МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ПО НОХД N1986/2004год - II н.с, при РУСЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД
Русенска районна прокуратура
е обвинила:
подс.
В.Д.Д. в това, че на 01.10.2013 год. в гр. Русе, извършил непристойни
действия грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към
обществото – нарушил реда в съдебната зала по НЧХД №688/2013 год. на Районен
съд – Русе, като демонстративно станал да я напусне преди края на заседанието,
приближил се до съдията на два пъти, заканил се с думите „Като не става така,
ще се разправяме по друг начин с Вас….” и „Точно така с Вас ще се разправяме по
друг начин…..”, с което причинил прекъсване на съдебното заседание, поради
нарушаване на реда в съдебната зала, като деянието е извършено повторно
– престъпление по чл.325, ал. 3
вр. ал. 1 от НК.
подс. Ц.Й.Б. в
това, че на 01.10.2013 год. в гр. Русе,
извършил непристойни действия грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи
явно неуважение към обществото – нарушил реда в съдебната зала по НЧХД № 688/2013
год. на Районен съд – Русе, като демонстративно прекъснал съдията с искане да
зададе въпрос като гражданин, а след като му било отказано отново прекъснал
съда и на висок тон заявил „Вие сте мафия. Сраснали сте се като свински черва с
известни хора, корупцията действа тук вътре!” и демонстративно отказал да
изпълни две разпореждания на съда да напусне съдебната зала, с което станал
причина за прекъсване на съдебното заседание, поради нарушаване на реда в
съдебната зала, като деянието по своето съдържание се отличава с изключителен
цинизъм и дързост - престъпление по чл.
325, ал. 2 вр. ал. 1 от НК
Прокурорът поддържа обвинението.
Подсъдимият Ц.Б. дава обяснения,
като излага
съображения в своя полза, мотивирали го да отправи посочените квалификации, които не
отрича. Защитникът
му пледира за оправдателна присъда,
поради несъстовомерност на деянието.
Подсъдимият В.Д. отказва да дава обяснения. Защитникът му пледира за оправдателна присъда, поради липса
на доказателства.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Подс.В.Д.Д.
е роден на *** год. в гр. С.,
със средно образование, неженен, не работи. Осъждан, като относимо към
процесното престъпление е влязло в сила на 20.06.2013 год. Споразумение №
287/20.06.2013 год., по НОХД № 1411/2013 год. по описа на Русенски районен съд,
с което за престъпление по чл. 325, ал. 2, вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК,
извършено на 11.06.2013 год., в гр. Русе, му било наложено наказание „Пробация”
при пробационни мерки: 1. Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от
три години с периодичност три пъти седмично; 2. Задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от три години; 3. Безвъзмезден труд в полза на
обществото в размер на 300 часа, които да бъдат положени за срок от три години
– по 100 часа годишно.
Подс.Ц.Й.Б.
е роден на *** ***, със средно образование, неженен, не работи, неосъждан.
През 2013год. в Русенски районен съд било
образувано НЧХД № 688/2013год., със страни: тъжител - С.П.Р., с повереник - св.
Д.Ц.Д. и подсъдим - св.Г.Т., със защитник - адв. З.П.. Тъжителят обвинил
подсъдимата за престъпление по чл. 148, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3
вр.чл. 147, ал. 1 от НК. За съдия - докладчик по делото била определена св.Р.Р.,
съдия в РРС.
На делото бил даден ход, като едно от поредните
заседания по него било насрочено за 01.10.2013 год, от 09,30 часа, в зала №4 на
Съдебната палата в гр.Русе. При откриване на съдебното заседание от св.Р., в
съдебната зала присъствали св. Д.Ц.Д., защитникът на св. Г.Т. – адв. З.П. ***,
съдебният секретар св.О.П. и няколко граждани. Липсата на св.Г. Т. адв.П. обяснил
с нейни медийни изяви – давала интервюта пред сградата на съдебната палата. Не
след дълго същата влязла в съдебната зала. След нея влезли около 10-15 млади
мъже, спортно облечени. Същите били членове на национално движение „Свобода”,
говорител на което била св.Т., което се борело срещу имотната мафия в гр.Русе.
Между тях били и подсъдимите В.Д. и Ц.Б.. Св. Г.Т. застанала на банката до
защитника си, а придружаващите я лица седнали на пейките в залата, като я
запълнили.
Заседанието, след появата на св. Г.Т. продължило. Същата
направила доказателствени искания за
допускане на 10 свидетеля, по списък направен от нея преди да влезе в залата.
Същата четяла от него трите имена на лицата и обосновавала обстоятелствата, за
които ще свидетелстват. Св. Р.Р.
отказала да допусне поисканите свидетели, част от които били в залата, както и
присъствали на предходни заседания. Три от тях били П. П., св.Д.Т. и подс.В.Д..
Отказът предизвикал недоволство, шум и напрежение в залата – имало коментарии,
възклицания, различни подмятания. Адв.П. и св.Г. Т. оспорвали решението на
съда. Св.Р. отправила обща забележка за спазване на реда, малко след което отстранила
от залата гражданин, на който мобилният телефон звънял. В този момент подс.Ц.Б. прекъснал съдията, като се провикнал
„Мога ли да задам въпрос като гражданин?”. Св.Р. не разрешила. Неудовлетворен
от отказа, последвало ново прекъсване на председателя на състава от негова
страна, при което той на висок тон заявил „Вие сте мафия. Сраснали сте се като
свински черва с известни хора, корупцията действа тук вътре!”. Настанала
суматоха, шумът се засилил и поради нарушаване на реда в съдебната зала, св. Р.Р.
неколкократно разпоредила на подс.Ц.Б. да я напусне. Той отказал да изпълни
разпорежданията й, останал в залата. Високото говорене на гражданите и отказът
на подс.Б. да напусне, създали шум, разстроили работата, което накарало св. Р. да
натисне паник – бутона, дирейки помощ от съдебната охрана. Представител на
последната обаче не се появил, което наложило съдебният секретар – св.О.П. лично
да потърси служителите на съдебната охрана, като излязла от залата. Св.Р.
останала на банката, очаквайки пристигането на служителите. В този момент подс.Ц.Б.
станал от мястото си и се отправил към вратата. След него тръгнали, всички
младежи, дошли със св.Г. Т.. Между тях бил и подс.В.Д., който преди да излезе,
се приближил до банката на съдията – св. Р.Р.
и й се заканил с думите „Като не става така, ще се разправяме по друг
начин с Вас…”. Смутена от поведението му, св. Р. се обърнала към страните в
процеса да запомнят какво е казал подс. В.Д.. Чувайки думите й, той повторил заканата
„Точно така! С Вас ще се разправяме по друг начин”. Поради това, че служителите
от съдебната охрана все още не били пристигнали св. Р.Р. напуснала залата за да
разбере причината за това. Междувременно
св.О.П. разговаряла с дежурният полицай на пропуска за граждани, когато
видяла групата младежи напуснали залата да идват по стълбите към изхода. След
тях слязла и св.Р. Р.. Малко след това последната и св.О.П. се върнали в
съдебната зала, където обстановката вече била спокойна и съдебното заседание продължило.
Междувременно
с влязла в сила присъда №130/26.06.2014год., постановена от друг състава на
РРС, св.Г. Т. била осъдена за извършено от нея престъпление по чл.148 ал.2,
вр.ал.1, т.1, т.2, т.3, вр.чл.147 ал.1 от НК, за което била обвинена с тъжбата на С.П.Р., спор който св.Р. първоначално
разглеждала по НЧХД № 688/2013 год. по описа на Русенски районен съд.
Горната
фактическа обстановка съдът изведе след направения долу анализ на събраните в
хода на наказателния процес доказателства и доказателствени средства:
Не се спори по обстоятелството, че на
процесната дата – 01.10.2013
год., в Русенски
районен съд, в IV зала, се провеждало поредното съдебно заседание по НЧХД № 688/2013 год., по описа на РРС, ръководено от св.Р.Р.. Не се спори и досежно
лицата присъствали в съдебната зала – двамата подсъдими и свидетелите Р.Р., Д.Ц.Д.,
Г.Д.Т., З.Л.С., О.П. и Д.Т..
Безспорно се установи, че в залата със св. Г.Д.Т. пристигнали група младежи, около 10-15 човека,
привърженици от НД „Свобода”,
подкрепящи св.Т. в борбата й, според нея, срещу имотната мафия,
представител на която, отново според нея, бил и арх.С.П.Р..
Събраха се доказателства,
че редът в съдебната зала бил нарушен от присъстващите граждани, между които били
и двамата подсъдими. Нарушението се изразявало в това, че имало шум, реплики,
коментарии, подвиквания, правени на висок глас. Доказателства за това се
съдържат в показанията на св.Р., която сочи на тези обстоятелства. В подкрепа
на нейните показания са показанията на св.Д. Ц., който потвърждава, че „председателят
на състава отправяше искания да се спазва реда в залата, тъй като при всяка
реплика и искане от страна на защитата, тези искания не останаха без да бъдат
коментирани от присъстващите, седнали в залата”. Свидетелят признава, че „имало
тишина и спокойствие в залата”, като това противоречие с предходното се
изяснява от последващите му показания, от които става ясно, че те били в
началото на съдебното заседание. Същият, както и св.Р. твърдят, че ескалацията
на „напрежението”, каквото св.Д. Ц. намира в протичането на съдебното
заседание, започнало когато съдията отказал да допусне до разпит поисканите от
св.Т. лица. Според св.Д. Ц. „настъпила суматоха”. В подкрепа на предходните
гласни доказателства са и тези, съдържащи се в показанията на св.О.П. – и тя
изнася данни за коментарии от страна на гражданите в залата, по повод
доказателствените искания, наложили председателят на състава да отправя призиви
за ред. Потвърждава, че отказът на св.Р. да допусне поисканите от св.Т. 10
свидетели довело до ескалация на напрежението в залата-гражданите правили
„коментарии на висок глас”, като така изразявали отношението си към действията
на св.Р.. И тримата свидетеля заявяват, че след този момент подс. Ц.Б. поискал от съдията да зададе въпрос като гражданин
и след като получил отказ, отново прекъснал св. Р.Р. и заявил „Вие сте мафия. Сраснали сте се като
свински черва с известни хора, корупцията действа тук вътре!”. Че автор на тези
думи е подс.Б. се доказва с показанията на св.Р., които съдът кредитира с
доверие тъй като те не са изолирани, а се потвърждават от св.Д. Ц., който го
посочи като такъв в съдебна зала. Допълва, че името му разбрал впоследствие от
пресата и репортажите по телевизията с негово участие. Че такива думи са казани
от лице, присъствало в залата свидетелства и съдебния секретар О.П., без обаче
да може да индивидуализира, обстоятелство което се преодолява от показанията на
св.Р. и св.Ц.. В противовес на посочените доказателства са тези, съдържащи се в
показанията на св.З.С. – последната не чула никой да изрича такива слова, нито
да заплашва съдията, не разбрала защо гражданите трябвало да напуснат залата,
по разпореждане на съдията. От същото естество са и показанията на св.Д.Т. – за
нея всичко било „мирно, тихо, муха да бръмне, ще се чуе”. И тя не чула някой да
заплашва или да изрича думи, свързани с мафия, корупция, както и не разбрала
защо гражданите напуснали съдебната зала, според нея по разпореждане на св.Р..
