№ 34911
гр. София, 29.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети август през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20241110107425 по описа за 2024 година
Делото е образувано по искова молба на „Сънфудс България“ ЕООД срещу В. И. С.,
която е редовна и предявените с нея искове са допустими.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба.
Страните са представили документи, които са допустими, относими и необходими за
изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се приемат като писмени
доказателства.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 08.10.2024г. от 10,30 часа, за когато да се
призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца и
препис от отговора на исковата молба, ведно с приложенията.
ПРИЕМА представените от страните документи като писмени доказателства по
делото.
ПРИЛАГА ч.гр.дело № 45179/2023г. по описа на СРС, 175-ти състав за послужване.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и ал.
2 ГПК:
Предявен е установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл.
234, ал. 3, т. 2 КТ, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „Сънфудс България“ ЕООД
срещу В. И. С. с искане да бъде признато за установено, че ответникът дължи сумата в
размер на 1500,00 лева, представляваща неустойка за неизпълнение на задължение по
Договор за повишаване на квалификацията от 19.12.2021г., ведно със законната лихва
считано от 11.08.2023г. до окончателно изплащане и сумата от 130,62 лева, представляваща
мораторна лихва за периода от 09.11.2022г. до 10.08.2023г., за които суми е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 28.08.2023г. по ч.гр.д. 45179/2023г.
по описа на СРС, 175-ти състав.
В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен Трудов договор №
830833/03.05.2021г. на основание чл. 67, ал. 1, т.1 КТ по силата на който ответникът бил
1
назначен на длъжност „ресторантски работник“ в ресторант „Витоша“. Сочи, че между
страните било подписан и Договор за повишаване на квалификацията от 19.12.2021г., по
сила на който ответникът се задължил да не прекратява трудовото си правоотношение по
време на предстоящото обучение и 18 месеца след неговото завършване. Съгласно чл. 13 от
Договора за повишаване на квалификация, в случай че служителят прекрати едностранно
трудовото си правоотношение преди изтичане на посочения по-горе срок, била дължима
неустойка в размер на 1500 лева. Твърди, че на ответника били проведени 2 курса: Basic
Shift Management Course /Основен курс за управление на смяна/, успешно приключил на
29.01.2022г. и курс Advanced Shift Management Course /Курс за управление на смяна
напреднали/, успешно приключил на 21.04.2022г. Сочи се, че преди изтичането на срока по
чл. 12 от Договора за повишаване на квалификация, ответникът подал молба с вх. №
3845/15.10.2022г., с която уведомил ищеца, че считано от 15.10.2022г. прекратява
едностранно трудовото си правоотношение. С оглед изложеното, ищецът издал заповед
3336/15.10.2022г. за прекратяване на трудовото правоотношение, считано от 15.10.2022г.
Аргументира, че ответникът нарушил чл. 12 от Договора за повишаване на квалификация,
поради което съгласно чл. 13 дължал неустойка в размер на 1500 лв. Твърди, че до ответника
била изпратена покана за доброволно изпълнение, с която същият бил поканен в 7- дневен
срок от получаването да заплати сумата, като сочи, че поканата била получена на
08.11.2022г. Претендира и лихва за забава. При тези твърдения моли съда да уважи
предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът не
оспорва, че между страните са сключени трудов договор и договор за повишаване на
квалификация със соченото от ищеца съдържание, че са проведени 2 курса, както и че
трудовото правоотношение е прекратено на 15.10.2022г. Оспорва клаузата, предвиждаща
заплащане на неустойка като нищожна поради противоречие с добрите нрави и развива
подробни съображения в тази насока. Сочи, че в хода на изпълнение на трудовите си
задължения е бил непълнолетен ученик, поради което и полагал труд в неучебно време, като
излага също и че никога не е работил на пълна работна седмица и на пълен работен месец,
като възнаграждението му било различно в зависимост от отработените часове.
Аргументира, че неустойката надвишава многократно размера на задължението, което
обезпечава. Твърди, че неустойката е 50 пъти по-висока от дневното му трудово
възнаграждение. В условията на евентуалност прави възражение за унищожаемост на
договора за повишаване на квалификация и в тази връзка сочи, че към момента на
сключването му е бил на 16 години и излага, че за сключването на договора е било
необходимо съгласие на негов родител или попечител. В условията на евентуалност оспорва
размера на неустойката като прекомерен. В тази връзка излага, че сумата за неустойка
следва да се присъди пропорционално на неотработеното време и обръща внимание, че
неизпълнението от негова страна е близо 12 месеца. Намира, че в случая било налице
частично изпълнение, което следвало да се съпостави с отработеното от него 1/3 част от
времето, което поел като задължение да не прекратява своето трудово правоотношение. При
тези твърдения моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 234, ал. 3, т. 2
КТ, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД, е да докаже по делото пълно и главно: 1) валидно сключен договор
за повишаване на квалификацията, в който е уговорено заплащането на неустойка при
предсрочно прекратяване на договора; 2) трудовото правоотношение да е прекратено
предсрочно по инициатива или по вина на работника или служителя; 3) да е била уговорена
неустойка като вид обезщетение за предсрочното прекратяване на трудовия договор по
инициатива или вина на работника или служителя.
В доказателствена тежест на ответника е при установяване на горните
обстоятелства от ищеца да докаже плащане, както и възражението си за нищожност на
неустойката поради накърняване на добрите нрави; прекомерност на неустойката,
съизмеримо с действителните вреди, както и възражението за унищожаемост на договора за
повишаване на квалификацията на соченото основание.
2
В доказателствена тежест на ищеца по акцесорния иск с правно основание чл. 86
ЗЗД е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на
обезщетението за забава.
В тежест на ответника е да докаже погасяване на задължението на падежа.
Отделя за безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между
страните: че страните са били в трудово правоотношение по силата на Трудов договор №
830833/03.05.2021г. въз основа на който ответникът е изпълнявал длъжността „ресторантски
работник“; сключен между страните Договор за повишаване на квалификацията от
19.12.2021г.; че В. С. е провел два курса: Основен курс за управление на смяна, приключил
на 29.01.2022г. и Курс за управление на смяна напреднали, приключил на 21.04.2022г.; че с
молба с вх. № 3845/15.10.2022г. ответникът е уведомила ищеца, че считано от 15.10.2022г.
прекратява едностранно трудовото си правоотношение; че ищецът е издал Заповед №
3336/15.10.2022г. за прекратяване на трудовото правоотношение, считано от 15.10.2022г.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3