№ 1314
гр. София, 20.12.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито
заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Пламен Дацов
Членове:Димитър Фикиин
Светла Букова
като разгледа докладваното от Пламен Дацов Въззивно частно наказателно
дело № 20211000601349 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 440 ал. 2 от НПК вр. чл. 341 ал. 2 вр. чл. 345 от НПК.
Образувано е по частна жалба срещу протоколно определение №232/23.11.2021г. по описа
на Окръжен съд - Кюстендил по НЧД№583/21 год. В нея е посочено, че И. не се е държал
незаконно, че телефонът е бил в неговата стая и, че не се е отнасял агресивно към
служителите.
Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите в частната жалба, атакувания съдебен
акт и материалите по делото, намира за установено следното:
Частната жалба, по която е образувано настоящето въззивно производство, е процесуално
допустима с оглед легитимация, спазване на срок и съответност.
При преценката по същество САС намира, че същата е неоснователна, поради което
атакуваното определение следва да бъде потвърдено.
С протоколно определение от 23.11.2021 г. Окръжен съд - Кюстендил по
НЧД№583/21год., е оставил без уважение молбата на В. Г. И. за допускане на условно
предсрочно освобождаване(УПО) от изтърпяване на останалата част на наказание
„лишаване от свобода“, наложено с присъда по НОХД №1369/2020 г. на Районен съд –
Благоевград, в сила от 03.07.2021 г. в размер на 7 месеца с остатък в размер на 1 месец и 23
дни към датата на произнасяне на окръжния съд.
Първоинстанционният съд е изследвал материалите по делото, като е съобразил всички
доказателства и по този начин е достигнал до правилен и законосъобразен извод.
От една страна, правилно и законосъобразно, първостепенният съд е констатирал, че е
налице първата предвидена предпоставка по чл.70, ал.1, т.1 НК -изтърпяно фактически
1
повече от ½ от наказанието.
От друга страна, по отношение на втората кумулативна предпоставка - наличие на
достатъчно доказателства, установяващи поправителния ефект, настоящият състав изцяло се
солидаризира с мотивите на окръжния съд.
Извън посоченото от първата инстанция, САС прецени, че с оглед депозираните
доказателства – текущ доклад, становището на администрацията на Затвор – *** и досието
за осъдения се установява, че при него е налице регрес в поведението в местата за лишаване
от свобода, проява на колебливо отношение към служителите, нарушаване режимните
ограничения и оправдателни нагласи относно неговото деяние.
С оглед на това, въпреки краткия остатъчен срок, при И. се констатира не само липса на
поправителен ефект от наказанието, но и регресивен такъв, поради което оценката му от
риск за рецидив е повишена с 3 точки, което я прави дефицитна, както е налице и повишение
с 1 точка в зоната „отношение към правонарушението“ като общата оценка е в горната
граница на ниския риск. В допълнение при осъдения се наблюдава липса на каквато й да е
критичност към противоправното му поведение.
Следва да се подчертае и още нещо, че въпреки, че е дадена възможност на В.И. за
оползотворяване на престоя в изолация чрез включването му в трудова дейност той
извършва дисциплинарно нарушение на работното място, за което е наказан. В последствие
с нова заповед е наказан с лишаване от право на месечен домашен отпуск за срок от два
месеца за това, че в спалното помещение е държал неразрешени вещи – мобилен телефон
със СИМ карта. Въпреки нарушенията, обаче, не проявява критичност към същите като
прехвърля отговорността отново на служителите.
С оглед на това се явяват неоснователни възраженията в жалбата, че не е държал незаконни
вещи или, че нямало проблем в отношението му към служителите като напротив, въпреки
наложените наказания не се установява поправяне в поведението му, тъй като същият
продължава да не спазва режимните ограничения, не извлича поука от действията си,
проявява немотивиран риск и пренебрежение на ефекта от собствените си действия.
Именно поради изложеното социално-възпитателната работа с него трябва да продължи
съгласно изготвения план на присъдата, включително и корекционната работа докато се
постигнат целите на наказанието и индивидуалния план за това.
От всичко изложено може да се направи извод, че при осъдения все още липсва трайност
при положителната промяна, включително и за преодоляване на дефицитните зони и по този
начин не може да се заключи, че са постигнати целите залегнали в чл.36, ал.1 НК, поради
което първоинстанционното определение следва да бъде потвърдено, а жалбата на осъдения
за УПО оставена без уважение.
Водим от гореизложеното, Софийски апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
2
ПОТВЪРЖДАВА Определение №232 от 23.11.2021г. по описа на Окръжен съд -
Кюстендил по НЧД№583/21 година.
Определението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3