Решение по дело №1965/2015 на Районен съд - Ловеч

Номер на акта: 108
Дата: 24 март 2016 г. (в сила от 20 юни 2016 г.)
Съдия: Наталия Семова Райкова Атанасова
Дело: 20154310101965
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 ноември 2015 г.

Съдържание на акта

                                                    Р   Е   Ш   Е    Н   И   Е

 

                                                       гр.ЛОВЕЧ, 24.03.2016 год.

 

                                                        В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЛОВЕШКИ РАЙОНЕН СЪД, шести граждански състав, в публично заседание на десети март, две хиляди и шестнадесета година, в състав :

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАТАЛИЯ РАЙКОВА               

 

при участието на секретаря П.М., като разгледа докладваното от съдията гр.дело №1965 по описа за 2015 год., за да се произнесе, съобрази :

 

            Обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ.

Ловешки районен съд е сезиран с искова молба от П.Д.Д. ***, чрез пълномощника си адв.Н. *** против „Регионална здравна инспекция”-гр.Ловеч, представлявана от Директора Д-р Ц.Г.-Г., в която изтъква, че работела в ответната държавна институция повече от 20 години до 03.09.2015 год., като трудовият й договор бил безсрочен. Заемала длъжността „Главен специалист-организатор”.

Твърди, че на 01.07.2015 год. получила писмо изх.№АО-01-1290/01.01.2015 год., с което работодателят й я уведомявал, че на основание чл.329, ал.1 от КТ, извършил подбор на персонала и тя е определена за съкращаване, съгласно Протокол №1/29.06.2015 год. от заседание на Комисия, определена със Заповед №РД-09-283/29.06.2015 год. С това писмо била приканена да предостави информация дали не попада в някоя от категориите лица, ползващи се със закрила от уволнение по чл.333 от КТ.            

Подала исканата декларация, тъй като страдала от заболявания, попадащи в хипотезите на закрила по чл.333 от КТ. Тъй  като здравословното й състояние се влошило, излязла и в отпуск по болест. Преди приключване на отпуска й по болест й била връчена Заповед рег.№РД-10-62/02.09.2015 год. за прекратяване на трудовото й правоотношение, в деня, в който се явила в местоработата си, за да представи болничния си лист на 03.09.2015 год.

Пояснява, че трудовото й правоотношение, съгласно цитираната по-горе заповед се прекратявало на основание чл.326, ал.1 и ал.2 от КТ. Според заповедта, на основание чл.224, ал.1 от КТ, следвало да й се изплатят обезщетения за неизползван отпуск за 2009 год.-7 дни в размер на 154,35 лева; за 2014 год.-4 дни в размер на 88,20 лева и за 2015 год.-12 дни в размер на 264,60 лева.

На 07.09.2015 год. получила от бившия си работодател нова Заповед №РД-10-63/07.09.2015 год., издадена на основание чл.62, ал.1 от АПК, с която се отстранявали допуснали непълноти в предходната заповед за уволнение от 02.09.2015 год. В нея като основание за съкращаването й се сочел друг законов текст - чл.328, ал.1, т.2 във връзка с чл.326, ал.2 от КТ и Протокол №1/29.06.2015 год. от заседание на Комисия, извършила подбора, разрешение за уволнение на някои категории работници и служители, ползващи специална закрила по чл.333, ал.1 и ал.5 от КТ на Дирекция „Инспекция по труда”-гр.Ловеч с вх.№АО-01-1290/29.07.2015 год., отправено предизвестие с изх.№АО-01-1290/03.08.2015 год. и т.9 от Заповед №РД 09-319/20.07.2015 год. на Директора на РЗИ-гр.Ловеч.

След нейното уволнение научила, че ответника е назначил нови служители в институцията, а на нея й било отказано евентуалното й преназначаване на друга длъжност. До 03.10.2015 год. била в отпуск по болест и дотогава получавала обезщетение за временна неработоспособност.

Счита, че трудовото й правоотношение е прекратено незаконосъобразно, тъй като работодателят не е спазил законовите изисквания, прекратявайки трудовото правоотношение без да посочи годно правно основание затова в Заповед №РД-10-62/02.09.2015 год., а издадената впоследствие заповед, на основание АПК, намира за нищожна, тъй като към 07.09.2015 год. не е била в трудово правоотношение с издателя на заповедта. Освен това намира, че от така връчената й заповед за прекратяване на трудовото правоотношение не е узнала причините, поради които трудовият й договор е прекратен. Заявление за прекратяване на трудовото правоотношение, на основание чл.326 от КТ, не е подавала. По тези съображения за нея е налице правен интерес от подаване на настоящата искова претенция.           

Моли да бъдат призовани на съд и след като счете исковете й за основателни и доказани, съдът да постанови решение, с което да признае  уволнението й за незаконосъобразно и да отмени Заповед №РД-10-62/02.09.2015 год.; да бъде възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „Главен специалист-организатор” при „РЗИ”-гр.Ловеч; да осъди ответника да й заплати обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ в размер на 2 910 лева – 6 брутни работни заплати за периода, през който е останала без работа от 03.09.2015 год. до 03.03.2016 год., както и на основание чл.38, ал.2 във връзка с ал.1, т.3 от ЗА да заплати полагащият се адвокатски хонорар за един адвокат за всеки един то предявените искове.

           В законният срок по чл.131 от ГПК е представен писмен отговор от ответника „РЗИ”-гр.Ловеч, представлявано от Д-р Цветолюба Генкова, чрез адв.К. ***, в който от името на доверителя си намира исковата молба за допустима, но неоснователна. Позовава се на писмо изх.№16-00-26/19.03.2015 год. на Министерство на здравеопазването, с което им е изпратен утвърден бюджет за 2015 год., съгласно който разходите за издръжка персонал били намалени от 606 194 лв. през 2014 год. на 550 512 лв. С публикация в ДВ бл.63/18.08.2015 год. бил изменен Устройствения правилник на РЗИ и по конкретно с Приложение №11 към чл.26 от същия се определяла числеността на РЗИ-гр.Ловеч, общо 60 щатни бройки, като в Дирекция „Административно-правно финансово и стопанско обслужване, утвърдените щатни бройки били 13. Пояснява, че за календарната 2015 год. в числеността на Общата администрация били включени още 3 бройки, на огняр, изпълнител шофьор и изпълнител хигиенист или общо утвърдените щатни бройки в Дирекция АПФСО за 2015 год. стават 16. Изработени били вътрешни правила за подбор при назначаване и съкращаване на щата по трудови правоотношения в РЗИ-гр.Ловеч, като на 26.06.2015 год. било проведено заседание на Директорския съвет при РЗИ-гр.Ловеч, на който били определени и приети числеността на персонала, длъжностното разписание, процедурата за съкращаване на щата, броя на длъжностите, с които трябва да се намали числеността на всяка дирекция.

                   На 29.06.2015 год. било проведено заседание на комисия за провеждане на подбор, за което бил съставен Протокол №1/29.06.2015 год. и същата предложила на Директора на РЗИ-гр.Ловеч да съкрати длъжност №3 „Главен специалист-организатор”, заемана от ищцата. При обобщаване на резултатите при оценката по отделните критерии, ищцата получила най-малък брой точки -15.

                   Счита, че ищцата е следвало да представи доказателства за липса или наличие на заболявания съгласно Наредба №5/1987 год. с оглед приложението на чл.333 от КТ, като от своя страна направили запитване до ТЕЛК-гр.Ловеч дали същата страда от заболяване, предвидено в цитираната по-горе Наредба. От ТЕЛК получили Експертно решение №2029/21.07.2015 год.

                   Изискали и разрешение от Дирекция „Инспекция по труда”-гр.Ловеч за прекратяване трудовото правоотношение с ищцата, като с писмо изх.№205904/27.07.2015 год. Дирекция „Инспекция по труда”-гр.Ловеч им дала предварително разрешение за прекратяване на трудовото правоотношение.

                   Поради всички изтъкнати дотук факти счита, че работодателят е извършил обосновано и законосъобразно съкращаване на длъжността на ищцата.

                   Относно това защо се е наложило издаването на втора заповед по АПК пояснява, че при изписването на връчената Заповед №РД-10-62/02.09.2015 год. за прекратяване на трудовото правоотношение е допусната непълнота в основанието, като е пропуснат чл.328, ал.2 от КТ. Именно тази грешка е отстранена със Заповед №РД-10-63/07.09.2015 год. След направената корекция не може да се приеме, че ищцата не е узнала причините, поради които е бил прекратен трудовият й договор, тъй като в Заповед №РД-10-62/02.09.2015 год. изрично е записано, че трудовият договор е прекратен поради съкращаване на щата. Счита, че липсата на цифровото изражение на този текста не прави заповедта незаконосъобразна, още повече, че заповедта е допълнена в срок.

                   Ищцата П.Д.Д. в три поредни заседания се явява лично и чрез пълномощника си адв.Н., който от името на доверителката си поддържа исковата молба. Прави изменение на обективно съединения иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ – намаление със сумата 132 лева или вместо за сумата 2 910 лева той да се счита предявен за сумата 2 778 лева, което изменение съдът е допуснал с протоколно определение от 10.03.2016 год. По същество навежда твърдения, че в хода на съдебното дирене се установило, че ищцата е била съкратена, като преди това е извършен подбор, но заповедта, с която е прекратено трудовото й правоотношение страда от един съществен порок, водещ до съществено нарушение на правото й да узнае на какво основание е извършено прекратяването на трудовото й правоотношение от работодателя. Впоследствие е издадена друга заповед, съгласно която и на основание АПК, работодателят се е опитал да санира сгрешената си заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, което намира за недопустимо. Отново, както и в обстоятелствената част на исковата молба изтъква, че въпросната заповед е нищожна и не би следвало да се взима предвид, тъй като отношенията работник-работодател са между равнопоставени страни, докато правното основание на което е извършена поправката е било на база АПК. Счита, че работодателят се е опитал да измени заповедта, което е незаконосъобразно и недопустимо, поради което само на това основание съдът следва да счете уволнението на доверителката му за незаконосъобразно и да я възстанови на работа. По тези и други подробно изложени съображения моли съда да уважи обективно съединените искове, с което е сезиран.

                   Ответникът в хода на делото се представлява от адв.К. и от адв.П.,*** оспорват изцяло исковата молба и я намират неоснователна и недоказана. Отново, както и в писмения отговор, депозиран в срока по чл.131 отт ГПК, считат, че работодателят стриктно е спазил задълженията си и правилно и законосъобразно е прекратил трудовото правоотношение с ищцата, още повече, че при проведеното съкращение на длъжността „РЗИ”-гр.Ловеч не е длъжна да предложи друга длъжност, която да заеме ищцата. По тези и други подробно изтъкнати в хода на делото съображения молят съда да остави без уважение предявените искове.   

            Съдът като взе предвид становището на процесуалните представители на  страните, както и събраните по делото писмени и гласни  доказателства, по вътрешно убеждение и съобразно нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, приема за установени следните факти :

            Ищцата е завършила средно специално образование в Техникума по икономика, търговия и услуги в гр.Ловеч, което се установява от Диплома за средно специално образование рег.№39/17.07.1995 год.

            Като доказателство по делото е представила и удостоверение №15502/15.01.2007 год. за успешно завършен курс за напреднали базови компютърни умения.

            От служебно изисканото и прието като доказателство по делото в оригинал трудово досие на ищцата се установява, че П.Д.Д.  е назначена с трудов договор №0005/07.03.1988 год. на длъжността “машинописка” в „ХЕИ”-гр.Ловеч с основно месечно трудово възнаграждение 125 лева.

            Страните не спорят, а това се установява и от трудовите договори и допълнителните споразумения към тях, съдържащи се в трудовото досие на ищцата, че последната е заемала длъжността „Старши специалист-организатор АО” в „РИОКОЗ”-гр.Ловеч с основно трудово възнаграждение 188 лева.

            Съгласно длъжностната характеристика за длъжността „Старши специалист-организатор административно обслужване” тя е пряко подчинена на Директора на Дирекция „АПФСО” в рамките на Дирекцията и на Главния секретар и Директора на РИОКОЗ в рамките на РИОКОЗ. Основната цел на длъжността е извършване на техническа обработка на преписките и административно обслужване в РИОКОЗ. Като области на дейност е посочено – срочно и качествено написване на преписките, административни процедури по движението на наказателните постановления. Преките задължения на тази длъжност са изброени подробно в 14 пункта, като част от тях включват : ежедневно изписване на машина или компютър официално утвърдените от МЗ изходящи документи; да изпълнява компютърно работи от ръкописни и печатни оригинали; извършване подготовка на материалите за по-нататъшното им размножаване; да регистрира в специален журнал всички издадени актове и наказателни постановления; изготвяне наказателни потановления на компютър; спазване сроковете съгласно указанията на МЗ и движението на наказателните постановления и др. В длъжностната характеристика е посочено също, че работата се възлага от Директора на Дирекция „АПФСО” като планирането на голяма част от задълженията се извършва самостоятелно или след съгласуване с Директора на Дирекция „АПФСО”. Заемащият длъжността „Старши специалист-организатор АО” носи отговорност пред Директора на Дирекция „АПФСО” относно съвестното и стриктно изпълнение на преките си задължения.

            Според изменения Устройствен правилник на Регионалните здравни инспекции /ДВ бр.63 от 18.08.2015 год./ с Приложение №11 към чл.26 от същия е определена числеността на „РЗИ”-гр.Ловеч – 60 щатни бройки. Утвърдени са 13 щатни бройки в Дирекция „Административно-правно, финансово и стопанско обслужване” /АПФСО/.

            Видно от действащия до тогава Устройствен правилник /ДВ бр.68/2014 год./ е, че общата численост на персонала в „РЗИ”-гр.Ловеч е била 68 щатни бройки, в частност в Дирекция АПФСО щатните бройки са били 12 и по ПМС 66/96 год. за кадрово осигуряване на някои дейности в баджетните организации – 1 щатна бройка „огняр”.

            В изпълнение на тези изменения в Устройствения правилник е издадена Заповед №РД-09-282/26.06.2015 год. на Директора на „РЗИ”-гр.Ловеч, с която е определена комисия със състав, цитиран в заповедта, който да се събере и да обсъди промените, които трябва да се направят относно структурната и щатна осигуреност на структурните звена в „РЗИ”-гр.Ловеч, за което е съставен Протокол №3/26.06.2015 год.

            В резултат на тази промяна в Дирекция АПФСО са включени още 2 щатни бройки, прехвърлени от Дирекция „ПБПЗ” – на изпълнител хигиенист, изпълнител шофьор и 1 щатна бройка „изпълнител огняр” по ПМС 66/1996 год., като по този начин общо утвърдените щатни бройки в тази дирекция стават 16. За да се сведат щатните бройки в Дирекция АПФСО от 16 на 13 камисията взема решение да се съкратят 2 щатни бройки от длъжността „Главен специалист” /от 4 да останат 2/ и „изпълнителен хигиенист” и „огняр” да си разделят 1 щатна бройка. Взето е решение да се направят съкращения и в другите дирекции, както следва : в Дирекция „НЗБ”-1 щатна длъжност „инспектор” и 1 щатна длъжност „младши експерт” и 1 щатна бройка „изпълнител хигиенист”; в Дирекция „ОЗ”-1 щатна длъжност „гл.специалист”, 1 щатна длъжност „инспектор” в отдел „ЛИ” към тази дирекция-1 щатна длъжност „Гл.специалист” и в Дирекция „ПБПЗ”-1 щатна длъжност „старши експерт” или „РЗИ”-гр.Ловеч е взела решение за съкращаване на общо 8 щатни бройки, две от които в момента са били незаети.

            С издадена Заповед №РД-09-283/29.06.2015 год. Директора на „РЗИ”-гр.Ловеч е определил комисия, която да извърши подбор на длъжностите от Дирекция АПФСО, определени за съкращаване в изпълнение на Правилник за изменение и допълнение на Устройствения правилник на РЗИ, обнародван в ДВ бр.47/26.06.2015 год., за което е съставен Протокол №1.

            За извършения подбор за длъжностите „гл.специалист” комисията по подбора е попълнила формуляри по Приложение №1 към чл.20, ал.3, т.2 от Вътрешните правила за всяка една от четирите длъжности, като обобщените резултати и класирането на длъжностите по получения общ брой точки от оценяването на отделните критерии показват, че ищцата П.Д.Д. е получила 2 точки; а Д.Х. Н.-10 точки, при получени по 20 точки от другите две служителки в тази дирекция.

            За извършения подбор на служителите, заемащи длъжностите „Главен специалист”, комисията по подбора е попълнила формуляри по Приложение №2 към чл.20, ал.3, т.3 от Вътрешните правила за всеки един от служителите, като обобщените резултати и класирането на служителите по получение общ брой точки от оценяването на отделните кретерии показват, че П.Д.Д. е получила 15 точки, а останалите 3 служителки по 27 точки.

            В резултат на вкичко това комисията по подбора е излязла с решение заеманата от ищцата П.Д.Д. и от П. Х. Н. длъжност „главен специалист-организатор” да бъдат съкратени, като по отношение на ищцата комисията е взела предвид всички оценки от класирането на служителите, отразяващи сравнително по-ниската квалификация на П.Д.Д., свързана със служебните й задължения, относително по-лошото й справяне със служебните й задължения – отразено в годишната оценка за изпълнението на длъжността и дисциплинарното наказание „Забележка”, което тя е получила през 2014 год., за което е налице издадена Заповед №РД-13-01/11.09.2014 год. на Директора на „РЗИ”-гр.Ловеч, която е приложена в трудовото досие на ищцата.

            Затова как е извършен подбора съдът цени не само приложените по делото писмени доказателства, но и ангажираните гласни такива, като от показанията на св.А.В., заемяща длъжността Зам. директор в „РЗИ”-гр.Ловеч се установява, че конкретният подбор е извършен съгласно утвърдена от инспекцията процедура за съкращавене на щата и вътрешни правила правила за подбор при назначаване и съкращаване на служителите, съответно на трудови и по служебни правоотношения. Свидетелката бе катерогична, че комисията е работила придържайки се към критериите за подбор, най-напред по отношение на самите длъжности, критерии, които са изредени подробно и обективно в самата методика за вътрешен подбор и след  това оценявайки също по поредица от критерии качествата на съответните служители, заемащи една и съща длъжност по длъжностно наименование от класификатора на длъжностите „главен специалист”, но дефакто разликата в самите длъжности е ясно обособена и изразена в длъжностните характеристики. Свидетелката уточни, че образователният ценз е еднакъв и за четиримата служители, професионалният им опит е повече от 25 години, като основното което е имало значение е било оценката от предходната атестация, коато оценка е „изпълнението не напълно отговаря на изискването” по Наредбата за оценяването на служителите в държавната администрация, както и дисциплинарно минало, където ищцата имала наложено дисциплинарно наказание забележка в предходната година преди извършване на подбора. Останалите трима служители сса с оценка „изпълнението отговаря на изискванията” като те нямат налагани дисциплинарни наказания, т.е. само ищцата е била с дисциплинарно наказание и с ниска атестация.

            Съдът не счита за необходимо да обсъжда показанията на другите две свидетелки, тъй като в показанията си Д.П., която е била пряк ръководител на ищцата по-скоро се изтъква какви са били основните задължения на ищцата, за което по делото има представени писмени доказателства - длъжностна характеристика. Показанията на св.Р.М., която е един от участниците в заседанието на комисията за подбор се припокриват с показанията на св.В. и тъй като за подбора има надлежно представени писмени доказателства, съдът не намира за нужно да кредитира и гласните доказателства на тези две свидетелки в частта за извършения от комисията подбор.

            С декларация вх.№АО-01-1290/03.07.2015 год. ищцата П.Д.Д. е декларирала до работодателя си, че попада в категорията на защитените лица по чл.333 от КТ на следното основание : чл.1, ал.1, т.1 и т.6 от Наредба №5/20.02.1987 год. за болестите, при които работниците, боледуващи от тях имат особена закрила, за което към декларацията се е представила копие от личната й рецептурна книжка.

            В подкрепа на тезата й, че попада под закрилата на чл.333, ал.1 от КТ е представила и експертно решение №2029 от 21.07.2015 год. на МБАЛ АД-гр.Ловеч, издадено в отговор на искане с изх.№АО-01-1290/06.07.2015 год. на Директора на „РЗИ”-гр.Ловеч, от което се установява, че П.Д.Д. е с диагноза : Исхемична болест на сърцето и неинсулинозависим захарен диабет. Посочено е, че заболяванията попадат в Наредба №5/1987 год., поради което експертоното решение е дало заключение, че ищцата се ползва от особената закрила по чл.333, ал.1, т.3 от КТ.

            Отправено е искане вх.№258875/23.07.2015 год. от „РЗИ”-гр.Ловеч до Директора на Дирекция „Инспекция по труда”-гр.Ловеч, с молба на основание чл.333, ал.1, т.3 и т.4 от КТ, да им бъде разрешено да прекратят трудовото правоотношение с лицето П.Д.Д., на длъжност „Главен специалист в Дирекция „Административно-правно, финансово и стопанско обслужване”, като прекратяването да се извърши, на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ. Към искането са приложени следните документи : Приложение №11 към чл.26 от Устройствен правилник на „РЗИ”, мнение на ТЕЛК-Ловеч, отразено в ЕР №2029/21.07.2015 год.; длъжностно и поименно стари щатни разписания на „РЗИ”-гр.Ловеч; ново длъжностно щатно разписание на „РЗИ”-гр.Ловеч; Заповед №РД-09-060/21.01.2015 год. за местата и длъжностите за лица с намалена работоспособност, актуализиран за календарната година; копие от болничн листи от 03.07.2015 год. и от 17.07.2015 год. и документи за упражнето право на подбор от работодателя по чл.329, ал.1 от КТ.

            Видно е, че с писмо изх.№205904/27.07.2015 год. Директора на Дирекция „Инспекция по труда”-гр.Ловеч е отговорил на „РЗИ”-гр.Ловеч относно искането на последната за даване на предварително разрешение за прекратяване на трудово правоотношение с работник/служител, който ползва особена закрила по чл.333 от КТ, че на основание чл.333, ал.1, т.3 и т.4 от КТ във връзка с постъпило искане вх.№258875/23.07.2015 год. и след преглед на приложената към него документация, е дал предварителнно разрешение за прекратяване на трудовото правоотношение с П.Д.Д., на длъжност „Главен специалист” в Дирекция „Административно-правно, финасово и стопанско обслужване” на „РЗИ”-гр.Ловеч, на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ.

            Връчено е предизвестие изх.№АО-01-1290/03.08.2015 год., с което Зам.директорът на „РЗИ”-гр.Ловеч е уведомил П.Д.Д., че поради съкращаване на щата, на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ и разрешение за уволнение на някои категории работници или служители, ползващи специална закрила по чл.333, ал.1 и ал.5 от КТ на Дирекция „Инспекция по труда”-гр.Ловеч с изх.№205904/27.07.2015 год. и вх.№АО-01-1290/29.07.2015 год. на РЗИ-гр.Ловеч, трудовото й правоотношение ще бъде прекратено след изтичане срока по чл.326, ал.2 от КТ от 03.09.2015 год. Изрично е отбелязано, че при неспазен срок на предизвестието се дължи обезщетение по чл.220 от КТ.

            Издадена е заповед №РД-10-62/02.09.2015 год., с която Зам.-директор „РЗИ”-гр.Ловеч, на основание чл.326, ал.1 и ал.2 от КТ, поради съкращаване на щата, Протокол №1/29.06.2015 год. от заседание на Комисия, извършила подбора, Разрешение за уволнение на някои категории работници или служители, ползващи спациална закрила по чл.333, ал.1 и ал.5 от КТ на Дирекция „Инспекция по труда”-гр.Ловеч с вх.№АО-01-1290/29.07.2015 год., отправено предизвестие с изх.№АО-01-1290/03.08.2015 год. и на основание т.9 от Заповед №РД-09-319/20.07.2015 год. на Директора на РЗИ-гр.Ловеч е прекратил трудовото правоотношение с П.Д.Д., с място на работа „РЗИ”-гр.Ловеч, Дирекция „Административно-правно Финансово и стопанско обслужване”, на длъжността „Главен специалист-организатор”, считано от 03.09.2015 год. В заповедта е посочено на лицето да се изплатят следните обезщетения : на основание чл.224, ал.1 от КТ обезщетение за 7 дни неизползван платен годишен отпуск за 2009 год. в размер на 154,35 лева; за 4 дни неизползван платен годишен отпуск за 2014 год. в размер на 88,20 лева и за 12 дни неизползван платен годишен отпуск за 2015 год. в размер на 264 лева. Заповедта е връчена на П.Д.Д., която е отказала да я подпише, което е удостоверено с подписа и имената на двама свидетели.

            С последваща Заповед №РД-10-63/07.09.2015 год. на Зам.директора на „РЗИ”-гр.Ловеч, издадена на основание чл.62, ал.1 от АПК, са отстранени допуснати непълноти в основанието и мотивите на Заповед №РД-10-62:02.09.2015 год. на Директора на РЗИ-гр.Ловеч и е допълнено, както следва : на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ поради съкращаване в щата, във връзка с чл.326, ал.2, Протокол №1/29.06.2015 год. от заседание на Комисия, извършила подбора, разрешение за уволнение на някои категории работници и служители, ползващи спациална закрила по чл.333, ал.1 и чл.5 от КТ на Дирекция „Инспекция по труда”-гр.Ловеч с вх.№АО-01-1290/29.07.2015 год., отправено предизвестие с изх.№АО-01-1290/03.08.2015 год. и на основание т.9 от Заповед №РД 09-319/20.07.2015 год. на Директора на РЗИ-гр.Ловеч. В останалата част Заповед №РД-10-62/02.09.2015 год. е оставена в сила, като така издадената заповед следвало да се счита като неразделна част от първоначално издадената.   

            ПО ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ.344, АЛ.1, Т.1 ОТ КТ.

            Районният съд приема, че е спазен давностния срок за подаване на настоящата искова молба по чл.358, ал.1, т.3 от КТ, но атакуваната заповед  №РД-10-62/02.09.2015 год. на Зам. директора на „Регионална здравна инспекция”-гр.Ловеч е законосъобразна. Твърденията на ищцата за незаконосъобразност на уволнението са изцяло голословни. Съдът не констатира при прекратяване на трудовия й договор работодателят да не се е съобразил с изискванията на чл.333 от КТ. Нещо повече този текст на Кодекса предвижда закрила на работника при уволнение, но в конкретният казус П.Д.Д. нито в исковата си молба, нито в хода на процеса  уточни коя хипотеза на чл.333 от КТ е относима конкретно за нейния случай. В декларацията си с вх.№АО-01-1290/03.07.2015 год. П.Д.Д. е заявила до работодателя си, че попада в категорията на защитените лица по чл.333 от КТ на следното основание – чл.1, ал.1, т.1 и т.6 от Наредба №5/1987 год., без да уточнява от какво заболяване страда. Едва в издаденото експертно решение на ТЕЛК от 21.07.2015 год. се разбира, че тя има исхемична болест на сърцето и неинсулинозависим захарен диабет, т.е. ползва се от особената закрила по чл.333, ал.1, т.3 от КТ, който факт обаче е пренебрегнат, предвид даденото предварително разрешение за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата от Дирекция „Инспекция по труда”-гр.Ловеч с писмо вх.№АО-01-1290/29.07.2015 год. Следователно установява се от писмените доказателства и представената от ищцата медицинска документация, че същата не е лице, което следва да се ползва от особената закрила на чл.333, ал.1 от КТ.

            Съдът намира за изцяло неоснователни релевираните в исковата молба доводи на ищцата, че работодателят не е спазил законовите изисквания, прекратявайки трудовото правоотношение без да посочи годно правно основание затова в Заповед №РД-10-62/02.09.2015 год., тъй като в последната изрично е посочено като основание чл.326, ал.1 и ал.2 от КТ, който текст предвижда прекратяване на трудовия договор от работника или служители с предизвестие, каквото предизвестие по делото е било връчено на ищцата и тя е запозната с неговото съдържание и с факта, че е налице съкращаване в щата, на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ. Освен това в атакуваната заповед с думи е изписано, че трудовото правоотношение се прекратява поради съкращаване на щата, като подробно са изписани и всички доказателства – протоколи, заповеди, предизвестие, издадени във връзка с извършване на съкращението на щата. Следователно наличието на цифровото обозначение в предизвестието за съкращаване в щата по чл.328, ал.1, т.2 от КТ, както и подробното изброяване на всички писмени доказателства, предшестващи издаването на Заповед №РД-10-62/02.09.2015 год. на Зам.директора на „РЗИ”-гр.Ловеч показват по несъмнен начин, ча ищцата е знаела за това, че след извършения подбор именно нейното трудово правоотношение ще бъде прекратено, поради което и съдът приема, че работодателят по никакъв начин не е накърнил правата и интересите й.

            В този смисъл и издадената впоследствие Заповед №РД-10-63/07.09.2015 год., с която са отстранени допуснатите непълноти в основанието и мотивите на цитираната по-горе заповед по никакъв начин не може да се приеме, че не касе ищцата, тъй като като момента на издаването й тя вече не е била в трудовоправни отношения с работодателя си, тъй като в самата заповед е записано, че следва да се счита като неразделна част от Заповед №РД-10-62/02.09.2015 год. Относно твърденията на ищцата дали Заповед №РД-10-63/07.09.2015 год е нищожна съдът счита, че това не е предмет на настоящия спор, още повече, че съгласно петитума, с който е сезиран се иска отмяна на Заповед №РД-10-62/02.09.2015 год., в случай, че съдът признае уволнението й за незаконосъобразно.

            Относно доводите на ищцата, че е нарушено субективното право на подбор на работодателя съдът счита, че това твърдение не отговаря на фактите по делото, тъй като в новото щатно разписание към момента на съкращаване на ищцата е имало свободни длъжности, както следва : в Дирекция „АПФСО-1 щатна бройка „изпълнител огняр”; в Дирекция „Медицински дейности”-1 щатна бройка „главен инспектор” / с медицинско образование/ и в Дирекция „ОЗ”-1 щатна бройка „главен инспектор и в отдел „ЛИ” към тази дирекция-1 щатна бройка „старши експерт” като и за двете се изисква медицинска специалност със, степен на образование най-малко „бакалавър”. Поради това, че квалификацията и образованието на ищцата не са били подходящи за посочените свободни длъжности, то по тази причина на нея не й е предложено да заеме някоя от тези длъжности в „РЗИ”-гр.Ловеч. Така, че всички описани дотук факти и обстоятелства доказват по безпорен начин, че работодателят е спазил изискванията на материалния закон за прекратяване на трудовото правоотношение на П.Д.Д., зачел е законовите норми относно процедурата за съкращаване на щата, като това е станало при установената от КТ поредност – връчване на предизвестие за прекратяване на трудово правоотношение и издаване на заповедта за уволнение, в която конкретно са посочени какви обезщетения следва да се изплатят на служителя. Всички тези актове имат очертаните в КТ реквизити, основателни са и издадени от компетентен орган.  

            При посочените съображения съдът намира, че иска на П.Д.Д. ***, с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ за отмяна на заповед №РД-10-62/02.09.2015 год., с която е уволнена поради съкращаване на щата, като незаконосъобразна, е неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.

            ПО ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ.344, АЛ.1, Т.2. ОТ КТ.

            Съдът е сезиран и с обективно съединен иск с правно осснование чл.344, ал.1, т.2 от КТ за възстановяване на работа, който е конститутивен по правната си същност и има за цел да възстанови съществуването на трудовото правоотношение между страните. Касае се до субективно преобразуващо право на ищцата, основаващо се на признаване уволнението й за незаконно. Следователно отхвърлянето на иска за отмяна на уволнението предпоставя отхвърляне и на втория обективно съединен иск за възстановяване на ищцата на длъжността “Главен специалист-организатор” при „РЗИ”-гр.Ловеч.

            ПО ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ.344, АЛ.1, Т.3 ВЪВ ВРЪЗКА С ЧЛ.225, АЛ.1 ОТ КТ.

            По отношение на осъдителния иск по чл.344, ал.1, т.3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ за присъждане на обезщетение за времето, през което служителя е останал без работа поради уволнението съдът намира, че същия следва да се отхвърли като изцяло неоснователен и недоказан, тъй като в тежест на ищцата бе да установи правно значимите факти. Материалноправните предпоставки за уважаване на този осъдителен иск са : наличие на незаконно уволнение и неговата отмяна; вреда, която в случая се съизмерява с пропуснато трудово възнаграждение или с разлика във възнагражденията за предвидения от закона максимален срок от шест месеца; причинно-следствена връзка между двете, т.е. оставането на ищцата без работа в резултат на това уволнение. Първата предпоставка не е налице, тъй като съдът прие, че уволнението е извършено правилно от работодателя, а не е незаконно. Не се установи да е налице и вреда. Липсват данни и за последната кумулативно дадена предпоставка, а именно, че ищцата е останала без работа и за какъв период от време. Няма представени писмени доказателства, че П.Д.Д. е регистрирана в “Бюрото по труда” като безработна или друг писмен документ, че тя е останала без работа в резултат на уволнението и за какъв период от време. Затова претенцията по чл.344, ал.1, т.3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ за заплащане на сумата 2 778 лева, представляващи обезщетение за времето от 03.09.2015 год. до 03.03.2016 год., се явява неоснователна и недоказана и следва да бъде отхвърлена.

            С оглед изхода на трудовия спор изцяло неоснователна и недоказана се явява претенцията на пълномощникът на ищцата за заплащане на адвокатски хонорар за един адвокат, на основание чл.38, ал.2 във връзка с ал.1, т.3 от ЗА.

            Ответникът не е претендирал заплащането на съдебно-деловодни разноски, поради което и ищцата не следва да бъде осъдена да заплаща такива на същия, но по сметка на РС-гр.Ловеч ищцата П.Д.Д. следва да бъде осъдена да заплати сумата 160 лева, представляваща възнаграждение за вещо лице по допуснатата  съдебно-икономическата експертиза.

            Водим от горното, съдът

 

                                                                        Р   Е   Ш   И    :

 

 

            ОТХВЪРЛЯ предявеният от П.Д.Д., ЕГН-********** *** против „РЕГИОНАЛНА ЗДРАВНА ИНСПЕКЦИЯ”-гр.Ловеч, ул.”Съйко Съев”№25, представлявана от Директора Д-р Ц.Г.-Г., иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ, за отмяна на заповед №РД-10-62/02.09.2015 год. на Зам.директора на „РЗИ”-гр.Ловеч, с която е прекратено трудовото й правоотношение, поради съкращаване на щата, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

            ОТХВЪРЛЯ предявеният от П.Д.Д., ЕГН-********** *** против „РЕГИОНАЛНА ЗДРАВНА ИНСПЕКЦИЯ”-гр.Ловеч, ул.”Съйко Съев”№25, представлявана от Директора Д-р Ц.Г.-Г., иск с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ, за възстановяване на длъжоността “Главен специалист-организатор” при „РЗИ”-гр.Ловеч, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

            ОТХВЪРЛЯ предявеният от П.Д.Д., ЕГН-********** *** против „РЕГИОНАЛНА ЗДРАВНА ИНСПЕКЦИЯ”-гр.Ловеч, ул.”Съйко Съев”№25, представлявана от Директора Д-р Ц.Г.-Г., иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ във връзка с чл.225, ал.1 от КТ за присъждане на обзщетение в размер на сумата 2 778 лева, представляващи обезщетение за времето от 03.09.2015 год. до 03.03.2016 год., като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

            ОТХВЪРЛЯ претенцията на П.Д.Д., ЕГН-********** *** против „РЕГИОНАЛНА ЗДРАВНА ИНСПЕКЦИЯ”-гр.Ловеч, ул.”Съйко Съев”№25, представлявана от Директора Д-р Ц.Г.-Г. за заплащане на съдебно-деловодните разноски по делото - адвокатски хонорар за един адвокат, на основание чл.38, ал.2 във връзка с ал.1, т.3 от ЗА, като НЕОСНОВАТЕЛНА И НЕДОКАЗАНА.

            ОСЪЖДА П.Д.Д., ЕГН-********** *** да заплати по сметка на РС-ГРАД ЛОВЕЧ сумата 160 /сто и шестдесет/ лева, представляваща възнаграждение за вещо лице.

            Решението може да се обжалва пред ОС-гр.Ловеч с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ :