Р Е Ш Е Н И Е
№ 438
гр.Велико
Търново, 22.11.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Великотърновският административен съд, X-ти състав, в публично
заседание на двадесет и трети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
Съдия: Ивелина Янева
при секретаря Д.
С., като разгледа докладваното от съдията И. Янева адм.дело N
544 по описа на
Административен съд Велико Търново за 2019 год., за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е
по жалба на ООД “Соколов“ с адрес на управление гр.Велико Търново,
ул.“Сан Стефано“ № 28 против
Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 10507 /
30.08.2019г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ Велико Търново,
с която е запечатан обект – бензиноколонка, находяща се в бетонов възел в
гр.Велико Търново, ул.“Сан Стефано“ № 28 и забрана за достъп до него за
срок от 10 дни. В жалбата се твърди, че заповедта
е издадена в противоречие с материалния закон, тъй като горивата са надлежно
декларирани пред НАП, но поради смяна на апарата е отчетена грешка и те не са
обработени и отразени в тяхната система. Моли се за отмяна на атакувания административен акт и присъждане на сторените по
делото разноски.
Ответната страна Началник отдел „Оперативни дейности” Велико Търново
изразява становище за неоснователност на жалбата с подробни съображения за наличие на административно нарушение,
респективно основание за налагане на принудителната административна мярка в
хипотезата на обвързана компетентност. Моли за
отхвърляне на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата
е подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице и при наличие на
интерес от обжалване, поради което е допустима.
Предмет на обжалване е Заповед на налагане на принудителна административна мярка № 10507 / 30.08.2019г., издадена от Началник отдел
„Оперативни дейности“ Велико Търново, с която е запечатан обект –
бензиноколонка, находяща се в бетонов възел в гр.Велико Търново, ул.“Сан Стефано“ № 28 и забрана за достъп до него за срок от 10 дни.
След като разгледа оплакванията,
изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в
рамките на задължителната проверка по чл.168
от АПК, административният съд приема за установено от фактическа страна
следното:
ООД “Соколов“
извършва дейност в търговски обект „бетонов възел“, находящ се в гр.Велико Търново, ул.“Сан Стефано“ № 28. В обекта е налице бензиноколонка дизел, която се
използва единствено за вътрешно потребление. При извършена проверка на място е
установено наличието на ЕСФП на бензиноколонката и всички необходими документи.
Налице са получени количества гориво на 03.07.2019г., 18.07.2019г. и
15.08.2019г., за които по време на проверката са представени фактури,
товарителници, акцизни данъчни документи, декларации за съответствие, заявки и
копия от фискални бонове от 03.07.2019г., 18.07.2019г. и 15.08.2019г. за
операция „доставка документи“. При проверка в информационната система на НАП е
установено, че доставките на гориво от посочените три дати не са отчетени в
НАП.
Органът
по приходите приема наличието на административно нарушение на чл.3, ал.3 от
Наредба № Н-18 / 2006г. и предпоставките на чл.186, ал.1,
т.1, б.“г“ от ЗДДС и в условията на обвързана компетентност налага процесните
принудителни административни мерки.
Предвид
установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
След
извършване на служебна проверка, съдът установи, че обжалвания акт е издаден от
компетентен орган, в предвидената форма и при спазване на процесуално правните норми за издаването
му.
По
приложението на материалния закон съдът намира следното:
В настоящото производство в тежест на административният орган е да установи всички фактически основания
породили необходимостта от налагане на ПАМ.
Съдът
намира, че от представените писмени доказателства не се установява
констатирането на административно нарушение от органите по приходите.
Независимо от установените факти, няма данни по преписката, а и в заповедта за
налагане на принудителната мярка не е отбелязано съставянето на акт за
установяване на административно нарушение. Съгласно ЗАНН административните
нарушения се установяват със съставянето на акт за установяване на
административно нарушение. При липсата на съставен такъв акт липсва установено
административно нарушение. След като принудителните административни мерки се
издават за предотвратяване и преустановяване извършването на административно
нарушение, то наличието на такова е предпоставка за налагането на ПАМ. Липсата
на установено по надлежния ред административно нарушение води до извод за
незаконосъобразност на принудителната административна мярка.
От
представените по делото писмени доказателства не се установява и наличието на
соченото от органа административно нарушение на чл.3, ал.3 от Наредба № Н-18 /
2006г. Сочената правна норма предвижда задължение за всяко лице по ал. 2 /
което извършва продажби на течни горива / да предава на НАП по установената
дистанционна връзка и данни, които дават възможност за определяне на наличните
количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия на течни
горива. За тази цел като средство за измерване от одобрен тип се използва
нивомерна измервателна система за обем на течни горива с информационен изход за
свързване към централно регистриращо устройство на ЕСФП и подлежи на
метрологичен контрол. Между страните няма спор, че ООД “Соколов“ не извършва продажби на течни горива, поради което и не е
лице по ал.2 на чл.3 от Наредба № Н-18 / 2006г., следователно не е и адресат на
задължението по ал.3 на същата норма. Жалбоподателят представлява лице по
чл.118, ал.8 от ЗДДС - данъчно
задължено лице, което извършва зареждане на превозни средства, машини,
съоръжения или друга техника за собствени нужди с течни горива. Следователно
задължението за отчитане на получените горива произтича от разпоредбата на
чл.3, ал.12 от Наредба № Н-18 / 2006г., доколкото от данните по делото се
установява вместимостта на резервоара от дан 1000 литра след като получените
горива са над 9 000 литра. Следователно вярната правна квалификация на
твърдяното нарушение е чл.3, ал.12, вр. ал.3 от Наредба № Н-18 / 2006г.
Както вече бе отбелязано
изискванията на чл.3, ал.3 от Наредба № Н-18 / 2006г. са за предоставяне на
данни за наличните количества горива в резервоарите за съхранение. Изрично и
изчерпателно не са посочени нито начина на уведомяване на приходната агенция,
нито документите, които следва да се предоставят, нито срокът, в който следва
да се уведомява. Изисква се краен резултат – наличие на данни в приходната
агенция за съхраняваните горива. От представената по делото от процесуалния
представител на ответника справка за регистрирани съобщения за доставка на
гориво за ООД “Соколов“ за периода от 01.07.2019г. до
01.09.2019г. е видно, че получените количества горива на 03.07.2019г.,
18.07.2019г. и 15.08.2019г. са отразени в справката. Информация за получаването
на горивото е от нивомерната система на дружеството и дори е посочен точен час
на съобщението. Не са отразени данъчните документи, с които доставката е
документирана. Изрично задължение в чл.3, ал.3 и ал.12 от Наредба № Н-18 /
2006г. за отразяване на акцизния данъчен документ от купувача чрез касовия
апарат не съществува. Следователно недекларирането на документа чрез фискалното
устройство не представлява нарушение на чл.3, ал.12, вр. ал.3 от Наредба № Н-18
/ 2006г. При получени данни от нивомерната система за полученото гориво на
датите на доставките е налице изпълнение на законовото задължение по чл.3,
ал.12, вр. ал.3 от Наредба № Н-18 / 2006г.
Задължението за деклариране на всяка
доставка на горива е въведено с разпоредбата на чл.118, ал.10 от ЗДДС, като
всеки получател на горива е длъжен в деня на доставката да подаде данни към НАП
за нея по електронен път с електронен подпис. Изключенията от това правило са в
ал.11 на същата разпоредба и те предвиждат липса на деклариране на данни,
когато доставката е отчетена като получена чрез електронната си система с
фискална памет. Следователно липсата на отчитане на единния акцизен документ
представлява нарушение на чл.118, ал.10, вр. ал.11 от ЗДДС. Такова нарушение не
е констатирано от органите по приходите, поради което и не може да бъде вменено
на жалбоподателя от съда.
Дори и това нарушение в случая не е
налице. Видно от представените с административната преписка фискални бонове от 03.07.2019г., 18.07.2019г. и 15.08.2019г. за документална доставка,
жалбоподателят е изпълнил задължението си да подаде данни към Националната
агенция по приходите. Фактът, че тези информация поради грешка не е приета и
отчетена от системата на НАП не може да бъде нарушение на закона. На първо
място разпоредбата изисква „да подаде“ информация, а не тя да бъде получена и
обработена от НАП. На второ място, съгласно разпоредбата на чл.102, ал.3 от ДОПК относно подаване на декларации и документи по електронен път, когато те не
съдържат определени данни, не се приемат и на подателя се изпраща съобщение за
отказ в тридневен срок. Подателят разполага със седмодневен срок да подаде
наново данните – чл.102, ал.4 от ДОПК. Този принцип за уведомяване за
нередности и непълноти в подавани пред НАП данни и даване на възможност същите
да бъдат изправени от подателя в 7 дневен срок е възпроизведен и в други норми
и съответства на изискванията за добра администрация. В случая той не е спазен.
Липсва съобщение от системата на НАП за допуснати грешки при деклариране чрез електронна
система с фискална памет на получените количества горива. Липсва и уведомяване
на лицето за възможността да декларира отново в 7 дневен срок тези доставки.
Следователно липсата на отразяване в системата на приходната администрация на
единните административни документи, с които на 03.07.2019г.,
18.07.2019г. и 15.08.2019г. ООД “Соколов“ получава гориво е в резултат на
нарушение на закона от страна на приходната агенция, а не на нарушение на
дружеството.
Като
нарушение на материалния закон изразяващо се в противоречие и с целта на
закона, настоящият състав намира и издаването на заповедта за налагане на
принудителна административна мярка преди издаването на наказателно
постановление. Независимо от наличието на различни производства и различни
приключващи ги актове, налагането на ПАМ преди издаването на НП лишава лицето
от предвидената в закона възможност за преустановяване на ПАМ при заплащане на
наложената глоба – чл.187, ал.4 от ЗДДС.
По
изложените съображения като издадена в нарушение на материалния закон
оспорената заповед за налагане на принудителна административна мярка следва да
бъде отменена.
Предвид изхода на спора основателно се явява искането на жалбоподателя за присъждане
на разноски, съобразно представения списък с разноските и доказателства за
действителното им извършване.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед
на налагане на принудителна административна мярка № № 10507 / 30.08.2019г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности”
Велико Търново.
ОСЪЖДА Националната агенция по приходите гр.София да заплати на ООД “Соколов“ с
адрес на управление гр.Велико Търново, ул.“Сан Стефано“ № 28 сумата от 550лв. / петстотин и петдесет лева/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
касационно обжалване пред Върховния административен съд, в 14 – дневен срок от
получаването му.
Съдия: