РЕШЕНИЕ
№ 22
гр. Перник, 17.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:ВИКТОР Б. ГЕОРГИЕВ
ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ
при участието на секретаря ИВА Н. ЦВЕТКОВА
в присъствието на прокурора Албена М. Стоилова
като разгледа докладваното от БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20241700600047 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
С присъда № 260002/ 08.02.2022 г., постановена по НОХД № 854/2020 год. по
описа на районен съд Перник е признат подсъдимият К. П. И.- роден на *** в ***, с
постоянен и настоящ адрес ***, българин, български гражданин, *** образование, работещ
като *** към ***, неженен, осъждан, с ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че на ***, в
***, общ. ***, в ресторант „***", чрез нанасяне на ритник в областта на ляв долен крайник
/подбедрица/ е причинил на С. И. С. средна телесна повреда - многофрагментно счупване на
костите на лява подбедрица в долната й трета, довело до трайно затруднение на движенията
на ляв долен крайник за период от време около 7-8 месеца, поради което и на основание
чл.129, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.54 от НК районния съд го ОСЪДИЛ на наказание „лишаване от
свобода" за срок от 8/осем/ месеца, като на осн. чл.57 ал.1 т.З от ЗИНЗС постановил това
наказание да бъде изтърпяно при първоначален „общ" режим.
Присъдени в тежест на подсъдимия са и съответни разноски.
Против така постановената присъда в срок е постъпила въззивна жалба от
подсъдимия чрез неговите защитници. В жалбата се сочи, че така постановената присъда е
неправилна и незаконосъобразна поради което се иска нейната отмяна и постановяване на
нова оправдателна такава. Обстойно се излагат доводи за това, че първия съд е направил
1
грешна оценка на събрания доказателствен материал, като е кредитирал неправилно т.нар.
„първа група“ свидетели, а не е основал правните си изводи на свидетелите, които
оневиняват подсъдимия.
Против присъдата на районния съд е постъпил и въззивен протест. Прокурора
счита, че така постановената присъда е неправилна, тъй като определеното наказание е явно
несправедливо и очевидно не съответства на степента на обществена опасност на
извършеното деяние. Сочат се данните от свидетелството за съдимост на Кр. И. и дългия
период на възстановяване на пострадалия.
С присъда № 15/ 30.11.22 г. друг състав на окръжен съд Перник по ВНОХД №
147/22 г. е отменил присъдата на районния съд и е постановил нова такава с която е признал
подсъдимия за невиновен и го оправдал изцяло по предявеното му обвинение по чл.129 НК.
С решение № 102/ 07.02.24 г. по КНОХД № 663/23 г. състав на ВКС е отменил
въззивна присъда № 15/ 30.11.22 г. на ПОС и връща делото за ново разглеждане от друг
състав на същия съд от стадия на съдебното заседание по чл.327 от НПК.
С решението на ВКС е прието, че в обжалваната пред тях възивна присъда
отсъства дължимият доказателствен анализ на събраните електронни доказателства /диск от
система 112 и ел картони/, релевантни към значим факт от предмета на доказване по чл.102,
т.1 от НПК, а именно участието на подсъдимия в инкриминираното деяние, поради което
отказа на въззивния съд да се довери на показанията на свидетелите очевидци се явява
преждевременен и несъответен на правилата на доказването по чл.13 и чл.14 от НПК. Тъй
като, според ВКС, както съдържанието на звукозаписа, така и това на електронните картони
са важни за проверка показанията на отделните групи свидетели и в частност тези на
пострадалия е указано съдържанието на записа, както и това на електронните картони да се
закрепи по начин, който позволява анализирането им от следващите съдебни инстанции чрез
възпроизвеждането им в протокола от съдебното заседание или чрез назначаване на аудио-
техническа експертиза, която да прослуша и свали на хартиен носител съдържанието на
записа и отделно това на електронните картони в приложения диск на л.59 от ДП относно
подадения сигнал за инцидента в „Национална система 112“, като вещото лице, изследвайки
ги чрез съответните научни и технически методи, да отговори какъв е видът на
предоставения диск, съдържа ли цифрови данни, какво е тяхното съдържание, има ли данни
за механична или друг вид манипулация и съответно да възпроизведе, чрез запис на хартиен
носител, информацията, която се намира в звукозаписа и в електронните картони на
инцидента съобразно приложеното писмо на л.58 от ДП.
На следващо място е указано свидетеля И. С. да бъде разпитан кой „шеф“ е имал
предвид, когато е посочил извършителя на увреждането на пострадалия, ако действително
при прослушването се установи такова негово изявление.
В настоящето въззивно производство:
Представителят на Окръжна прокуратура гр.Перник е изразил становище, че
жалбата против присъдата на районния съд е неоснователна, поддържа протеста и предлага
2
присъдата на първоинстанционния съд да бъде потвърдена в частта за авторството на
деянието, като правилна и законосъобразна, а наложеното наказание да се увеличи.
Частния обвинител, чрез своя повереник, изразява становище, че постановената
от районния съд присъда е правилна и като такава следва да се потвърди.
Подсъдимия лично и чрез своя защитник- адв.А. моли да бъде оправдан изцяло.
Отрича да е извършил инкриминираното деяние.
Пернишкият окръжен съд, след като разгледа обжалваната присъда с оглед
доводите на страните и служебно по реда на чл.313 и 314 от НПК установи следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият К. И. живее в ***. Същия е неженен, осъждан. През *** изпълнявал
функциите на ***, находящ се в центъра на селото. Той се познава с частния обвинител С.
И. С., който живее в същото населено място и бил в добри отношения с него.
На ***, около 21:30 часа пострадалият С. С., заедно със свидетелите И. С. С. и
П.П.Ц., посетил ресторант „***”. Компанията се настанила на маса, разположена
непосредствено след входа, в близост до намиращия се в заведението пулт за музика.
Подсъдимият периодично сядал на тяхната маса, тъй като се познавал и с тримата.
Четиримата консумирали алкохол, като разговаряли помежду си с нормален тон.
Пострадалият неколкократно ставал да танцува в близост до масата. На стол правел и стойка
на ръце, което упражнение можел да изпълнява. През това време не е падал на земята и не
се е удрял никъде. Клиенти на заведението, сред които и частния обвинител, сами усилвали
звука на музиката. В един момент, тъй като станало късно, това подразнило подсъдимия.
Малко преди полунощ, С. С. се намирал изправен в близост до пулта за музика,
когато К. И. слязъл по стъпалата от стълби от второто ниво на заведението, откъм страната
на бара и целенасочено се отправил към пострадалия. Частният обвинител бил с лице към
подсъдимия, когато той го наближил и го упрекнал за музиката в заведението, след което К.
И. с крак нанесъл удар в областта на долната трета на лявата подбедрица на С. С.. В
резултат на този сблъсък пострадалият извикал силно с нескрита болка в гласи си, като
загубил равновесие и паднал на земята. Опитал се да стане, но установил, че левият му крак
е неустойчив. Св. И. С. свалил гуменият ботуш, с който частният обвинител бил обут, тъй
като кракът започнал да се подува. Той се обадил на телефона за спешни повиквания 112 и
съобщил за инцидента, като изрично посочил, че именно К. И. счупил крака на С..
Пострадалият бил изведен извън ресторанта с помощта на свидетелите И. С., П.Ц. и Р.А. -
клиент в заведението. Тъй като на подадения сигнал по спешния телефонен номер, не се
отзовал своевременно медицински екип за оказване на помощ, С. С. бил транспортиран до
*** с лек автомобили, който бил управляван от св. К.Й.Б.. В болничното заведение, след
като била извършена оперативна интервенция на левия долен крайник на пострадалия,
същият бил изписан на *** с окончателна диагноза - многофрагментно счупване на костите
на лява подбедрица в долната й трета (в диафизарната им част).
От назначените в хода на досъдебното производство съдебномедицинска,
3
допълнителна съдебномедицинска и комплексна тройна съдебномедицинска експертиза се
установява, че многофрагментното счупване на костите на лява подбедрица в долната й
трета е причинило на С. С. трайно затруднение на движенията на ляв долен крайник за
период от време около 7-8 месеца.
Изслушаната пред предходния състав на окръжния съд допълнителна КСМЕ
потвърждава горните изводи, като експертите са категорични, че от характера на фрактурата
следва несъмнено, че механизма на деянието е осъществен чрез директен, перпендикулярен
на костта силен удар.
Така установената от въззивния състав фактическа обстановка е идентична и
съответства изцяло на възприетата и от първоинстанционния съд. Настоящия съд я прие
след самостоятелен анализ на всички събрани по делото доказателства.
След проведените въззивни съдебни следствия пред двата състава на окръжния
съд, настоящия състав намира, че по делото са събрани всички доказателства, необходими за
всестранното му изясняване. В тази насока следва да се подчертае, че и първостепенния съд
в пределите на своята компетентност, по реда и със средствата, предвидени в НПК, е взел
всички мерки за разкриване на обективната истина. Постановил е решението си по
вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички
обстоятелства по делото. Изпълнил е задължението си по чл.305, ал.3 НПК, като в мотивите
е посочил установените обстоятелства, доказателствата, които ги подкрепят и правните си
изводи. Изложил е и съображенията си по отношение на доказателствения материал,
неговата относимост към решаването на делото по същество и противоречията. Отговорено
е на всички релевантни доводи. Направените фактически и правни изводи са правилни.
Мотивите на районния съд са до такава степен подробни и обосновани, че
въззивния съд ги възприема като свои, тъй като напълно отговарят на вътрешното му
убеждение. В този смисъл доводите във въззивната жалба за липса на мотиви, противоречие
в тях и декларативност на част от констатациите са правно несериозни. Районния съд е
отделил внимание на всички събрани пред него доказателства, като ги е обсъдил първо
поотделно, а след това ги е съпоставил помежду си и подробно е изложил доводи защо
кредитира едни от тях, а други не.
Правилно, на първо място, районния съд е отделил спорното от безспорното.
Няма съмнение по това кога и къде е станал инкриминирания инцидент и за това, че на ***
вечерта пострадалия и свидетелите Ц. и И. С. са посетили ресторант „***“, стопанисван от
подсъдимия. Безспорно е и, че тримата посочени седнали на маса в близост до пулта за
управление на музиката, като К. И. периодично идвал на тяхната маса и заедно консумирали
алкохол. В този смисъл са показанията на всички разпитани свидетели. Няма съмнение и за
характера на телесната увреда причинена на пострадалия от медицинска гледна точка, в
който смисъл писмените доказателства и всички заключения на вещите лица са безспорни.
Спорен е механизма на причиняване на телесната повреда и нейното авторство.
Неоснователни във връзка с тези спорни моменти са твърденията в жалбата
4
/нейното допълнение/, че не става ясно от кои доказателствени източници районния съд е
извел авторството в лицето на подсъдимия и конкретно установения механизъм на
извършване на престъплението. Напротив, първата инстанция е отделила специално
внимание на тези въпроси и е анализирала подробно всички събрани пред нея доказателства.
Ясно и убедително първия съд е посочил, че основава правните си изводи за вина у И.
основно на показанията на свидетелите С. С., И. С., П. Ц. и Р.А..
Самостоятелния анализ на въззивния съд доведе до идентични правни изводи.
Показанията на пострадалия С. С. са последователни, ясни и убедителни. И по- важното, те
издържат проверката за истинност при съпоставката им с другия доказателствен материал.
Фактическите твърдения на И. С., находящ се в непосредствена близост до мястото на
инцидента изясняват, че именно подсъдимия, подразнен от силната музика, след като
направил забележка да се намали, се приближил от второто ниво на ресторанта до
пострадалия и след размяна на реплики му нанесъл силен удар с крак в областта на лявата
подбедрица. Следствие на това С. паднал на земята и бил изведен навън. Крака му започнал
да се подува веднага, а след сваляне на ботуша с който бил обут се видяло и, че е
нестабилен. Този механизъм и авторство се потвърждават категорично и от свидетеля П. Ц.,
който също е бил в непосредствена близост. В същия смисъл са и показанията на Р. А.. Тези
четирима свидетели са възприели лично и непосредствено развитието на конфликта, както и
участието на пострадалия и подсъдимия в него. Показанията им са последователни,
подробни и идентични, поради което не съществува нито един правен и/или фактически
аргумент да не бъдат кредитирани. Районния съд подробно се е спрял на въпроса могат ли
да бъдат заинтересувани и защо това не е така, поради което в настоящото решение не се
налага това да се преповтаря.
