СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш Е Н И Е
11.11.21г.
Софийски градски
съд І-12 състав с:
Председател:
Георги Иванов
Разгледа в съдебно
заседание на 14.10.21г. /с участието на секретаря Д. Цветкова/ гражданско дело № 12713/18г. и констатира следното:
Предявени са
искове /с правно основание чл. 49 от ЗЗД/ от „Т.Т.“
ООД солидарно /в хипотезата на чл. 53 от ЗЗД/ против П.на
РБ и ОДМВР Плевен за сумите: 53 682, 14 лева и 84 217, 67 лева
/обезщетения за имуществени вреди – претърпяна загуба и пропусната полза/.
Претендира се /при условията на чл. 86 от ЗЗД/ и законната лихва върху посочените
суми /главници/ за периода – след завеждане на делото.
Съображенията на
страните са изложени по делото.
Представените по
делото доказателства удостоверяват, че:
Ищецът е
собственик на МПС „ЛандРовер - РейнджРовер“,
с рег. № ********Посоченото МПС-во /автомобил/ е било
иззето /на 08.10.10г./ като веществено доказателство - във връзка с водено срещу К. Г./управител на ищцовото дружество/ наказателно производство. Последното
/наказателният процес/ е приключило с оправдателна присъда /постановена от ОС
Плевен по н.о.х.д. № 463 от 17г./. На 07.03.18г. МПС-во
е било върнато във владение /разпореждане/ на собственика /ищеца/.
Исковете са
частично основателни:
Принципно:
Разпоредбата на
чл. 111 от НПК вменява /възлага в тежест/ на всеки държавен орган, който води
/в най-широкия смисъл на това понятие/ наказателно производство /като правни и
фактически действия/ задължението - да „пази“ иззетите веществени доказателства
/в случая – МПС-во/. С оглед това /а и по пряка
аналогия с правилото на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ – доколкото процесното
наказателно производство е приключило с оправдателна присъда и това
обстоятелство на практика опорочава „със задна дата“ всички извършени
процесуално – следствени действия, в това число и тези по глава 12-та от НПК/
следва да се приеме, че: противоправните /по смисъла
на чл. 49 от ЗЗД във връзка с чл. 45 от ЗЗД във връзка с чл. 111 от НПК/ увреждания
на съответната вещ /веществено доказателство/ принципно подлежат на имуществена
санкция /на обезщетяване/. В същата връзка: всеки един от ответниците по делото
- в качеството си именно на държавни органи, провеждали /в най-общ смисъл на
термина – съобразно изложеното по-горе и по аналогия с правилото по чл. 7 от ЗОДОВ/ процесуално – следствени /правни и фактически, контролни, надзорни и
т.н./ действия по отношение на /засягащи, касаещи/ автомобила – се явява
легитимиран /в материално – правен аспект/ да носи отговорност /в хипотезите на
цитираните законови текстове от ЗЗД и ЗОДОВ/. Възраженията на ответниците /в
последната връзка/ са - неоснователни.
По същество:
От една страна:
Искът са сумата
84 217, 67 лева /имуществена вреда – пропусната полза/ се явява ненадлежно
удостоверен /доказан/ по делото:
Липсват надлежни
/категорични – еднозначни/ доказателства, които да удостоверят относимите към
тази претенция обстоятелства, а именно, че: дружеството би реализирало /със
сигурност, непременно – по смисъла на чл. 51, ал. 1, изр. 1-во от ЗЗД/ приходи /през
релевантния за спора период 10г. – 18г./ от ползването на МПС-во
/конкретно от отдаването му под наем – доколкото заявената вреда се съотнася
именно към такъв вид правоотношение/. С други думи: липсват надлежни
доказателства, които да установят визираната в горния законов текст – причинно
следствена връзка между: евентуалните вредоносни /по смисъла на чл. 49 от ЗЗД
във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл. 111 от НПК/ действия /бездействия/ на
ответниците и заявената имуществена вреда /пропусната полза/. Представеният в
тази връзка договор за наем /от 30.09.10г., със споразумение към същия от
15.10.10г./ не може да бъде съобразен /като категорично – еднозначно
доказателство/ доколкото – този документ няма достоверна дата /по смисъла на
чл. 181 от ГПК/ а и поради обстоятелството, че посочената сделка е била
сключена като срочна – за период от 3 години /т.е. това правоотношение не
покрива пълния - заявен исков период от общо 8 години/. На последно място
/досежно тази претенция/: малко вероятно е /житейски/ МПС-во
/автомобил/ от процесния вид /клас/ да е бил предназначен за отдаване под наем
/или за осъществяване на търговска дейност на фирмата – по превоз на хора и
товари/.
Искът за сумата
53 682, 14 лева /имуществена вреда – претърпяна загуба/ се явява
ненадлежно удостоверен /доказан/ по делото:
Всички налични по
делото доказателства /с изключение на показанията на свидетеля Д. Петров, които
обаче не могат да се приемат за меродавни – доколкото противоречат на
останалият, събран в процеса доказателствен материал – писмен и експертен, в
това число и на твърденията на самия управител на ищеца – съгласно съдържанието
на молбата му по Д-774 от 10г., адресирана до органа по разследването, пришита
на лист 22 от делото/ удостоверяват само /единствено/ техническото
/фактическото, физическото/ състояние на МПС-во към 18г.
/когато е било проведено производство по чл. 207 от ГПК/. Доказателственият
материал обаче – не установява какво е
било конкретното състояние /техническо, фактическо, физическо/ на автомобила –
преди изземването му като веществено доказателство /наличните по делото
доказателства установяват по – скоро в тази насока, а такова е и съдържанието
на горната молба на управителя на ищеца, че: автомобилът е бил иззет в недобро
техническо – фактическо състояние – от сервиз, където е бил оставен за ремонт/.
В такава хипотеза не може да се констатира надлежно – категорично, еднозначно –
което обстоятелство е релевантно за отговорността по чл. 49 от ЗЗД във връзка с
чл. 45 от ЗЗД /дори да се приеме, че вещта действително е била увредена към
момента на производството по чл. 207 от ГПК, съответно конкретно и към 07.03.18г.
– когато МПС-во е било върнато на собственика/
наличие на причинно – следствена връзка /по
смисъла на чл. 51, ал. 1, изр. 1-во от ЗЗД/ между: евентуалните вредоносни /по
смисъла на чл. 49 от ЗЗД във връзка с чл. 45 от ЗЗД/ действия /бездействия/ на
ответниците и заявената имуществена вреда /претърпяна загуба/.
Изложеното
принципно обосновава – отхвърляне и на двата иска.
От друга страна
обаче:
Исковете следва да
бъдат /независимо от горните констатации – изводи/ уважени – в хипотезата на
/по аналогия с правилото на/ чл. 162 от ЗЗД:
Абсолютно нелогично
/напълно неиздържано/ е да се приеме /в житейски аспект/, че – собственикът на МПС-во не е претърпял никаква имуществена вреда /пряка
загуба или пропусната полза/ заради невъзможността /поради това, че е бил
фактически възпрепятстван/ да ползва вещта си /автомобила/ през период от цели
8 години. В тази връзка: известно е /житейски, ноторно/,
че: движима вещ като процесната /МПС-во – като цяла
вещ или като конкретни детайли, части от същата/ в годините /с изтичането на
съответен период от време/ задължително се обезценява /поради овехтяване,
морално остаряване, износване и т.н.; особено, ако вещта е била изложена на
атмосферни влияния, каквато е била конкретната хипотеза – съгласно
констатациите на експерта, направени в рамките на производството по чл. 207 от ГПК/. В контекста на изложеното:
Председателят на
състава намира, че: реалното претърпяване на имуществени вреди /и в двата
варианта - претърпяна загуба и пропусната полза/ следва /в случая – предвид
горните съображения, направени в контекста на житейската логика, като същите се
явяват подкрепени косвено и с констатациите на експерта от производството по
чл. 207 от ГПК/ да се – презумира. Поради това: исковете следва да бъдат
уважени /в хипотезата на чл. 162 от ГПК във връзка и с принципното правило на
чл. 12 от ГПК/ до размера на глобалната сума от общо 20 000 лева /общо за всяка
от двете заявени претенции/. Обратната логика би позволила /при доказана
невъзможност на собственика да ползва вещта си за период от 8 години и особено
при наличие на постановена оправдателна присъда/ действията на ответниците
/явяващи се изначално противоправни по аналогия с правилото на чл. 2, ал. 1, т.
3 от ЗОДОВ – съобразно изложените по-горе съображения/ да останат изцяло
несанкционирани. Не такава е логиката на закона.
В полза на ищеца
следва да бъдат присъдени /при условията на чл. 78, ал. 1 от ГПК/ съдебни
разноски, сторени в рамките на настоящото производство /съгласно представения
по делото списък/ както и /в хипотезата на чл. 209 от ГПК/ съдебни разноски
/сторени в рамките на производството по чл. 207 от ГПК/.
Възражението на
ответника /ПРБ/ по чл. 78, ал. 5 от ГПК е неоснователно: заявеният от ищеца
адвокатски хонорар не се явява прекомерен, преценен в контекста на – цената на
исковете, праговете по Наредба № 1, фактическата и правна сложност на процесния
правен спор, вида, естеството и обема на извършените по делото процесуални
действия, продължителността на процеса във времето.
Съдът,
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА /на
основание чл. 49 от ЗЗД във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл. 53 от ЗЗД/ П.на
РБ и ОДМВР Плевен да платят солидарно на „Т.Т.“
ООД сумата общо 20 000 лева /обезщетение за имуществени вреди – претърпяна
загуба и пропусната полза/; законната лихва върху тази сума от 01.10.18г. до
цялостното й изплащане и 1 700 лева – съдебни разноски /съразмерно на
уважените искове; на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК/.
ОТХВЪРЛЯ исковете
за сумата над 20 000 лева.
ОСЪЖДА „Т.Т.“ ООД да плати на П.на РБ 150 лева - юрисконсултско
възнаграждение /на
основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37 от ЗПП и Наредбата към
него/.
ОСЪЖДА „Т.Т.“ ООД да плати на ОДМВР Плевен 150 лева - юрисконсултско
възнаграждение /на
основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37 от ЗПП и Наредбата към
него/.
Решението подлежи
на обжалване пред САС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Председател: