Р Е
Ш Е Н
И Е № 26
Гр. **
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
ВОС гражданска колегия
В открито съдебно заседание на десети март
Две хиляди и двадесета година
в състав:
Председател:
В** В**
Членове: 1.АН** П**
2.Д**М**
При секретаря В** К**и в присъствието
на прокурора
като разгледа докладваното от Съдията М**
в.гр. дело № 47 по описа за
2020г.
и за да се произнесе,
взе
предвид следното:
Производството
по делото е образувано по въззивната жалба на К.Ж.К.-Ч** от гр. против Решение № 572 от 25.11.2019г., постановено по гр.дело
№ 1554/2019г. по описа на В**Районен Съд.
Поддържа
се във въззивната жалба, че решението
е необосновано, на което основание е поискано да бъде отменено. В жалбата не се
излагат подробни оплаквания против обжалваното решение, а е поискано
дружеството ищец за преизчисли всички месечни платени и неплатени фактури за 5
годишен период назад, като количеството вода бъде начислено съобразно Закона за
регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги.
В
съдебно заседание жалбоподателката поддържа жалбата, като се позовава на
представената пред ВРС писмена защита.
Ответната
по жалба страна „В и К-В**“ ЕООД не е подала писмен отговор на въззивната
жалба. В съдебно заседание процесуалния
представител на дружеството оспорва жалбата и поддържа, че обжалваното
решение е законосъобразно.
Страните
не са сочили нови доказателства пред въззивната инстанция.
Окръжният
съд, след като се запозна с оплакванията във въззивната жалба и събраните по
делото доказателства, приема за установено следното:
Въззивната
жалба е допустима, като подадена от надлежна страна по делото и в
законоустановения срок.
По
същество въззивната жалба е неоснователна.
Предявеният
иск е с правно основание чл.422 от ГПК, във вр. с чл.415 от ГПК.
Ищецът „В и
К-В**“ ЕООД е предявил иск против К.Ж.К.-Ч*** на основание подадено възражение
против издадена Заповед по чл.410 от ГПК срещу същата за неплатена доставена
питейна вода и отведен канал на жилище в град В**, ж.к. „Х**“, бл.**, вх.*, ап.**
по посочени в исковата молба фактури за времето от 15.05.2018г. до 15.10.2018г.,
общо в размер на исковата сума от 689.55лв.
Ответницата
е оспорила иска като неоснователен и недопустим, като при разглеждане и
решаване на делото съдът е назначил и изслушал заключение на съдебно
икономическа експертиза, която е дала заключение, че количествата изразходвана
вода и такси за отведен канал са начислени съобразно разпоредбите на ОУ и
Наредба №4 от 14.09.2004г., като представената и приета поделото експертиза не
е била оспорена от ответницата и ищеца.
Въз
основа на така приетата по делото експертиза и събраните по делото
доказателства, от които се установява, че ответницата не е правила възражение по начислените с
процесните фактури суми и не е оспорила заключението на вещото лице,
първоинстанционният съд е признал за установено, че сумата по предявения иск се
дължи от същата, като за тази сума е била издадена заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК.
На
това основание Окръжният съд приема, че решението е постановено съобразно
изискванията на закона и събраните по делото доказателства, поради което е
законосъобразно и обосновано.
Тъй
като във въззивната жалба не се съдържат конкретни оплаквания против
обжалваното решение, Окръжният съд приема, че същото ще следва да бъде
потвърдено, за което
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 572 от
25.11.2019г., постановено по гр.дело № 1554/2019г. по описа на ВРС.
Решението
не подлежи на касационно обжалване и е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.