№ 77
гр. Варна, 12.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV А СЪСТАВ , в публично заседание на
двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Иваничка Д. Славкова
Членове:Даниела Михайлова
мл.с. Гинка Т. Иванова
при участието на секретаря Десислава Ц. Величкова
в присъствието на прокурора П. Ил. Х.
като разгледа докладваното от мл.с. Гинка Т. Иванова Въззивно частно
наказателно дело № 20243100601662 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава XXI НПК /чл. 431, ал. 2 от НПК/
Образувано е по въззивна жалба вх.№ 91676/14.11.2024г.,от осв.лице К.,
с която се изразява несъгласие с определение № 1502/14.11.2024г. на по ЧНД
4286/2024г. по описа на Районен съд- Варна, с което е постановено на
основание чл.89, ал.1, буква ”б” НК спрямо И. С. К. с ЕГН **********
принудителна медицинска мярка - принудително лекуване в обикновено
психо-неврологическо заведение – ДПБ с. Царев брод, общ. Шумен за срок от
шест месеца от влизане на определението в сила.
Прокурорът в хода на съдебните прения намира, че действията предмет
на НП, излизат извън сферата на адекватността, като предлага да бъде
наложена най- леката мярка по чл.89 НК, а именно предаване на родител.
В съдебно заседание защитникът на освидетелствания поддържа
жалбата. Счита, че той не е опасен нито за себе си, нито за околните.
В правото си на последна дума, жалбоподателят желае да продължи да
работи.
Варненски окръжен съд, след като обсъди доводите в жалбата‚ както и
тези, изложени от страните в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с
чл. 431, ал. 2 от НПК вр. чл. 314 НПК провери изцяло правилността на
атакуваното определение, констатира, че са налице основания за неговото
изменение.
С Постановление на ВРП от 09.02.2024 год. е образувано ДП №
3019/2024 г. по описа на 04 РУП Варна, водено за престъпление по чл.330 ал.1
от НК, затова, че на 15.12.2023 г. в с.Старо Оряхово, обл. Варна бил запален
1
лек автомобил „Шкода Октавия“ с рег. Д В6267ВН със значителна стойност. В
хода на разследването било установено, че деянието от обективна страна
осъществява състав на престъпление, както и извършителя на деянието – осв.
К.. Прокурор от РП-Варна е приел, че наказателна отговорност на К. не
следва да бъде ангажирана, поради неговата невменяемост, извлечена от
експертното заключение изготвено в хода на досъдебното производство.
Наказателното производството е било прекратено с постановление на РП-
Варна от 03.07.2024 г. на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 от НПК, във вр. с чл. 24,
ал. 1, т. 1 от НПК, като след влизане в сила на постановлението на РП - Варна
за прекратяване, с постановление на РП - Варна от 01.10.2024г е изпратено
Предложение до Районен съд- Варна, за прилагане на принудителна
медицинска мярка на осн.чл.89,б“б НК, по отношение на И. К..
С определение на Районен съд- Варна постановено по ЧНД 4286/2024г.,
първоинстанционният съд е постановил , на основание чл.89, ал.1, буква ”б”
НК спрямо И. С. К. с ЕГН ********** принудителна медицинска мярка -
принудително лекуване в обикновено психо-неврологическо заведение – ДПБ
с.Царев брод,общ.Шумен за срок от шест месеца .За да постанови процесното
определение, съда е приел високата обществена опасност на противоправното
деяние, което осв. К. е извършил и нужда за стабилизиране на психичното
състояние на лицето.
Пред въззивния съд беше допусната и изслушана повторна
психиатрична експертиза. Настоящата инстанция прецени, че такава следва да
се изготви, тъй като първоначално изготвената за нуждите на преписката е
извършена само по писмени данни. След проведено изследване пред експерт с
участие на лицето, чието освидетелстване се, вещото лице дава заключение,
че преди извършване на деянието на 15.12.2023 г. и след извършването му осв.
К. е бил в състояние на продължително разстройство на съзнанието, което
качествено е нарушавало неговите психични годности да разбира свойството
и значението на постъпките си и да ги ръководи по разумни подбуди. Експерта
сочи, че към момента на изготвяне на повторната експертиза при осв. К. не се
установяват актуални психотични симптоми или качествено разстройство на
съзнанието, или болестно мотивирано поведение, както и не се установява
психично заболяване в тесния смисъл на думата (психоза). В заключение
счита, че към момента на изследването не се установяват медицински
основания за провеждане на принудително лечение съобразно чл. 89 от НК.
В проведеното съдебно следствие е призован и разпитан бащата на осв.
К. - св .С. К.. Заявява, че проблеми със сина си няма, който след деянието се е
чувствал засрамен от действията си. Изразява готовност, да упражнява
контрол над сина си, ако е нужно да приема медикаменти.
При така установената фактическа обстановка и въз основа на събраната
доказателствена съвкупност от предходната и настоящата инстанция, съдът
съобрази следното:
От материалите по досъдебното производство е видно, че осв. К. не е
имал каквото и да било процесуално качество, като единствено е дал
обяснения в хода на извършената полицейска проверка. Той не е бил
привличан в качеството на обвиняем за извършеното и не са му били
разяснени правата по чл.55 от НПК. След прекратяване на производството на
осв. К. не е било връчено и постановлението на ВРП, с което е било сторено
2
това, както и не му е била разяснена възможността да го обжалва по реда на
чл.243 от НПК. За да започне и да се развие законосъобразно производството
по налагане на принудителни медицински мерки следва да бъде установено по
предвидения в НПК ред, че извършеното деяние от обективна страна е
престъпление, както и че неговият автор не следва да носи наказателна
отговорност поради това, че е невменяем. Това състояние на лицето обаче не
може да бъде основание за неглижиране на правата, които има съгласно НПК
във воденото досъдебно производство. Напротив, за да се приложат
принудителните медицински мерки следва воденото преди това досъдебно
производство да е проведено законосъобразно при съблюдаване на основните
процесуални права на участниците в него, и най-вече правата на обвиняемия.
Съгласно Директива 2022/13 лицата, които поради психическото си състояние
не могат да разбират съдържанието или значението на информацията, която
им се предоставя от компетентните органи, са уязвими лица, спрямо които се
изисква по-голяма от дължимата грижа за разясняване на техните права,
възможностите за осъществяването им и средствата за тяхното ефективно
упражняване. За това и е необходимо тези лица да участват в производството в
съответното процесуално качество, да им бъдат разяснени правата, които НПК
им дава, да им бъде връчено постановлението за прекратяване на
производството, респективно да им бъде дадена възможност да го обжалват,
или най-малкото да са наясно с воденото наказателно производство срещу тях
и да имат възможност да атакуват актове на прокурора, които засягат техни
права и законни интереси. В случая осв.лице К. не е бил привлечен като
обвиняем и на него не са му били разяснени по никакъв начин процесуалните
му права- да си ангажира защитник, да участва в производството, да се
информира за неговото развитие, да обжалва актовете на прокурора и т.н.
Доколкото обаче той очевидно се е запознал със съдържанието на
постановлението на РП-Варна за прекратяване на производството и е
обжалвал постановеното спрямо него определение за прилагане на
принудителни медицински мерки, въззивният съд счита, че правата му не са
били ограничени в изключителна степен. Независимо от това обаче
посочените по-горе принципни положения следва да бъдат съблюдавани и
спазвани при разглеждане на производства , образувани по искане на
прокуратурата за налагане на принудителни медицински мерки по реда на
чл.89 от НК. Съобразно изложеното, въззивната инстанция приема, че
производството по реда на чл.89 НК е допустимо.
Разгледано по същество обаче, първоинстанционното определение е
неправилно поради следните съображения:
Принудителните медицински мерки като форма на лечение включват
като своя същностна характеристика изискването да бъдат своевременни и
пропорционални на нуждата, респективно– на опасността, която психично
болният представлява за себе си и околните в актуалния стадий на
заболяването си.
За да установи дали е налице нуждата от настаняване на
освидетелствания в институция по чл. 89, б. "б" НК, настоящата съдебна
инстанция съобрази изводите на изготвената СПЕ, както и повторно
изготвената психиатрична експертиза, направените от страна на вещите лица
устни разяснения пред предходната и настоящата съдебна инстанция, разпита
3
на свидетеля С. К. и останалите доказателствени източници. Заключението на
вещото лице по повторната СПЕ е категорично за това, че към настоящият
момент осв. К. не се нуждае от лечение, тъй като към момента не е налице
активна психотична продукция и действията му се определят от характеровите
му особености. Поради това, съобразявайки и личните си впечатления от
поведението на осв. К. , който се държи адекватно и спокойно и в логична
последователност излага възприятията си по важни за делото въпроси,
въззивният съдебен състав намира, че определената му от РС принудителна
медицинска мярка по чл.89,б.“б“ от НК не е актуална и затова вече не
отговаря на законовите изисквания за прилагането й. Към настоящият момент,
тъй като не са налице законовите предпоставки за налагане на каквато и да
било от предвидените в чл.89 от НК принудителни медицински мерки и тъй
като не бяха събрани доказателства, че осв. К. е опасен за себе си и за
обществото, то като краен резултат определението на РС- Варна следва да се
отмени, а предложението на РП-Варна за прилагане на принудителни
медицински мерки по тези съображения следва да се остави без уважение.
Предвид горното, Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ определение № 1502/14.11.2024г. постановено по ЧНД
№4286/2024г. по описа на Районен съд- Варна, с което на И. С. К. ЕГН
********** е наложена принудителна медицинска мярка - принудително
лекуване в обикновено психо-неврологическо заведение – ДПБ с. Царев брод,
общ. Шумен за срок от шест месеца.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ предложението на ВРП по реда на чл.427
ал.1 от НПК за прилагане на принудителна медицинска мярка по чл.89 от НК
спрямо И. С. К. ЕГН **********.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
На страните по делото да се връчат съобщения за изготвеното решение
на осн.чл.340,ал. 2, изр.2 от НПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4