МОТИВИ
към присъдата по НОХД №432/2011 г. по опис на РС *, четвърти състав
От РП Нови пазар е внесен за разглеждане обвинителен акт срещу лицата В.В.Б.,
ЕГН **********, Р.Х.Г., ЕГН **********, П.Р.Х., ЕГН **********, Н.Н.Т., ЕГН **********, Г.Н.В. ЕГН **********, и Б.Д.Б., ЕГН **********, по следните обвинения:
· за подс. В.В.Б., за това, че:
На 08.07.2011 г. в с. Хърсово, обл. Шумен, при условията на опасен
рецидив, чрез използване на техническо средство - клещи и МПС - л. а. „Форд
Транзит” с рег.№ В 6937 КА, след предварителен сговор с Р.Х.Г., П.Р.Х., Н.Н.Т.,
Г.Н.В. и Б.Д.Б., направил опит да отнеме чужди движими вещи на обща стойност
1917.70 лв – 471 метра меден ел. проводник със сечение 25 кв.мм., 157 метра
меден ел. проводник със сечение 16 кв.мм. и меден ел. проводник със сечение 6
кв.мм., от владението на М.Б.С., собственост на „ЕОН България мрежи” АД гр. *,
без съгласие на собственика, с намерение противозаконно да ги присвои, като
деянието не представлява маловажен случай и е останало недовършено по
независещи от извършителите причини – престъпление по чл.196, ал.1, т.2, пр.1,
вр. чл.195, ал.1, т.4, пр.1 и пр.2 и т.5, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1,
б.“а“, вр. чл.18, ал. НК;
· за подс. Р.Х.Г., за това, че:
На 08.07.2011 г. в с. Хърсово, обл. Шумен, при условията на опасен
рецидив, чрез използване на техническо средство - клещи и на МПС - л. а. „Форд
Транзит” с рег.№ В 6937 КА, след предварителен сговор с В.В.Б., П.Р.Х., Н.Н.Т.,
Г.Н.В. и Б.Д.Б., направил опит да отнеме чужди движими вещи на обща стойност
1917.70 лв – 471 метра меден ел. проводник със сечение 25 кв.мм., 157 метра
меден ел. проводник със сечение 16 кв.мм. и меден ел. проводник със сечение 6
кв.мм., от владението на М.Б.С., собственост на „ЕОН България мрежи” АД гр. *,
без съгласие на собственика, с намерение противозаконно да ги присвои, като
деянието не представлява маловажен случай и е останало недовършено по
независещи от извършителите причини – престъпление по чл.196, ал.1, т.2, пр.1, вр. чл.195, ал.1, т.4, пр.1 и пр.2 и т.5, вр.
чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.“а“, вр. чл.18, ал. НК.
· за подс. П.Р.Х., за това, че:
На 08.07.2011 г. в с. Хърсово, обл. Шумен, при условията на опасен
рецидив, чрез използване на техническо средство - клещи и МПС - л. а. „Форд
Транзит” с рег.№ В 6937 КА, след предварителен сговор с Р.Х.Г., В.В.Б., Н.Н.Т.,
Г.Н.В. и Б.Д.Б., направил опит да отнеме чужди движими вещи на обща стойност
1917.70 лв – 471 метра меден ел. проводник със сечение 25 кв.мм., 157 метра
меден ел. проводник със сечение 16 кв.мм. и меден ел. проводник със сечение 6
кв.мм., от владението на М.Б.С., собственост на „ЕОН България мрежи” АД гр. *,
без съгласие на собственика, с намерение противозаконно да ги присвои, като
деянието не представлява маловажен случай и е останало недовършено по
независещи от извършителите причини – престъпление по чл.196, ал.1, т.2, пр.1,
вр. чл.195, ал.1, т.4, пр.1 и пр.2 и т.5, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1,
б.“а“, вр. чл.18, ал. НК;
· за подс. Н.Н.Т., за това, че:
На 08.07.2011 г. в с. Хърсово, обл. Шумен, при условията на повторност,
чрез използване на техническо средство - клещи и МПС - л. а. „Форд Транзит” с
рег.№ В 6937 КА, след предварителен сговор с Р.Х.Г., В.В.Б., П.Р.Х., Г.Н.В. и Б.Д.Б.,
направил опит да отнеме чужди движими вещи на обща стойност 1917.70 лв – 471
метра меден ел. проводник със сечение 25 кв.мм., 157 метра меден ел. проводник
със сечение 16 кв.мм. и меден ел. проводник със сечение 6 кв.мм., от владението
на М.Б.С., собственост на „ЕОН България мрежи” АД гр. *, без съгласие на
собственика, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието не
представлява маловажен случай и е останало недовършено по независещи от
извършителите причини – престъпление по чл.195, ал.1, т.4, пр.1 и пр.2, т.5 и
т.7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.28, ал.1, вр. чл.18, ал. НК;
· за подс. Г.Н.В., за това, че:
На 08.07.2011 г. в с. Хърсово, обл. Шумен, чрез използване на
техническо средство - клещи и МПС - л. а. „Форд Транзит” с рег.№ В 6937 КА,
след предварителен сговор с Р.Х.Г., В.В.Б., П.Р.Х., Н.Н.Т. и Б.Д.Б., направил
опит да отнеме чужди движими вещи на обща стойност 1917.70 лв – 471 метра меден
ел. проводник със сечение 25 кв.мм., 157 метра меден ел. проводник със сечение
16 кв.мм. и меден ел. проводник със сечение 6 кв.мм., от владението на М.Б.С.,
собственост на „ЕОН България мрежи” АД гр. *, без съгласие на собственика, с
намерение противозаконно да ги присвои, като деянието не представлява маловажен
случай и е останало недовършено по независещи от извършителите причини –
престъпление по чл.195, ал.1, т.4, пр.1 и пр.2, и т.5, вр. чл.194, ал.1, вр.
чл.18, ал. НК;
· за подс. Б.Д.Б., за това, че:
На 08.07.2011 г. в с. Хърсово, обл. Шумен, чрез използване на
техническо средство - клещи и МПС - л. а. „Форд Транзит” с рег.№ В 6937 КА,
след предварителен сговор с Р.Х.Г., В.В.Б., П.Р.Х., Н.Н.Т. и Г.Н.В., направил
опит да отнеме чужди движими вещи на обща стойност 1917.70 лв – 471 метра меден
ел. проводник със сечение 25 кв.мм., 157 метра меден ел. проводник със сечение
16 кв.мм. и меден ел. проводник със сечение 6 кв.мм., от владението на М.Б.С.,
собственост на „ЕОН България мрежи” АД гр. *, без съгласие на собственика, с
намерение противозаконно да ги присвои, като деянието не представлява маловажен
случай и е останало недовършено по независещи от извършителите причини –
престъпление по чл.195, ал.1, т.4, пр.1 и пр.2, и т.5, вр. чл.194, ал.1, вр.
чл.18, ал. НК;
По отношение на подсъдимите П.Х., Н.Т., Г.В. и Б.Б. делото е приключило със споразумение с
РП *, като всеки от четиримата подсъдими е признат за виновен по възведените
обвинения и са наложени следните наказания: “лишаване от свобода” за срок три години за подс. П. Х.; “лишаване от свобода” за срок една година за
подс. Н. Т.; “лишаване от свобода” за срок една година за подс. Г. В.; “лшаване от свобода” за срок една година, чието изпълнение е отложено с
изпитателен срок три години за подс. Б. Б..
След одобряване на
споразумението между РП * и подсъдимите П. Х., Н. Т., Г. В. и Б. Б., спрямо подсъдимите
В. Б. и Р. Г. делото се разглежда по общия ред.
В хода на съдебните прения,
прокурорът поддържа обвинението като счита същото за безспорно доказано. Счита,
че в хода на съдебното следствие са събрани достатъчно безспорни и категорични
доказателства за вината на двамата подсъдими за извършването на деянието, за които им е възведено обвинение. Моли съда, да наложи на подс. Р. Г. наказание „лишаване от свобода”, с приложение на чл.54, ал.1 НК, за срок осем години, което да бъде изтърпяно при първоначален „строг”
режим в затвор, а за подс. В. Б. да бъде наложено наказание „лишаване от свобода”
с приложение на чл.54, ал.1 НК, за срок пет години, което да бъде изтърпяно при първоначален
„строг” режим в затвор. Твърди, че за подс. В. Б. са налице основания за групиране на наказанието по
настоящото производство с предходно наложеното му наказание “пробация” по НОХД
№5424/2011 г. на РС *, поради извършване на двете деяния преди да има влязла в
сила присъда за което и да е от тях. Твърди също, че за подс. Р. Герогиев са
налице основания за привеждане в изпълнение на неизтърпяна част от наложеното
му наказание “лишаване от свобода” по НОХД №352/09 г. на РС *, от чието изтърпяване същия
е бил предсрочно условно освободен на 01.07.2011 г. по решение на ОС * с
изпитателен срок една година четири месеца и осемнадесет дни и в рамките на
този изпитателен срок, подс. Р. Г. е извършил деянието по настоящото дело. Прокурорът
моли също така, за всеки от двамата подсъдими да се приспадне времето, през
което спрямо всеки от тях е била взета мярка за неотклонение “задържане под
стража” в хода на досъдебното производство, считано от 08.07.2011 г.
Подсъдимият В. Б. участва в с. з. лично, заявява, че не се признава за виновен и дава обяснения. Твърди, че той и подс. Р. Г. не са знаели предварително, че другите съподсъдими са
имали уговорка да вършат кражба на ел. проводници и когато разбрали
непорсредствено преди извършване на деянието, отказали да участват, не останали
с тях в с. Хърсово, а се отправили през с. Ружица към жилището на свид. Н. М. в
с. Никола Козлево.
Защитникът на подс. В. Б. не приема визираната в обвинителния акт фактическа обстановка, както и
авторството на престъплението за безспорно установени от събраните
доказателства. Моли съда, да признае подс. В. Б. за невиновен.
Подсъдимият Р. Г. участва в с. з.
лично, заявява, че не се признава за виновен и дава обяснения.
Твърди, че той и подс.
В. Б. не са знаели предварително, че другите съподсъдими са имали уговорка да
вършат кражба на ел. проводници и когато разбрали непорсредствено преди
извършване на деянието, отказали да участват, не останали с тях в с. Хърсово, а
се отправили през с. Ружица към жилището на свид. Н. М. в с. Никола Козлево.
Защитникът на подс. Р. Г. не приема визираната в обвинителния акт фактическа обстановка, както и
авторството на престъплението за безспорно установени от събраните
доказателства. Моли съда, да признае подс. Р. Г. за невиновен.
След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Р. Г. има регистрирани предходни осъждания както следва: 1. по НОХД №138/1997 г.
на РС *, в сила от 29.05.1998 г., с наказание лишаване от свобода за срок шест
месеца, отложено с изпитателен срок две години, за престъпление по чл.195,
ал.1, т.2 и т.5, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.3 НК, извършено от
21.08.1996 г. до 24.08.1996 г.; 2.
по НОХД №41/1999 г. на РС Провадия, в сила от 23.03.1999 г. с наказание лишаване от
свобода за срок една година и четири месеца, отложено с изпитателен срок три
години, за престъпление по чл.195, ал.1, т.4 и т.5 НК; 3. по НОХД №829/2002 г. на РС *, в сила
от 19.10.2002 г., с наказание “лишаване от свобода” за срок една година, за
престъпление по чл.195, ал.1, т.4, пр.2 и т.5, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.18, ал.1 НК, извършено на 14.08.2001 г.; 4.
по НОХД №228/2003 г. на РС *, в сила от 06.11.2003 г. с наказание лишаване от
свобода за срок една година, за престъпление по чл.129, ал.1 НК, извършено на
14.10.2002 г.; 5. по НОХД №3855/2002 г.
на РС *, в сила от 06.05.2004 г. с наказание лишаване от свобода за срок една
година и три месеца, за престъпление по чл.195, ал.1, т.4, т.5 и т.7, вр.
чл.26, ал.1 НК, извършено на 24-25.07.2002 г.; 6. по НОХД №467/2004 г. на РС *, в сила
от 03.08.2005 г. с наказание лишаване от свобода за срок една година, за
престъпление по чл.195, ал.1, т.4, пр.1 и пр.2, т.5 и т.7 НК, извършено на
06-07.06.2002 г.; 7. по НОХД №387/2006 г.
на РС *, в сила от 12.09.2006 г., с наказание пробация чрез пробационни мерки
задължителна регистрация по настоящ адрес и задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок две години, за престъпление по чл.343б, ал. НК,
извършено на 24.08.2006 г.; 8. по
НОХД №135/2007 г. на РС *, в сила от 19.12.2007 г., с наказание лишаване от
свобода за срок четири години, за престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр.
