О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 2518 05.07.2019 г. Гр.
Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ТРЕТИ
ГРАЖДАНСКИ състав
На 5 юли
В закрито заседание в следния състав:
Председател: ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА
Секретар:
Прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА
гр. дело
№ 6140
по описа за 2018 година.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
Постъпила е искова молба от адв. С.П.Ш.,
като пълномощник на Р.С.С., в която твърди, че на 15.02.2018 г. в качеството на
заемодател сключил договор за заем, според който предоставил на ответника сума
в размер на 11 000 (единадесет хиляди) лева. Предоставянето на заема било
удостоверено от страните в чл. 1 от Договора.
Според чл. 3 /1/ от Договора,
заемателят Ч. се задължил да връща предоставената в заем сума на равни месечни
вноски с конкретно уговорени падежи за всяка от тях, а именно: До 01.04.2018 г.
- 500.00 лв.; До 01.07.2018 г. - 500.00 лв.; До 01.10.2018 г. - 500.00 лв.; До
01.01.2019 г. - 500.00 лв.; До 01.04.2019 г. -
500.00 лв.; До 01.07.2019 г. - 500.00 лв.; До 01.10.2019 г. - 500.00
лв.; До 01.01.2020 г. - 500.00 лв.; До 01.04.2020 г. -500.00 лв.; До 01.07.2020
г. -500.00 лв.; До 01.10.2020 г. - 500.00 лв.; До 01.01.2021 г. -500.00 лв.; До 01.04.2021 г. - 500.00 лв.; До
01.07.2021 г. -500.00 лв.; До 01.10.2021 г.
- 500.00 лв.; До 01.01.2022 г. - 500.00 лв.; До 01.04.2022 г. - 500.00
лв.; До 01.07.2022 г. - 500.00 лв.; До 01.10.2022 г. - 500.00 лв.; До 01.01.2023
г. - 500.00 лв.; До 01.04.2023 г. - 500.00 лв. и До 01.07.2023 г. - 500.00 лв.;
На уговорените падежи,
заемателят-ответник не изплатил нито една от дължимите вноски, поради което, в
съответствие с чл. 5 от Договора, целият дълг ставал автоматично предсрочно
изискуем.
Сочи, че по изложените причини, поискал
от Районен съд Стара Загора издаване на Заповед за изпълнение, основана на чл.
410 от ГПК.
Така, със Заповед за изпълнение на
парично задължение № 2624/14.09.2018 г., постановена по ч.гр.д. № 4603 по описа
на съда за
Сочи, че с Разпореждане от 02.11.2018
г., Районен съд Стара Загора констатирал, че заповедта била връчена на
ответника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което указал на заявителя, че
може да предяви иск относно вземането си.
Моли съда да постановите решение, с
което да признаете за установено, че ответникът Н.К.Ч., с ЕГН **********,***,
дължи на Р.С.С., с ЕГН **********,*** сума в размер на 11 000.00 (единадесет хиляди)
лева, представляващи предсрочно изискуем дълг по Договор за заем, сключен между
страните на 15.02.2018 г., в едно със законната лихва върху главния дълг,
считано от 13.09.2018 г. до окончателното плащане.
Претендира направените разноски в
настоящия процес, както и разноски в заповедното производство.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е
постъпил писмен отговор от
ответника Н.К.Ч., чрез назначения особен представител адв.
Г.М., в който заявява, че предявеният иск е допустим, но го оспорва по
основание и размер.
Сочи, че ищецът е подал Заявление
по чл. 410 ГПК пред РС-Стара Загора на 13.09.2018 г., като поискал да му бъде
издадена Заповед за изпълнение по ЧГД № 4603/2018 г. на РС-Стара Загора.
Заповедта була връчена на ответника на основание чл. 47, ал. 5 от ГПК.
Ищецът твърдял с исковата
си молба, че на 15.02.2018 г. като заемодател бил сключил договор за заем,
според който е представил на ответника сумата в размер на 11 000 лв., като
предоставянето на заема било отразено в чл. 1 на договора.
Оспорва обстоятелството,
че между страните бил сключен представеният Договор за заем от 15.02.2018 г.,
като на основание чл. 193 от ГПК оспорва истинността на представения с исковата
молба Договор за заем в частта на положените от ответника в графа ЗАЕМАТЕЛ,
подпис, име и фамилия.
Счита, че с исковата
молба не е представено доказателство, че ответника бил получил сумите, посочени
в договора, така както изисква чл. 240 ЗЗД.
