№ 110
гр. К., 31.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:МИХАИЛ Г. МИХАЙЛОВ
при участието на секретаря МИЛКА Н. НИКОВА
като разгледа докладваното от МИХАИЛ Г. МИХАЙЛОВ Административно
наказателно дело № 20245510200975 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Обжалвано е наказателно постановление №24-0284-000239/
27.02.2024 г., издадено от ВПД началник група в ОДМВР-Стара Загора, РУ-К..
Жалбоподателят И. И. И. останал недоволен от наложеното му наказание и
моли съда да отмени наказателното постановление. В с.з. негов процесуален
представител поддържа жалбата, сочи аргументи в подкрепа на същата и моли
съда да отмени обжалваното наказателно постановление.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща свой
процесуален представител в с.з., но такъв оспорва жалбата в писмено
становище.
Съдът, след като извърши цялостна проверка на констативния
акт/АУАН/, наказателното постановление, като прецени поотделно и в
съвкупността им събраните по делото доказателства, приема за установено
следното:
Жалбата е подадена в срок от лице, имащо право на такава, поради
което съгласно чл.59, ал.2 от ЗАНН съдът приема, че същата е допустима.
Административно-наказващият орган, позовавайки се
на акт за установяване на административно нарушение серия GА бл.№
836379/ 05.01.2024 г., приел за установено, че И. И. И. на 02.01.2024 г. в 16,45
ч. в град К., на паркинга източно от Хипермаркет Кауфланд е управлявал лек
автомобил „БМВ 316 И“ с рег.номер ......., собственост на Л. П. А. с ЕГН
**********, като: „Водача привежда принудително автомобила в кръгово
движение няколко пъти с форсиране на двигателя и свистене на гуми, които
губят сцепление с пътната настилка. С това си демонстративно поведение
1
застрашава и създава опасност за останалите участници в движението. АУАН е
съставен във връзка с качена публикация на сайта KNEWS.BG и изготвена
Докладна записка номер 284р-214/ 03.01.2023г.“.
ВПД началник група в ОДМВР-Стара Загора, РУ-К., квалифицирал
поведението на жалбоподателя като нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП, а
именно: „Водач на МПС използва пътищата отворени за обществено ползване
за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на
хора и товари“. АУАН бил подписан без възражения при неговото предявяване
и връчване.
АНО приел, че деянието не е маловажно и че с горните действия
жалбоподателя И. е нарушил разпоредбата на чл. 104б, т.2 от ЗДвП, поради
което и на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП му наложил
административно наказание- глоба в размер на 3000/три хиляди/ лева и го
лишил от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.
Описаната фактическа обстановка се установява от приобщената
административно-наказателна преписка и от гласните доказателства. В
съдебно заседание в качеството на свидетели са разпитани актосъставителят
М. Х. С., свидетелят по акта Г. Веселинов Н., както и свидетеля И. М. Д..
Безспорно от събраните по делото доказателства, в това число и гласни
такива, се изяснява, че нито актосъставителя, нито свидетеля по акта са
видели, че именно жалбоподателя е управлявал процесното МПС на
посочената дата и час. В тази връзка свидетелят С. обясни, че не е очевидец.
Към случая имало голям медиен интерес. В социалните медии имало голям
отзвук и му било възложено да състави акт на водача. Твърди, че призовал
водача, който заявил, че именно той е управлявал автомобила и съответно му
съставил акта. Не се установил очевидец на твърдяното нарушение.
Вземайки предвид изложеното, съдът намира за необходимо да изясни,
че по отношение този запис не може да бъде установено с категоричност от
кого е направен и публикуван в социалните мрежи, нито датата и часа на
заснемането му. Св. Д. заявява, че записа му е изпратен от читател на медията
му, като същия бил записан с телефон от възмутен гражданин. В
разглежданата хипотеза не е съставен и документ за приобщаване на
материалния носител, съдържащ записа, към образуваната преписка.
Съгласно правната теория и съдебната практика в наказателния процес могат
да бъдат използвани видеозаписи, кинозаписи, звукозаписи и фотоснимки,
които не са направени по реда и правилата на НПК, но само и единствено като
веществени доказателства, при следните ограничения- ако се докаже по
несъмнен начин, че записите и фотоснимките са направени от охранителна
камера или със знанието на лицето, т.е. със знанието на обвиняемия или на
подсъдимия, в случая нарушителя. В този смисъл е и разпоредбата на чл.32,
ал.2 от Конституцията на Република България, съгласно която никой не може
да бъде следен, фотографиран, филмиран, записван или подлаган на други
подобни действия без негово знание или въпреки неговото изрично
несъгласие, освен в предвидените от закона случаи. Материалните носители,
съдържащи записите, представляват веществени доказателства по смисъла на
чл.109 от НПК, тъй като са предмети, върху които има следи от
престъплението, или предмети, които могат да послужат за изясняване на
обстоятелствата по делото. Записът(видеозапис, звукозапис, кинозапис и др.)
2
се явява по същността си веществено доказателство и именно затова подлежи
на задълбочено, всестранно и детайлно изследване. В случая, както беше
посочено по-горе, не е установено кой, кога и къде е направил този запис,
както и че записа е направен със знанието на лицето или от охранителна
камера. Поради това съдът приема, че видеозаписа не съставлява годно
доказателствено средство, още повече, че и двамата разпитани свидетели
заявиха в с.з., че на 02.01.2024 г. не са били очевидци на твърдяното
нарушение.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Процесното наказателно постановление е издадено от компетентен
орган, като материалната компетентност на актосъставителя и
административно-наказващия орган се установява от представената Заповед
№8121з-1632/ 02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи.
При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени
процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя. Фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло
кореспондира на тази, посочена в НП.
Настоящият съдебен състав обаче намира, че в разгледаната хипотеза не
е установен по несъмнен и категоричен начин релевантния за спора факт, а
именно, че на посочените в акта и наказателното постановление дата и час
жалбоподателя е извършил описаното нарушение по чл.104б, т.2 от ЗДвП,
като използвал пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели,
освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. В
това производство в тежест на административно-наказващия орган е да
докаже има ли извършено деяние, което представлява административно
нарушение, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта и
наказателното постановление и дали е извършено от него виновно.
В случай че административно-наказващият орган не успее да докаже, че
на посочената в АУАН и в наказателното постановление дата соченото за
нарушител лице е извършило описаното нарушение, то издаденото
наказателно постановление се явява незаконосъобразно, поради недоказаност
на извършеното нарушение. В процесния случай от показанията на
разпитаните свидетели не могат да бъдат установени по категоричен начин
датата на управление на МПС, факта, че същото е било управлявано именно
от жалбоподателя, както и конкретните обстоятелства, при които е извършено
нарушението. Нито един от разпитаните свидетели не е възприел
жалбоподателя като водач на лек автомобил да привежда принудително същия
в кръгово движение няколко пъти с форсиране на двигателя и свистене на
гуми, които губят сцепление с пътната настилка.
На следващо място, както беше посочено по-горе, датата на извършване
на нарушението трябва да бъде установена също при условията на пълно и
главно доказване и неизпълнението на това задължение следва да се тълкува в
полза на санкционираното лице. Недопустимо е тя да се извежда по
тълкувателен път от данните по административно-наказателната преписка или
да почива на предположения. Ето защо недоказването на приетата от
административно-наказаващия орган дата на извършване на нарушението
3
винаги влече незаконосъобразност на наказателното постановление и е
основание за неговата отмяна. Поради това и тъй като липсват категорични
доказателства, че конкретно на 02.01.2024 г. в посочения час жалбоподателя е
извършвал маневри, довели до загуба на сцепление и привеждане
принудително на автомобила в кръгово движение, съдът приема, че е налице
недоказаност на нарушението. В тази връзка следва да се уточни, че
неустановяването по безспорен начин на датата на извършване на
нарушението препятства съда да провери дали АУАН е съставен в сроковете,
предвидени в чл.34, ал.1 от ЗАНН.
По изложените дотук съображения обжалваното наказателно
постановление следва да бъде отменено.
Предвид изложеното и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №24-0284-000239/ 27.02.2024 г.,
издадено от ВПД началник група в ОДМВР-Стара Загора, РУ-К., с което на И.
И. И. от гр. К., ж.к. „И........, ЕГН **********, за нарушение по чл.104б, т.2 от
ЗДвП, на основание чл.175а, ал.1, предл.3 от ЗДвП са наложени
административно наказание- глоба в размер на 3000(три хиляди) лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщението, че самото то и мотивите към него са изготвени, пред
Административен съд гр. Стара Загора.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
4