№ 16814
гр. София, 14.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:****
при участието на секретаря ***
като разгледа докладваното от **** Гражданско дело № 20221110145648 по
описа за 2022 година
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване
за установено, че в правната сфера на „***“ ЕАД съществуват вземания от Г. Г. С. за
следните суми: за сумата от 662.87 лева, представляваща цена на потребена в периода от м.
05.2018г. до м. 10.2019г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент 2, находящ се
в гр. София, ул. „***“ № 38, вх. 1, ет. 1, за сумата от 120.00 лева, представляваща
обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за времето от
16.07.2019г. до 20.01.2022г., за сумата от 29.53 лева, представляваща цена на предоставена в
периода от м. 12.2018г. до м. 10.2019г. услуга дялово разпределение, както и за сумата от
7.44 лева, представляваща законна мораторна лихва върху цената на услугата дялово
разпределение за периода от 31.01.2019г. до 20.01.2022г., ведно със законната лихва върху
главните вземания, считано от 26.01.2022г. до окончателно изплащане на задължението, за
които парични притезания по ч. гр. дело № 3823/2022г. по описа на СРС, 54 състав, е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Ищецът „***“ ЕАД твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало
между него и ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързали потребителите, без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия доставил през исковия
период до процесния имот топлинна енергия, като ответникът не изпълнил насрещното си
задължение за заплащане на дължимата цена на потребения ресурс, формирана на база на
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и цената на предоставената услуга
дялово разпределение, чиято дължимост в полза на топлофикационното дружество била
установена в чл. 22 от общите му условия. Изяснява, че съгласно приложимите общи
условия в случай че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към
първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, със
стойността й се погасяват най- старите просрочени задължения на потребителя. Твърди, че
съгласно общите условия от 2016г., в сила от м. 07.2016г., купувачът на топлинна енергия е
длъжен да заплаща цената й в 45-дневен срок след изтичане на месечния период, през който
1
е потрбена, като обезщетение за забава в размер на законната лихва се начислява върху
цената на топлинната енергия след изтичане на 45- дневен срок от изтичане на съответния
отчетен период (месечен или годишен). Поддържа, че поради неизпълнение в посочения
срокове на паричните му задължения ответникът изпаднал в забава, поради което и на
основание разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД претендира присъждане и на обезщетение за
забава върху главните вземания, както и разноски.
В законоустановения едномесечен срок не е постъпил отговор на исковата молба по чл.
131 ГПК. А в подаденото в срок възражение по чл. 414 ГПК ответницата- длъжник в
заповедното производство, изрично оспорила вземанията по заповедта, е изложила
единствено твърдения и доводи, касаещи здравословното й финансовото й състояние.
Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:
Основателността на претенцията за заплащане стойността на потребена топлинна
енергия предполага пълно и главно установяване от страна на ищеца, че в обективната
действителност са се осъществили следните материалноправни предпоставки (юридически
факти): 1/ съществуване на облигационно (продажбено) отношение между ищеца и
ответника, по силата на което топлофикационното дружество се е задължило да доставя до
процесното жилище топлинна енергия, а в тежест на ответника в качеството му на
потребител на енергията е възникнало корелативното задължение за заплащане цената й; 2/
реално изпълнение на задължението на „***“ ЕАД да предостави съответното количество
топлоенергия до имота.
Съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК ищецът следва да установи и
предоставянето през исковия период на услугата дялово разпределение, както и основанието
да получи плащане на цената й.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД ищецът следва да докаже
възникването на главен дълг, изпадането на задълженото лице в забава за погасяването му,
както и размера на вредата, изразяваща се в пропуснатата полза от ползване на паричния
ресурс и съизмеряваща се със законната лихва за съответния период.
В случая от името на ответницата не са наведени каквито и да е доводи, касаещи
възникването в правната й сфера на процесните парични задължения, поради което и
доколкото от приобщените по делото и неоспорени от страните писмени доказателства се
установява възникването в обективната действителност на изяснените материални
предпоставки за основателност на претенциите, същите подлежат на уважаване в тяханата
цялост, още повече, че в случая не се спори и относно начина на формиране и стойността на
вземанията на топлофикационното дружество.
Независимо от това и за пълнота и прецизност следва да се изясни, че възникването в
правната сфера на ищеца на вземанията за стойността на топлинната енергия и на услугата
дялово разпределение за исковия период, респ. за обезщетения за забава върху тях, се
установява въз основа на надлежно приобщената и неоспорена доказателствена съвкупност.
Така, от Нотариален акт за собственост, придобит по наследство и покупко- продажба
№ 12, том I, рег. № 3629, дело № 190/1999г., Нотариален акт за дарение на недвижим имот №
14, том II, рег. № 4431, дело № 191/2019г. и удостоверение за наследници на Иван Василев
Симеонов, се установява, че от началото на исковия период до 23.12.2018г. отговорни за
задълженията за цената на топлинната енергия и на услугата по отчитането и
разпределянето й по отношение на процесния имот- апартамент 2, находящ се в гр. София,
ул. „***“ № 38, вх. 1, ет. 1, съобразно дефинитиваната разпоредба на чл. 153, ал. 1 ЗЕ са били
съпрузите Г. Г. С. и Иван Василев Симеонов, а след смъртта на последния на 24.12.2018г.-
единствено Г. Г. С. в качеството й на собственик на имота на собствено основание и като
2
единствен наследник по закон на ***. А за периода, включен в исковия, през който
последният е бил все още жив, отговорността на ответницата за процесните задължения е в
качеството й на негов наследник, придобил по силата на наследственото правоприемство и
включените в наследствената маса на *** вече възникнали към датата на смъртта му
задължения към топлофикационното дружество.
От приобщените като писмени доказателства и неоспорени договор за извършване на
услугата дялово разпределение в сградата, в която се намира процесното жилище и протокол
от общо събрание на етажните собственици в тази сграда, се установява, че се касае за
сграда в режим на етажна собственост, която през исковия период е била топлоснабдена.
Реалното предоставяне през исковия период на соченото от ищеца количество
топлинна енергия до процесното жилище, както и извършването на услугата топлинно
счетоводство се установяват от документа за главен отчет, извършен от дружеството за
дялово разпределение, конституирано като трето лице- помагач на ищеца, който документ
носи подпис за потребител, което по своята правна същност съставлява извънсъдебно
признание на неизгоден за страната факт с правно значение- че до обекта е доставено
посоченото в отчета количество топлинен ресурс.
С оглед на така изложеното, при липсата на данни, а и твърдения процесните главни
вземания да са погасени чрез плащане, вкл. в срок съобразно съдържанието на процесното
договорно правоотношение, предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъдат изцяло
уважени.
В съответствие със задължителните за правоприлагащите органи разяснения,
съдържащи се в т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът
следва да се произнесе по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и
исковото производство.
При този изход на спора пред настоящата инстанция разноски се следват единствено
на ищеца, комуто на основание нормата на чл. 78, ал. 1 ГПК и съобразно изирчното му
искане, индивидуализирано в депозирания по делото списък на разноските по чл. 80 ГПК,
следва да бъде присъдена сумата от 25.00 лева- държавна такса за заповедното
производство, както и сумата от 125.00 лева- разноски за исковото производство, в т. ч.
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, определено от съда на основание
нормата на чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ в минимален размер с оглед липсата на фактическа и/или
правна сложност на делото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове
с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че в
патримониума на „***“ ЕАД , ЕИК ***, съществуват следните вземания от Г. Г. С., ЕГН
**********, за следните суми: за сумата от 662.87 лева, представляваща цена на потребена
в периода от м. 05.2018г. до м. 10.2019г. топлинна енергия в имот, представляващ
апартамент 2, находящ се в гр. София, ул. „***“ № 38, вх. 1, ет. 1, за сумата от 120.00 лева,
представляваща обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за
времето от 16.07.2019г. до 20.01.2022г., за сумата от 29.53 лева, представляваща цена на
предоставена в периода от м. 12.2018г. до м. 10.2019г. услуга дялово разпределение, както и
за сумата от 7.44 лева, представляваща законна мораторна лихва върху цената на услугата
дялово разпределение за периода от 31.01.2019г. до 20.01.2022г., ведно със законната лихва
3
върху главните вземания, считано от 26.01.2022г. до окончателно изплащане на
задължението, за които парични притезания по ч. гр. дело № 3823/2022г. по описа на СРС, 54
състав, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
ОСЪЖДА Г. Г. С., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на
„***“ ЕАД, ЕИК ***, сумата от 25.00 лева, представляваща разноски за заповедното
производство, както и сумата от 125.00 лева, представляваща разноски за исковото
производство.
Решението е постановено при участието на трето лице- помагач „****“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4