Решение по дело №653/2024 на Административен съд - Перник

Номер на акта: 59
Дата: 10 януари 2025 г. (в сила от 10 януари 2025 г.)
Съдия: Слава Георгиева
Дело: 20247160700653
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 19 ноември 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№ 59

Перник, 10.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Перник - II състав, в съдебно заседание на осемнадесети декември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Съдия: СЛАВА ГЕОРГИЕВА
   

При секретар ЕМИЛИЯ ВЛАДИМИРОВА като разгледа докладваното от съдия СЛАВА ГЕОРГИЕВА административно дело № 20247160700653 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 211 от Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/.

Образувано е по жалба на Д. С. С., с адрес [населено място], [улица]против заповед с рег. № 313з-2674 от 28.10.2024 година на директор на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи-Перник, с която му е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от шест месеца.

В жалбата се сочи, че атакуваният административен акт е незаконосъобразен, като издаден при съществени нарушения на административно-производствените правила, при неправилно приложение на материално правните разпоредби и при несъответствие с целта на закона. Иска съда да отмени оспорената заповед като незаконосъобразна и да присъди направените по делото разноски.

В проведеното съдебно заседание на 18.12.2024 година, жалбоподателят редовно призован се явява лично и с адв. Г. Б., от АК-Перник. Поддържа жалбата. Пледира същата да се уважи, като се отмени оспорвания акт и се присъдят сторените по делото съдебни разноски, съобразно депозиран списък по чл. 80 от ГПК. Подробни съображения излага в представени писмени бележки.

Ответникът по жалбата – директор на ОД на МВР-Перник редовно призован, в проведеното съдебно заседание на 18.12.2024 година за представител изпраща юк. З. В., която оспорва жалбата. Пледира същата да се отхвърли като неоснователна и да се присъди юрисконсулско възнаграждение в минимален размер. Прави възражение за прекомерност на претендираното за присъждане адвокатско възнаграждение.

Административен съд - Перник, в настоящият съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК приобщените по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят Д. С. С. е назначен на работа в системата на МВР със Заповед № 513з-1860 от 19.08.2016 година. Последно заеманата от него длъжност в системата на МВР е мл. автоконтрольор ІІ степен, група „организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност“ на сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР-П., съгласно заповед № 313з-667 от 03.04.2017 година. По време на службата си е награждаван многократно и няма налагани дисциплинарни наказания. Това се установява от представената по делото Кадрова справка рег. № 313р-11687/21.06.2024 г. /л. 83/.

В ОД на МВР-Перник постъпва писмо с рег. № 7855р-4237 от 02.05.2024 година по описа на Дирекция "Вътрешна сигурност" /л. 31/, в което се посочва, че по време нощна смяна на 02./03.04.2024 година липсва аудио и видео информация в АИС-ВОДПК в часови диапазон: от 23:27 ч. до 3:07 ч.; от 03:10 ч. до 04:51ч. и от 05:24 ч. до 06:17ч., подаваща се от наряд със служебен автомобил с рег. № [рег. номер].

Със Заповед № 313з-1198 от 10.05.2024 година, Директорът на ОД на МВР- Перник разпорежда извършване на проверка по получените данни за извършено дисциплинарно нарушение от държавен служител /л. 29/. Със заповедта е определен състав на комисията, която да извърши проверка на предварителните данни и нейните задачи, а също така и срокът за приключване на същата – 60 дни от датата на издаване на заповедта /л. 21/. С последващи заповеди № 313з-1333/29.05.2024 година, № 313з-1709/08.07.2024 година и № 313з-1947/09.08.2024 година е променян състава на комисията и е определен краен срок за приключване на проверката – 09.09.2024 година.

В хода на проверката членовете на комисията установяват, че на 02.04.2024 година за времето от 20.00ч до 08.00ч. на 03.04.2024 година в наряд със служебен автомобил с рег. № [рег. номер] са полицейските служители – мл. инспектор Д. С. С. - мл. автоконтрольор и мл. инспектор Н. П. Й., в група ОДПКПД към сектор ПП към отдел ОП при ОД на МВР-Перник. Водач на патрулния автомобил е настоящият жалбоподател. При преглед на файловете установяват, че са налични видеозаписи от камери 01 и 02 на служебен автомобил „Киа“, модел „Сийд“, с рег. № [рег. номер], а за камера 03 не е установена аудио и видео информация. От камера 01 /заснемаща пред автомобила/ установяват, че служителите извършват проверка на МПС в 22.06ч., след което служебният автомобил е в движение и е невъзможно наблюдението. При преглед на камера 02 /заснемаща вътрешността на автомобила/ възприемат посягания на водача към контактния ключ и скоростния лост. Съпоставят го с данни от датчик „Контакт“, от който е видно, че има 39 паления и гасения на служебния автомобил и приемат, че липсва аудио и видео информация в АИС ВОДПК от 23.27ч. на 02.04.2024 година до 03.07ч. на дата 03.04.2024 година и за периода от 03.10ч. до 04.51ч. и от 05.24ч. до 06.17ч.. Изискват информация от ОДЧ за проблем със служебния автомобил, касаещ преминаването му в авариен режим. Изискват от фирма „АСАП“ЕООД и Д“КИС“-МВР информация относно възможности за манипулиране работата на АИС ВОДПК.

Проверяващата комисия приема, че Д. С. е извършил нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР и предлага да му бъде наложено дисциплинарно наказание - „порицание“, на основание чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР. Извършените действия и направените констатации са обективирани в изготвена от комисията справка рег. № 15643 от 28.08.2024 година /л. 20/.

С покана рег. № 313р-15740 от 29.08.2024 година Д. С. е поканен от комисията да се запознае със справка рег. № 15643 от 28.08.2024 година и в срок от 24 часа да даде допълнителни обяснения или възражения. Поканата, видно от положената дата и подпис му е връчена на 30.08.2024 година /л. 26/. С констатациите изложени в справката С. се е запознал на същата дата, което е видно от саморъчно изписания от него текст /л. 25/.

В определения срок жалбоподателят не депозира обяснения, което е видно и от нарочно съставен протокол.

Справка рег. № 15643 от 28.08.2024 година е сведена до знанието на директор на ОД на МВР на 10.09.2024 година.

С покана рег. № 313р-18311 от 07.10.2024 година Д. С. е поканен от дисциплинарно наказващия орган да представи писмени обяснения или възражения по установеното дисциплинарно нарушение със справка рег. № 15643 от 28.08.2024 година в срок от 24 часа след връчване на поканата. Поканата, видно от положената дата и подпис му е връчена на 10.10.2024 година /л. 16/.

От нарочно съставен протокол рег. № 313р-19239 от 21.10.2024 година е видно, че обяснения не са постъпили.

Със заповед № 313з-2674 от 28.10.2024 година директор на ОД на МВР-П. налага на Д. С., мл. инспектор в група ОДПКПД при сектор „ПП“ при ОД на МВР-Перник дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от шест месеца, за това, че на 02/03.04.2024 година по време на изпълнение на служебните си задължения за времето от 20.00ч. до 08.00ч., в качеството му на водач на служебен автомобил оборудван с АИС ВПК, чрез многократни последователни действия, по време на движение да спре двигателя от контактния ключ на автомобила, да остави скоростния лост в неутрално положение и прекъсне работата на двигателя като автомобила се движи по инерция и след като двигателят е изгасен от контактния ключ да го върне в позиция /контакт/ и незабавно след това да стартира двигателя принудително, чрез запалване на висока предавка /скорост/, без това да става с контактния ключ целенасочено повредил и нарушил работоспособността на системата АИС ВОДПК. При това е прието, че е налице неизпълнение на заповед на министъра на вътрешните работи във вр. с т. 2 от Р. У. за работа на полицейските служители със системите за аудиозапис и видеонаблюдение монтирани в служебни автомобили на „Пътна полиция“. Технически правила за работа, утвърдени със заповед № 8121з-450/12.04.2022 г. на министъра на вътрешните работи изразяваща се в: “Забранява се системите да бъдат изключвани чрез прекъсване на проводници на ел. захранването или по какъвто и да било друг начин, както и други действия, водещи до повреждане или нарушаване работоспособността на системите.“, с което е допуснал нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР и му е наложено дисциплинарно наказание на основание чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от шест месеца.

Заповед № 313з-2674 от 28.10.2024 година на директора на ОД на МВР-П. е връчена на младши инспектор Д. С. лично - срещу подпис, на 30.10.2024 година.

Д. С. на 12.11.2024 година депозира жалба от срещу Заповед № 313з-2674 от 28.10.2024 година на директора на ОД на МВР-П., въз основа на която е образувано настоящето производство.

В хода на съдебното производство са ангажирани гласни доказателства. От показанията на разпитания по делото свидетел Н. Й. се установява, че служебния автомобил е оборудван с АИС, акумулатора, на която се намира в багажното отделение на автомобила. Системата е автономна, акумулаторът е в метална кутия, капсулована и е с пломби. Никой от служителите няма достъп до нея и не е възможно да й се влияе по какъвто и да е начин. През процесното дежурство служебния автомобил е влязъл в авариен режим, за което незабавно е уведомен ОДЧ. Разпоредено е дежурството да продължи, тъй като автомобилът е единствен. Водачът на автомобила не е извършвал действия, различни от управление на МПС-то като са правени опити в движение чека да изгасне. Сочи, че е шофьор и ако в движение светне чека на неговия личен автомобил трябва да го откара в сервиз, след като е направил опити да се рестартира автомобила с ключа и се стартира отново докато се изгаси чек лампата. Запознат е с файловете от нощното дежурство и няма обяснение как и защо има само записи от една от общо трите камери обслужващи системата. Сочи, че при предишна проверка за абсолютно същия проблем с този автомобил и за липса на записи е наказан, защото е бил водач на автомобила.

Показанията на Й. се кредитират изцяло доколкото същите се подкрепят от останалия доказателствен материал. От вписванията в ежедневна форма за отчет, докладна записка №1158р-3706/03.04.2024 г., докладни записки с № 2870/18.03.2024 г., № 2868/18.03.2024 г., № 3911/08.04.2024г. се следва, че служители сигнализират за технически неизправности на служебния автомобил „**“ с рег. № [рег. номер] във връзка с появяващ се проблем с чек лампа, при който колата губи мощност. От документацията свързана с техническото състояние на процесния автомобил е видно, че същият в периода от м. януари до м. април 2024 година е репатриран до сервиз във връзка с проблеми по хидравликата, с липса на зареждане, както и за извършване на текущ ремонт. С писмо изх. № 313000-4616 от 13.03.2024г., подкрепено от докладна записка № 2510/11.03.2024 г., се сезира поддържащата фирма за проблем касаещ системата АИС, при който е установено, че камера 01 работи в нормален режим, а за камери 02 и 03 монтирани в служебен автомобил с рег. № [рег. номер] са установени множество липси на аудио и видеоинформация. От приемо-предавателни протоколи от 06.03.2024г. и 21.03.2024г. е видно, че поддържащата фирма е отстранявала проблеми свързани с липсващи записи от камери 02 и 03, монтирани в служебния автомобил.

Горната фактическа обстановка се възприе от приетите като годни доказателства документи съдържащи се в административната преписка, както и от събраните гласни такива.

При така установените факти, настоящият състав на Административен съд–Перник, като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от лице по чл. 147, ал. 1 от АПК, чиито законни права и интереси са засегнати от оспорения акт, против заповед, подлежаща на основание чл. 211 от ЗМВР на пряк съдебен контрол, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган. Съгласно чл. 204, т. 3 от ЗМВР всички дисциплинарни наказания по чл. 197 от ЗМВР за служителите на младши изпълнителски длъжности се налагат от ръководителите на структурите по чл. 37 от с. з. В настоящия случай дисциплинарното наказание е по чл. 197, ал. 1, т. 3 от ЗМВР – "порицание". То е наложено на лице, заемащо младши изпълнителска длъжност длъжност, съгласно Класификатора на длъжностите в МВР за служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и 3 и ал. 3 от ЗМВР. С оглед на това, компетентен да издаде заповедта по чл. 204 от ЗМВР е директорът на ОД на МВР-Перник, който е и издател на оспорения административен акт. С оглед на това не са налице отменителни основания по чл. 146, т. 1 от АПК.

Актът е обективиран в писмена форма, и формално отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК. Има необходимото съдържание разписано в чл. 210, ал. 1 от ЗМВР. Посочен е извършител, място, време и обстоятелства, при които е прието, че е извършено дисциплинарното нарушение и е посочена правната му квалификация. Посочени са доказателствата, въз основа на които е установена фактическата обстановка. Индивидуализирано е дисциплинарното наказание и е посочено основанието за налагането му. Конкретизиран е органът и срокът за обжалване. Датиран е и е подписан. С оглед на това не са налице основания за отмяна на акта в условията на чл. 146, т. 2 от АПК.

Относно сроковете за реализиране на дисциплинарната отговорност съдът констатира следното:

Съгласно чл. 195, ал. 1 от ЗМВР "Дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му". В случая дисциплинарното нарушение е извършено на 02/03.04.2024 година и е открито по смисъла вложен в чл. 196, ал. 1 от ЗМВР на 10.09.2024 година, дата, на която е сведена до знанието на компетентния орган изготвената от назначената комисия справка, с която е прието, че е налице основание за реализиране на дисциплинарна отговорност на жалбоподателя, съгласно чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР за допуснато нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР. Оспорваната заповед е издадена на 28.10.2024 година. Следователно дисциплинарното наказание е наложено в срока по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР.

Проверката по случая е назначена след постъпването на данни за евентуално извършени нарушения от служители на ОД на МВР – Перник със заповед на директора на ОД на МВР – Перник, с която е определен състава на комисията и срока на завършването й. Констатациите на комисията са обективирани в Справка рег. № 15643 от 28.08.2024 година. С нея е направено предложение до дисциплинарнонаказващият орган да наложи на жалбоподателя дисциплинарно наказание „порицание“. В съответствие с чл. 206, ал. 1 от ЗМВР дисциплинарнонаказващият орган е дал възможност на привлечения към дисциплинарна отговорност служител да направи обяснения. Последният не се е възползвал от правото си и не е представил такива в определения срок. Според настоящия съдебен състав не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на дисциплинарното производство. При това положение липсват основания за отмяна на заповедта в условията на чл. 146, т. 3 от АПК.

Относно приложението на материалния закон и съответствието с неговата цел, съдът намира следното:

От събраните в хода на дисциплинарното производство, както и от приетите по делото доказателства не се доказва жалбоподателят да е извършил нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР, така както е предявено.

Оспореният административен акт е издаден на основание чл. 194, ал. 2, т. 1, пр. 3-то от ЗМВР – за неизпълнение на заповед на министъра на вътрешните работи. Като неизпълненена е посочена разпоредбата на т. 2 от раздел ІІ от Указания за работа на полицейските служители със системите за аудиозапис и видеонаблюдение, монтирани в служебните автомобили на „Пътна полиция“. Технически характеристики и правила за работа., утвърдени със заповед № 8121з-450/12.04.2022 година, издадена от Министъра на вътрешните работи. Посочената норма забранява системите да бъдат изключвани чрез прекъсване на проводници на електрическото захранване или по какъвто и да било друг начин, както и други действия, водещи до повреждане и/или нарушаване работоспособността на системите. В тази връзка следва да се отбележи следното:

От събраните доказателства се установява, че С. е следил внимателно работата на служебния автомобил и незабавно е уведомил за появилата се неизправност – светеща чек лампа, създаваща възможност двигателят да влезе в сервизен режим, с ограничени обороти и мощност. Констатирано е и не се оспорва, че е дежурството е продължило със същия патрулен автомобил, поради липса на друг.

Възприетият в заповедта механизъм на включване и изключване на двигателя на служебния автомобил при управление следва да се приеме, че е довело до манипулиране на работата на АИС ВОДПК, или до повреждане и/или до нарушаване на работоспособността на системите. От заповедта не може да се направи извод с това поведение водача на служебния автомобил как и по какъв начин е манипулирал системата и в какво се изравя това манипулиране. Няма никакви констатации в какво трябва да се изразява повредата на системата доколкото повреда, съгласно тълковния речник означава нарушаване изправността на нещо, а доказателства за отстраняване на повреда не са ангажирани. Няма никакви констатации и за нарушаване на работоспособността на системите. При това положение се следва, че дисциплинарно наказващия орган не е индивидуализирал по никакъв начин изпълнителното деяние и неговия резултат, а е приел за достатъчно да изпише разпоредбата та т. 2 от Указанията дословно. При това положение съдът не може да дописва подлежащия на съдебен контрол акт, нито да си избира обстоятелствата, при които е извършено нарушението и да посочи конкретното изпълнително деяние и неговия резултат.

Съдът намира за недоказано твърдението, че с поведението си – включване и изключване на двигателя, жалбоподателят е манипулирал работата на АИС ВОДПК, повредил е и/или е нарушил работоспособността на системите. По делото не са ангажирани доказателства за начинът, по който е възможно да стане това, нито, че на жалбоподателя е било известно как точно да повлияе на системата, а още по-малко да е направил това умишлено и злонамерено. Не се оспорва от ответника, а дори е изрично отбелязано, че по време на изключването и включването на автомобила от скорост, същият е бил в движение и се е движил по инерция. Появилата се неизправност на автомобила, за която своевременно е докладвано изцяло е игнорирана от дисциплинарно наказващия орган, а тя по разбиране на състава е пряко свързана с констатираното принудително стартиране на двигателя целящо да се изведе автомобила от авариен режим и да продължи изпълнението на наряда. Няма логика при процесния начин на управление да има записи от камери 01 и 02, а от камера 03 да няма видеоинформация. Няма и изложени обстоятелства и събрани доказателства, че именно с това поведение на шофиране може да се наруши режима на работа само една от камерите, при положение, че системата за наблюдение се състои от ВПК - 3-видеокамери записващи действията на полицейските служители по време на изпълнение на задълженията им в областта пред и зад превозното средство, както и в купето на автомобила, захранването на която е едно. Между впрочем, както се посочи по-горе за същия проблем със същия служебен автомобил е сезирана поддържащата фирма като е посочено, че този проблем се е появил след подмяна на записващото устройство /л. 108, л. 114/. С оглед на това не може да се приеме, че целта на водача е била да осъществи корупционна практика или да намали възможността за проследяване дейността по превенция на осъществения наряд.

Въз основа на изложеното се приема, че жалбоподателят не е извършил вмененото му дисциплинарно нарушение и не е допуснал неизпълнение на т. 2 от Раздел ІІ от „Указания за работа на полицейските служители със системите за аудиозапис и видеоноблюдение монтирани в служебни автомобили на „Пътна полиция“. Технически характеристики и правила за работа., утвърдени със заповед № 8121з-450/12.04.2022 година на Министъра на вътрешните работа. Напротив, проявил е отговорност и е продължил да носи наряда, въпреки възникналия проблем, тъй като е знаел, че лек автомобил „КИА СИЙД“ с рег. № [рег. номер] е единственият, с който може да се извършва контрол върху пътното движение по АМ С., в който смисъл са показанията на разпитания по делото свидетел и не е доказано да е манипулирал, повредил и/или нарушил работоспособността на системите.

Следва да се посочи, че дисциплинарното обвинение не може да почива на предположения и догадки. ДНО дължи да изложи ясно и недвусмислено установената фактическа обстановка, което в случая не е сторено в пълнота, както и да анализира по отделно и в съвкупност събрания доказателствен материал, което в случая също не е направено. Игнорирани са доказателства, свързани с моментното техническо състояние на автомобила, и по този начин не е преценено налице ли е причинна връзка между поведението на водача с липсата на запис и то само на една от камерите за наблюдение.

Гореизложеното дава основание да се приеме, че жалбата е основателна. Оспорената заповед е издадена от компетентен орган в предписаната от закона форма, но същата е немотивирана и е постановена при неправилно прилагане на материално правните разпоредби. В този си вид същата не съответства и на целта на закона, а именно, че дисциплинарната отговорност е лична и се налага само при извършено дисциплинарно нарушение, каквото не се доказа да е извършил жалбоподателя.

Относно разноските:

Предвид изхода на спора жалбоподателят има право на разноски. Присъждане на разноски е своевременно заявено и е придружено със списък на разноските по чл. 80 от ГПК. Съгласно него разноски се искат за заплатена държавна такса размер на 10 лева и за адвокатско възнаграждение в размер на 800.00 лева, съгласно договор за правна защита и съдействие № 40740 от 05.11.2024 година.

Пълномощникът на ответника иска присъждане на юрисконсулско възнаграждение и прави възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. При този изход на спора разноски за ответника не се следват, но за основателно се приема възражението за прекомерност. Доколкото съгласно чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималният размер на адвокатско възнаграждение за процесуално представителство за защита по дела по ЗМВР е определен на 750.00лева, поради което от разноските направени от жалбоподателя за заплащане на адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция възлизащи на 800 лева следва да се присъдят на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 78, ал. 5 от ГПК, 750 лева. Имайки предвид приетото с решение от 25.01.2024 година на СЕС по дело С-438/22 г., настоящия състав намира, че делото предвид неговия обем, предвид правната и фактическа сложност, предвид извършените от пълномощника действия не позволява присъждане на по-нисък размер на адвокатското възнаграждение от така определения.

Въз основа на изложеното и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, ответникът по жалбата ще бъде осъден да заплати на жалбоподателя съдебни разноски по делото в размер на 760.00 /седемстотин и шестдесет/ лева, представляващи заплатена такса за образуване на съдебно производство и адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение второ от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба на Д. С. С. заповед с рег. № 313з-2674 от 28.10.2024 година на директор на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи-П.*, с която е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от шест месеца.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи-П.*, с административен адрес: [населено място], [улица]да заплати на Д. С. С., с [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица]съдебни разноски по делото в размер на 760. 00 /седемстотин и шестдесет/ лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно чл. 211 от ЗМВР.

 

Съдия: /П/