Твърди, че с исковата
молба е представен като писмено доказателство само Договор за заем от
15.02.2018 г. Ищецът не представил писмено доказателство, че превел посочената
парична сума чрез превод или с платежна сметка на ответника, както и какво е
било основанието на превода, така както изисквал чл. 3, т. 1 на Закона за
ограничаване разплащанията в брой.
В
случай, че ищецът представил документ доказващ, че ответника получил заемната
сума, заявява, че оспорва, че за ответника била настъпила така наречената
„автоматична предсрочна изискуемост'' на дълга, посочена в чл. 5 от договора. В
исковата молба ищецът претендирал, че заемателят -ответник не бил изплатил нито
една от дължимите вноски, поради което в съответствие с чл. 5 от Договора
целият дълг ставал предсрочно изискуем.
Сочи,
че посочената клауза била обвързана с чл. 4 в Договора, в който не била
посочена при каква забава на плащанията, следвало да се приеме че „...
ЗАЕМАТЕЛЯТ дължи на ЗАЕМОДАТЕЛЯТ обезщетение в размер на законната лихва върху
дължимите суми...", като не била посочена датата на падежа, от който
следвало да се счита забавата на плащането.
ЗАЕМОДАТЕЛЯТ
в договора не бил посочил в чл. 5 коя е „ датата на падежа", от която
следвало да се приеме, че настъпва „автоматичната предсрочна изискуемост",
както и при колко забавени плащания настъпва тя.
Сочи,
че към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в PC Стара Загора -
13.09.2018 г. е настъпил срока за плащане само на първите две от вноски по
договора, за общата сума от 1000 лв. Ищецът не сочил в Исковата молба твърдения
за неплатежоспособност на ответника, която налагала изпълнението на
задължението да бъде искано преди срока, така както указва чл. 71 ЗЗД. Тъй като
на осн. чл. 70, ал.1 от ЗЗД „ Срокът се смята уговорен в полза на длъжника, ако
не следва друго от волята на страните или от естеството на задължението/",
като към момента на подаване на Заявлението падеж за останалите вноски не бил
настъпил и същите не били станали изискуеми.
На
основание чл. 415 ГПК, счита, че предявения срещу ответника иск е неоснователен
и недоказан, като моли съда да го ОТХВЪРЛИ ведно с всички законови последици от
това.
От изложените в исковата молба
обстоятелства се налага изводът, че предявеният иск е с правно основание чл.
415 във вр. с чл. 422 от ГПК във вр с чл. 240, ал.1 от ЗЗД. Този иск е
установителен по своя характер и има за предмет съдебно установяване, че
вземането на кредитора, за което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 4603/2018
г. по описа на СтРС съществува. Страните
следва да докажат всички твърдени от тях факти и обстоятелства в исковата молба
и отговора. Ищецът следва да докаже фактите, от които произтича вземането му, а
ответникът – възраженията си срещу вземането. Ищецът следва да докаже, че е
предал заемната сума на ответника, а последният, че е изплатил всички вноски по
заема.
СЪДЪТ:
ПРИКАНИ
страните към спогодба, като им РАЗЯСНЯВА нейните предимства, както следва: със
спогодбата страните доброволно уреждат спора си и десезират съда, поради което
делото се прекратява; одобрената от съда спогодба не подлежи на обжалване и има
значението на влязло в сила решение, като се ползва със сила на присъдено нещо
и изпълнителна сила; при спогодба се дължи заплащане на държавна такса в
половин размер.
НАПЪТВА
страните към медиация – доброволна и поверителна процедура за
извънсъдебно решаване на спорове, при която трето лице – медиатор подпомага
спорещите страни да постигнат споразумение.
Спорът може да бъде решен и чрез друг способ за доброволното му уреждане
– извънсъдебна спогодба.
Съдът счита, че следва да приеме като
писмени доказателства приложените към исковата молба и отговора документи, тъй
като същите са допустими, относими и необходими по смисъла на ГПК.
Ето защо, съдът
О
П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото: Копие
от Договор за заем от 15.02.2018 г.
ПРИЛАГА ч.г.д № 4603/2018 г. по описа на Районен
съд – Стара Загора.
ВНАСЯ делото в открито съдебно
заседание и НАСРОЧВА същото за 8.10.2019 г. от 10.40 ч., за която дата да се
призоват страните.
ПРЕПИС
от разпореждането да се връчи на страните, а на ищеца и копие от отговора.
Разпореждането
не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: