Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………/…..…………..12.2019 год.,
гр. Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито съдебно
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВЕЛИНА СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН И.
МАЯ НЕДКОВА
сложи за разглеждане в. гр. дело № 2019 по описа на съда за 2019 год., докладвано от съдията К. И.
и да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на глава Тридесет и девета от ГПК.
Образувано е по жалба с вх. № 14704/09.10.2019 год. по рег. на ЧСИ Захари
Димитров с рег. № 808, подадена от В.С.С. *** – взискател – срещу Разпореждане от 03.10.2019 год. по изп. дело № 20178080400667 на ЧСИ З. Димитров, с което е
постановен отказ да бъде извършено поискано от взискателя
изпълнително действие върху имущество на длъжника по изпълнението С.И.С. *** –
опис и оценка на притежаван от длъжника недвижим имот – 1 / 2 ид. част от апартамент в гр. Варна, и изнасянето му на
публична продан.
В жалбата са наведени оплаквания, че отказът е незаконосъобразен, в
случая длъжникът не може да се ползва от забраната по чл. 444, т. 7 ГПК, тъй
като задължението му е за обезщетение за вреди от непозволено увреждане.
Отправено е искане за отмяна на отказа.
Длъжникът не е подал писмени възражения.
В писмени мотиви по обжалваните действия ЧСИ З. Димитров счита жалбата
за неоснователна.
Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на
обжалване акт на съдебния изпълнител (чл. 435, ал. 1, т. 1 ГПК), поради което е
процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, като съображенията
за това са следните:
Производството по изп. дело № 20178080400667 по описа на ЧСИ З. Димитров с рег. № 808 с район на действие
района на Окръжен
съд - Варна е образувано по молба от 05.10.2017 год. на В.С.С., в качеството му на управител на етажната собственост на
жилищната сграда с адм. адрес гр. Варна, ж. к.
Възраждане, бл. 1А, вх. В, към която е приложен изпълнителен лист № 12599/060.1.2016 год., изд. по ч. гр. дело № 12089/2015 год. на РС-Варна, с който
длъжникът С.И.С. *** е осъден да заплати на собствениците на обекти в сградата
в режим на етажна собственост, находяща се в гр.
Варна, ж. к. Възраждане, бл. 1А, вх. В, посочени в изпълнителния лист суми –
дължими суми за управлението и поддържането на общите части на сградата въз
основа на решение на ОС на ЕС от 30.09.2015 год., ведно с мораторни
обезщетения.
Изпълнението е насочено върху
притежаван от длъжника недвижим имот – 1 / 2 ид. част
от апартамент в гр. Варна, ж. к. Възраждане, бл. 1А, вх. В, ет. 1, ап. 49,
съставляващ обект с идентификатор 10135.3511.10.3.1 по КК на гр. Варна и на
27.10.2017 год. върху имота е вписана възбрана в СлВп-Варна.
На 23.07.2018 год. В.С.С., в лично качество, е поискал да бъде присъединен като взискател по изпълнителното дело, представил е изпълнителен
лист от дата 20.11.2017 год., издаден въз основа на влязла в сила присъда по н.
ч. х. д. № 1775/2015 год. по описа на
РС-Варна, с който длъжникът С.И.С. е осъден да заплати на В.С.С. сумата от 200 лева – обезщетение за причинени
неимуществени вреди в резултат на деяние по чл. 146, ал. 1 НК, ведно със
законната лихва от датата на увреждането – 25.09.2014 год. до
окончателното изплащане на сумата, както
и съдебно деловодни разноски.
С молба от 03.10.2019 год. взискателят В.С. е поискал извършване на опис, оценка и
изнасянето на публична продан на притежавания от длъжника имот – 1 / 2 ид. част от апартамент, находящ се в гр. Варна, ж. к.
Възраждане, бл. 1А, вх. В, ет. 1, ап. 49, който е наложена възбрана.
С разпореждане от 03.10.2019 год.
ЧСИ е отказал извършване на исканите изпълнителни действия, като се е позовал
на забраната по чл. 444, т. 7 ГПК.
При тези данни настоящият състав
намира, че обжалваният отказ е незаконосъобразен.
Присъединеният взискател
има всички права, каквито има и първоначалния взискател
по чиято молба е образувано изпълнителното производство.
В случая задължението на длъжника С.И.С.
към присъединения взискател В.С. (в личното му
качество) е за обезщетение за вреди от непозволено увреждане.
Съгласно чл. 445, ал. 2, т. 1 от ГПК
от забраните по чл. 444, т. 5 и т. 7 ГПК не могат да се ползват длъжниците по задължения за издръжка, за вреди от
непозволено увреждане и от финансови начети.
Следователно за задължението на длъжника
към присъединения взискател В.С. за вреди от
непозволено увреждане установената в чл. 444, т. 7 ГПК забрана не важи. Поради
това и за удовлетворяването на вземането на присъединения взискател
В.С. към длъжника за обезщетение за вреди от непозволено увреждане няма пречка
да се изпълнява и върху единственото жилище на длъжника.
По изложените съображения съдът
намира, че обжалваният отказ е незаконосъобразен и следва да бъде отменен.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ,
по жалбата с вх. № 14704/09.10.2019 год. по рег.
на ЧСИ Захари Димитров с рег. № 808, подадена от В.С.С.
*** (взискател), Разпореждане
от 03.10.2019 год. по изп. дело № 20178080400667 на
ЧСИ З. Димитров, с което е постановен отказ да бъде извършено поискано от взискателя изпълнително действие върху имущество на
длъжника по изпълнението С.И.С. *** – опис, оценка и изнасянето му на публична
продан на притежаван от длъжника недвижим имот – 1 / 2 ид.
част от апартамент в гр. Варна, ж. к. Възраждане, бл. 1А, вх. В, ет. 1, ап. 49,
съставляващ обект с идентификатор 10135.3511.10.3.1 по КК на гр. Варна.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове:1.
2.