Показанията на тези свидетели се потвърждават изцяло от заключенията на
вещите лица по всички медицински експертизи. Вещите лица са защитили с експертна
убеденост, че телесната повреда е причинена от тъп, силен, директен удар, нанесен
перпендикулярно на пострадалото място, именно както съобщават С., И. С., Ц. и А.. Пред
въззивния съд по указания на ВКС се назначи фоноскопна експертиза на електронното
веществено доказателство- диск от национална система 112, както и се преразпита свидетеля
И. С.. Със заключението на вещото лице К. изцяло се потвърди информацията на свидетеля
И.С., че именно той се е обадил на телефон 112, непосредствено след инцидента и е
съобщил, че на С. С. е счупен крака от „шефа“. Запитан кого има предвид, свидетеля е
категоричен, че това е подсъдимия, а го е нарекъл „шефа“ във връзка с това, че той е ***.
Въззивния съд намира, че следва да се кредитира тази фоноскопна експертиза
независимо, че вещото лице по обективни причини не е дало заключение по част от
въпросите, а именно има ли данни за механична или друг вид манипулация. Изследваното
веществено доказателство е предоставено от оторизиран за това държавен орган, поради
което манипулация е изключена и по- важното снетото съдържание бе изцяло потвърдено
относно верността му от свидетеля, чиито разговор то съдържа. И. С. бе категоричен, че
именно това е говорил при обаждането си на телефон 112.
5
Правилно, подробно и обосновано районния съд е приел, че гореизложеното се
потвърждава и от показанията на свидетелите Г.М. и К. Б.. Първия, който е бил и на една
маса със С. е категоричен, че той нито е падал, нито се е блъскал някъде преди инцидента. В
същност такава информация не съобщава никой свидетел по делото, а и да се приеме, че
пострадалия е получил телесната повреда преди удара на подсъдимия и е продължил да
танцува с оглед естеството и характера на нараняването от медицинска и житейска гледна
точка би било абсурдно. Свидетеля Б. също потвърждава версията на С., тъй като по време
на транспортирането му до „***“ е споделил, че именно К. И. му е причинил травмата. Този
свидетел е изяснил разминаването в показанията си, поради което не е налице сочената във
въззивната жалба недостоверност на неговите показания. Прав е районния съд и, че това
разминаване относно кое лице точно на кого се е обадило, за да го помоли да транспортира
пострадалия в болница е без правно значение.
Неоснователни са и възраженията в жалбата, за това, че немотивирано и
неоснователно първия съд е отказал да кредитира показанията на т.нар. от него „трета
група“ свидетели- А. С., Е. Ж., К. К. и Р.К.. Към тази група възивния съд прибавя и
свидетеля Д.Т., тъй като съображенията за некредитирането на показанията му са същите.
Районния съд е подложил съобщените от горните лица сведения на изключително
подробен качествен анализ. Несъмнено е, че всички тези свидетели се намират или в
приятелски, или в служебни отношения, или и в двете спрямо подсъдимия. Това, в
конкретния случай е обусловило и стремежа им да помогнат на неговата кауза.
Единственото общо, което всички те поддържат е, че към момента на инцидента К. И. е бил
в кухнята. Това твърдение е категорично оборено от целия останал доказателствен
материал. Показанията на тези свидетели са както вътрешно противоречиви, така и
противоречат по между си. В тази насока районния съд е изложил подробна конкретика с
която настоящия състав е напълно съгласен, възприема я като своя, поради което не се
налага нейното преповтаряне. Особено показателни за вътрешно противоречие са
показанията на С., която твърди веднъж, че дошла първа до пострадалия, после, че тръгнали
заедно с подсъдимия, който излязъл от кухнята, после че не се спомня точно кога е дошъл
подсъдимия, но го видяла в тълпата и т.н.
Прав е районния съд, когато е мотивирал това, че свидетеля К., а това се отнася и
за Д. Т., че двамата са категорични единствено в твърденията си, които покриват защитната
версия на подсъдимия. В останалата им част показанията им са пълни с логически
противоречия, условности и заявления, че не са видели или чули.
На тази основа- фактическа и правна, правилно и в пълно съответствие с
процесуалните правила районния съд е оценил обясненията на подсъдимия в частта им с
която отрича да е причинил инкриминираното увреждане по описания в обвинителния акт
начин, като негова защитна версия.
При всичко така изложено дотук е установено по несъмнен начин, че подсъдимия
е извършил престъплението, за което е обвинен, при анализ на доказателствата, който
напълно се възприема от контролната инстанция като свой, поради което не се налага
6
неговото детайлно преповтаряне извън гореизложеното.
При така изяснената фактическа обстановка, районен съд Перник е направил
обосновани и законосъобразни правни изводи относно авторството и правната
квалификация на деянието.
Квалификацията на извършеното от подсъдимия престъпление е точна, тъй като
причиненото увреждане отговаря на медико биологичните признаци за средна телесна
повреда. Деянието е извършено при пряк умисъл, тъй като И. е съзнавал, че нанасяне на
удар с крак на друго лице е общественоопасно деяние, предвиждал е общественоопасните
последици от действията си и се е съгласил с тях.
При тези изводи, Пернишкият окръжен съд не намира основания за отменяване
или изменяване на обжалваната присъда, в частта й, с която подсъдимия е признат за
виновен по предявеното му обвинение.
Неоснователни са упреците към първия съд в подадения протест за
несправедливост на наложеното наказание в смисъла, който влага прокурора.
При определяне на наказанието, районен съд Перник е отчел всички
обстоятелства, имащи значение за постигане целите на индивидуалната и генералната
превенция, при което е приел превес на смекчаващите отговорността обстоятелства.
Причиненото телесно увреждане, като характер и естество и период за възстановяване на
пострадалия не се различава с нищо от други подобни престъпни деяния. Напротив, то е
типично такова, поради което не може да послужи само по себе си за увеличаване на
отмерената наказателна тежест. Съдимостта на подсъдимия също е отчетена при разбора по
чл.54 НК, но тя се явява единственото отегчаващо отговорността обстоятелство. Без да
преповтаря приетите като смекчаващи отговорността обстоятелства от районния съд
настоящия състав намира, че към тях следва да се добави това, че подсъдимия е бил
провокиран в голяма степен, тъй като въпреки отправените забележки и късния част
музиката в заведението е била усилвана непрекъснато, както и продължителния срок на
приключване на наказателното производство, независимо, че част от него е по обективни
причини /Ковид пандемия/. От образуване на досъдебното производство до приключване на
наказателното такова с оглед на елементарната правна сложност на казуса е изтекъл
неразумно дълъг период от време, който настоящия състав изрично отбелязва и намира, че
следва да бъде допълнително отчетен при определяне наказанието на подсъдимия в негова
полза.
При тези данни, Районният съд е наложил наказание лишаване от свобода под
средния размер, но с оглед на гореизложеното въззивния съд намира, че то следва да бъде
намалено към неговия минимум за срок от четири месеца, което подсъдимият следва да
изтърпи ефективно, поради липсата на условия за приложение на чл.66 ал.1 от НК.
Това наказание според въззивната инстанция не се явява несправедливо, тъй като
държи сметка както за причините довели до извършване на престъплението, така и до
характера и естеството на причинената телесна повреда, смекчаващите и отегчаващите
7
отговорността обстоятелства. Трудовата, семейна и социална ангажираност на подсъдимия.
Законосъобразна е присъдата на Пернишкия районен съд и в частта, с която е
определен първоначален режим на изтърпяване и са присъдени разноски.
Подсъдимия, с оглед резултата от настоящето решение, следва да понесе и
разноските направени пред двете въззивни инстанции за възнаграждение на вещи лице- 300
лв. за ДКСМЕ пред предходния състав в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
ПОС и 129.51 лв. в полза на държавния бюджет по сметка на ОД МВР Перник.
Изложените съображения налагат извода, че обжалваната присъда е обоснована,
законосъобразна, постановена при спазване на процесуалните правила, но наложеното
наказание е несправедливо, поради което следва да се намали на четири месеца лишаване от
свобода.
Като взе предвид изложеното, Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА присъда № 260002/ 08.02.22 год., постановена по НОХД 854/20 год.
по описа на районен съд Перник в частта за наложеното наказание, КАТО вместо осем
месеца, налага на подсъдимия четири месеца лишаване от свобода.
Потвърждава присъдата в останалата й част.
ОСЪЖДА К. П. И., със снета самоличност и ЕГН, да заплати в полза на бюджета
на съдебната власт по сметка на ПОС сумата 300 лв., разноски за хонорар на вещи лица и в
полза на държавния бюджет по сметка на ОД МВР Перник 129.51 лв. хонорар за експертиза,
ведно с по пет лева за служебно издаване на изпълнителен лист при липса на доказателства
за доброволно изпълнение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на жалба и протест.
На основание чл.340, ал.2 НПК решението да се съобщи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8