Р Е Ш
Е Н И Е
№ ………….., 28.06.2019 г., гр.Белоградчик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
БЕЛОГРАДЧИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, 3-ти състав, на двадесет и пети юни две хиляди и деветнадесета година, в публично
заседание, в следния състав:
Районен съдия: Божидарка Йосифова
Секретар МАРГАРИТА НИКОЛОВА,
като разгледа докладваното от съдия Йосифова, гр.дело № 673 по описа за 2018 г.
Предявени
са искове с правно основание чл. 422, във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, във вр. с
чл. 79, ал. 1 ЗЗД – за установяване съществуване на вземане в размер на 7 637.13
лв. – главница, 387.88 лв. – договорна лихва
за забава, 57.81 лв. – наказателна лихва и 120.00 лв. – заемни такси, ведно със
законни лихви върху главницата.
В
исковата молба ищеца твърди, че по силата на Договор за кредит за текущо
потребление от 21.04.2015 г., сключен между „Банка ДСК” ЕАД и ответника,
банката – кредитор е предоставила на ответника, в качеството му на
кредитополучател, банков кредит в размер на 10 000 лв., който кредит е бил
усвоен изцяло от ответника. Ищецът сочи в исковата молба, че до 20.07.2016 г.
кредита е обслужван редовно, след което ответника е преустановил плащанията на
вноските. Поради това, от страна на банката – кредитор, е обявена предсрочната
изискуемост на кредита. Поради забава в плащанията, ищецът подал заявление по
реда на чл. 417 ГПК срещу кредитополучателя – ответник, по което е образувано
по ч. гр.д. № 135/ 2017 г. на РС – Белоградчик. Издадена е заповед за незабавно
изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, срещу кредитополучателя. Поради
подадено възражение от страна на длъжника, е предявен настоящия иск за
установяване съществуване на вземането.
Предвид
гореизложеното ищеца моли, съдът да приеме за установено по отношение на
ответника, че вземането му в размер на 7 637.13 лв. – главница, 387.88
лв. – договорна лихва за забава договорна
лихва за периода 20.08.2016 г. – 07.03.2017 г., 57.81 лв. – наказателна лихва за
периода 22.02.2017 г. – 07.03.2017 г. и 120.00 лв. – заемни такси, съществува,
ведно със законните лихви върху главницата, считано от 08.03.2017 г. – датата
на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК, до окончателното изплащане на
главницата, като ответника бъде осъден да заплати на ищеца и направените в хода
на делото разноски, включително и тези по заповедното производство – ч.гр.д. №
135/ 2017 г. по описа на РС – Белоградчик.
В
подкрепа на иска са представени писмени доказателства.
По
искане на процесуалния представител на ищеца, по делото е допусната и изслушана
съдебно – счетоводна експертиза. Заключението на вещото лице – икономист не е
оспорено от страните и е приобщено към останалия доказателствен материал по
делото.
По
искане на ищеца в процеса е допуснат и разпитан св. А. Р. И. - „специалист
банкови операции” в Банка ДСК, филиал – Белоградчик.
В хода
на устните състезания, процесуалния представител на ищеца моли съда да уважи
предявения положителен установителен иск. Подробни съображения са изложени в
представената по делото Писмена защита.
В срока
по чл. 131 ГПК, е постъпил отговор от страна на ответника, в който оспорва
предявения иск. Твърди, че на датата на сключване на договора за кредит –
21.04.2015 г., бил помолен от своята внучка В. В. Б., да посетят Банка ДСК –
клон Белоградчик и той да подпише документи за кредит от 10 000 лв., тъй
като последната желае да си купи къща в с. Динковица. Ответникът твърди, че му
били предоставени за подпис документи без някой да му обясни, че с подписването
им той става кредитополучател. Той подписал документите, а на внучката му от
страна на банката били предоставени 10 000 лв. с които тя впоследствие си
закупила къща. Твърди в отговора, че никога не е обслужвал кредита, тъй като не
е знаел, че е има кредит. Твърди, че не е внасял нито една вноска по кредита,
като вероятно кредита е бил плащан от внучката му, тъй като тя го е усвоила. Сочи,
че никой не му обяснил какви документи подписва, както и че една година преди
това е поискал да изтегли кредит в размер на 500 лв., но му било отказано, а
сега му е отпуснат кредит в размер на 10 000 лв. Излага, че е инвалид 100
% с чужда помощ с множество заболявания.
