№ 1919
гр. София , 21.07.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ в закрито
заседание на двадесет и първи юли, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело №
20211000500890 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК.
С решение № 260856/28.10.2020г. постановено по гр.д. № 3173/2019 г. по описа на
СГС, ГО, 20-ти състав, е уважен иск с правно основание чл.79 вр.чл.240 и чл.86 ЗЗД, като
„АЙСИЕН КОНСУЛТ“ ООД и В. С. К., са осъдени да заплатят солидарно в полза на
М. Ц. И., сумата от 110 000 евро - главница по договор за заем от 02.10.2017 г., ведно със
законната лихва, считано от 07.03.2019 г. до окончателното плащане, както и на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 14 602 лева направени по делото разноски.
В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от
ответното дружество.
Жалбата на ответника В. С. К. е върната обратно с влязло в сила
разпореждане, поради неизпълнени в срок указания.
Жалбоподателят-ответник „АЙСИЕН КОНСУЛТ“ ООД оспорва решението
изцяло, като твърди, че за уважаване на иска с правно основание чл.240 ал.1 ЗЗД ищецът е
следвало да докаже пълно и главно съществуване на валидно правоотношение по договор за
заем. Съдът не е допуснал направеното от двамата ответници искане още с отговора на
исковата молба ищецът да бъде задължен да представи заверени копия от подадени данъчни
декларации в изпълнение на разпоредбата на чл.50, ал.1, т. 5, б. „б“ от ЗДДФЛ. Така е
опорочен процеса - за един и същ факт, в случая - съществуването на договор за заем, е
допусната и приета ССЕ (съгласно която договор за заем между ищеца и „АЙСИЕН
КОНСУЛТ“ ООД не съществува), а за другата страна съществуването на този факт -
наличието на валиден договор за заем се презумира, и доказателствената тежест е възложена
върху ответниците.
1
Моли съда да бъде допуснато направеното и от двамата ответници още в отговорите
на ИМ доказателствено искане, недопуснато от първоинстанционния съд, а именно ищецът
М. Ц. И. да бъде задължен да представи доказателства за съществуване на договор за заем -
заверени копия от подадени данъчни декларации в изпълнение на разпоредбата на чл.50 ал.
1, т. 5, б. „б“ от ЗДДФЛ за 2017 г., 2018 г., и 2019 г. Претендира разноски.
Въззиваемата страна В. С. К. се присъединява към жалбата, като посочва, че
възразява срещу това да бъде ангажирана отговорността му, предвид факта, че в качеството
му на управител на фирмата- жалбоподател, той е действал от нейно име по възложена
работа на фирмата, а не на него като физическо лице т.е. заемът е използван за дружествени
цели. Поддържа искането ищецът да бъде задължен да представи заверени копия от
подадени данъчни декларации в изпълнение на разпоредбата на чл. 50, ал. 1, т. 5, б. „б“ от
ЗДДФЛ. Претендира разноски.
Въззиваемата страна М. Ц. И. оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението
като правилно и законосъобразно. Посочва, че съдът абсолютно правилно не е допуснал
направеното искане, поради фактът, че то не е относимо по спора на делото. Подадените от
него декларации в изпълнение на разпоредбата на чл. 50 ал. 1, б. „б“ от ЗДДФЛ, по никакъв
начин нямат общо и не се релевантни по настоящия съдебен спор, а именно дадена ли е в
заем съответната сума и подлежи ли тя на връщане.
С определение от 30.03.2021г. съдът остави без уважение направеното в жалбата
доказателствено искане, въпреки че същото е своевременно заявено – още с отговора на ИМ.
С молба от 20.07.2021г. жалбоподателят настоява да бъде отменено това определение
и допуснато направеното искане, което не е преклудирано.
САС констатира, че искането е своевременно заявено още с отговора на ИМ, но
СГС го е оставил без уважение в доклада при насрочване на делото /л.36/.
С оглед горното САС приема, че е налице съществено нарушение на
процесуалните правила по смисъла на чл.266 ал.3 ГПК, което обосновава допускането
на нови доказателствени средства.
С оглед изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение от 30.03.2021г. в частта, с която без уважение е оставено
направеното в жалбата доказателствено искане.
ЗАДЪЛЖАВА въззиваемата страна М. Ц. И. да представи заверени копия от
подадени от него годишни данъчни декларации пред НАП в изпълнение на разпоредбата на
чл.50 ал. 1, т. 5, б. „б“ от ЗДДФЛ за 2017 г., 2018 г., и 2019 г.
2
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3