Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

Номер    201           Година  2018, 01.02.            Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Първо отделение, ІІІ състав

 

на 09.01.2018 година

 

в публично заседание в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ КОМСАЛОВА

 

Секретар: МИГЛЕНА НАЙДЕНОВА

 

като разгледа докладваното от СЪДИЯ ТАНЯ КОМСАЛОВА адм. дело номер 3104 по описа за 2017 година и като обсъди :

 

Производството е по чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния ко­декс във вр. с чл.172 ал.4 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба на М.Я.Л., ЕГН **********,***, подадена чрез пълномощника адв.И.Р. със съд.адрес ***, против За­по­вед за на­лагане на при­нудителна админист­ративна мярка /ПАМ/ № 17-0329-000195 от 13.10.2017г. на На­чалник РУП при ОД на МВР - Пловдив, РУ Р., с коя­то на осно­ва­ние чл.22 от ЗАНН във вр. с чл.171 т.2а от ЗДвП на жал­бо­по­дателя е на­ло­жена принудителна админи­стративна мярка – прек­ратяване на регистрацията на ППС за срок до 1 годи­на, както и изземване на 2 /два/ броя табели с регистрационен номер ****.

Жалбоподателят счита, че заповедта е незаконосъобразна, поради изда­ва­нето й в противоречие с процесуалния и матери­алния закон. Основно се сочат на­рушения на административно производствените правила – липсата на мотиви от­носно срокът на прилагане на ПАМ; неосигуряване възможността на лицето да уча­ства в административното производство и да ангажира доказателства; в случая не е отчетено че оспорващия е трудово ангажиран, а отделно от това посещава и учи­лище. С ог­лед на изложе­но­то жалбо­по­дателят счита об­жал­­ваната заповед за неза­ко­носъобразна и моли да бъде отмене­на, евентуално се настоява да бъде намален срокът на ПАМ – на 6 месеца.

Ответният административен орган – Началник РУП при ОД на МВР – Пловдив, РУ Р., в съпроводителното писмо при изпращане на администра­тивната преписка в съда, изразява становище за законосъобразност на издадения от него индивидуален административен акт /л.3/.

Пловдивският Административен Съд – Първо отделение, трети състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производ­ство до­казателства, намира за установено следното.

Жалбата против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 17-0329-000195 от 13.10.2017г. на Началник РУП при ОД на МВР – Плов­див, РУ Р., е подадена в срок и от надлежна страна, има­ща право и интерес от об­жалването, поради което e допустима.

Разгледана по същество, същата е неос­нователна по изложените съоб­ра­жения.

От материалите по административната преписка се установява, че на дата 11.10.2017г. в 13,50 часа на Л., като водач на собствения си лек автомобил ****, с рег. № ****, управлява същия след употреба на наркотични вещества, установено с техническо средство Дрегер Дръг Чек 3 000 с № 19 от реги­стъра на РУ Р., който е отчел АМР/Амфетамини/. На място на лицето е изда­ден и талон за медидичско изследване № 0018576, но е отказало да го получи.

В тази връзка е приложен по делото и Протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози рег. № 329р-9258 от 11.10. 2017г./л.13/, както и талон за медицинско изследване с фабричен номер 0018576 от 11.10.2017г., върху който Л. собственоръчно е отбелязал „няма да дам кръв, съгласен съм с показанието на дрегер DRUG CHEK“ за което се е и подписал /л.16/.

Въз основа на това е съставен АУАН № 1309 от 11.10.2017г. от мл.автоконт­рольор при РУП – Р., за това че Марнит Я.Л. на 11.10. 2017г. око­ло 13.50 часа в гр.Р., ул.“Г.С.Р.“, управлява собстения си лек автомобил **** с рег. № **** като извършва следното наруше­ние: 1. Уп­равлява МПС след употреба на наркотични упойващи вещества, установено с техниечско средство Дрегер „Дръг Чек 3000“ с № 19 от регистъра на РУ Р., който очете АМР /амфетамин/. Издаден талон за медицинско изследване № 0018576 - отказва, което е квалифи­ци­ра­но ка­то на­рушения съответно на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП. Нару­ши­телят е под­писал акта с отбелязване „Употребил съм амфетамини преди 7 дни“.

Въз основа на АУАН е издаден на обжалвания админист­ра­тивен акт, с който на основание чл.22 от ЗАНН във вр. с чл.171 т.2а от ЗДвП на жалбоподателя, при възприемане и възпроизвеждате на посочената по-горе фактическа обстановка е наложена при­ну­ди­телна админи­ст­ративна мярка – прекратяване на регистрацията на ППС за срок до една година, както отнемане на 2/два/ броя табели с регистра­ционен номер ****.

По делото от страна на административния орган е депозирана пълната ад­­­ми­нистративна преписка по повод атакувания акт, включително и доказател­ст­ва за правомощията му да издава актове от рода на процесните /л.9/. Други доказател­ства вкл. и от страна на ответника не са ангажирани.

Оспорващия във връзка с твърденията си ангажира писмени доказателства – копие от трудо договор № 499/14.09.2017г. /л.6/, видно от който е че Л. е в нает по трудово правоотношение от ****, като изпълнява длъжността машинен оператор, производство на пластмасови изделия, кйото трудов договор е за неопределено време и със срок на изпитване 6 месецав полза на работодателя със срок на предизвестие 1 месец. Няма данни същият трудов договор да е прек­ратен.

Представено е и удостоверение изх. № 50 от 29.11.2017г. /л.23/ видно от което е, че аз учебната 2017/2017г. М.Я.Л. е ученик в 10-ти клас днев­на форма на обучение, през учебната 2017/2018.

Всъщност по така установените факти по делото не се спори, а и същите са безспорно установени от представените писмени доказателства.

Съгласно разпоредбата на чл.172 ал.1 от ЗДвП, принудителните администра­тивни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т.5, б."а", т.6 и 7 от ЗДвП се прилагат с мо­тивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съоб­разно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

Със Заповед № 317з-391 от 06.02.2017г. на Директора на ОД на МВР – Плов­див е делегирана компетентност на органа, издал оспорената заповед, пора­ди кое­то и същата се приема за издавена от компетентен орган.

 

 

 

 

Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа всички законово изиску­еми реквизити.

               На първо място следва да се посочи, че правното основание за налагане на принудителната административна мярка е чл.171 т.2а от ЗДвП. Съгласно тази раз­поредба в релевантната за спора редакция /в приложима към случая редакция след изм. с ДВ бр.77/2017г. в сила от 26.09.2017г., до изм. с ДВ бр.2 от 2018 г., в сила от 3.01.2018 г./ „За осигуряване на безопасността на дви­жението по пъти­ща­та и за преустановяване на административните нарушения се предриемат следните прину­дителни административни мерки: …. т.2а прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление и/или е с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изс­ледване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабо­раторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му  и/ или за употреба на наркотични вещества или техни аналози, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, непритежаващо съответ­ното свидетелство за управление – за срок от 6 месеца до една година“. 

Волеизявлението за прилагането на ПАМ се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 ал.1 АПК и се издава по реда на глава пета, раздел втори от АПК.

Предпоставка за издаването на заповед с правно основание по различ­ни­те състави на чл.171 ЗДвП е извършено от правоспособен водача на МПС съ­ответно на хипо­те­зата на правната норма административно нарушение, което се уста­но­вява с акт за административно нарушение (АУАН), съставен от компе­тентни­те длъж­но­стни лица.

В случая необходимите предпоставки за налагане на тази ПАМ са: ус­та­но­вяването по надлежен ред управлението на МПС след употреба на накотични вещества или техни аналози, като съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП АУАН се ползва с доказателствена сила до доказване на противното, поради което доказа­телствената тежест за ус­та­но­вя­ване на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН, лежи върху ос­пор­ващия заповедта за прилагане на ПАМ.

Такъв акт е съставен на Л., като същият му е надлежно връчен. Съ­дът констатира че същият е и редовно съставен – от длъжностно лице в кръ­га на право­мощията му, при подробно описана фактическа обстановка и при пра­вил­на правна квалификация на констатираното релевантно за настоящия пра­вен спор нарушение на ЗДвП, а именно чл.5 ал.3 т.1 от същия нормативен акт.

В този смисъл и съдът намира, че при съставянето на АУАН не са допус­на­ти съществени нарушения на ад­ми­нистративнопроизводствените правила, по­­ради кое­то същият служи като ос­но­вание за издаване на Заповед по реда на чл.171 т.2а от ЗДвП за нала­га­не на жалбоподателя на принудителната ад­ми­нистративна мярка "прекратяване на регистрацията на ППС  за срок от 6 месеца до 1 година".

В крайна сметка както от съставения АУАН, така и от Протокола за извърш­ване на проверка за употреба на нароктични вещества или техни аналози, както и от собственоръчно стореното отбелязване в самия АУАН и в издадения талон за медицин­ско изследване от Л., безспорно се устано­вя­ва, че на посочените дата и място оспроващия е управлявал собостевния си лек автомобил след употребата на наркотични вещества – амфетамини, което е установено по надлежния за това ред.

Консеквентно на изложеното следва да се приеме, че ответникът е до­ка­зал по несъмнен начин наличието на усло­вията (управление на МПС след употреба на наркотични вещества, което е установено по надлежния за това ред), с възник­ването на които относимата прав­на нор­ма в случаи като процес­ния свързва настъп­ването на определени правни пос­ле­ди­ци, изразя­ва­щи се в прек­ратяване регистра­цията на МПС.

Всъщност целта на тази мярка има превантивен характер - да осуети въз­можността на дееца да извърши други противоправни деяния, като тази мярка не съставлява административно наказание. Именно затова тя се прилага незисимо от реализиране било то на администратино наказателната отговорност на дееца, било то – на наказателната му такава.

В крайна сметка конкретните цели на процесната принудителна администра­тивна мярка са очертани в мотивите към Закона за изменение на Зако­на за дви­жение по пътищата, според които законопроектът е насочен към въвеждане на мер­ки за подобряване на пътната обстановка в страната, ограничаване и намаляване броя на пътнотранспортните произшествия (ПТП), на загиналите и ранените при пътни инциденти участници в движението. Промените са съобразени с Национал­ната стратегия за подобряване безопасността на движение­то по пътищата на Ре­публика България за периода 2011 - 2020 г., приета с Решение на № 946 от 22 де­кември 2011 г. на Министерския съвет. В частност за мярката по чл. 171, т. 2а от ЗДвП, е посочено че регистрационните табели ще бъдат отнемани при прилагане на ПАМ. Тази мярка е насочена към самия собственик на МПС и отговорността му същото да бъде управлявано от правоспособен водач, който не е употребил алко­хол или друго упойващо средство. Свалянето на регистрационната табела на МПС има много по-голям ефект в тези случаи.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Предвидената мярка е израз на държавната политика за ограничаване и преустановяване управлението на МПС след употреба на алкохол и/или наркотични вещества и/или без СУМПС, което е и обществено значима цел с оглед значител­ния брой жертви и по­страдали от т.нар. война на пътя. Мярката действително е драстична и се характе­ризира със значителни по тежест неблагоприятни последи­ци, но е приета от законо­дателя недвусмислено, представлява част от действащото право, следва да бъде приложена при извършено съответно нарушение по ЗДвП и из­пълнена при на­личието на всички материално и процесуално правни предпоставки.

 

 

 

 

Процесната принудителна административна мярка не цели да санкционира/ накаже нарушителя и/или трети лица, а чрез неблагоприятни последици за адреса­та да се постигане правно определен резултат - подобряване на пътната обстанов­ка в страната, ограничаване и намаляване броя на пътнотранспортните произшест­вия (ПТП), на загиналите и ранените при пътни инциденти участници в движе­нието. Това въздейства върху субекта, е преценено от законодателят като превен­ция сре­щу извършването на определен вид правонарушения. Крайният резултат от мярка­та по чл. 171, т.2а от ЗДвП е временно "отнемане" на средството за извърш­ване на нарушението, тъй като макар ППС да остава под властта на неговия собственик/ собственици, прекратяването на регистрацията, чрез сваляне на регистраци­онните табели, препятства възможността за движението му по пътищата, респ. Възможно­стта да бъде извършено ново и/или повторно нарушение. Именно по този начин се постига и възпиращият ефект на мярката.

Що се касае до възражението, че в случая на лицето не е осигурена въз­можността да ангажира доказателства, то това е неоснователно. Нещо повече на същият е издаден талон за медицинско изследване, като самият Л. е отказал да получи същия и да се подложи на такова, отделно от това изрично е изразил и съг­ласието си с показанията на техническото средство, като е признал употребата на амфетамин. Фактът че същият е учащ се, а и трудово ангажиран, няма отношение към предпоставките за прилагане на ПАМ.

Действително  

 

 

 

ответникът не е по­осочил конкретни мотиви относно размер на мярката, но предвид конкретната фактическа обстановка – безспорно установената реба на наркотични вещества и то от учащ се /макар и пълнолетен/, което обосно­вава и извода, че същият управлява МПС вкл. и в близост до учебното заведение и по време на учебния процес, с което застрашава живота и здравето на съучениците си, безкритичността към собственото си поведение, максималният размер на мярка­та е напълно обоснован. Фактът че същият е трудово ангажиран не може да обос­нове друг извод, още повече е предвид и извършваната трудова дейност използва­нето на МПС не е абсолютно необходимо за целта.

 

 

 

 

Предвид изложените правни изводи настоящият състав на Админист­ра­ти­вен съд – Пловдив намира, че жалбата е неоснователна, съответно издадената Запо­вед за законосъобразна, поради което и жалбата следва да бъде отхвърлена.

От ответникът не е заявена претенция за разноски, такива не се и устано­виха.

Водим от горното, съдът:

 

Р   Е   Ш   И

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на ­М.Я.Л., ЕГН **********,***, подадена чрез адв.И.Р. със съд.адрес ***, против За­по­вед за на­лагане на при­ну­дителна админи­ст­ративна мярка № 17-0329-000195 от 13.10.2017г. на Началник РУП при ОД на МВР - Пловдив, РУ Р., като НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от получаването на съобщение от страните.

 

 

 

                                                АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /п/