По
искане на ответника по делото е допусната и изслушана св. Ю.В.Т. – внучка на
ответника.
Ответникът
е представляван от процесуален представител в последното проведено по делото
заседание. Същия моли, съда да отхвърли предявения иск. Въпреки предоставената
възможност за представяне на Писмена защита, такава не е представена от
пълномощника на ответника.
Съдът
преценявайки изложеното в исковата молба и събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна и правна страна :
Предвид
изложените в исковата молба обстоятелства и направените с отговора възражения,
съдът разпредели на страните доказателствената тежест както следва: ищеца
следваше да докаже следните обстоятелства: наличието на сключен между „Банка ДСК” –
кредитор и ответника – кредитополучател, Договор за кредит за текущо
потребление от 21.04.2015 г.; че
сумата е предоставена на кредитополучателя.; че
ответника не е изплатил задължението си по договора за кредит; размера на неизплатения кредит; че е
настъпила предсрочна изискуемост на кредита; че
ответника е изпаднал в забава в плащанията. От своя страна, ответника следваше
да
докаже, че е бил въведен в
заблуждение и не е знаел, че сключва договор за кредит.
Съдът, при анализа на така
събрания по делото доказателствен материал, намира, че чрез представените по
делото писмени доказателства в частност – Договор за кредит за текущо
потребление от 21.04.2015 г. е доказано съществуването на валидно облигационно
правоотношение между страните. Видно от представения Договор, банката – ищец е
предоставила на ответника кредит в размер на 10 000 лв., чиито срок на
издължаване е 56 месеца, съгласно представения погасителен план. От приложеното
по делото извлечение по сметка за периода 21.04.2015 г. – 22.04.2015 г. с
титуляр – ответника, е видно, че на 22.04.2015 г. по сметката на ответника е
преведена сумата от 10 000 лв., отпусната като кредит. Първоначално
кредита е обслужван и е извършвано редовно плащане на месечните вноски. Видно
от приложените извлечение от счетоводни книги на Банката – кредитор, към датата
на издаването му – 08.03.2017 г., ответника е изпаднал в забава в плащанията –
199 дни. Съгласно раздел ІV – „Отговорности и санкции” от Общите условия за
предоставяне на кредити за текущо потребление на физически лица, които са неразделна
част от Договора за кредит от 21.01.2015 г., гратисния период е 90 дни. Тъй
като ответникът е изпаднал в забава в плащанията много повече от 90 дни,
кредита е обявен за предсрочно изискуем. За настъпилата предсрочна изискуемост
на кредита, ответника е уведомен чрез Нотариална покана рег. № 170 от
07.02.2017 г. на Нотариус Росица Кръстева, с рег. номер в Нотариалната камара
546, връчена на ответника лично на 07.02.2017 г.
В потвърждение на горното са и
констатациите на вещото лице – икономист в изготвената по делото съдебно –
икономическа експертиза, неоспорена от страните и приобщена към останалия
доказателствен материал. След извършена справка в счетоводството на ищеца и
след проверка в канцеларията на ЧСИ Виолета Томова, с район на действие ОС – Видин,
вещото лице е установило, че ответника е изпаднал в забава в плащанията 199
дни, а дължимия размер на сумите по Договора за кредит от 21.04.2015 г., са
както следва : 7 637.13 лв. – главница, 387.88 лв. – договорна лихва за забава, 57.81 лв. –
наказателна лихва и 120.00 лв. – заемни такси. След подаване на Заявлението по
чл. 417 ГПК по което е образувано ч. гр.д. № 135/ 2017 г. на РС – Белоградчик,
вноски по кредита не са постъпвали.
При
така изложените мотиви, съдът приема, че ищеца доказа в пълнота всички вменени
му в тежест на доказване обстоятелства, а именно: наличие сключен между
страните договор за кредит, усвояването на средствата отпуснати като кредит от страна
на ответника, неизпълнение за погасяване на кредита, размера на неизплатения
кредит, настъпила предсрочна изискуемост на същия.
По така
наведения правен довод от страна на ответника, че е бил въведен в заблуждение,
съдът намира, че твърдението не се доказа по неоспорим и категоричен начин. Не
се установи ответника да е бил заблуден какви документи подписва и за какво.
Свидетелят на ищеца, разпитан в съдебно заседание – А. Р. И. – „специалист
банкови операции” в Банка ДСК, филиал – Белоградчик, показа с разпита си пред
съда, че документите по кредита са подписани лично от ответника и същия е
усвоил сумата от 10 000 лв., като парите са били преведени по негова
банкова сметка. ***ршена от Централното управление на банката, след доказване
на съответните доходи и представяне на необходимите документи. Св. И. заяви, че
действително в деня на сключване на Договора за кредит, ответника е бил
придружаван от внучката си В. Б., но документите по кредита са попълнени лично от
ответника и сумата, отпусната като кредит е усвоена от самия него.
При
тези факти, съдът намира, че дори и между ответника и неговата внучка да е
имало някаква уговорка за плащане на вноските по кредита, то тази уговорка по
никакъв начин не може да рефлектира върху възникналите между ищеца и ответника
договорни отношения на базата на сключения между тях Договора за кредит от
21.04.2015 г. С подписването му, за страните са възникнали насрещни престации.
Взаимоотношенията между ответника и неговата внучка нямат определящо и
релевантно значение за отношенията между ищеца – кредитор и ответника – кредитополучател.
Наличието на договорка между ответника и внучката му не го освобождава от
отговорност от заплащане на кредита по така сключения с ищеца Договор.
Съгл. чл. 20а, ал. 1 ЗЗД,
договорите имат сила на закон за тези, които са ги сключили. Поради това, в
случая ответника дължи връщане на кредита по така възникналото валидно
облигационно отношение с банката – кредитор.
Разпитаната
по делото св. Ю.В.Т. – също внучка на ответника по никакъв начин не успя да
промени възприетата от съда фактическа обстановка. Същата не описа никакви
релевантни за спора обстоятелства във връзка с отпускането на кредита, подаване
на документи, подписването им и др. Дори заяви, че дядо й – ответника, е бил
поръчител по договора. На зададения й въпрос – знае ли за съществуването на
уговорка между сестра й В. Б. и дядо й, св. Т. заяви за съществуването на съвсем
друга договорка – че сестра й В. Б. обещала на дядо им да го догледа и затова
той е изтеглил кредита.
Така,
по никакъв начин не се доказа ответника да е бил въведен в заблуждение, че
подписва документи за получаване на кредит. Не бе оспорена, респективно не е
оборена доказателствената тежест на така представените с исковата молба писмени
доказателства, поради което съдът изцяло ги зачита.
При
горните мотиви, съдът приема че ищеца в условията на пълно и главно доказване
установи съществуването на вземане на ищеца спрямо ответника в претендираните размери,
а именно: 7 637.13 лв. – главница, 387.88 лв. – договорна лихва за забава договорна за периода
20.08.2016 г. – 07.03.2017 г., 57.81 лв. – наказателна лихва за периода
22.02.2017 г. – 07.03.2017 г. и 120.00 лв. – заемни такси.
Съдът приема, че съществува и вземане на ищеца спрямо
ответника, и за законни лихви за забава, считано от датата на депозиране на
Заявлението подадено по реда на чл. 417 ГПК, по което е образувано ч гр.д. №
135/ 2017 г. на РС – Белоградчик, подадено на 08.03.2017 г. С депозирането му,
от страна на ищеца е отправена покана към ответника за плащане на главницата,
поради което и от този момент същия изпада в забава и дължи законни лихви до
окончателното изплащане на главницата.
По разноските
Предвид изхода на делото – съдът
уважи изцяло предявените искове, ответника е страната в процеса, която следва
да понесе в своя тежест направените от ищеца разноски, както по заповедното
производство, така и в настоящия исков процес, а именно: 164.06 лв. – държавна
такса и 300.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение по заповедното производство
/ч.гр.д. № 135/ 2017 г. по описа на РС – Белоградчик/, както и 164.06 лв. –
държавна такса, 300.00 лв. – възнаграждение за вещо лице и 300.00 лв. – юрисконсултско
възнаграждение – на осн. чл. 78, ал. 8, във вр. с чл. 37 ЗПрП, във вр. с чл.
25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ, направени в настоящото
производство. Съдът не уважава направеното от процесуалния представител на
ответника възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение на
процесуалния представител на ищеца. Размерът на същото изцяло е съобразен с
предвиденото възнаграждение в чл. 25, ал. 1 Наредба за заплащането на правната
помощ. Освен това, основанието
по чл. 78, ал. 5 ГПК, се свежда до преценка за съотношението на
цената на адвокатска защита и фактическата, и
правна сложност на делото. Правната защита, предоставена на ищеца от нейния процесуален представител
в конкретния случай, се изразява в изготвяне на обстоятелствена и мотивирана
искова молба, явяване на процесуалния представител във всички проведени съдебни
заседания, изслушване на вещо лице, разпит на свидетели. Съдът взема предвид спецификата и сложността на самия правен спор, в това число – обема на осъществената правна помощ,
извършените процесуални действия, поради което претендираното юрисконсултско
възнаграждение не се явява
прекомерно високо и
същото не следва да бъде редуцирано.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА за установено по предявения от „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес
на управление – гр. София, район Оборище, ул. „Московска” № 19, представлявана от В. М. С. – главен Изпълнителен
директор и Д. Н. Н. – изпълнителен директор, чрез ЮК Л.Л. – ст. Юрисконсулт
при Регионален център Плевен, против
Б.И.Ж. ***, с ЕГН **********, ИСК по чл. 422 ГПК, че вземанеТО на ищеца, СЪЩЕСТВУВА
за сумите: 7 637.13 (седем
хиляди шестотин тридесет и седем лева и тринадесет ст.) лв. – неизплатена главница по
Договор за кредит за текущо потребление от 21.04.2015 г., 387.88 (триста
осемдесет и седем лева и осемдесет и осем ст.) лв. – договорна лихва за периода 20.08.2016 г.
– 07.03.2017 г., 57.81 (петдесет и седем лева и осемдесет и една ст.) лв. – наказателна лихва за
периода 22.02.2017 г. – 07.03.2017 г. и 120.00 (сто и
двадесет лева) лв. – заемни такси, ведно със законните
лихви върху главницата от 7 637.13 лв., считано от 08.03.2017 г. – датата
на подаване на заявлението по реда на чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 135/ 2017 г.
на РС – Белоградчик, до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Б.И.Ж. ***, с ЕГН **********, ДА
ЗАПЛАТИ на „Банка ДСК” ЕАД – гр. София, район Оборище, ул. „Московска” №
19, ЕИК *********, представлявана от
В. М. С. – главен изпълнителен директор и Д. Н. Н. – изпълнителен директор, чрез
ЮК Л.Л. – ст. Юрисконсулт при Регионален център Плевен, направените разноски : 164.06 лв. – държавна такса и
300.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение – по заповедното производство (ч.гр.д. № 135/ 2017 г. по описа
на РС – Белоградчик), както и
164.06 лв. – държавна такса, 300.00 лв. – възнаграждение за вещо лице и 300.00
лв. – юрисконсултско възнаграждение – на осн. чл. 78, ал. 8, във вр. с чл. 37
ЗПрП, във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ
направени в настоящото исково производство.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред
Видински Окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :