№ 17521
гр. София, 30.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 73 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ АНТ. СОПОТСКА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ Гражданско дело
№ 20221110166953 по описа за 2022 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове по чл. 344, ал. 1,
т. 1 и т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ
Ищецът А. Р. В. моли съда да постанови решение срещу ответника
ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ“ – МВР, с което на осн.
чл.344, ал.1, т.1 КТ да признае за незаконно и да отмени дисциплинарното му
уволнение със заповед №3282з-4266/25.10.2022 г. на работодателя; да го
възстанови на осн. чл.344, ал.1, т.2 КТ на предишната работа по трудовия
договор №3282р-4667/25.2.2020, която е изпълнявал преди дисциплинарното
му уволнение със заповед №3282з-4266/25.10.2022 г. – „шофьор на автобус“
/ГКПП-Калотина/ в сектор „Автомобилна и инженерна техника и технически
и електронни средства и въоръжение“ към Регионална дирекция „Гранична
полиция“ – Драгоман при ответника ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА
ПОЛИЦИЯ“ – МВР и да осъди ответника да му плати следните суми: на осн.
чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1 КТ обезщетение за оставането на ищцата без
работа за периода поради уволнението му със заповед №3282З-
4266/25.10.2022 г. на работодателя, ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба- 2.9.2022 г., до изплащане на сумата, и на осн. чл.78, ал.1 ГПК
- обезщетение за направените по делото разноски, съразмерно на уважените
части от исковете. Отрича да е извършил дисциплинарно нарушение. Твърди,
1
че двумесечният срок по чл.194, ал.1 ГПК е изтекъл, като началото му е
поставено с доклад до министъра на вътрешните работи с №7855р-
6302/18.7.2022 г. 3.5.2022 г. И още – че уволнителната заповед е антидатирана,
тъй като в нея се цитира доклад на проверителната комисия който следва
датата на издаване на заповедта, поради което следва да се приеме, че срокът е
изтекъл чл.194, ал.1 КТ.
Исковата молба е върната частично – само по отношение на иска по
чл.225, ал.1 КТ и производството по делото е прекратено в тази част с
влязло в сила определение по чл.129, ал.3 ГПК.
Ответникът ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ“ – МВР
оспорва исковете и моли за отхвърлянето им. Счита, че деянието на ищеца
представлява дисциплинарно нарушение, за което се предвижда най-тежкото
дисциплинарно наказание – дисциплинарно уволнение. Счита, че
едногодишният срок по чл.194, ал.1, пр.2 КТ е спазен, тъй като ищецът е
ползвал през този период 33 дни платен годишен отпуск и отпуск по болест.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Относно иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ. Съгласно този текст, незаконно
уволненият работник може да иска от съда да признае уволнението му за
незаконно и да го отмени. Искът е обусловен от доказване от страна на ищеца
на твърденията му сключването на трудовия договор и прекратяването му въз
основа на процесната заповед по чл.330, ал.2, т.6, вр. чл.190, ал.1, т.2 КТ,
твърденията за надлежно упражненото право на отпуск, поставянето началото
на двумесечния срок срока по чл.194, ал.1 КТ на посочената от него дата
преди повече от два месеца от връчване на уволнителната заповед. Обусловен
е също и от доказване от страна на ответника на фактите, на които се основава
уволнителната заповед – дисциплинарното нарушение и твърденията за по-
късно узнаване от дисциплинарно наказващия орган на работодателя за
дисциплинарното нарушение, с което се обосновава уволнителната заповед,
както и размера на ползвания платен годишен отпуск или отпуск по болест от
страна на ищеца.
По делото не се спори, че страните са обвързани от трудов договор от
25.2.2020 г., по силата на който ищецът се е задължила и е работила в
ответното ведомство на длъжност „шофьор на автобус“ /ГКПП-Калотина/ в
2
сектор „Автомобилна и инженерна техника и технически и електронни
средства и въоръжение“ към Регионална дирекция „Гранична полиция“ –
Драгоман при ответника ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ“ –
МВР
Не се спори по делото и се установява от мотивите на заповед №3282з-
2664/10.8.2022 г. на директора на ГД Гранична полиция /л.121 от делото/ за
образуване на дисциплинарно производство срещу ищеца, че с писмо от
3.8.2022 г. е получил копия от материалите от извършената проверка,
разпоредена със заповед №8121з-419/5.4.2022 г. на министъра на вътрешните
работи, приключила с доклад с рег. №7855р-6302/18.7.2022 г. /л.165 – 203 от
делото/. Последният доклад съдържа всички факти и обстоятелства, които са
залегнали в основата на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание
на ищеца – дисциплинарно уволнение.
Със заповед рег. №3282з-4266/25.10.2022 г. на ищеца му е наложено
дисциплинарно наказание „уволнение“. Със заповедта е цитирана справка с
рег. №4078р-17963/14.11.2022 г., който следва уволнителната заповед и за
който към момента на издаването й работодателят няма как да е наясно за
това, че в бъдеще ще бъде изготвен и какво ще е съдържанието му, освен ако
самата уволнителна заповед не е с погрешно посочена дата на съставяне,
която следва датата на справката.
От справка на работодателя с рег. № от 20.10.2022 г. /л.109/ е видно, че за
периода след 9.8.2022 г. ищецът е ползвал 8 дни платен годишен отпуск. От
друга справка от 24.10.2022 г. /л.109 г./ е видно, че в този период не е ползвал
отпуск поради временна неработоспособонст.
Съгласно чл. 194, ал. 1 КТ дисциплинарните наказания се налагат не по-
късно от 2 месеца от откриване на нарушението и не по-късно от 1 година от
извършването му.
От събраните по делото пътни документи и записи от тол-системата и
системата на АПИ е видно, че ищецът е декларирал пред работодателя си с
попълнените пътни документи, че е управлявал автобус Чавдар с рег.
№*******, а в действителност това не се е случило, което личи от
обстоятелството, че тол-системите не са отчели движение на този автобус на
26.10.2021 г.. Ето защо, съдът приема за неоснователни доводите на ищеца, че
не е извършил вмененото му дисциплинарно нарушение.
3
В случая обаче възможността на работодателя да уволни ищеца за
допуснатото от него дисциплинарно нарушение е погА.о поради
неупражняване на това потестативно право по чл.195, ал.1 КТ в двумесечния
срок по чл.194, ал.1 КТ от откриване на нарушението. Съдебната практика е
еднопосочна по отношение тълкуването на тази разпоредба. Откриване на
нарушението означава работодателят да е узнал за дисциплинарното
нарушение - за елементите на фактическия състав на дисциплинарното
нарушение от обективна и субективна страна. В процесния случай с мотивите
на заповедта за образуване на дисциплинарното производство се признава, че
овластеният да наложи дисциплинарното наказание орган – главният директор
на ответното ведомство, е запознат с доклад до министъра и придружаващите
го доказателства най-късно на датата на издаването на тази заповед -
10.8.2022 г., двумесечният срок изтича на 10.10.2022 г., към него на осн.
чл.194, ал.3 КТ следва да се добавят 8 дни, в които ищецът е бил в отпуск,
тоест на 19.10.2022 г. срокът е изтекъл преди уволнителната заповед от
25.10.2022 г. Това показва, че дори да се приеме за достоверна датата на
заповедта и се игнорира, че в нея се цитират документи, които я следват с
около 20 дни, то отново срокът по чл.194, ал.1 пр.1 КТ е пропуснат,
потестативното право за едностранно прекратяване на трудовия договор от
работодателя – погА.о, съответно заповедта за дисциплинарното уволнение –
незаконна и подлежаща на отмяна. Ето защо, този иск следва да се уважи.
Относно иска по чл.344, ал.1, т.2 КТ: Незаконно уволненият работник
може да иска да бъде възстановен на заеманата до уволнението длъжност.
Искът е акцесорен на този по чл.344, ал.1,т.1 от КТ и е функция от неговата
основателност плюс установяването от страна на ищеца, че е работил на
длъжността, на която желае да бъде възстановен. Последното е безспорно –
ищцата е работил именно на длъжността, на която иска да бъде възстановена.
Следователно и този иск е основателен.
Относно направените по делото разноски:
На осн. чл.78, ал.1 КТ ответникът е задължен да плати на ищеца
направените по делото разноски, съразмерно на уважените части от исковете.
Разноските на ищцата са в размер на 800,00 лв. за адв.възнаграждение.
На осн. чл.78, ал.6 ГПК ответникът е задължен да плати по сметка на
СРС държавна такса в размер на 160,00 лв.
4
Предвид изложеното, Софийският районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО и ОТМЕНЯ, на осн. чл. 344, ал.1, т.1 КТ,
уволнението на А. Р. В. с ЕГН: ********** със заповед №3282з-
4266/25.10.2022 г. на законния представител на ответната ГЛАВНА
ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ“ – МВР.
ВЪЗСТАНОВЯВА на осн. чл.344, ал.1, т.2 КТ ищеца А. Р. В. с ЕГН:
********** на предишната работа по трудовия договор №3282р-
4667/25.2.2020 г., която е изпълнявал преди дисциплинарното му уволнение
със заповед №3282з-4266/25.10.2022 г. – „шофьор на автобус“ /ГКПП-
Калотина/ в сектор „Автомобилна и инженерна техника и технически и
електронни средства и въоръжение“ към Регионална дирекция „Гранична
полиция“ – Драгоман при ответника ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА
ПОЛИЦИЯ“ – МВР
ОСЪЖДА ответника ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ“ –
МВР да плати на ищцата А. Р. В. с ЕГН: ********** на осн. чл.78, ал.1 ГПК
сумата от 800,00лв. – обезщетение за направените по делото разноски,
съразмерно на уважените части от исковете, като
ОСЪЖДА ответното ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ“ -
МВР да плати по сметка на СОФИЙСКИЯ РАЙОНЕН СЪД следните суми:
160,00 лв. – държавна такса, съразмерно на уважените части от исковете.
Решението подлежи на обжалване по реда на Глава двадесета от
ГПК – с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването й на страните.
Преписи от решението да се връчат на страните
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5