№ 1118
гр. София, 03.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Диана В. Аначкова
като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно гражданско дело
№ 20211000500671 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 261316 от 23.11.2020 год., постановено по гр.д.№ 14722/2018 год. по описа на
СГС, I-11 състав, „Дженерали застраховане” АД е осъдено на правно основание чл.432, ал.1
от КЗ да заплати на В. С. Г. сумата от 30 000 лева, представляващи застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди и 958.01 лева – имуществени вреди, вследствие на
пътно-транспортно произшествие, станало на 02.02.2016 год., ведно със законната лихва
върху тези суми, считано от датата на деликта за неимуществените вреди и от датата на
извършване на всеки разход за имуществените вреди до окончателното изплащане, като
исковете са отхвърлени до пълните предявени размери. Със решението са разпределени и
разноските между страните.
Решението е обжалвано от ответника „Дженерали застраховане” АД в осъдителната част,
като излагат доводи за неправилно приложение на чл. 52 ЗЗД, тъй като определеният размер
е силно занижен с оглед получените увреди и търпените болки и страдания. Отделно от това
се оспорват изводите на съда досежно дължимостта на присъденото обезщетение за
неимуществени вреди, като се твърди, че тези разходи не са в причинно следствена връзка с
настъпилото произшествие. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и
постанови ново, с което исковете да бъдат отхвърлени.
Решението е обжалвано и от ищеца В. С. Г. в частта с която искът за неимуществени вреди е
отхвърлен за разликата над 30 000 лева до пълния размер от 52 000 лева, като излагат доводи
1
за неправилно приложение на чл. 52 ЗЗД, тъй като определеният размер е силно занижен с
оглед получените увреди и търпените болки и страдания. Моли съда да отмени решението в
обжалваната част и постанови ново, с което искът за причинените неимуществени вреди
бъде уважен изцяло, както и да бъдат разпределени разноските между страните съобразно
това.
Въззиваемите взаимно оспорват жалбите на насрещната страна.
Жалбите са подадени в срока по чл.259, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт от страни в производството, имащи право на жалби, поради което са процесуално
допустима. Разгледани по същество са неоснователни.
Атакуваното решение е валидно и допустимо, поради което съдът е обвързан от направените
от жалбоподателите оплаквания, касаещи причинно следствената връзка между
произшествието и присъдените имуществени вреди, както и размерът на присъденото от
първоинстанционният съд обезщетение за неимуществените вреди.
Ищеца В. С. Г. е пострадал в резултат на пътно-транспортно произшествие, станало на
02.02.2016 год. в Република Македония и причинено виновно от водача Л. И. Н., която е
управлявала автобус „Сетра” с ДК № ********. Ответникът е застраховател на гражданската
отговорност на делинквента. Механизмът на произшествието, противоправното поведение
на водача Николов, телесните увреждания на пострадалия ищец и причинната им връзка с
произшествието са установени от събраните пред първата инстанция доказателства и са
безспорни пред настоящата.
При определяне размерът на обезщетението въззивният съд съобрази Постановление №
4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и съдебната практика на ВКС, където се приема, че
справедливостта като критерий за определяне размера на обезщетението при деликт, не е
абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка при мотивирано изложение, а не
изброяване на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства, като характер на
увреждането, начин на извършването му, интензитета и продължителността на търпимите
болки и страдания, допълнително влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания и т.н.. На тази база следва да се прецени
обезщетението за неимуществени вреди за претърпените болки и страдания.
Пред първоинстанционният съд е разпитан свидетеля К. Г., брат на ищеца, чиито показания
съдът цени при условията на чл.172 от ГПК и от които се установява, че за произшествието
разбрал първо от радиото, а след това и брат му се е обадил. Отишъл да види брат си в
Пирогов, където той бил със счупена ключица на лявата ръка, наранявания, охлузвания,
уплах. Свидетелят сочи, че по това време брат му работел като зам.-директор и учител по
математика в Стопанско-финансовата гимназия и се наложило да отсъства от работа.
Свидетелят сочи, че брат му живеел с майка им в едно домакинство, като тя му помагала в
готвенето, чистенето, прането, а когато му се обадели, свидетелят се отзовавал за помощ в
пазаруването и други неща. Дава показания, че не си спомня колко дълго е продължила
болката в ръката, но вече брат му я ползва безпроблемно, като от време на време споделя, че
2
го боли. Свидетелят сочи, че освен физическото страдание брат му бил сериозно притеснен
и за това как ще се прибере групата, тъй като той бил нейн организатор.
С оглед на събраните и обсъдени доказателства, настоящият състав достига до извода, че
първоинстанционният съд не е отчел в достатъчна степен всички обстоятелства, който са от
значение при определяне обезщетението за причинените неимуществени вреди. В
доказателствена тежест на ищеца е да установи претърпените болки и страдания, вследствие
настъпилото произшествие. Съдът не обсъжда представените медицински документи, тъй
като не разполага със специални знания в областта на медицината, посредством които да
прецени сложността и интензитета на болките, получени вследствие счупването на
ключицата. Установи се по делото от разпита на свидетеля, че брат му е изпитвал болка, но
не е установен периода през който това се е случвало. Следва да бъде взето в предвид, че
към момента няма данни за настъпили усложнения, т.е. съсъд приема, че ищеца е
възстановен напълно. Действително произшествието е причинило на пострадалия и
психически травми, с оглед обстоятелството, че е бил водач на групата, попаднала в
произшествието, което също следва да бъде отчетено при определяне на обезщетението.
Съдът след като съобрази всички тези обстоятелства, продължителността на периода през
който е търпял болки и страдания, възрастта на пострадалия, икономическите условия в
страната към датата на настъпване на ПТП - февруари 2016 г., лимитите на отговорност,
както и съдебната практика за подобни случаи, води до извод, сумата от 15 000 лева
адекватно ще обезщети причинените на ищеца неимуществени вреди.
По отношение имуществените вреди съдът приема следното:
Съгласно разпоредбите на чл.429 от КЗ с договора за застраховка „гражданска отговорност",
застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, като застрахователят заплаща обезщетение,
включително за пропуснати ползи, които представляват пряк и непосредствен резултат от
непозволено увреждането.
В настоящия случай се установи от събраните пред първоинстанционният съд писмени и
гласни доказателства, както и от приетата съдебно-счетоводна експертиза, която съдът
кредитира, като обективно дадена и неоспорена от страните, че ищецът е сторил разходи за
проведени телефонни разговори в причинна връзка с произшествието в размер на 199 лева
/ищеца е бил ръководител на групата и в тази връзка е имал задължението да поддържа
непрекъсната връзка с близките им/, извършил е разходи за лекарства и медицински
консумативи в размер на 213.41 лева. Съща така в пряка причинна връзка с произшествието
са и пропуснатите ползи от неполучено в пълен размер нетно трудово възнаграждение,
поради което искът за имуществени вреди под формата на пропуснати ползи следва да бъде
уважен за сумата в размер на 232.03 лева - пропуснато основно нетно трудово
възнаграждение и за сумата от 313.57 лева - пропуснатото нетно възнаграждение за
лекторски часове по график, за които суми исковата претенция на ищеца за неимуществени
вреди е основателна.
3
Поради несъвпадане в изводите на двете инстанции относно размера на обезщетението за
неимуществени вреди, решението в тази осъдителна част ще следва да се отмени за сумата
от 15 000 лева, представляваща разликата между присъденото от първата инстанция
обезщетение от 30 000 лева и действително дължимото обезщетение от 15 000 лева, като
вместо това се исковата претенция за посочената сума следва да бъде отхвърлена.
По отговорността за разноски.
При този изход на делото следва да се редуцират присъдените пред първата инстанция в
тежест на ответника разноски, дължими на ищеца над сумата от 631 лева до присъдения от
първата инстнация размер от 1 129.10 лева.
С оглед изхода на делото пред настоящата въззивна инстанция ищеца следва да бъде осъден
да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на 100 лева,
съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ и въз основа на чл.37,
ал.1 от Закона за правната помощ, както и на правно основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата от
315 лева, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК. Ищецът също има право на разноски,
но доказателства за извършени такива пред настоящата инстанция не се ангажираха, поради
което не следва да му присъжда такива.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 261316 от 23.11.2020 г. постановено по гр. д. № 14722/2018 г. по
описа на Софийски градски съд, I-11 състав в частта, в която „Дженерали Застраховане“ АД
е осъдено на правно основание чл.432, ал.1 от КЗ да заплати на В. С. Г. обезщетение за
имуществени вреди от ПТП, станало на 02.02.2016 г., над сумата от 15 000 лева до 30 000
лева, както и в частта за разноските над сумата от 631 лева до 1 129.10 лева, И
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от В. С. Г. против „Дженерали Застраховане ” АД иск с правно
основание чл. 432, ал.1 от КЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от
ПТП, настъпило на 02.02.2016 г., в размер на 15 000 лева, представляващи разликата над 15
000 лева до 30 000 лева.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
ОСЪЖДА В. С. Г. да заплати на „Дженерали Застраховане” АД сумата от 315 лева,
представляващи разноски, както и юрисконсултско възнаграждение за процесуално
представителство пред въззивния съд в размер на 100 лева.
Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
4
Членове:
1._______________________
2._______________________
5