Малко по-различни са показанията на св.Г. Т., която признава, че чула думи „Те
са организирана престъпна група” или „Те са мафия”, но без да индивидуализира
лицето, което ги е казало. Съдът дава вяра на показанията на св. Р.Р., св.Д. Ц. и св. О.П., а не на
предходните свидетели, тъй като самият автор на думите – подс.Ц. Б. донякъде
признава за тях, макар и с известни отклонения. Същият в обясненията си не
отрича, че говорил за „корупция, която била в цялото общество…”, признава че
това сторил след отказа „да се изкаже като гражданин”, но така изразил само мнение, становище, в
каквато посока е построена и защитата на неговия адвокат М.. Твърди, че
действал импулсивно, че доброволно напуснал залата, след разпореждането на
съдията. С обясненията си, същият се опитва да омаловажи стореното от него
деяние, същото да придобие белези на гражданска позиция, като му придаде и друг
смисъл – за наличието на корупция в българското общество, във всички негови
сфери, включително и в съдебната система, каквито въпроси бяха задавани от
защитниците на свидетелите Р. и Д. Ц.. Представените от адв.Е. М. извадки от
статии и изказвания на различни политически лица, съдържащи подобни
квалификации и изрази, не могат да изключат и омаловажат отговорността на подс.Б.,
по скоро същите способстват изявата на неговото поведение. Съдът подчертава, че
няма пречка гражданите да изразяват становища и мнения по различни наболели
проблеми в Държавата, но мястото за това не е съдебната зала, в хода на едно съдебно
заседание и след като сторил това и отказал да напусне същата по разпореждане
на съдията, той станал причина за прекъсване
на съдебното заседание, което е недопустимо.
Съдът намира за установено, че
подс.Б. отказал да изпълни две
разпореждания на съда да напусне съдебната зала, обстоятелство което се установява с показанията на св.Р.,
автор на същите, които се потвърждават от показанията на св.О.П.. Останалите
гласни доказателства, съдържащи се в показанията на Г.Д.Т., З.Л.С., Д.Т. и
обясненията на подсъдимият Б. сочат на обратното – че същият напуснал
доброволно залата, след разпореждането на съда. Св.Д.Ц. също твърди, че подс.Б.
„… излязъл по своя вола, никой не го напътствал в действията му, нито го
прекъсваше, той си излезе и след него тръгнаха другите лица…” . Тази част от
показанията му съдът преценява съобразявайки ги с друга, в която признава, че
„няма спомен дали Съдът е предупредил някои лица конкретно….”, което идва да
покаже че е възможно да е забравил за дадените разпореждания на съдията или да
не ги е чул, още повече че свидетели Г.Д.Т., З.Л.С., Д.Т. признават за такива
разпореждания. Но същите твърдят, че
подс.Б. се подчинил напуснал залата и след него я напуснали останалите
младежи от НД”Свобода”. Съдът приема, че последното се случило, но едва след
като св.Р. безуспешно натиснала паник бутона, на който охраната не реагирала,
което наложило св.О.П. да излезе от залата за да дири лично помощ. Тези нейни
действия няма как да бъдат приети по друг начин, освен по този, за който тя и
св.Р. твърдят – нежеланието на подс.Б. да напусне залата, след разпореждането
на съда, въпреки че съгласно чл.266 ал.3 от НПК последното е задължително за
всички, които са в залата и в частност за лицето към което са отправени. Нелогично
и житейски необосновано е съдията и съдебният секретар да дирят помощ от
охраната, ако всичко в залата е нормално и се изпълняват разпорежданията на
съдията. Напускането на лицата станало едва след излизането на св.П., вероятно
защото същите разбрали причината за това. Че св.Р. останала в залата и я
напуснала след излизането на лицата се установява от нейните показания и от
тези на св.П., която заявява, че когато св.Р. дошла при дежурния полицай
гражданите били напуснали съдебната палата. При така анализираните
доказателства съдът намира, че подс.Б. отказал
да изпълни разпореждания на съда да напусне съдебната зала, което наложило да
се търси помощ от съдебната охрана и така станал причина за прекъсване на
съдебното заседание.
Съдът намира онази част от деянието, за което подс.Ц. Б.
е обвинен, че демонстративно прекъснал
съдията с искане да зададе въпрос като гражданин, за несъставомерна на
престъплението по чл.325 ал.1 от НК. Искането на всеки гражданин да зададе
въпрос е често срещана практика в съдебните заседания, но по своя характер това
действие няма белезите на непристойност, нито грубо нарушава обществения ред и
не изразява явно неуважение към обществото. Тази част от деянието по своя
характер представлява обръщение към съдията, с което се иска разрешение, поради
което не може да се определи като „демонстративно”, както приел прокурорът,
нито за арогантно и непристойно.
Според Постановление
N2/29.11.1974г.
на ПВС, изпълнителното деяние на престъплението хулиганство за да се
квалифицира по чл.325, ал.2, пр.3, вр. с ал.1 от НК –„отличаващо се с
изключителна дързост и цинизъм” е необходимо в „много груба форма да засяга
интересите на обществото и личността, упорито да не се прекратява, да изразяват
пренебрежително отношение към обществения ред или други обществени и лични
интереси или съответно действията следва да са нагли, безсрамни, грубо да
нарушават нравствени принципи и чувства на гражданите. Действието трябва да скандализира
обществото, да изразява грубо нахалство или тежко оскърбление”. Събраните в
хода на процеса доказателства сочат, че разгледаният случай не е такъв. Нито
изречените от подсъдимия еднократно слова за корупция и мафия, цитирани по-горе
и отказа му да напусне залата, надхвърлят по интензитет обичайното при този род
поведение, често случващо се вече в съдебните зали, предвид обществените
нагласи, формирани от политически внушения. Липсва изключителна дързост на
хулиганската проява, както и поради краткотрайността на изпълнителното деяние,
поради което и на основание чл.304 от НПК подс. Ц.Й.Б. следва да бъде признат за НЕВИНЕН деянието по своето съдържание да се
отличава с изключителен цинизъм и дързост, както и за искането да зададе въпрос
като гражданин и ОПРАВДАН по обвинението за това изпълнително деяние и за
извършено престъплението по чл. 325, ал. 2 вр. ал. 1 от НК.
Съдът намира, че се събраха доказателства, уличаващи
подс.В.Д. в това, че напуснал залата преди края на заседанието и
на два пъти се заканил на съдията с думите „Като не става така, ще се
разправяме по друг начин с Вас….” и „Точно така с Вас ще се разправяме по друг
начин…..” и така станал причина за прекъсване
на съдебното заседание. Че същият е автор на посочените слова се установява с
показанията на св.Р., която е категорична, че техен източник е подс.Д.,
категоричност изведена от извършените от нея процесуални действия по НЧХД
№ 688/2013 год. по описа на Русенски районен съд. Представеният от св.Г. Т.
списък с имената на 10 лица, с искане за допускането им като свидетели и със
ставането на подс.В. Д. от скамейката, обозначил се като лице, присъстващо в
залата и желаещо да свидетелства, недвусмислено се идентифицира неговата
самоличност, непозната до настоящия момент на председателя на състава. Съдът
дава вяра на показанията на св.Р., тъй като за наличието на такъв списък
признава св.Г. Т., признава, че в него присъствал подс.В.Д., като и добавя, че
„зачела трите имена на лицата от него”. В подкрепа са и показанията на св.Д. Ц.,
който потвърждава изнесеното от св.Р., както и тези на св.О. П.. При така
събраните доказателства съдът констатира, че самоличността на подс.В. Д.
несъмнено е установена от св.Р. още в началото на съдебното заседание по НЧХД №
688/2013. Несъмнено този извод води
след себе си и друг, и той е, че именно подс.В. Д. се заканил на съдията с
думите „Като не става така, ще се разправяме по друг начин с Вас….” и „Точно
така с Вас ще се разправяме по друг начин…..”. Доказателства, че деецът се
обърнал към съдията с посочената заплаха, се съдържат в показанията на св.Р. Р..
Последната ръководи заседанието по НЧХД
№ 688/2013 и в изпълнение на функциите и на председател на състава следи
ставащото в залата, още повече че има и непосредствен поглед върху нея, предвид
мястото на което е позиционирана банката на съдията. В този смисъл за съда няма
съмнение, че св.Р. добре чула и разпознала автора на посочените заплахи. Същата
твърди, че подс.Д. се насочил към нейното бюро, погледът му бил към нея и сочел, че думите му са
предназначени за нея. За да кредитира с доверие показанията й съдът съобрази,
че същите не са изолирани – св.Д. Ц. също чул отправените заплахи, но тъй като
бил с гръб към залата, не може да идентифицира техния автор. Това негово
положение му пречи да прецени и към кого са отправени, като липсата на
обръщение му дало основание да счете, че техен адресат са участниците в процеса,
като страни /той, неговия клиент, предвид гражданите, явяващи се в подкрепа на
другата страна – св.Г. Т., тогава в качеството й на подсъдима за клевета/ и
председателя на състава – св.Р.. Св.Г. Т. признава, че лицата напуснали залата
минавайки зад нея, „изказвали коментарии, но те били на толкова тих тон, че не
можело да каже какво са казали”, не чула заплахи. Едновременно с това обаче
признава, че св.Р. й задала директен въпрос, за автора на заплахата, от което
тя останала „изумена”, тъй като не чула такава. Дали не е чула или затаява
истина е друг въпрос, но обстоятелството че съдията провел „горещо
разследване”, според нейните думи сочи на обстоятелството, че такива били
отправени и чути от св.Р.. От същото естество са и показанията на св.Д.Т.,
която също не чула заплахи, но не отрича реакцията на съдията. И св.З. С. не ги
чула, но тя не е чула и подс.Б. с искането да зададе въпрос като гражданин,
каквото признание има от негова страна. Показанията на посочените три
свидетелки са продиктувани от съпричастността им към двамата подсъдими, от
заинтересоваността им от изхода на делото, поради което липсата на слух за
конкретните заплахи е обясним. Показанията на св.О.П. не съдържат относими към
деянието на подс.В. Д. доказателства, тъй като то било осъществено след като
излязла да дири съдебната охрана.
От показанията на св.Р. и св.Ц. се установява, че подс.В.
Д. напуснал преди края на заседанието
съдебната зала, заедно с останалите граждани, без да има разпореждане за това
от председателя на състава. Св.Ц. е категоричен в показанията си, че
поведението на подсъдимите като „изрази”, „прераснало в демонстативно напускане
на залата” довело до невъзможност съдът да продължи своята дейност. Показанията
на свидетелките Г.Т., Д.Т., З.
С. противоречат на горепосочените –
заявяват, че лицата напуснали залата по разпореждане на съдията, подчинили се
на него, твърдения които съдът не кредитира с доверие предвид гореизложените
съображения за липсата на безпристрастност и заинтересован от изхода на делото,
както и предвид обстоятелството, че ако това е така, се обезсмисля искането на
съдействие от съдебната охрана, след като посетителите се съобразили с
разпорежданията на съдията.
Тук е мястото съдът да коментира и онази част от
показанията на св.Р., чрез които тя изразява възмущението си от поведението на
подс.В. Д., продиктувано от една страна от желанието му да свидетелства по НЧХД
№ 688/2013 год в подкрепа на Т., в „борбата й срещу имотната мафия” /за което е
осъдена за клевета, видно от справката й за съдимост/ и от друга за участието
му в различни сделки с арх. С.П.Р., явяващ се според НД „Свобода” част от тази
мафия. Последното се установява от представеното от прокурора извлечение от
търговския регистър, установяващо този факт. Съдът коментира тази част от
показанията св.Р., тъй като сочат на добрата й памет, дала възможност да
запомни тези обстоятелства по дело преди 2 години, както и това, че
самоличността на подс.В. Д. била известна на съдията недвусмислено и не
съществува съмнение, че той е автор на отправените към нея заплахи.
Съдът не цени
като писмено доказателствено средство по смисъла на чл.127 от НПК приложения на
досъдебното производство съдебен протокол от
заседанието проведено на 01.10.2013 г, по НЧХД
№ 688/2013 год. по описа на Русенски районен съд, тъй като съгласно реш.
41/27.02.2014год., по ВНЧХ дело №61/2014год. по описа на РО – Русе е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила, касаещо не произнасянето от
страна на съдията по молба за изменение и допълнение на същия. Това нарушение го дисквалифицира като надлежно
доказателствено средство и изключва доказателствената му сила. Това от своя
страна има за последица, че вещественото
доказателство, приложено по делото 1 бр.
оптичен носител СD, с надпис “запис НЧХД № 688/2013 г.”, съдържащо звукозапис на действията,
проведени в съдебното заседание на 01.10.2013 г. и намерили отражения в
посочения протокол, също не е скрепено с доказателствена сила, тъй като не е
събрано по реда на НПК и по-точно по чл. 313, ал. 3 от НПК, препращащ към чл.
238 и чл.239 от НПК,
поради което съдът също го изключва от доказателствения материал.
При
така направеният анализ на доказателствата, съдът намира, че с деянието си
подсъдимият Ц.Й.Б. осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.325, ал.1 от НК, тъй като на 01.10.2013 год. в гр. Русе, извършил непристойни действия грубо
нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото –
нарушил реда в съдебната зала по НЧХД № 688/2013 год. на Районен съд – Русе,
като прекъснал съда и заявил „Вие сте мафия. Сраснали сте се като свински черва
с известни хора, корупцията действа тук вътре!”, отказал да изпълни две
разпореждания на съда да напусне съдебната зала, с което станал причина за
прекъсване на съдебното заседание.
Според Постановление
N2/29.11.1974г.
на ПВС за да е осъществен основния състав
на престъплението по чл.325 ал.1 НК е необходимо кумулативно да са налице
следните признаци от обективна страна: 1. деецът да извърши “непристойни действия”;
2. с тези действия грубо да се нарушава обществения ред; и 3. с тях да се изразява
явно неуважение към обществото. По делото безспорно се установи, че подсъдимият
извършил действия, така както изисква състава на правната норма и че тези действия
са непристойни, арогантни и ненормални. Недопустимо е да се принизява съдебната
власт, олицетворявана чрез магистратите, като се правят пошли, обидни сравнения
– свински черва и квалификации, да се оприличава с мафия. Недопустимо е в хода
на едно съдебно производство, което е публично да се отправят подобни изрази.
Както съдът посочи по-горе, няма пречка подс.Б. да има негативна оценка за
съдебната система, но не съдебната зала е мястото където може да я изразява и
то по начин, който да доведе до прекъсване на заседанието. С отправените обидни квалификации и отказ да изпълни две
разпореждания на съда той не само изразил явното си неуважение към председателя
на съдебния състав – св.Р., а демонстрирали грубо незачитане на съда и като
институция. С поведението си той грубо нарушил обществения ред, след като се
намесили в правно регламентирана дейност – съдебен процес, ръководен от съда,
предизвикал смут в съдебната зала и прекратяване на съдебното заседание, на
което страните очаквали да реализират процесуалните си права в нормална
обстановка, с което изразил и явно неуважение към обществото, представител на
което в конкретния случай се явява другата страна – адв.Ц., дошъл да защитава
правата на своя клиент.
При така
направеният анализ на доказателствата, съдът намира, че с деянието си
подсъдимият В.Д.Д. осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението чл.325, ал. 3, вр. ал. 1 от НК тъй като, на 01.10.2013 год. в гр. Русе,
извършил непристойни действия грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи
явно неуважение към обществото – нарушил реда в съдебната зала по НЧХД
№688/2013 год. на Районен съд – Русе, като я напуснал преди края на заседанието
и на два пъти се заканил на съдията с думи за разправа, като така причинил
прекъсване на съдебното заседание, като деянието е повторно. С отправените
заплахи и напускане на съдебното заседание без разрешение, подс.Д. изразил явното си неуважение към председателя на съдебния
състав, едновременно с което демонстрирал грубо незачитане на съда, като
институция. Едновременно с това, той грубо нарушил и обществения ред, част от
който се явява реда за провеждане на съдебното заседание. С напускането на
залата без разрешение от съдията той предизвикал прекъсване на същото. Неговите
действия са субективно възприети и оценени от присъствуващите в залата и стават
пример и евентуално еталон за
подражание. ВС приема в посоченото постановление, че “Явно неуважение към обществото
има, когато деецът чрез действията си изразява открито висока степен на неуважение
към личността и правилата на обществото”,
каквото неуважение подс.Д. проявил към св.Р. и от там към съдебната власт,
която тя олицетворява. При това антиобществения характер на тези действия се съзнава
както от него, така и от лица, дошли с него, привърженици на НД „Свобода”. В дадения
случай с действията си подсъдимият принизява дейността на правораздавателните
органи посредством нападки и заплахи към личността на съдията и открито
изразява неуважение към една от страните
в процеса –адв.Ц., призван да защитава правата на своя клиент.
Подс.В.
Д. извършил деянието в условията на “повторност”, по смисъла на чл. 325, ал. 3, вр. чл. 28 от НК, тъй
като вече бил осъждан с влязла в сила на
20.06.2013 год. присъда, по НОХД
№ 1411/2013 год. по описа на Русенски районен съд, за същото по вид престъпление -
по чл. 325, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК, и не бил изтекъл срока по чл. 30 от НК,
преди да извърши престъплението – предмет на настоящото наказателно
производство.
От
субективна страна всеки от подс.Б. и подс.Д. извършил престъплението при пряк
умисъл, с ясното съзнание за противоправността на деянието си и произтичащите
от него общественоопасни последици и искал тяхното настъпване. И двамата
подсъдими съзнавали, че всеки със своите действията грубо нарушава установения
в страната ред за провеждане на съдебните заседания, както и това, че с тях
изразяват явно незачитане на честта и достойнството на участващите в процеса
лица и демонстрират явното си неуважение към обществото, като неглижирайки общоприетите
норми за поведение, изразили пренебрежително отношение към тях.
Предвид
изложеното, съдът признава подс. Ц.Й.Б. за ВИНОВЕН в извършване на престъплението по чл.325 ал.1 НК
и му налага наказание,
при индивидуализацията на което съобрази: налице са законовите предпоставки по чл.78а
/изм./ НК за освобождаване на подсъдимия от наказателна отговорност и предвид на
императивното задължение, вменено на съда с чл.78а НК, той е длъжен да стори това. Предвид предходното, съдът налага на подс.Б.
предвиденото административно наказание “ГЛОБА” над минимума 1500лв.,
съобразявайки декларираното му имотно състояние, при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства. При определянето на размера съдът е зачел, като смекчаващи
отговорността обстоятелства: чисто съдебно минало и липсата на данни за други
противообществени прояви; сравнително младата му възраст; по-нисък интензитет
на хулиганските действия, определен от тяхното времетраене; отегчаващи: не се установиха.
Така определеното наказание съдът намира за справедливо, обществено оправдано и отговарящо на целите предвидени в чл.12 от ЗАНН: подсъдимият за в бъдеще ще съобразява поведението си с установените в държавата правни и морални норми.
Предвид
изложеното, съдът признава подс. В.Д.Д. за ВИНОВЕН в извършване на престъплението по чл.325, ал. 3, вр. ал. 1 от НК и му налага наказание, при индивидуализацията
на което съобрази:
смекчаващи отговорността обстоятелства: сравнително младата
му възраст; по-нисък интензитет на хулиганските действия, определен от тяхното
времетраене;
отегчаващи отговорността обстоятелства: наличие на друго осъждане, това по
НОХД №2889/2011год.,
по описа на РРС, което
е извън квалификацията на “повторност”.
Отчитайки преходното, съдът налага наказание
при превес на смекчаващите
отговорността
обстоятелства, ориентирано над минималния размер – ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода, което съобразно нормата на чл.57
ал.1, чл.60 и чл.61 ал.1, т.2 от ЗИНЗС и
липсата на условията на чл.66 НК следва да се изтърпи при първоначален СТРОГ режим,
в затворническо заведение от закрит тип.
Налице са условията на чл.68 от НК – процесното деяние подсъдимият осъществил в
изпитателния срок на отложеното наказание от ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода, наложено с
определение по по НОХД №2889/2011год, по описа на РРС, поради което последното следва да бъде ПРИВЕДЕНО в изпълнение,
като на чл.57 ал.1 и чл.60 и чл.61 ал.1, т.2 от ЗИНЗС то следва да се изтърпи
при първоначален СТРОГ режим, в затворническо заведение от закрит тип.
Така определеното наказание съдът
намира за справедливо, обществено оправдано и отговарящо
на целите предвидени
в чл.36 НК:
подсъдимият ще преусмисли стореното, ще
има възможност да осъзнае и промени поведението си.
Причини за извършване на престъплението - незачитане на личността на другите, установените порядки и обществени
норми.
В този смисъл съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:...........................................