил С. А. Ф., Г.
М. Ф., А. М. Ф., Р. М. Ф. и С. М. Ф., да заплатят на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД
сумата от 100 лв. за разноски по делото, а дружеството е осъдено да заплати по сметка на
БРС сумата от 400 лв. за държавна такса за уважените искове, както и да заплати на адв.П.
сумата от 1900 лв. адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на
ищците.
Въззивникът „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД гр.Бургас изразява недоволство
от постановеното решение в осъдителните му части, като счита същото за неправилно,
незаконосъобразно и необосновано. На първо място, решението на БРС е оспорено като
недопустимо по отношение на предявения иск по чл.79, ал.1 ЗЗД за възстановяване на
водоподаването, като се сочи, че е налице несъответствие между формулирания в исковата
молба петитум и диспозитива на съдебното решение, тъй като се касае за различни имоти и
ищцовата претенция за възстановяване на водоподаването не е поддържана в хода на
процеса от всички съсобственици. На следващо място, решението на БРС се оспорва като
незаконосъобразно и неправилно, поради нарушение на материалния закон, допуснати
съществени процесуални нарушения и необоснованост. Сочи се, че противоречието на
материалния закон се изразява в липса на приложение на императивната норма на чл.3, ал.1
от Наредба № 4, тъй като в случая ВиК-операторът е в неизвестност кои лица са
собственици и насрещни страни в правоотношението, като в тази връзка са изложени
подробни съображения. Счита се, че решението противоречи на изискванията на ЗУТ
относно присъединяването към водопроводната мрежа само на законно изградени
постройки, за което също са изложени съображения.
Сочи се също, че решението е неправилно, поради допуснати от съда процесуални
нарушения, тъй като БРС неправилно не е допуснал част от въпросите към поисканата СТЕ,
2
които касаят изпълнението на нормативните и техническите изисквания относно
присъединяването на имота към водопроводната мрежа, като неправилно не е допуснал и
искането на ответното дружество по чл.192 ГПК за задължаване на Община Бургас да
представи съставения АЧОС за имота и справка за адресно регистрираните лица на
посочените в жалбата адреси, както и не е уважил искането на ответника по чл.192 ГПК за
задължаване на СГКК-Бургас да представи документите, въз основа на които са отразени в
скицата всички 8 броя постройки. Тези доказателствени искания са направени и във
въззивната жалба, като същите са оставени без уважение от настоящата инстанция, поради
тяхната неотносимост към конкретния спор и поради липсата на предпоставки по чл.266,
ал.3 ГПК, за което са изложени мотиви от въззивния съд в определението по чл.267 ГПК.
В жалбата са изложени съображения за неоснователност на исковата претенция за
неимуществени вреди, като се сочи, че не е налице неправомерно поведение от страна на
водоснабдителното дружество, тъй като преустановяването на водоснабдяването е
извършено на правно основание и не е налице нито неизпълнение на договорно задължение,
нито е нарушена общата забрана да не се вреди другиму по чл.45 ЗЗД. Поради това се счита,
че вреди не са претърпени или поне не в претендирания размер.
Въззивникът оспорва първоинстанционното решение и в частта за разноските, като
се счита, че съдът неправилно е освободил наследниците на ищеца М. Ф. от заплащането на
държавни такси, поради което и неправилно е осъдил ответното дружество да заплати
таксите, които се дължат от тях. Счита се също, че съдът е присъдил на дружеството
разноски в прекалено малък размер, които не са в съответствие с размера на обезщетенията
за вреди и не са в съответствие с отхвърлената част от исковете, като не е присъдено и
юрисконсултско възнаграждение, за разлика от присъденото възнаграждение на адвоката,
което според въззивника е в прекомерен размер.
В заключение, моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да отхвърли
предявените искове. Претендира се присъждане на всички направени по делото разноски и
юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемите С. А. Ф.,
Г. М. Ф., А. М. Ф., Р. М. Ф. и С. М. Ф., подаден чрез пълномощник адв.Стоян Петров, в
който са изложени пространни съображения и доводи за неоснователност на въззивната
жалба и се оспорват изложените в нея твърдения. Моли решението на РС-Бургас да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендират се направените по делото
съдебни разноски.
Въззивната жалба отговаря на изискванията на чл.259 и сл. ГПК, същата е подадена
в законоустановения срок от лице, което има правен интерес от обжалването, поради което
съдът я намира за допустима и следва да я разгледа по същество.
С оглед изложените във въззивната жалба доводи и становищата на страните, след
3
преценка на събраните по делото доказателства и като взе предвид разпоредбите на закона,
Бургаският окръжен съд приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба от С. А. Ф. и М. Г. Ф. против
„Водоснабдяване и канализация” ЕАД гр.Бургас, за осъждане на ответника да възстанови
водоподаването в имота на ищците с абонатен № **, с пл.№ *, кв.* по плана на гр.Бургас,
находящ се в гр.Б., ул.“Д-р П. Б.“ № */*, както и за осъждане на ответника да заплати на
всеки от двамата ищци обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 6000 лв.,
поради неизпълнение на задължението му за доставка на вода и поради спиране на
водоснабдяването в собствения им имот в периода 29.03.2019 г. – 13.03.2020 г., ведно със
законната лихва за забава върху сумите, считано от подаване на исковата молба до
окончателното плащане.
В исковата молба са изложени твърдения, че ищците са собственици на къща в имот
с пл.№ *, кв.* по плана на гр.Бургас, с идентификатор 07079.661.30.1 по КККР на гр.Бургас
с административен адрес гр.Б., кв.П., ул.“ Д-р П. Б.“ № */*/, на основание договор за
покупко-продажба с НА № *, том *, дело № */14.01.1994 г. на нотариус при БРС, като през
м.януари 1994 г. ищецът Ф. е сключил договор с ответното дружество за доставка,
отвеждане и пречистване на вода, поставен им е водомер и им е даден абонатен номер *. От
тогава до м.март 2019 г. ищците добросъвестно изпълнявали задълженията си и редовно
заплащали сметките си за изразходена вода, но на 28.03.2019 г. установили, че
водоподаването към имота им е преустановено от страна на ответника, като от съседи
разбрали, че дружеството е спряло водата в кв.П., ул.“Д-р П. Б.“ в участъка от № * до № *,
поради неизрядни потребители на ВиК услугата. Твърди се, че по повод подадена от ищеца
Ф. жалба до водоснабдителното дружество получили отговор, че причината за спиране на
водоповаването не е в задълженията на потребителите към ВиК оператора, а в това, че в
представената кадастрална скица на поземления имот има още 7 постройки и ищците се
легитимирали като собственици само на една сграда, а за другите лица не са представени
никакви документи за вещни права, като са им били дадени безумни указания да представят
документи за собственост на другите 7 сгради и указания какво да направят ищците, за да се
присъединят към водопроводната мрежа само посредством едно водопроводно отклонение,
въпреки че те са сторили това още през 1994 г. при сключването на договора за ВиК. Според
ищците, ответникът няма законово и договорно основание да изключи водоподаването към
техния имот по посочените в изпратените им от дружеството причини за наличието на още
7 допълнителни постройки на други лица и такива основания липсват в Наредба № 4/2004 г.,
като те не са извършили никакви действия и не е налице нито адна от хипотезите в
Наредбата и в ОУ, които да дават възможност на оператора да им спира водоподаването.
Твърди се, че по този начин ищците са били лишени от достъп до вода и ответникът ги
поставил в ситуация, в която били принудени за задоволяване елементарните им хигиенни и
здравни нужди да носат вода от съседите на ръце, на разстояние от няколкостотин метра от
дома им, в бутилки, туби и кофи и да съхраняват вода във взети на заем пластмасови
бидони. Сочи се, че така вече няколко месеца ищците са подложени на дискомфорт, който
4
им причинява неприятни душевни и физически страдания, безсъние, стрес, подтиснатост и
здравословни проблеми, още повече, че по същото време, когато е спряна водата е обявена
пандемия от коронавирус и всички специалисти призовават към постоянно миене на ръцете,
а ищците са лишени от вода, като двамата са в опасната рискова възраст и това
допълнително ги стресира и плаши. Сочи се също, че ищцата С.Ф. има здравословни
проблеми, не трябвало да носи и вдига тежки предмети, като липсата на вода довела до още
по-голям дискомфорт за състоянието й, а ищецът М. Ф. се разболял от притестение, стрес и
нерви от лошите битови условия вследствие липсата на вода, получил болки в стомаха и
черния дроб и през м.юли 2019 г. бил опериран, като и двамата станали изнервени и
депресирани, тъй като започнали да зависят от помощта на чужди хора, за да живеят
нормално и да задоволяват елементарните си нужди. Поради това, се претендира от съда да
осъди ответника да възстанови водоподаването към собствения на ищците имот, както и да
им заплати обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди, настъпили от
неправомерните действия на ответното дружество.
Така предявените осъдителни искове са с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД – за
реално изпълнение (възстановяване на водоподаването) и чл.82 ЗЗД – за обезщетяване на
вреди (неимуществени) на договорно основание.
С определение от 11.11.2020 г. на основание чл.227 ГПК районният съд е
конституирал на мястото на починалия в хода на делото на 15.10.2020 г. ищец М. Г. Ф.,
неговите наследници – С. А. Ф., Г. М. Ф., А. М. Ф., Р. М. Ф. и С. М. Ф.. В съдебно
заседание, процесуалният представител на новоконституираните ищци е заявил, че същите
встъпват като страни по делото само по отношение на предявения от техния наследодател
иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, като не поддържат предявения от
него иск за възстановяване на водоподаването. В тази връзка, с протоколно определение от
23.11.2020 г. на БРС производството по делото е прекратено в частта относно предявения от
М. Ф. иск по чл.79 ЗЗД за възстановяване на водоподаването към процесния имот, поради
смърт на ищеца. Това определение на БРС не е обжалвано от страните и е влязло в законна
сила.
В депозирания писмен отговор ответното дружество е оспорило исковите
претенциии като недопустими и неоснователни. На първо място се счита, че съединяването
на предявените искове е недопустимо и същите следва да се разгледат в различни искови
производства. По същество, претенциите са оспорени като неоснователни с твърдението, че
водоподаването е спряно на законово основание – чл.41, ал.2, т.5 Наредба № 4/2004 г.,
поради наличието на незаконно присъединяване към водопроводната мрежа, изразяващо се
в съществуването на незаконни постройки, които се водоснабдяват без водомер, чрез едно
водопроводно отклонение; не е изяснено и кои лица притежават собственост върху
присъединените към водопроводното отклонение обекти, вкл обекта на ищците, като
отразените в КК обекти се различават от действителните такива и операторът не е наясно
нито кои са собствениците, нитокои са обектите за водоснабдяване. Оспорва се наличието на
5
договорно правоотношение между страните, като се твърди, че ищците не са потребители на
ВиК услуги, същите не са придобили правото на собственост върху процесната сграда по
силата на представения от тях нотариален акт; оспорва се и законността на същата сграда,
като се твърди, че е незаконно изградена и не е присъединена към водопреносната мрежа
съобразно нормативните изисквания. Сочи се, че неизрядността на потребителите на ВиК
услуги се изразява в обективната невъзможност за идентифициране на водоснабдените
имоти, тяхното местонахождение, граници и собственици В тази връзка, ответникът заявява,
че действителната причина за спиране на водоподаването се състои в незаконното
изграждане на постройките в поземления имот и незаконното им присъединяване към
водопреносната мрежа, тъй като липсва изградена шахта и водомерен възел в съответствие с
изискванията на чл.11, ал.3 Наредба № 4/2004 ., като липсва водомер на водопроводното
отклонение, който да измерва потреблението на вода, не са представени и необходимите
документи за присъединяване. Заявява се също, че при ВиК оператора има открити две
партиди за два адреса и е налице тотално объркване относно местонахождението на имотите
и вида на водоснабдените обекти, като за имота на адрес кв.П., ул.“Д-р П. Б.“ № * има
открита партида на името на М. Г. Ф. и е с абонатен номер *, а за имота на № * има открита
партида на името на О. С. и е с абонатен номер *. Оспорена е основателността на иска за
вреди поради неизпълнение на договор, като се сочи, че ищецът може да претендира само
едно от двете взаимно изключващи се права по чл.79, ал.1 ЗЗД – изпълнение, ведно с
обезщетение за забава или обезщетение вместо изпълнение.
В писмения отговор ответникът е направил възражение за неизпълнен договор по
отношение на първия иск, като е заявил, че водоподаването ще бъде възстановяването,
когато ищците представят всички актуални документи за собственост, в т.ч. и документи за
законно изградени обекти и ВиК външни мрежи. По отношение на втория иск се възразява
срещу твърдението за неправомерно прекъсване на водоподаването и относно настъпилите
вреди, като претенцията се оспорва и по размер.
След извършен съвкупен анализ на доказателствата по делото, с
първоинстанционното решение съдът е приел за установено, че с представения нотариален
акт ищците се легитимират като собственици на процесния имот – сграда с идентификатор
07079.661.30.1 по КККР на гр.Бургас, с административен адрес гр.Б., кв.П., ул.“П. Б.“ № *,
която е водоснабдена, открита е партида с абонатен номер * и са ползвали услугите
на ответника, поради което са потребители на ВиК услуги, предвид нормативната уредба,
действала от придобиване на правото на строеж от ищците и до настоящия момент. Прието
е, че по делото не са установени сочените от ответника причини за спирането – липса на
документи за собственост на останалите сгради в имота, неяснота за административния
адрес на къщата и липса на данни за изградена водомерна шахта, като в тази връзка съдът се
е позовал на установеното от вещите лица, че в имота е изградена водомерна шахта
съобразно нормативните изисквания, на нормативно отстояние от уличната регулация, с
монтиран водомер и два спирателни крана, като е изпълнено и условието УПИ да е
присъединен посредством едно водопроводно отклонение. В тази връзка е прието, че не са
6
налице законови основания по чл.41 от Наредба № 4/14.09.2004 г., но дори и в хипотеза на
незаконно присъединяване, каквото по делото не е доказано да е извършено от ищците,
съгласно чл.50, ал.3 ОУ следва да се състави протокол, какъвто по делото липсва, а и няма
твърдения за съставянето на такъв. При това, БРС е приел, че при наличие на незаконно
присъединяване от трети лица към водопроводната мрежа, дружеството има право и
задължение да уведоми компетентните органи за това, но не и да спира водоподаването на
свой абонат „до изясняване на въпроса“, нито да дава „предписание“ и да изисква от ищците
да знаят кои са всички носители на правото на собственост в поземления имот, тъй като те
не са собственици на земята, като за спора за възстановяване на водоподаването на имот с
открита при водния оператор партида е ирелевантно наличието на други, незаконно
построени сгради в същия поземлен имот, собственост на трети лица. Прието е също, че
независимо от липсата на строителни книжа за къщата на ищците, същата подлежи на
премахване само при издадено предписание за това от компетентните органи, а в случая
такова липсва, като разпоредбата на чл.41 от Наредба № 4 и ОУ не предвиждат възможност
за спиране на водоподаването, ако сграда е незаконно изградена, като не е налице и
хипотезата на чл.41, ал.2, т.5 от Наредба № 4, тъй като няма доказателства Ф. да са се
присъединили незаконно към водопроводната мрежа. По горните съображения, БРС е приел,
че не са налице предвидените в ОУ или в Наредба № 4 предпоставки за спиране на
водоподаването на сграда на ищците, поради което искът на С. Ф. да се възстанови
водоподаването е уважен като основателен.
По отношение на исковете за вреди по чл.82 ЗЗД, районният съд е приел, че
водоподаването е спряно на 14.05.2019 г. и от тогава до датата на завеждане на делото –
13.03.2020 г., за период от 10 месеца, Ф. живеят без вода, каквато няма в имотаи към м.март
2021 г. (според експертите), като им причинява множество неудобства – С. Ф. е принудена
да снабдява домакинството с вода, ходейки с количка до отдалечена чешма в кв.П. и
пълнейки туби с вода, въпреки влошеното й здравословно състояние и противопоказания да
осъществява тежък физически труд, принудена е и да пере дрехите на ръка, а
наследодателят М. Ф. е страдал от * заболяване, което е изисквало спазването на хигиенно-
хранителен режим, който без питейна вода е бил почти неизпълним, като липсата на вода е
оказала и негативно въздействие върху неговата психика. Прието е, че съпрузите са лишени
неправомерно от вода, което ги поставя в невъзможност да водят нормален живот и поради
напредналата им възраст, наличието на придружаващи заболявания и започваща в началото
на 2020 г. пандемия от „корона вирус“, липсата на вода застрашава тяхното физическо
оцеляване, като невъзможността да се води пълноценен живот и обективната опасност за
живота и здравето им са пряка и непосредствена последица от спирането на
водоподаването и без съмнение е могла да бъде предвидена от дружеството. В тази връзка,
БРС е приел, че всеки един от съпрузите Ф. е претърпял неимуществени вреди от
неправомерното спиране на водоподаването, като справедлив размер на обезщетението за
тях е 4000 лв., до който размер съдът е уважил иска на С. Ф. като основателен, а за
горницата до претендираните 6000 лв. е отхъврлил претенцията й. Прието е, че на
7
наследниците на М. Ф. също следва да се присъди обезщетение за претърпени от
наследодателя им неимуществени вреди в размер на 4000 лв., или по 800 лв. за всеки един
от тях съобразно дела им от по 1/5 ид.ч. от наследството, в какъвто размер претенцията им е
уважена от съда като основателна, а в останалата част е отхвърлена. Съдът е отхвърлил
исковете за обезщетение на неимуществени вреди и за периода 29.03.2019 г. – 13.05.2019 г.,
тъй като водоподаването е спряно от ответника на 14.05.2019 г.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, а по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, т.е. правилността на първоинстанционното
решение се проверява само в рамките на наведените оплаквания. При тази служебна
проверка, Бургаският окръжен съд намира обжалваното решение за валиден и допустим
съдебен акт, липсват нарушения на императивни материалноправни норми.
Въззивният съд, като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка по делото се установява такава,
каквато е изложена в обжалваното решение. Районният съд е съобразил и анализирал всички
относими и допустими доказателства, въз основа на които е достигнал до правилни изводи
относно това какви релевантни за спора факти и обстоятелства се установяват с тях. Във
въвзивното производство не са ангажирани допустими доказателства, които да променят
приетата и изяснена от първата инстанция фактическа обстановка, поради което настоящият
съд я възприема изцяло и препраща към нея, като не е необходимо да се преповтарят отново
събраните пред районния съд доказателства.
Настоящата инстанция напълно споделя и решаващите мотиви и изводи на БРС за
основателност на предявените искове по чл.79 ЗЗД и чл.82 ЗЗД, които са формирани въз
основа на установената по делото фактическа обстановка. Въззивния съд намира изводите
на БРС за правилни и в съответствие със закона, поради което препраща към мотивите на
първоинстанционното решение на основание чл.272 ГПК и по този начин същите стават
част и от настоящия съдебен акт.
По изложените във въззивната жалба оплаквания и в допълнение към
съображенията на районния съд, следва да се отбележи следното:
Настоящата инстанция намира за неоснователни възраженията на въззивника за
недопустимост на обжалваното решение в частта му за уважаване на иска по чл.79 ЗЗД. Тук
следва да се има предвид, че съпрузите, респ. техните наследници не са задължителни
другари по настоящия спор, същите разполагат със самостоятелни процесуални права и
действията на всеки един от тях представляват такива по обикновено управление, поради
което не е задължителна съвместната процесуална легитимация на страната на ищците от
всички съсобственици на имота. Ето защо, изложените в този смисъл възражения във
въззивната жалба са неоснователни. Не е налице и твърдяното от от въззивника
противоречие между формулирания в исковата молба петитум и диспозитива на решението,
8
тъй като районният съд се е произнесъл по отправеното до него искане за възстановяване на
водоподаването в имот – сграда с идентификатор 07079.661.30.1 по КККР на гр.Бургас, за
която именно се търси защита с оглед твърденията в исковата молба, че ищците са
собственици единствено на сградата, но не и на поземления имот.
Въззивният съд намира за неоснователни и всички изложени във въззивната жалба
възражения и доводи за неправилност на първоинстанционното решение в обжалваните му
осъдителни части.
По отношение на иска по чл.79 ЗЗД: Не се споделят от настоящия състав
оплакванията на въззивника за противоречие на решението с материалния закон. За
уважаване на иска с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, ищцата С.Ф. следва да установи
наличието на валидно облигационно отношение за доставка на вода, по което е изпълнила
задължението си, както и спиране на водоподаването от ответната страна при липса на
договорно основание за това. Възстановяване на водоподаването може да се иска от абоната
при наличие на следните предпоставки – неправомерно прекъсване на водоподаването или
отпадане на условията, при които е извършено прекъсването.
В случая е безспорно, че ответното дружество има качеството на ВиК оператор на
услуги по водоснабдяване и/или канализация на територията на област Бургас, съобразно
разпоредбата на чл.2 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребители и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи (Наредба №
4/2004 г.). От представените писмени доказателства – нотариален акт за покупко-продажба
140/1994 г., удостоверение на Община Бургас от 03.07.2019 г., писма на „ВиК“ ЕАД и
платежни квитанции, въззивният съд приема за установено по несъмнен начин, че съпрузите
С.Ф. и М. Ф. (починал в хода на делото), са собственици на недвижим имот – жилищна
сграда с идентификатор 07079.661.30.1 по КККР на гр.Бургас, с административен адрес
гр.Б., кв.П., ул.“Д-р П. Б.“ № *, който е водоснабден, с абонатен № ** и открита партида на
името на М. Ф.. Следователно, същите имат качеството на потребители на услуги на
ответника при действие на общи договорни условия между тях, съгласно нормата на чл.3
Наредба № 4/2004 г. Доколкото потребител на ВиК услуги е лицето, което получава такива
услуги и ги използва за собствени нужди, като ползва водоснабдения имот по силата на
вещно или облигационно право на ползване, то по силата на закона между потребителя на
ВиК услуги и водопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на
услугите при публично известни общи условия, като тези отношения се презумират от
закона. Ето защо, неоснователно е възражението на ответника, че ищцата няма качеството
на потребител и че не се намира в договорни отношения с оператора на ВиК услуги.
Безспорно е също така, че водоподаването в имота на ищците е спряно от
ответника, като не се установява по делото към момента на спиране на водоподаването да е
налице неизпълнение от страна на ищците на задълженията им по облигационното
правоотношение с дружеството. В тази връзка, въззивният съд намира за правилни изводите
на БРС, че за прекъсване на водоподаването в процесния имот не е било налице валидно
9
правно основание, тъй като ответникът не е установил да са налице предпоставките за
спиране на водоподаването, визирани в разпоредбата на чл.41 Наредба № 4/2004 г., нито
основанията за това съобразно публично известните общи условия на ответното дружество –
чл.38 от ОУ. Както правилно е приел и районния съд, основанията за спира на водата, на
които ответникът се позовава в писмения отговор, не попадат в хипотезите на цитираните
разпоредби. Не е налице твърдяното от въззивника незаконно присъединяване към
водопроводната мрежа от страна на ищците, предвид липсата на ангажирани доказателства в
този смисъл. За установяването и доказването на незаконното присъединяване към
водоснабдителните и канализационните системи разпоредбата на чл.37, ал.3 Наредба №
4/2004 г. изисква съставянето на протокол от длъжностно лице на оператора, какъвто в
случая не е представен по делото, нито се твърди такъв въобще да е бил съставян от
ответника. Освен това, от приетата пред първата инстанция техническа експертиза,
неоспорена от страните, е установено, че присъединяването на имота към водопреносната
мрежа е извършено в съответствие с нормативните изисквания, поради което възраженията
на въззивника в този смисъл са неоснователни. Такива са и доводите във въззивната жалба
относно законността на сградата на ищците, тъй като наличието на незаконно изградена
постройка също не е сред изрично посочените в чл.41 Наредба № 4/2004 г. основания за
спиране на водоповадането, като в случая позоваването от въззивника на ЗУТ е неотносимо.
Тук следва да се има предвид, че наличието на незаконно строителство се установява по
предвидения в ЗУТ ред от съответните компетентни органи, като по делото липсват данни и
твърдения за изпълнение на посочената в закона административна процедура, независимо от
констатираната от вещите лица липса на строителни книжа за изграждане на процесната
къща. В тази връзка, настоящата инстанция изцяло споделя изводите на районния съд и
намира, че същият правилно не е уважил доказателствените искания на ответника като
неотносими, поради което възраженията във въззивната жалба за допуснати от БРС
процесуални нарушения и необоснованост са неоснователни.
Предвид горното, въззивният съд приема, че по делото е установено твърдяното в
исковата молба неизпълнение на договорното задължение от ответника да доставя вода, като
за прекъсването на водоподаването в процесния имот не е налице валидно правно
основание, не са налице предпоставките за спиране на водоподаването по чл.41 Наредба №
4/2004 г., нито основанията, предвидени в чл.38 и сл. от ОУ на ответното дружество. Ето
защо, предявеният от С.Ф. осъдителен иск по чл.79, ал.1 ЗЗД за осъждане на „ВиК“ ЕАД да
възстанови водоподаването в собствения й имот – сграда с идентификатор 07079.661.30.1 по
КККР на гр.Бургас, е основателен и правилно е уважен от районния съд.
По отношение на иска за неимуществени вреди по чл.82 ЗЗД: По делото няма
спор, че ответникът „ВиК“ ЕАД има качеството на обществен снабдител, поради което по
отношение на отговорността му при преустановяване на извършваната от него обществена
услуга в противоречие с нормативните предпоставки следва да се приложат разясненията в
ТР № 4/2012 г.по тълк.д.№ 4/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно тълкувателното решение,
10
когато неправомерно, в нарушение на предвидените предпоставки в общите условия към
договора, общественият снабдител е прекъснал осъществяването на услугата, отговорността
му е договорна и на това основание може да бъде присъдено обезщетение за неимуществени
вреди, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да
бъдат предвидени при пораждане на задължението, а когато е установена недобросъвестност
– обезщетението е за всички преки и непосредствени неимуществени вреди. Независимо, че
предмет на цитираното ТР е конкретно дейността на енергийните предприятия, то по
аналогия решението намира приложение за всички обществени снабдители, чиито
отношения с потребителите на услугите им се уреждат с общи условия. В този смисъл и тъй
като ищците претендират заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени в
резултат на неправомерно прекъсване на водоснабдяването в имота им, то предявеният иск
правилно е квалифициран от районния съд по чл.82 ЗЗД и исковата претенция е допустима.
За уважаването на иска по чл.82 ЗЗД следва да се установи неизпълнение на задължението
на ответника, настъпването на вреди, техния характер, причинна връзка между вредите и
поведението на ответника.
В случая, по делото е установено, че ответното дружество не е изпълнило основно
свое задължение да доставя вода в имота на ищците и неоснователно е прекъснало
водоподаването. Законодателят е ограничил правото на ВиК оператора да спира
предоставянето на услугата само в изчерпателно и лимитативно изброени случаи, като с
оглед изложените по-горе съображения в случая не е налице нито една от визираните в
чл.41 Наредба № 4/2004 г. хипотези за прекъсване на водоподаването, нито основанията по
чл.38 и сл. от ОУ на ответното дружество. Ето защо, следва да се приеме, че ответникът не е
имал законно основание за неизпълнение на задължението си да снабдява процесния имот с
вода, при което и поради това неизпълнение ищците са претърпели твърдяните от тях вреди.
В тази връзка, настоящият съдебен състав напълно споделя изводите на БРС относно
доказаността на вредите, претърпени от ищците вследствие неизпълнението на договорните
задължения на ответника и за наличието на причинна връзка между виновното
неизпълнение на задължението на ответника и претърпените от ищците вреди.
Безспорно, липсата на възможност да се ползва вода за посочения продължителен
период от време (повече от 10 месеца) е било свързано с физически и психически
дискомфорт за С. и М. Ф., тъй като здравословното им състояние е било влошено, видно от
представените по делото медицински документи – и двамата са били с трайно намалена
работоспособност, като Ф. има заболяване на кръста, за което е противопоказно тежко
физическо натоварване, а Ф. е бил диагностициран с * заболяване, изискващо спазването на
специален режим. Претърпените от тях вреди са потвърдени и от разпитаните пред първата
инстанция свидетели, установяващи, че въпреки влошеното й здравословно състояние
ищцата С.Ф. е била принудена ежедневно да снабдява домакинството с вода, ходейки с
количка до отдалечена чешма на около 500 м., за да пълни туби от по 10 л. с вода и да пере
дрехите на ръка, независимо от наличните в дома й удобства, които не е могла да ползва,
поради липсата на вода, а М. Ф. бил много притеснен от липсата на вода и това оказало
11
негативно въздействие върху неговата психика, той страдал от * заболяване, изискващо
спазването на специален хигиенно-охранителен режим, който без питейна вода е бил почти
неизпълним, като и двамата разчитали на помощ от чужди лица. Всичко това само по себе
си несъмнено е свързано с наличието на битов дискомфорт и претърпяни неудобства от
двамата съпрузи, като се има предвид и твърде дългият период от време, през който е била
спряна водата, доколкото това състояние е продължило и по време на съдебното
производство – поне до м.март 2021 г., видно от изявленията на вещите лица по приетата
пред първата инстанция СТЕ. Предвид горното и с оглед данните по делото, настоящият съд
приема, че именно липсата на вода е довела до влошаване на емоционалното и психическо
състояние на двамата съпрузи, като е всеизвестно, че водата е ценно благо, източник на
живот и здраве, от изключително значение за нормалното съществуване на всеки индивид,
поради което нейната липса неизбежно се е отразила на физическото и психическото им
здраве. Ето защо, съдът намира, че ищците са претърпели неимуществени вреди, които
следва да бъдат обезщетени като се определи справедливо обезщетение.
Горните обстоятелства са взети предвид от БРС при определяне размера на
дължимото обезщетение с оглед разпоредбата на чл.52 ЗЗД. Както правилно е приел и
районният съд, водата за питейно-битови нужди е основна жизнена потребност, а със
спиране на водоподаването в имота им без законово основание, т.е. неправомерно, двамата
съпрузи са били лишени от гарантираното им основно благо – достъпа до питейна вода за
дълъг период от време, което неминуемо им е причинило неудобства и дисмофорт не само
от битов характер, но се е отразило и върху физическото и психическото им здраве, предвид
здравословното им състояние. Не без значение е и обстоятелството, че това противоправно
неизпълнение на задълженията на ответника да доставя вода в процесния имот е
продължило и в периода на възникналата от началото на 2020 г. коронавирусна пандемия и
липсата на вода несъмнено поставя в риск здравето и живота на Ф.и, което обстоятелство
също е съобразено от БРС. Ето защо, въззивният съд намира за правилен извода на първата
инстанция, че справедливият размер на дължимото обезщетение за претърпените от
съпрузите С. и М. Ф.и неимуществени вреди е в размер на по 4 000 лв. за всеки един от тях,
поради което на ищцата С.Ф. й се дължи в лично качество обезщетение в този размер. В
същия размер се дължи обезщетение и на наследниците на починалия в хода на делото ищец
М. Ф., конституирани като страна на негово място, а именно С. А. Ф., Г. М. Ф., А. М. Ф., Р.
М. Ф. и С. М. Ф. – по 800 лв. за всеки от тях, съобразно наследствения дял от 1/5 на всеки
наследник. Обезщетенията са дължими, ведно със законната лихва върху тях, считано от
подаване на исковата молба до окончателното пращане. Въззивният съд намира, че така
определения размер на обезщетенията е съответен на претърпените неимуществени вреди,
като възраженията на въззивника в този смисъл са неоснователни.
Предвид горното, БОС намира въззивната жалба за неоснователна, като изцяло
споделя решаващите правни изводи на първата инстанция, поради което решението на БРС
следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно в обжалваните части, с които
са уважени исковете по чл.79, ал.1 и чл.82 ЗЗД.
12
По отношение на въззивната жалба в частта й против присъдените от БРС разноски,
настоящият съд намира, че в тази част на жалбата е обективирано искане за изменение
първоинстанционното решение в частта за разноските, с доводи за неправилното им
определяне, оплакване за прекомерност и искане за тяхното редуциране, съобразно
отхвърлената и уважена част от исковете. Така обективираното във въззивната жалба искане
има характер на молба по чл.248, ал.1 ГПК, по която компетентен да се произнесе е
районният съд, поради което и предвид резултата от инстанционния контрол въззивното
производство в тази му част следва да бъде прекратено и делото изпратено на
първоинстанционния съд за произнасяне по реда на чл.248 ГПК.
С оглед изхода на спора по въззивната жалба, на въззивника не се дължат разноски,
поради което искането му в този смисъл е неоснователно. На основание чл.78, ал.1 ГПК
въззивното дружество следва да заплати на въззиваемите Г.Ф., А.Ф., Р.Ф. и С.Ф.
направените от тях разноски за настоящото производство, които възлизат в размер на по 200
лв. за всеки един от тях, за заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно представените
договори за правна защита и съдействие (л.20-23). С оглед изхода на спора, на основание
чл.38, ал.2, вр. ал.1 ЗА на адв.Стоян Петров следва да бъде присъдено възнаграждение за
въззивната инстанция за оказаната от него безплатна адвокатска помощ на въззиваемата
С.Ф., съгласно представения договор за правна помощ (л.19), в размер на 1166 лв.,
определено по реда на чл.7, ал.1, т.4 и ал.2, т.2 Наредба № 1/2004 г. за МРАВ (600 лв. за иска
по чл.79 ЗЗД и 566 лв. за иска по чл.82 ЗЗД), което следва да се заплати от въззивното
дружество.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение № 260538/30.03.2021 г., постановено по гр.д.№
1799/2020 г. по описа на Районен съд – гр.Бургас.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация” ЕАД – гр.Бургас, ЕИК *********, на
основание чл.78, ал.1 ГПК да заплати на Г. М. Ф. с ЕГН **********, А. М. Ф. с ЕГН
**********, Р. М. Ф. с ЕГН ********** и С. М. Ф. с ЕГН **********, сумата от по 200 лв.
– на всеки един от тях, за платено адвокатско възнаграждение за въззивното производство
пред БОС.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация” ЕАД – гр.Бургас, ЕИК *********, да
заплати на адв.Стоян Петров Петров от АК-Бургас, л.н. **********, сумата от 1166 лв.,
представляваща определено на основание чл.38, ал.2 ЗА адвокатско възнаграждение за
оказана безплатна адвокатска помощ на въззиваемата С. А. Ф. във въззивното производство
пред БОС.
ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д.№ 905/2021 г. по описа на БОС, в частта,
13
в която въззивната жалба на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД гр.Бургас има характер
на молба по чл.248, ал.1 ГПК – за изменение на решение № 260538/30.03.2021 г. по гр.д.№
1799/2020 г. по описа на РС-Бургас, в частта за разноските и ИЗПРАЩА делото на РС-
Бургас за произнасяне по молбата по чл.248 ГПК, обективирана във въззивната жалба.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд
в едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл.280, ал.1 и ал.2
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14