чл.195, ал.1, т.3, пр.1, т.4, пр.1 и пр.2 и т.5 НК, извършено на 07-08.12.2006
г.; 9. по НОХД №7/2008 г. на
РС Провадия, в сила от 01.04.2008 г., с наказание пробация чрез пробационни
мерки задължителна регистрация по настоящ адрес и задължителни периодични срещи
с пробационен служител за срок две години и 200 часа безвъзмезден труд в полза
на обществото за срок една година, за престъпление по чл.343в, ал.2 НК,
извършено на 27.05.2007 г.; 10. по
НОХД №167/2008 г. на РС *, в сила от 05.06.2008 г., с наказание пробация чрез
пробационни мерки задължителна регистрация по настоящ адрес и задължителни
периодични срещи с пробационен служител за срок две години и 250 часа
безвъзмезден труд в полза на обществото за срок две години, за престъпление по
чл.343в, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 НК, извършено в периода 13.09.2007 г.
– 09.12.2007 г.; 11. по НОХД №164/2008 г.
на РС *, в сила от 14.06.2008 г., с наказание пробация чрез пробационни мерки
задължителна регистрация по настоящ адрес и задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок две години и шест месеца и 250 часа безвъзмезден
труд в полза на обществото за срок две години, за престъпление по чл.343в,
ал.2, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 НК, извършено за периода 04-07.2007 г. –
03.08.2007 г.; 12. по НОХД №257/2008 г.
на РС *, в сила от 20.10.2008 г., с наказание лишаване от свобода за срок една
година и шест месеца, за престъпление по чл.196, ал.2, т.1, вр. чл.195, ал.1,
т.5 НК, извършено на 07-08.09.2006 г.; 13.
по НОХД №336/2008 г. на РС *, в сила от 06.12.2008 г., с наказание лишаване от
свобода за срок три години и шест месеца, за престъпление по чл.195, ал.1, т.4 НК,
извършено на 25-26.06.2007 г.; 14.
по НОХД №5555/2008 г. на РС *, в сила от 26.03.2009 г., с наказание лишаване от
свобода за срок три месеца, за престъпление по чл.343в, ал.2, вр. ал.1, вр.
чл.26, ал.1 НК, извършено през периода 06.07.2007 г. – 14.08.2007 г.; 15. по НОХД №114/2009 г.
на РС *, в сила от 02.04.2009 г., с наказание лишаване от свобода за срок две
години и шест месеца, за престъпление по чл.196, ал.1, т.2 вр. чл.195, ал.1,
т.4, пр.1 и т.5 НК, извършено на 04/05.07.2007 г.; 16. по НОХД №352/2009 г. на РС *, в сила
от 26.05.2010 г., с наказание лишаване от свобода за срок четири години, за
престъпление по чл.196, ал.1, т.2 вр. чл.195, ал.1, т.4, пр.1 и пт.2 и т.5 НК,
извършено на 10.08.2007 г.
Подсъдимият В. Б. има
регистрирани предходни осъждания както
следва: 1. по НОХД №2342/2005 г. на
РС *, в сила от 14.06.2005 г., с наказание “лишаване от свобода” за срок една
година, отложено с изпитателен срок три години, за деяние по чл.195, ал.1, т.3,
т.4, пр.1 и т.5, вр. чл.26, ал. НК, извършено на 20.03.2005 г.; 2. по НОХД №2124/2006 г. на РС *, в
сила от 16.11.2006 г., с наказание “лишаване от свобода” за срок шест
месеца, отложено с изпитателен срок три години, за деяние по чл.195, ал.1, т.4
и т.5, вр. чл.63, ал.1, т.3 НК, извършено на 17.07.1998 г.; 3. по НОХД №5892/2006 г. на РС *, в
сила от 18.01.2007 г., с наказание “лишаване от свобода” за срок три
месеца, отложено с изпитателен срок три години, за деяние по чл.195, ал.1, т.4,
т.5 вр. чл.18, ал.1 НК, извършено на 11.02.2005 г.; 4. по НОХД №4260/2006 г. на РС *, в сила от 05.12.2006 г.,
с наказание “лишаване от свобода” за срок девет месеца, отложено с изпитателен
срок три години, за деяние по чл.195, ал.1, т.3, т.4, пр.2, т.5 НК, извършено
на 19/20.01.2005 г.; 5. по НОХД №4317/2006
г. на РС *, в сила от 24.04.2007 г., с наказание “лишаване
от свобода” за срок пет месеца, за деяние по чл.195, ал.1, т.5, т.7 вр. чл.26,
ал.1 НК, извършено на 10/11.03.2006 г.; 6.
по НОХД №3654/2009 г. на ВС *, в сила от 11.11.2009 г., с наказание
“лишаване от свобода” за срок шест месеца, за деяние по чл.195, ал.1, т.4, пр.1
и пр.2 и т.5 НК, извършено на 09/10.03.2009 г.; 7. по НОХД №5424/2011 г. на РС *, в сила от 11.10.2011 г.,
с наказание „пробация” с пробационни мерки
„задължителна регистрация по настоящ адрес” с периодичност два пъти седмично и „задължителни периодични срещи с пробационен служител”
за срок две години, за деяние по
чл.343в,ал.2 вр. чл.26, ал.1 НК, извършено през периода 07.04.2011 г. –
03.05.2011 г.
В началото на м. юли 2011 г.
подс. Р. Г. бил предсрочно условно освободен от изтърпяване на наказание
„лишаване от свобода” и се установил в гр. Белослав. Към този период също в гр.
Белослав живеел и подс. Н. Т., с когото в предходни години били осъдени
съвместно по НОХД №114/2009 г. на РС * за извършена в съучастие кражба на
метални съоръжения от промишлен обект в гр. *. Свидетелят П. Х., който бил
женен за сестрата на свид. Н. Т. и живеели с неговото семейство в едно жилище,
също познавал подс. Р. Г. от съвместен престой в затвор. Подсъдимият В. Б. ***
и познавал много добре както подс. Р. Г., с когото били братовчеди, така и
свид. П. Х. от съвместен престой в затвор, а също и свид. Н. Т., с когото били
добри приятели още от детска възраст. В гр. Белослав живеел по това време и
свид. Г. В., който познавал както свид. Н. Т., така и подс. Р. Г., с когото
служили заедно в казарма и в предходни години също били осъдени съвместно по
НОХД №982/2002 г. на РС * за извършена в съучастие кражба на ел. проводници. Свидетелят Г. В. се нуждаел от пари, защото останал
без работа. Понеже познавал много добре подс. Р. Г. и знаел за него, че се занимава
основно с кражби на метални вещи, се срещнал с него и поискал да участва.
