Решение по дело №297/2024 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл. 63в от Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

 

Образувано е по подадена касационна жалба на С. И. С. чрез ... С. против Решение № 10/22.2.2024г. постановено по НАХД 80/23г. по описа ан Районен съд Е., с което е потвърдено като законосъобразно Наказателно постановление НП № 23-0260-000128/16.6.2023г. на Н. РУ Елена, с което за извършено нарушение на чл. 140, ал 1 от ЗДвП и на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал3 пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца на касатора.

 

В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения - касационно основание по смисъла на чл. 348, ал. 1, т., т. 1 и 2 от НПК, приложим в производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63в от ЗАНН. Поддържа писмените си бележки пред въззивната инстанция, които се изразяват в съществено нарушение на принципа non bis in idem тъй като АНО е приел, че извършеното нарушение има признаците на престъпление и е прекратил административно- наказателното производство и е изпратил материалите на Районна прокуратура [населено място]. Прокурор от ВТРП е образувал ДП № 47/2023г. по описа на РУ Елена, по пр. пр. 2067/23г. на ВТРП, като касаторът е бил привлечен като обвиняем , но след изясняване на фактическата обстановка, наблюдаващият прокурор е приел, че извършеното обществено-опасно деяние е с ниска степен на обществена опасност, поради което е налице хипотезата на чл. 9, ал 2 от НК явна малозначителност на деянието поради което ДП е било прекратено с Постановление от 30.3.2023г. С този първи по ред акт реално е приключило производството, като с оглед горепосочения принцип изобщо не е следвало отново да се образува административно- наказателно производство. Счита, че този извод е съобразен с разпоредбите на Тълкувателно решение № 3/22.12.2015г. на ОСНК на ВКС по т.д. 3/2015г. Освен , че не е приложил правилно материалния закон, ЕРС е допуснал и процесуално нарушение, като не е обсъдил обстоятелството, че наблюдаващият прокурор е изпратил материалните на АНО за преценка, без обаче да има указание за задължително ангажиране на административно- наказателната отговорност на касатора. От съда се иска да отмени атакуваното решение и се постанови друго, с което НП да бъде отменено.

В о.з. се представлява от ... С., който поддържа така подадената жалба

Ответник жалба –Н. РУ Елена, редовно призован се явява лично и заема становище за неоснователност на така подадената жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура - В. Търново заема становище за неоснователност на жалбата. Посочва, че ЕРС е направил задълбочен анализ на доказателствата, правилно е изяснил фактическата обстановка и правилно е приложил материалния закон. Обсъдени са всички възражения, като правилен е извода за неприложимост на принципа non bis in idem. Споделя доводите на съда за потвърждаване като законосъобразно на НП и предлага решението да бъде оставено в сила.

Административният съд - В. Търново, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласночл.218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211,ал.1 от АПК, от надлежни страни, съгласночл. 210, ал.1 от АПК, приложим в производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63, ал.1, изр.2 от ЗАНН и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на настоящото производство е Решение № 10/22.2.2024г. постановено по НАХД 80/23г. по описа ан Районен съд Елена, с което е потвърдено като законосъобразно Наказателно постановление НП № 23-0260-000128/16.6.2023г. на Н. РУ Елена, с което за извършено нарушение на чл. 140, ал 1 от ЗДвП и на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал3 пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца на касатора.

 

За да постанови този правен резултат, ЕРС е приел за установено от фактическа страна следното: Н. 21.03.2023г. в 9,00 часа в [населено място] ново село на [улица] в посока към [населено място] касаторът управлява лек автомобил [Марка] А170 ЦДИ без поставени регистрационни табели ,като след извършена проверка е установено, че автомобилът е с прекратена регистрация от 11.1.2023г. на основание съхранение в частен имот и не е регистриран по надлежния ред. За това нарушение е съставен АУАН 91504/21.3.2023г. от св. И.,който бил назначен наряд във връзка с извършване на полицейска операция по противодействие на престъпността, като свидетели в него са посочени св. Й. – другия полицай от наряда и св.Т., който първи е подал сигнал за управление на МПС без регистрационни табели. В АУАН като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 140, ал.1 пр1 от ЗДвП , като на касатора е връчен препис, след като го е подписал. Материалите са били изпратени от АНО на ВТРП , като на основание чл. 356, ал.3 от НПК е образувано бързо производство № 47/2023г. по описа на РУ Елена, прекратено с Постановление на прокурор от ВТРП за престъпление по чл. 345, ал 2 във вр. с ал.1 от НК тъй като е прието , че деянието макар и формално да осъществява състава на престъпление от обективна и субективна страна , същото се явява малозначително по смисъла на чл. 9, ал.2 от НК. В това Постановление наблюдаващият прокурор е приел, че деянието обаче осъществява признаците на административно нарушение по чл. 140, ал.1 пр.1 от ЗДвП , поради което материалите са изпратени на Началник РУ Елена за преценка дали следва да се наложи административно наказание. Последният в качеството си на АНО е издал процесното пред въззивната инстанция НП, което е било обжалвано пред ЕРС в законоустановения срок.

Тази фактическа обстановка съдът е посочил, че е установил като е ценил всички доказателства заедно и поотделно, показанията на свидетелите актосъставител И. и св. Й. и Т., св. К.. Последният е посочил, че между него и касатора е сключен договор за покупко- продажба на МПС , и след като същото можело да се движи на собствен ход по този начин му било доставено от касатора. В центъра на [населено място] ново село общ. Златарица ги спряла полиция и на касатора бил съставен АУАН. В мотивите си съдът се е позовал и на приетите писмени доказателства, подробно описани в протоколите от съдебните заседания.

При така установените факти, ЕРС е направил извод, че жалбата е процесуално допустима, като подадена пред компетентния за това съд в законоустановения срок, от лице, имащо право да обжалва НП . По същество е намерил жалбата за неоснователна, тъй като в хода на административно- наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, налагащи отмяна на НП. АУАН и НП имат нормативно определено в чл. 42 и чл. 57, ал.1 от ЗАНН съдържание, съставени са от компетентни органи, преди изтичането на сроковете по чл. 34 от ЗАНН. ЕРС е намерил, че касаторът е нарушил чл. 140, ал.1 от ЗДвП, като от субективна и обективна страна е осъществил състава на административно нарушение по чл. 175, ал.3 пр.1 от ЗДвП. От доказателствата по делото безспорно се установява, че на посочената дата и място в НП касаторът е управлявал посочения в НП лек автомобил без регистрационни номера, тъй като регистрацията на същото е била прекратена, считано от 11.3.2023г. на основание „съхраняване на ПС в частен имот „ като редовна последваща не е направена. ЕРС е намерил за неоснователно направеното възражение относно липсата на субективна страна на деянието, тъй като е имал за цел не да управлява МПС , а де го предвижи до имота на купувача. Нарушението по чл. 140, ал.1 от ЗДвП законът допуска да е извършено както при умисъл, така и по непредпазливост. ЕРС е посочил, че съгласно чл. 7, ал 2 от ЗАНН непредпазливите деяние не се наказват само в изрично предвидените случаи, като в чл. 175, ал.3 от ЗДвП това не е предвидено. Посочил е, че без правно значение е целта на управление на МПС, както и липсата на вреди, доколкото нарушението е от категорията на формалните такива, на просто извършване. Съдът е изложил аргументи, че наложеното наказание отговаря на целите по чл. 12 от ЗАНН и чл. 27 от ЗАНН, доколкото същото е в минималния размер от 200 лева и лишаване от правоуправление също е в минимален размер от 6 месеца. Изложени са подробни мотиви, че посоченото нарушение е типично и не разкрива признаците на маловажно такова по чл. 28 от ЗАНН.

Основното възражение пред касационната инстанция за приложимост на принципа non bis in idem е било направено и пред въззивната инстанция, която го е намерила за неоснователно. Първият акт – този на ВТРП за прекратяване на наказателното производство, поради наличие на чл. 9, ал.2 от НК не ангажира наказателната отговорност на касатора. Прокурорът се е позовал на разпоредбата на чл. 243, ал. 3 от НПК , съгласно която когато прекратява наказателното производство на основание чл. 24, ал.1, т.1 от НПК прокурорът изпраща материалите заедно с веществените доказателства по компетентност на съответния АНО, който извършва самостоятелна преценка за наличе на административно нарушение, какъвто е настоящия казус. С оглед на това съдът е намерил, че горепосоченият принцип не е бил нарушен.

Така постановеното решение е правилно.

Установената по делото фактическа обстановка изцяло съответства на събраните в хода на производството доказателства. Изводите на съда за авторството на нарушението са изцяло подкрепени е от събраните по делото писмени доказателства и свидетелски показания, ценени от въззивния съд в тяхната съвкупност, поради което настоящата инстанция я приема за отговаряща на обективната действителност. Не се споделят доводите на касатора, че Районният съд е нарушил процесуалните правила относно събирането на допустимите и относими към спора доказателства, и не е попълнил делото с такива, установяващи наведените като спорни в производството пред него факти. Самото качество на свидетелите – полицейски органи не може да компрометира техните свидетелски показания, които са ясни и непротиворечиви. Единствено, ако е съществувало обстоятелство, което може да бъде основание за отвод на длъжностните лица, би се отразило на цененето на тези свидетелски показания, каквото в случая не е налице. Съдът споделя доводите на ЕРС, че при издаване на АУАН и НП не са допуснати съществени нарушения, които да водят до тяхната отмяна. При съставяне на АУАН и издаване на НП е спазена процедурата, предвидена в ЗАНН. Не е налице смесване на фигурата на актосъставител и свидетел по АУАН, тъй като в случая отразените за такива в акта лица са различни. АУАН и НП имат нормативно определеното в чл. 42 и чл. 57, ал.1 от ЗАНН съдържание, поради което не е налице процесуално нарушение, което само по себе си да е основание за отмяна на НП, поради съществено ограничение правото на защита на касатора. Същият е имал възможност да направи възражения, да депозира такива след съставяне на АУАН. Неоснователно е и направеното пред АСВТ възражение за процесуално нарушение , изразяващо се в несъобразяване на факта, че в Постановлението за прекратяване няма задължителни указания за ангажиране на административно – наказателната отговорност на касатора. Напротив на стр. 6 от решението си ЕРС подробно е изложил горното обстоятелство, като е посочил, че на основание чл. 243, ал. 3 от НПК , прокурорът е изпратил материалните обратно на АНО за решаване на въпроса с административно- наказателната отговорност. Доколкото компетентен да реши този въпрос е само АНО, то няма как Прокурорът да дава задължителни указания по прилагането на закона.

По приложението на материалния закон, съдът намира направените в жалбата оплаквания за неоснователни. Съдът споделя изводите на ЕРС досежно спазването на материалния закон, като на основание чл. 221, ал.2 от АПК изцяло препраща към тях. Основното възражение за приложение на принципа non bis in idem е било направено и пред ЕРС, който подробно го е обсъдил като настоящият състав изцяло споделя доводите на съда.

Съгласно чл. 17 от ЗАНН, никой не може да бъде наказан повторно за административно нарушение, за което е бил вече наказан с влязло в сила наказателно постановление или решение на съда.С Тълкувателно решение № 3/22.12.2015 г. по тълк. дело № 3/2015 г. на ВКС, ОСНК, са очертани основните въпроси по прилагането на принципа „non bis in idem“ при тълкуването на съответните разпоредби от националното право в аспекта на нормата на чл. 4 от Протокол № 7 към ЕКПЧ.Забраната за повторно съдене и наказване на едно лице за едно и също деяние – non bis in idem, е международен принцип, който е уреден в чл. 4, ал.1 от Протокол № 7 към Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, чиято цел е да не се допусне повторението на наказателни процедури, които са приключили с влязъл в сила акт. Установеното в чл. 4, ал. 1 от Протокол № 7 към ЕКПЧ правило въвежда изискване постановеният първи по време съдебен акт да има окончателен характер и е съществен елемент на правото на справедлив съдебен процес по чл. 6, § 1 от ЕКПЧ. В настоящия казус липсва нарушение на принципа „Non bis in idem“ и чл. 4 от Протокол № 7 към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, в сила от 24.10.2000 г., ратифициран със Закона за ратифициране на Протокол № 4 и Протокол № 7 към КЗПЧОС /обн. ДВ бр. 87/24.10.2000 г./, тъй като касаторът не е наказан повторно за едно деяние. Въведената с горепосоченото ТР недопустимост за преследване и наказване за деянието, предмет на НП, при наличие на решен въпрос на отговорността в наказателно производство, доколкото то произтича от идентични факти в случая не е налице, тъй като с Постановлението на наблюдаващия прокурор се е решил въпроса за липсата на престъпление, като в съответствие с горното ТР, нито Прокурорът, нито съдът могат да решат въпроса с административно- наказателната отговорност, поради което преписката заедно с веществените доказателства на основание чл. 243, ал.2 от НПК е изпратена на АНО. Наблягайки именно върху фактите като отправна точка на преценката за наличието на „idem“ /същото деяние/, нарушението следва да се разглежда като съвкупност от конкретни фактически обстоятелства, които се отнасят до един и същи извършител и са неразделно свързани помежду си във времето и в пространството.Според утвърдения от ЕКПЧ критерий за приложение на чл. 4, т.1 от Протокол № 7, съдът се абстрахира от правната характеристика на правонарушенията по вътрешното право и взема предвид фактите като единствена отправна точка за сравнение. „Преценката на „idem“ изисква във всеки отделен случай да се съпоставят съществените елементи на правонарушенията, които се изследват от гледна точка на конкретните условия на време, място, обстановка при осъществяване на деянието и единството на решението, въз основа на което е предприето поведението на дееца“ /ТР № 3/22.12.2015 г./. Следователно, приложението на принципа „non bis in idem“, не се изключва поради различия в правната квалификация на деянието или с оглед критерия “тъждество на защитения правен интерес”, който може и да не е еднакъв. С оглед на така изложеното не е налице твърдяното съществено процесуално нарушение от страна на съда касаещо факта, че в Постановлението няма задължителни указания. Законодателят не вменява такова задължение на прокурора при прекратяване на наказателното производство в случай, че приеме, че не е налице престъпление, а само да изпрати преписката на компетентния орган- АНО, който да реши въпроса с административно- наказателната отговорност. Не следва да се приеме и становището, че след като прокурорът е приел, че деянието е малозначително по смисъла на чл. 9, ал.2 от НК , макар формално да са осъществени от субективна и обективна страна признаците на престъплението, то е налице оправдателен акт, поради което не може да се преразглежда въпроса с отговорността за това деяние. Напротив самият наблюдаващ прокурор е приел, че евентуално се касае за административно нарушение, поради което е изпратил преписката на компетентния за това орган, който да реши въпроса с административно- наказателната отговорност на касатора.

Предвид изложеното настоящият състав намира, че решението на РС – Елена, не страда от визираните в жалбата на касатора. пороци, представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно и законосъобразно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила.

При подробно изяснена фактическа обстановка, въззивният съд, е постановил правилни изводи по съществото на спора, които изцяло се споделят от настоящата инстанция по силата на чл.221,ал.2 от АПК във вр. с чл. 63 от ЗАНН.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 изр.2 от ЗАНН във вр. с чл. 221, ал.2 пр. 1 от АПК Административния съд - В. Търново

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 10/22.2.2024г. постановено по НАХД 80/23г. по описа на Районен съд Елена

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.