Подсъдимият Р. Г. отвърнал, че не желае да има неприятности, защото отскоро бил
освободен от затвора, но го посъветвал да разговаря за това със свид. Н. Т.,
когото свид. Г. В. също познавал добре и знаел, че и той извършва такива кражби.
Няколко дни по-късно, на 07.07.2011 г. свид. Г. В. отишъл при свид. Н. Т. в
дома му, казал му че има нужда от пари и затова е готов да участва в кражби,
при което свид. Н. Т. се съгласил и казал, че още същата вечер може да има
такава възможност. Непосредствено след този разговор, в дома на свид. Н. Т.
дошъл и подс. Р. Г. и тримата заедно отишли до магазин „СБА“ в гр. Белослав.
Там се срещнали и с подс. В. Б. и свид. П. Х.. Свидетелят Н. Т. бил пътувал със
свид. В. Б. около две седмици преди това до с. Никола Козлево, обл. Шумен, където
в този период при своята майка пребивала жената на свид. В. Б. – свид. Н.
Мирчева, с новороденото им дете. Тогава свид. Н. Т. видял, че в района на съседното
с. Хърсово, обл. Шумен, по електрическите стълбове има поставени метални медни ел.
проводници, които заедно могат да откраднат. При срещата на петимата, те се уговорили
да намерят подходящ транспорт и да отидат до с. Никола Козлево, като всички
били наясно, че там ще извършват кражба на кабели от електрически стълбове.
Заедно отишли до дома на свид. Б. Б., за когото знаели, че има пътнически
микробус „Форд Транзит“. Извикали го и когато той излязъл, в присъствие на
всички останали с него разговарял основно свид. Н. Т., който му предложил да
отидат с неговия микробус, за да откраднат ел. кабели от с. Хърсово, обл. Шумен
и да си поделят парите от продажбата на кабела. Той се съгласил и малко
по-късно шестимата потеглили от гр. Белослав с управлявания от него микробус
„Форд Транзит“ с рег.№ В 6937 КА. Когато наближили гр. *, свид. Н. Т. казал на
свид. Б. Б. да се отбият до железарски магази, за да купи инструмент за рязане
на метал. От магазина свид. Н. Т. избрал големи клещи с дълги червени дръжки и
черни гумирани ръкохватки, които оставил на пода в купето на микробуса.
Пристигнали в с. Никола Козлево при свид. Н. Мирчева, която познавала всички.
Черпили се и вечеряли там и тогава се уговорили, че трябва да извършат кражбата
след полунощ, когато е обезлюдено и тъмно. След 24.30 часа, шестимата потеглили
към съседното с. Хърсово с управлявания от свид. Б. Б. микробус. По пътя отново
обсъждали в кое точно от близките села ще е най-добре да изввършат кражбата на
ел. проводници, но по настояване на свид. Н. Т. решили първо да проверят дали
на стълбовете в с. Хърсово има от медните жици. Когато стигнали в с. Хърсово, микробуса
спрял първо до стопански двор, където всички останали слезли, а свид. Б. Б.
паркирал до мост в центъра на селото и ги изчаквал. С помощта на запалки,
останалите започнали да оглеждат проводниците между стълбовете в тази част на
селото. Първоначално не намерили медни проводници и се върнали към микробуса,
след което свид. Б. Б. ги закарал до друг район на селото, в началото на ул.
„Васил Йовчев“, където петимата отново започнали да оглеждат жиците, а свид. Б.
Б. спрял микробуса по-надолу в пресечка на същата улица. Откъм трансформатор на
ул. „Ана М.“*** и по същата улица видели, че на стълбовете има медни проводници,
които решили да срежат. Свидетелят Н. Т. се покатерил на най-близкия стълб и с
клещите срязал една от жиците към трансформатора, при което възникнал токов
удар с гърмеж и проблясък. Тогава свид. Н. Т. решил, че трябва да прекъсва ел.
проводниците в обратна посока, покатерил се на друг стълб и започнал да реже
жиците в посока, противоположна на трансформатора. По този начин, като се
катерел последовотелно на стълбовете и прерязвал с клещите всички прикрепени
жици, той успял да свали на земята проводниците от шест междустълбия с
разстояние от 30 до 40 метра всяко, като на всяко междустълбие били постовени
по пет проводника – три от двадесет и пет квадрата, един от шестнадесет
квадрата и един от шест квадрата. През това време, останалите четирима
извършители – подсъдимите Р. Г. и В. Б. и свидетелите П. Х. и Г. В. събирали
падналите жици и ги навивали в кръгове на кангали, а свид. Б. Б. стоял в
микробуса и наблюдавал района, за да ги предупреди при опасност. Преди да
наближи 3.00 часа, той видял движещ се към центъра на селото полицейски
автомобил с угасени фарове, който завил в посока, обратна на мястото, където са
намирали съучастниците му. Тогава свид. Б. Б. побягнал към тях и ги
предупредил, че е в селото има полицейски патрул. Всички побягнали като
изоставили приготвените проводници. Подсъдимите Р. Г. и В. Б., заедно със свид.
Н. Т. хукнали по пътя към с. Ружица, а свидетелите Б. Б., П. Х. и Г. В.
първоначално се прикрили заедно зад ограда на изоставени постройки, но след
това свид. Б. Б. се отделил, а свидетелите П. Х. и Г. В. останали заедно и се
скрили сред гъсти жтни насаждения на една нива. Докато подсъдимите Р. Г. и В. Б.
и свид. Н. Т. бягали през с. Хърсово по пътя към с. Ружица, около 3.00 часа, свидетелите
А.Х. и А.Р. се черпели и разговаряли в двор непосредствено до пътя. Те чули, че
по улицата тичат хора и скоро видели как тримата забързано и задъхано преминали
край двора на около 4-5 метра от тях, и се отправили в посока към с. Ружица.
Свидетелят А. Р. помислил, че са хора от съседното село и им свирнал, при което
тримата побягнали, след което той се обадил на тел.112 и уведомил за случилото
се. Полицейските служители от патрулния автомобил видели нарязаните проводници,
част от които висели от едни от стълбовете и уведомили дежурния при ПУ Никола
Козлево. Незабавно били органицирани издирвателни мероприятия, установен бил
изоставения микробус „Форд Транзит“, в който се намирали документите на свид.
Б. Б., а малко по-късно той бил задържан от свидетелите М.М. и А.А. в близост
до пътя от с. Хърсово към с. Никола Козлево. Той казал на полицейските
служители, че заедно с приятели бил в с. Никола Козлево и на връщане микробуса
ми аварирал и се връщал за помощ. Свидетелите В.М., А.А. и М.М. – и тримата
служители при РУП Каолиново, се отправили с него за с. Никола Козлево, за да им
покаже къде е гостувал. Когато пристигнали пред къщата на майката на свид. Н.
Мирчева, в двора се намирали подсъдимите Р. Г. и В. Б. заедно със свид. Н. Т..
Те побягнали и свид. Н. Т. успял да прескочи оградата и да избяга, а двамата
подсъдими били задържани и отведени в РУП Каолиново. Междувременно, след като
останали известно време прикрити, свидетелите П. Х. и Г. В. също се отправили
към с. Никола Козлево през гориста местност. Когато наближили къщата на майката
на свид. Н. Мирчева, те видели спрения полицейски автомобил и изчакали докато
отпътува прикрити сред житни насаждения в една нива. След това отишли до къщата
и там майката на свид. Н. Мирчева им казала да се махат и че другите са
задържани. Първоначално двамата се укривали, но в последствие свид. П. Х. бил
задържан след около седмица в гр. Белослав, а след като разбрал, че е обявен за
издирване, седмица по-късно свид. Г. В. се явил лично в полицейски участък. В
началото на следващия месец и свид. Н. Т. се явил лично в полицейски участък.
В хода на досъдебното
производство е назначена и изготвена съдебно-оценителна експертиза, чието
заключение, кредитирано от съда като компетентно и
безпристрастно изготвено, установява пазарна стойност инкриминираните вещи в
общ размер 1917.70 лв.
В хода на досъдебното
производство е назначена и изготвена съдебно-дактилоскопна експертиза, чието
заключение, кредитирано от съда като компетентно и безпристрастно изготвено,
установява, че част от иззетите дактилоскопни следи при оглед от 08.07.2011 г.
в с. Хърсово на микробус „Форд Транзит“ с рег. № В 6937 КА, са оставени от:
длан на дясна ръка на свид. Н. Т.; среден пръст на дясна ръка на подс. Р. Г.;
безименен пръст на дясна ръка на подс. В. Б..
Писмените доказателства, потвърждаващи приетата за
установена фактическа обстановка са приобщените по реда на чл.283 НК документи:
протоколи за извършени следствени действия, свидетелства за съдимост,
декларации за семейно и материално положение и имотно състояние на подсъдимите.
Гореописаната фактическа
обстановка съдът приема за безспорно и категорично установена след анализ и
преценка по отделно и в съвкупност на всички събрани доказателства.
Относно поведението и
възприятията на всеки един от подсъдимите действията които са осъществени от
обедните часове на 07.07.2011 г. до ранното утро на 08.07.2011 г. данни са
налице предимно от приобщените гласни доказателствени средства. Сред тях
основни са обясненията на двамата подсъдими и показанията на свидетелите Н. Т.,
П. Х., Г. В. и Б. Б., доколкото и шестимата се явяват непосредствени очевидци
за подлежащите на установяване обстоятелства. Тези шестима очевидци формират
две съществено противоречиви и взаимноизключващи се твърдения на две групи лица
относно участитето на подсъдимите В. Б. и Р. Г. при осъществяване на деянието.
От една страна, свидетелите Г. В. и Б. Б.
твърдят, че заедно със свидетелите Н. Т. и П. Х. и с двамата подсъдими В. Б. и
Р. Г., са потеглили от гр. Белослав с намерение да крадат ел. проводници и че
шестимата заедно са извършили посегателството спрямо електропреносната мрежа в
с. Хърсово, което останало недовършено поради появата на полицейски патрул и
последвалото бягство на шестимата от местопрестъплението.
От друга страна, двамата подсъдими наред със
свидетелите Н. Т. и П. Х. посочват, че подс. В. Б. и подс. Р. Г., както и свид. П. Х., не са знаели
предварително, че останалите тирима са имали намерение да крадат ел. проводници
и когато разбрали непорсредствено преди извършване на деянието, двамата
подсъдими отказали да участват, не останали с другите в с. Хърсово и се върнали
в с. Никола Козлево, а свид. П. Х. останал заедно с другите трима извършители и
станал съпричастен към стореното от тях.
При тези противоречащи си описания, степента на достоверност на
гласните доказателства от всяка от отделните
групи лица следва да се
преценява както чрез анализ поотделно на логическата цялост и
последователност на твърденията и на степента на категоричност, яснота и
убедителност на тяхното излагане при разпита, така и чрез съпоставяне в съвкупност с
останалите гласни доказателства и с другите приобщени
обективни доказателства. В този смисъл, следва да се изтъкне, че
показанията на двамата свидетели Г. В. и Б. Б. възпроизвеждат напълно
автентично, недвусмислено, конкретно, последователно, цялостно и логически
непротиворечиво описание на събитията, в които всеки от тях непосредствено е
участвал. Наред с това, по всички основни и съществено значими обстоятелства по
делото, показанията на тези двама свидетели, са изцяло съвпадащи и
взаимнодопълващи се, а са и в пряко съответствие с основните обективно
установени факти по делото. Също така, при всяка от проведените множество очни
ставки, свидетелите Г. В. и Б. Б. дават категорични, убедителни и безпротиворечиви
отговори на поставените въпроси и твърденията им не са разколебани или
опровергани от съпоставяните в очните ставки други свидетели и от подсъдимите. Напротив
- опровергани, неубедителни и разколебани при очните ставки са твърденията на
свидетелите Н. Т. и П. Х. и на подсъдимите В. Б. и Р. Х.. Изтъкнатото мотивира
съда да кредитира като достоверни показанията на всеки един от свидетелите Г. В.
и Б. Б.. Предвид факта, че тези свидетели са имали качеството и на подсъдими по
делото, следва също да се изтъкне, че показанията им нямат характеристики на т.
нар. „оговор“, при който подсъдим оневинява себе си като уличава другиго в
извършване на деянието. Това е така, защото чрез своите показания, тези двама
свидетели нямат за цел да облагодетелстват собственото си процесуално положение
след като вече имат влезли в сила присъди по същото обвинение, а и защото
техните показания не са единствено доказателство срещу подсъдимите В. Б. и Р. Г.,
а съответстват както на обективните доказателства, така и на други гласни
доказателства, каквито са кредитираните като безпристрастно дадени в резултат
на непосредствени лични възприятия показания на свидетелите А.Х., А.Р., В.М.,
Айледин А. и М.М.. Макар същите да не са непосредствени очевидци на деянието,
обстоятелствата, които са възприели и възпроизвеждат, кореспондират напълно с
данните от показанията на свидетелите Г. В. и Б. Б..
Не така убедителни и категорични са гласните
доказателствени средства, представени от двамата подъсдими и от свидетелите Н. Т.
и П. Х.. В хода на съдебното следствие се установиха някои твърде съществени
противоречия при съпоставяне на показанията на свид. П. Х. както с показанията
на свид. Н. Т., така и с обясненията на всеки един от подсъдимите В. Б. и Р. Г..
Така например, докато свид. Н. Т. твърди, че след като закупил клещите за рязане на метал, ги
оставил в багажника на микробуса и в съответствие с това, двамато подсъдими
заявяват, че не са виждали този инструмент при пътуването от гр. Белослав до с.
Никола Козлево, то свид. П. Х. посочва при очните ставки, че е видял как при
потегляне от гр. *, свид. Н. Т. оставя този специфичен и с големи размери
инструмент на пода в купето на микробуса, където всеки от пътуващите е могъл да
го види, като при това допълва, че при вида на инструмента споделил именно с
подс. Р. Г. предположение, че клещите ще се ползват за извършване на кражба. Тези изявления на свид. П. Х. от една страна
опровергават конкретни твърдения на свид. Н. Т., с което се дискредитира съществено
достоверността на неговите показания, а от друга страна се затвърждава
истинността на твърденията на свидетелите Г. В. и Б. Б., които също сочат, че
свид. Н. Т. е оставил клещите за рязане на метал на видно място на пода в
купето на микробуса. Също така, свид. П. Х. посочва категорично и напълно
съответстващо на показанията на свидетелите Г. В. и Б. Б., че първоначално след
появата на полицейски патрул на местопрестъплението, тримата заедно се
прикрили, след което свидетелите П. Х. и Г. В. се отправили към с. Никола
Козлево, а свид. Б. Б. останал сам. Чрез тези показания на свид. П. Х. отново се
опровергават конкретни твърдения на свид. Н. Т., че той е напуснал
местопрестъплението заедно със свид. П. Х. и се отправил с него към с. Никола
Козлево, като по този начин в още по-голяма степен се дискредитира цялостната
достоверност на неговите показания. Също така, макар при очни ставки със всеки
един от подсъдимите, свид. П. Х. да посочва съответстващо на техните обяснения,
че двамата са заявили нежелание да участват в кражбата на ел. проводници и са
слезли от микробуса преди с. Хърсово и повече не ги видял, при съпоставяне в
очни ставки със свидетелите Г. В. и Б. Б. относно същите обстоятелства, свид.
П. Х. дава напълно различно описание като посочва, че двамата подсъдими са слезли
заедно с останалите в с. Хърсово и са били там до появата на полицейския
патрул. Следователно, твърденията на този свидетел за отказ да участват и за
несъпричастност на подсъдимите В. Б. и Р. Г. при извършване на посегателството,
са неубедителни, разколебани и непоследователни, при което съдът намира същите
за недостоверни. Поради това, както и поради установената недостоверност на
показанията на свид. Н. Т., а и при наличието на достатъчно други, убедителни,
както обективни, така и гласни доказателвства относно поведението на двамата подсъдими,
съдът счита техните обяснения за несъстоятелна защитна теза, която не се
подкрепя от достоверни и убедителни доказателства.
По същество, твърденията на свид. П. Х., че
двамата подсъдими са били с останалите извършители в с. Хърсово до появата на
полицейския патрул, също потвърждават достоверността на показанията на
свидетелите Г. В. и Б. Б. за цялостна съпричастност на подсъдимите В. Б. и Р. Г.
към действията на останалите извършители. При тази констатация и предвид обективния
факт, че цялата деятелност по осъществяване на посегателството е била трудоемка
и е продължила не по-малко от два часа до появата на полицейския патрул, за
присъствието и на двамата подсъдими заедно с другите четирима извършители няма
друго житейски и фактически обосновано обяснение, освен пълната им
съпричастност към осъществяваните и от останалите действия по прерязване,
събиране и навиване на инкриминираните медни ел. проводници. Обстоятелството,
че двамата подсъдими са били заедно с другите извършители до появата на
полицейския патрул се потвърждава и при анализ на показанията на свидетелите А.
Х. и А. Р. в съвкупност с показанията на свидетелите Н. Т., П. Х., Г. В. и Б. Б..
С опровергаване твърдението на свид. Н. Т., че е избягал от местопроизшествието
заедно със свид. П. Х. и при констатацията, че с появата на патрулния
автомобил, свидетелите П. Х., Г. В. и Б. Б., се отправили не в западна посока
към с. Ружица, а в северна посока в близост до директния път към с. Никола
Козлево, се налага извода, че трите лица, които свидетелите А. Х. и А. Р. са
видели около 3.00 часа на 08.07.2011 г. да се отправят заедно тичешком в
западна посока по пътя към с. Ружица са именно двамата подсъдими В. Б. и Р. Г.
и свид. Н. Т.. Това всъщност е и посоката, в която и двамата подсъдими сочат,
че са поели когато напуснали местопрестъплението. Действително, те твърдят, че
това е станало значително по-рано и че са били само двамата. Но свидетелите А. Х.
и А. Р. категорично посочват, че са видели на улицата трима души, че това е
станало не по-рано от три часа след полунощ и тогава свид. А. Р. уведомил за
случилото се на тел.112. От една страна, този период е съотносим към момента на
появата на полицейския автомобил в района на местопрестъплението, а и в съответствие
с показанията на свидетелите А. Х. и А. Р., и свид. А. А. – мл. полицейски
инспектор, също описва, че непосредствено след това, към 3.15 часа провел
разговор с тях и се отправил в указаната посока.
При така приетата за установена
фактическа обстановка, съдът намира, че с действията си, всеки един от
подсъдимите В. Б. и Р. Г., е осъщестивл фактическия състав на следното престъпление:
· за подс. В.В.Б., за това, че:
На 08.07.2011 г. в с. Хърсово, обл. Шумен, при условията на опасен
рецидив, чрез използване на техническо средство – клещи, и на МПС - л. а. „Форд
Транзит” с рег.№ В 6937 КА, след предварителен сговор с Р.Х.Г., П.Р.Х., Н.Н.Т.,
Г.Н.В. и Б.Д.Б., направил опит да отнеме чужди движими вещи на обща стойност
1917.70 лв – 471 метра меден ел. проводник със сечение 25 кв.мм., 157 метра
меден ел. проводник със сечение 16 кв.мм. и меден ел. проводник със сечение 6
кв.мм., от владението на М.Б.С., собственост на „ЕОН България мрежи” АД гр. *,
без съгласие на собственика, с намерение противозаконно да ги присвои, като
деянието не представлява маловажен случай и е останало недовършено по
независещи от извършителите причини – престъпление по чл.196, ал.1, т.2, пр.1,
вр. чл.195, ал.1, т.4, пр.1 и пр.2 и т.5, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1,
б.“а“, вр. чл.18, ал. НК;
· за подс. Р.Х.Г., за това, че:
На 08.07.2011 г. в с. Хърсово, обл. Шумен, при условията на опасен
рецидив, чрез използване на техническо средство – клещи, и на МПС - л. а. „Форд
Транзит” с рег.№ В 6937 КА, след предварителен сговор с В.В.Б., П.Р.Х., Н.Н.Т.,
Г.Н.В. и Б.Д.Б., направил опит да отнеме чужди движими вещи на обща стойност
1917.70 лв – 471 метра меден ел. проводник със сечение 25 кв.мм., 157 метра
меден ел. проводник със сечение 16 кв.мм. и меден ел. проводник със сечение 6
кв.мм., от владението на М.Б.С., собственост на „ЕОН България мрежи” АД гр. *,
без съгласие на собственика, с намерение противозаконно да ги присвои, като
деянието не представлява маловажен случай и е останало недовършено по
независещи от извършителите причини – престъпление по чл.196, ал.1, т.2, пр.1, вр.
чл.195, ал.1, т.4, пр.1 и пр.2 и т.5, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.“а“,
вр. чл.18, ал. НК.
Деянието е
осъществено от всеки от двамата подсъдими В. Б. и Р. Г. при пряк умисъл след
предварителен сговор помежду им и с останалите четирима съизвършители. Всеки от двамата
подсъдими е съзнавал противообществения характер на деянието и неговата
наказуемост и е целял настъпването на противоправния резултат, като е съзнавал,
че и другият съизвършител действа със същото субективно отношение към
деянието. Както бе изтъкнато, събраните
по делото доказателства опровергават напълно защитната теза на подсъдимите, а кредитираните
от съда показания на свидетелите Г. В. и Б. Б. сочат категорично, че
осъществяването на деянието е предварително планирано и именно в изпълнение на
този план в съответствие с вида и специфичния и трудоемък начин на отнемане на
набелязания обект, е осигурено участие на достатъчно голяма група от доверени и
добре познаващи се криминално проявени извършители, превозно средство с
възможност за натоварване и транспортиране на обемните и тежки набелязани вещи,
а също и специално обезопасено техническо средство за прерязване на ел. проводник.
Причини за извършване на престъплението – трайно изградени
престъпни наклонности, стремеж за противоправно облагодетелстване и грубо незачитане неприкосновенноста на чуждата собственост.
Квалификацията на извършеното
престъпление за всеки един от двамата подсъдими В. Б. и Р. Г. се обуславя от
факта, че всеки от тях е осъждан повече от два пъти с налагани наказания
лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, които наказания
са търпени ефективно и от изтърпяването до извършване на настоящото
престъпление, не е изминал предвидения петгодишен срок по чл.30, ал.1 изр.1 НК.
Квалификацията на престъплението по чл.195, ал.1, т.4, пр.1 и
пр.2 НК като извършено чрез използване на техническо средство и на моторно
превозно средство се обуславя от факта, че за осъществяване на отнемане на
инкриминирания обект от собственика, трайно прикрепените към електропреносната
мрежа ел. проводници са били прерязвани със специален и обезопасен инструмент –
клещи за рязане на метал, а за осъществяване на трайна фактическа власт върху
обемните и тежки вещи е било осигурено съответно товарно превозно средство -
микробус „Форд Транзит” с рег.№ В 6937 КА.
Квалификацията на престъплението като опит съобразно чл.18,
ал.1 НК се обуславя от факта, че изпълнителното деяние не е било довършено по
независещи от тях причини. Това е така, защото въпреки нарязването и
приготвянето на инкриминираните ел. проводници, върху същите не била установена
трайна фактическа власт от извършителите поради появата на полиция и
започнатото изпълнително деяние останало недовършено във фазата на опита.
При определяне вида и размера на наказанието за подс. В. Б. съдът
прецени степента на обществената опасност на престъплението като съществено
висока. Въпреки недовършеността на деянието във фазата на опита и оставането на
обекта на посегателство в патримониума на неговия собственик, следва да се
изтъкне, че това се дължи изключително на намесата на органите на МВР
непосредствено преди извършителите да осъществят трайна фактическа власт върху
инкриминираните вещи. Също така степента на обществена опасност на деянието е
висока и поради значителната стойност на обекта на посегателството – 1917.70
лв, както и поради това, че за улесняване на отнемането, ел. проводниците са били
нарязани и годнността им за последваща употреба е ограничена, а така също и
поради сложния механизъм на организиране и осъществяване на деянието, включващ
участие на няколко извършители и употреба на специализирано техническо
оборудване и моторно превозно средство. Наред с това, в резултат на деянието са
причинени твърде съществени несъставомерни неблагоприятни последици, защото
населеното място е останало без ел. захранване за продължителен период и са
проведени неотложни ремонтни дейности на стойност, надвишаваща значително тази
на инкриминираните вещи. Съдът прецени като съществено висока и степента на
обществена опасност на подс. В. б.. Към момента на извършване на деянието, подсъдимият е имал общо
шест предходно регистрирани осъждания за кражби, а в последствие след
извършване на деянието спрямо него е влязла в сила и още една присъда за
деяние, извършено преди това по настоящото дело. Извън обуслявящите
квалифициращия признак “опасен рецидив”, съдът преценява съществени брой на
предходните осъждания за този подсъдим като доказателство за съществено
високата степен на неговата обществена опасност, при което настоящото деяние се
явява поредна проява на трайно формирани престъпни
наклонности. Изложените
обстоятелства, съдът прецени като съществено отегчаващи наказателната
отговорност на подс. Р. Г.. Също като отегчаващо отговорността обстоятелство,
съдът прецени недобрите характеристични данни за подс. В. Б.. Като смекчаващо отговорността обстоятелство съдът прецени факта, че
макар и с ограничена годност за ползване по предназначение, инкриминираната вещ
е останала в патримониума на собственика с остатъчна стойност. Предвид факта,
че довършването на изпълнителното деяние е предотвратено от появата на полиция
в заключителната фаза на посегателството, непосредствено преди извършителите да
установят трайна фактическа власт върху инкриминираната вещ, както и че
недовършеността на престъплението се дължи изключително на намесата на органите
на МВР, съдът намира, че не са налице
основанията по чл.58, б.”а”, вр. чл.18, ал.2 НК за определяне на по-леко
наказание от предвиденото за довършено престъпление. Изложените
съображения мотивират съда, съгласно чл.54 НК, да наложи на подс. В. Б.
предвиденото в специалната част на НК наказание „лишаване от свобода” при съществен превес на
отегчаващите отговорността обстоятелства и с отчитане недовършеността на
престъплението, в размер между минималния и средния предвиден за
квалификациращия признак „опасен рецидив”, в посока към минималния – четири
години и шест месеца. Предвид регистрираните предходни осъждания на подс. В. Б.
с наложени наказания „лишаване от свобода”, спрямо същия не е приложима
разпоредбата на чл.66, ал.1 НК и следва да търпи настоящото наказание ефективно
в затвор при първоначален строг режим. Съобразно чл.59, ал.1 НК, при изпълнение
на наложеното наказание следва да се приспадне времето, през което спрямо подс.
В. Б. е била взета мярка за неотклонение в досъдебната и в съдебната фази на
производството, считано от 08.07.2011 г. до влизане в сила на присъдата.
Съобразно чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1 НК и предвид факта, че подс. Б. е извършил настоящото деяние, както и
деянието, за което е осъден с отделна присъда по НОХД №5424/2011 на РС *, преди
да имало влязла в сила присъда за което и да е от тях, следва да бъде извършено
групиране и да му бъде наложено като общо ная-тежко наказанието „лишаване от
свобода“ за срок четири години и шест месеца.
При
определяне вида и размера на наказанието
за подс. Р. Г. съдът прецени степента на обществената опасност на
престъплението като съществено висока. Въпреки недовършеността на деянието във
фазата на опита и оставането на обекта на посегателство в патримониума на
неговия собственик, следва да се изтъкне, че това се дължи изключително на
намесата на органите на МВР непосредствено преди извършителите да осъществят
трайна фактическа власт върху инкриминираните вещи. Също така степента на
обществена опасност на деянието е висока и поради значителната стойност на
обекта на посегателството – 1917.70 лв, както и поради това, че за улесняване
на отнемането, ел. проводниците са били нарязани и годнността им за последваща употреба
е ограничена, а така също и поради сложния механизъм на организиране и
осъществяване на деянието, включващ участие на няколко извършители и употреба
на специализирано техническо оборудване и моторно превозно средство. Наред с
това, в резултат на деянието са причинени твърде съществени несаъставомерни неблагоприятни
последици, защото населеното място е останало без ел. захранване за
продължителен период и са проведени неотложни ремонтни дейности на стойност,
надвишаваща значително тази на инкриминираните вещи. Съдът прецени като съществено висока и степента на обществена опасност на подс. Р. Г.. Към момента на извършване на деянието,
подсъдимият е имал общо шестнадесет предходно регистрирани осъждания, като
настоящото деяние е осъществено непосредствено след като е бил условно
предсрочно освободен от изтърпяване на предходно наложено наказание “лишаване
от свобода”. Извън обуслявящите квалифициращия признак “опасен рецидив”, съдът
преценява внушителния брой на предходните осъждания за този подсъдим и факта на
осъществяване на деянието в изпитателен срок по условно предсрочно
освобождаване от затвор, като доказателство за съществено високата степен на
неговата обществена опасност, при което настоящото деяние се явява поредна
дръзка проява на трайно формирани престъпни наклонности. Изложените обстоятелства, съдът прецени като
съществено отегчаващи наказателната отговорност на подс. Р. Г.. Също като
отегчаващо отговорността обстоятелство, съдът прецени недобрите характеристични
данни за подс. Р. Г.. Като смекчаващо отговорността обстоятелство съдът прецени
факта, че макар и с ограничена годност за ползване по предназначение,
инкриминираната вещ е останала в патримониума на собственика с остатъчна
стойност. Предвид факта, че довършването на изпълнителното деяние е
предотвратено от появата на полиция в заключителната фаза на посегателството,
непосредствено преди извършителите да установят трайна фактическа власт върху
инкриминираната вещ, както и че недовършеността на престъплението се дължи
изключително на намесата на органите на МВР, съдът намира, че не са налице основанията по чл.58,
б.”а”, вр. чл.18, ал.2 НК за определяне на по-леко наказание от предвиденото за
довършено престъпление. Изложените съображения мотивират съда, съгласно чл.54 НК,
да наложи на подс. Р. Г. предвиденото в специалната част на НК наказание
„лишаване от свобода” при съществен превес
на отегчаващите отговорността обстоятелства и с отчитане недовършеността на престъплението, в
размер между минималния и средния предвиден за квалификациращия признак „опасен
рецидив”, в посока към минималния – пет години. Сравнително по-продължителния срок
на наложеното наказание за този подсъдим спрямо срока на наказанието за подс.
В. Б. е обусловен от данните за значително по-големия брой предходно
регистрирани осъждания на подс. Р. Г., обуславящи и преценка за значително
по-висока степен на неговата обществена опасност спрямо подс. В. Б.. Предвид
регистрираните предходни осъждания на подс. Р. Г. с наложени наказания
„лишаване от свобода”, спрямо същия не е приложима разпоредбата на чл.66, ал.1 НК и следва да търпи настоящото наказание ефективно в затвор при първоначален
строг режим. Съобразно чл.59, ал.1 НК, при изпълнение на наложеното наказание
следва да се приспадне времето, през което спрямо подс. Р. Г. е била взета
мярка за неотклонение в досъдебната и в съдебната фази на производството,
считано от 08.07.2011 г. до влизане в сила на присъдата. Също така, съобразно
чл.70, ал.7, изр.1 НК, поради извършване на деянието по настоящото дело в
изпитателния срок на постановеното с Определение №455 от 23.06.2011 г. по
ч.н.д. №992/2011 г. на ОС *, предсрочно условно освобождаване на подс. Р. Г.,
спрямо същия следва да се приведе в изпълнение неизтърпяната част със срок една
година четири месеца и осемнадесет дни от предходно наложеното му наказание
„лишаване от свобода“ по ЧНД №2745/2010 г. на РС *.
На основание чл.189 ал.3 НПК,
съдът възложи на подсъдимите направените по делото разноски.
Съдът счита, че с това
наказание и по този начин ще бъдат постигнати целите на специалната и генералната
превенция по смисъла на чл.36 НК.
Водим от гореизложеното,
съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: