Р Е Ш Е
Н И Е
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
№………….,гр.София, 14.04.2020г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданска колегия, ІV “в” състав, в
открито съдебно заседание на десети
декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Албена Александрова
ЧЛЕНОВЕ: Елена Иванова
Златка Чолева
при участието на секретаря Цветослава Гулийкова, като
разгледа докладваното от съдия
Зл.Чолева гр.дело № 14855 по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК
.
Обжалва се решение на СРС, 79 състав под № 377643 от 03.04.2018г. , постановено по гр.дело № 79806/2015г., изменено в частта за разноските по
реда на чл.248 от ГПК с определение от 07.08.2018г. , в частта, с която са отхвърлени предявените частични искове с
правно основание чл.226,ал.1 от КЗ /отм./ от К. Б.М. и И.Г.М. срещу З. „А.“ АД ,
както следва: 1/ предявеният иск от К.Б.М. - за разликата над уважения размер
от 4 000,00лв.- до пълния предявен размер от 8 000,00лв. , като част
от твърдяна общо дължима сума от 16 000,00лв.- обезщетение за
неимуществени вреди-болки и страдания от травматично увреждане на здравето и
преживян стрес от настъпило на 03.08.2014г. ПТП, представляващо застрахователен
риск, покрит от сключен с ответника договор за застраховка „Гражданска
отговорност“, ведно със законната лихва от 03.08.2014г.- до окончателното
изплащане и 2/ предявеният иск от И.Г.М. – за разликата
над уважения размер от 3 500,00лв.- до пълния предявен размер от
20 000,00лв., като част от твърдяна общо дължима сума от
36 000,00лв., претендирана като обезщетение за неимуществени вреди-болки и
страдания от травматично увреждане на здравето и преживян стрес от настъпило на
03.08.2014г. ПТП, представляващо застрахователен риск, покрит от сключен с
ответника договор за застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната
лихва от 03.08.2014г.- до окончателното изплащане. Решението се обжалва и в
частта за разноските.
Решението се обжалва от ищците К. Б.М.
и И.Г.М..
Въззивниците поддържат
доводи за незаконосъобразност и неправилност
на решението. Твърдят, че присъдените им от първата инстанция размери на
обезщетенията за претърпяните от тях
неимуществени вреди са занижени и
противоречат на принципа за справедливост, установен с нормата на чл.52 от ЗЗД. Поддържат, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства
се установява наличието на причинени им множество физически травми в резултат
на процесното ПТП, отделно от които са претърпели и психически такива-
емоционален шок и силен стрес. Считат, че определените от първата инстанция
размери на обезщетенията не съответстват на вида и тежестта на причинените им
травми, както и на продължителността от време, която е била необходима за
възстановяването им, като от съда не е отчетен и фактът, че и към днешна дата
продължават да търпят неблагоприятни последици от претърпените болки и
страдания. С изложените доводи въззивниците - ищци мотивират искането си за
отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната отхвърлителна част и вместо
него- постановяването на друго, с което предявените частични искове да бъдат
уважени в пълните им заявени размери Заявяват искане за присъждане на
направените по делото разноски-адвокатско възнаграждение, което да бъде
присъдено по реда на чл.38,ал.2 от ЗА.
Въззиваемата страна, З. „А.“ АД – оспорва жалбата като неоснователна и заявява
искане за потвърждаване на атакуваното решение. Възразява, че присъдените от
първата инстанция обезщетения съответстват на вида и тежестта на претърпяните
от ищците неимуществени вреди и на сравнително краткият период от време, който
е бил необходим за възстановяване на ищците. Подробни съображения в подкрепа на
заявеното становище ответникът развива в депозирания по делото писмен отговор
на жалбата. Заявява искане за присъждане на разноските по делото, направени във
въззивното производство. Заявява възражение за недължимост на ДДС върху
адвокатското възнаграждение, претендирано от въззивниците-ищци като разноски за
настоящото производство.
Третото лице- помагач на ответника
З. „А.Б.“ АД- оспорва жалбата на ищците като неоснователна и моли
обжалваното решение да бъде потвърдено по доводи, изложени в писмения отговор
на жалбата.
Софийски градски съд, като взе предвид становищата и доводите на страните и след като обсъди събраните по
делото доказателства по реда на
чл.235,ал.3 от ГПК, приема за установено следното:
При
извършената проверка по реда на чл.269, предл.1 от ГПК, настоящият съдебен
състав установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Ето защо съдът дължи произнасяне
по съществото на правния спор в рамките
на доводите, заявени с въззивната жалба, от които е ограничен съгласно нормата
на чл.269, предл.2 от ГПК.
Съдът е сезиран със субективно и
обективно кумулативно съединени частични искове с правно основание чл.226,ал.1
от КЗ /отм./ , предявени от ищцата К. М.- за присъждане на сумата от 8 000,00лв.,
като част от твърдяна общо дължима сума
от 16 000,00лв. и от ищеца И.Г.М.-
за сумата от 20 000,00лв., като част от твърдяна общо дължима сума от
36 000,00лв., претендирани като обезщетения за претърпяни от ищците неимуществени вреди /болки и страдания/ в
резултат на процесното ПТП, причинено от водача на лекия автомобил, чиято
гражданска отговорност е засрахована при ответника..
В частта, с
която предявеният частичен иск от ищцата К. М. по чл.226,ал.1 от КЗ /отм./ е
уважен за сумата от 4 000,00лв., съответно – в частта, с която е уважен
предявеният от ищеца И.М. частичен иск по чл.226,ал.1 от КЗ /отм./ - за сумата
от 3 500,00лв., първоинстанционното
решение не е обжалвано и е влязло в сила. Настоящият съдебен състав зачита по
реда на чл.297, вр. с чл.298,ал.1 от ГПК силата на пресъдено нещо на
първоинстанционното решение във влязлата му в сила част, с която е установено
наличието на предпоставките по чл.226,ал.1 от КЗ /отм./ за ангажиране
отговорността на ответника, а именно :
виновното и противоправно деяние на водача на лекия автомобил „Опел“, модел „Корса“, с рег.№********, в резултат на което е
реализирано процесното ПТП, неимуществените
вреди, претърпени от ищците и причинно-следствената връзка между деянието и
вредите, както и наличието на валидна застраховка „Гражданската отговорност“ на
водача на автомобила, причинил процесното ПТП при ответното дружество.
Правният спор
между страните в настоящото въззивно производство, с оглед доводите заявени от въззивниците-ищци
с подадената от тях въззивна жалба е относно размера на дължимите на ищците
обезщетения за претърпените от тях неимуществени вреди, съгласно принципа за
справедливост, установен с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД.
Настоящият съдебен състав намира, че
присъдените от първата инстанция
обезщетения на ищците са завишени и не съответстват на принципа за
справедливост, установен с нормата на чл.52 от ЗЗД. Настоящията инстанция
намира, че при спазване на посочения принцип дължимото на ищцата К. М. обезщетение възлиза на сумата от 1 500,00лв.,
а това, дължимо на ищеца И.М.- възмила на сумата от 2 000,00лв. по
следните съображения:
По отношение на дължимото на ищцата К. М. обезщетение по
чл.226,ал.1 от КЗ /отм./, настоящият
съдебен състав зачита, че в резултат на
процесното ПТП на ищцата са причинени следните физически травми, установени с
приетите по делото медицински документи /медицинско свидетелство/ и неоспореното заключение на СМЕ – контузия
на главата , тялото и крайниците, контузия на гръдния кош и таза, които като
мекотъканни травми са причинили на ищцата болки и страдания около 10-15 дни,
като първите 2-3 дни болките са били с по-интензивен характер. Съдът не
кредитира показанията на св. Л. и св.С., относно заявения от тях факт, че
ищцата е имала изгаряния на ръката, /а св.С. установява и изгаряне на лицето/,
тъй като такива травми, които са видими, не са описани в медицинското
свидетелство. Нещо повече, дори да се приеме, че действително ищцата е
претърпяла изгаряне на ръката и лицето в резултат на отварянето на еърбег-а на
автомобила, то травмите от изгаряния
също са били повърхностни, тъй като нито един от двамата посочени по-горе свидетели не установя от тях
да са останали белези за ищцата. Събраните гласни доказателства /показанията на
св.Л. и св.С./ потвърждават приблизително възстановителния период от физическите
травми на ищцата, установен и със СМЕ- около месец. От събраните гласни
доказателства се установява, че в рамките на този месец тя не е искала да
излиза - била е в шок. Съдът намира, че от събраните по делото доказателства не
се установява при условията на пълно и главно доказване фактът, че в резултат
на ПТП ищцата е претърпяла психологическа травма, довела до отказа й да кара
кола- съгласно показанията на св.Л., тъй като относно този факт показанията на
този свидетел се опровергават от показанията на другия свидетел на ищцата- св.С.,
която заявява, че ищцата след процесното ПТП е изкарала шофьорски курс и
управлява автомобил. Що се отнася до заявеното от св.С. обстоятелство, че
ищцата се страхува да шофира и кара много бавно- то по делото липсват
доказателства този страх да е в пряка
причинно-следствена връзка с процесното ПТП, тъй като същият би могъл да е
последица от факта, че ищцата , която
както вече бе посочено по-горе е станала
правоспособен шофьор след ПТП, е недостатъчно уверена , поради липсата на опит.
На последно място, от приетото по делото заключение на СМЕ се установява пълно
физическо възстановяване на ищцата след оздравителния период от време. При
зачитане факта, че физическите травми на
ищцата са на множество части от тялото, на факта, че се касае за мекотъканни
травми, краткият период от време /около месец/, през който ищцата е търпяла
физически болки, като периода, през който те са били интензивни е още по-кратък
– от 2-3 дни, при зачитане и на психологическите травми- преживяния стрес и
шок, както и при отчитане на факта, че ищцата се е възстановила напълно от
физически травми, като съдът приема, че
такова възстановяване е налице и за психологическите травми , доколкото за
установените към настоящия момент от свидетелите психологически травми,
свързани с управлението на лек автомобил- липсват доказателства да са в
причинно-следствена връзка с процесното ПТП, както и с оглед икономическия растеж и стандарта на живот в страната,
/съгласно официалните данни на НСИ, публично достъпни на сайта на НСИ, средната
работна заплата към релевантния момент на злополуката /м.12.2014г./ е била 671,51лв.,
а разходът за издръжка на едно лице- 561,88лв., като в следващите години е
запазена трайна тенденция на увеличаване и на двата показателя,/ настоящият
съдебен състав приема, че размерът от 1 5000,00лв. справедливо репарира ищцата
за претърпяните от нея неимуществени вреди. Предвид, обаче забраната за
влошаване на положението на въззивницата-ищца, установена с нормата на
чл.271,ал.1,предл.2 от ГПК, /при липсата на жалба от ответника срещу решението,
в частта, с която на ищцата е присъдено обезщетение по чл.226,ал.1 от КЗ /отм./
от 4 000,00лв./, настоящата инстанция приема, че решението на първата
инстанция следва да бъде потвърдено в обжалваната отхвърлителна част- за
разликата над присъдената сума от 4 000,00лв.- до пълния предявен размер
от 8 000,00лв.
По отношение на обезщетението по чл.226,ал.1 от КЗ
/отм./, претендирано от ищеца И.М., настоящият съдебен състав намира, че същото
определено при спазване на принципа за справедливост, установен с нормата на
чл.52 от ЗЗД, възлиза на сумата от 2000,00лв.
При определяне на този размер съдът зачита , че от приетата по делото
медицинска документация /медицинско свидетелство/ и неоспореното заключение на
СМЕ се установява, че ищецът е претърпял в резултат на процесното ПТП, както и
ищцата М., множество мекотъканни травми- контузия на главата, контузия на
горните крайници, контузия на гръдния кош, контузия на таза-вдясно. Отчита,
установения допълнителен факт с показанията на св.Х. , /които съдът кредитира като пряк очевидец/, че след ПТП ищецът е изпаднал в
безсъзнание, но тази загуба на съзнание не е свързана с мозъчно сътресение,
съгласно приетата СМЕ, както и установеното със СМЕ обстоятелство, че
възстановителният период на ищеца от причинените му физически травми е бил с около 5 дни по-дълъг от този на ищцата- около 15-20 дни,
като първите 2-3 дни болките са били с по-интензивен характер, който
възстановителен период съвпада с този, установен с показанията на св.Л.-
около месец - месец и нещо, както и
отчита факта, че в резултат на ПТП ищецът е претърпял и психологически травми-
преживян шок и стрес. От друга страна, съдът взема предвид, че ищецът се е
възстановил напълно от претърпяните физически травми, /приетото по делото
заключение на СМЕ не потвърждава установеното с показанията на св.Л. остатъчно физическо
проявление- оплакванията от главоболие при ищеца, да е налице и в
причинно-следствена връзка с травмите от процесното ПТП/, а по отношение на
установената от св.Л. психологическа травма- страх от шофиране и управление на
автомобила под стрес, не се установява от ищеца да са предприети мерки за
преодоляването й, с оглед на което приема, че обезщетението, което справедливо
репарира така доказаните неимуществени вреди, претърпяни от ищеца , възлиза на
сумата от 2 000,00лв., при съобразяване и на горепосочените икономически
показатели. С оглед забраната за влошаване на положението на
въззивника-ищец, установена с нормата на чл.271,ал.1,предл.2 от ГПК, /при
липсата на жалба от ответника срещу решението, в частта, с която на ищцата е
присъдено обезщетение по чл.226,ал.1 от КЗ /отм./ от 3 500,00лв./, настоящата
инстанция приема, че решението на първата инстанция следва да бъде потвърдено в
обжалваната отхвърлителна част по тази претенция- за разликата над присъдената
сума от 3 500,00лв.- до пълния предявен размер от 20 000,00лв.
При горния
изход на делото и на основание чл.78,ал.3 и ал.8 от ГПК въззиваемият-ответник има правото на
разноски за въззивното производство в размер на 100,00лв.- юрисконсултско
възнаграждение, които му се дължат от въззивниците-ищци.
С оглед
цената на исковете и на основание чл.113,изр.2 от ГПК, настоящото решение
подлежи на касационно обжалване.
Воден от горните мотиви, Софийски
градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решението на СРС, 79 състав под № 377643 от 03.04.2018г. , постановено по гр.дело № 79806/2015г., изменено в частта за разноските по
реда на чл.248 от ГПК с определение от 07.08.2018г. , в обжалваната част, с която са отхвърлени предявените частични
искове с правно основание чл.226,ал.1 от КЗ /отм./ от К. Б.М. и И.Г.М. срещу З.
„А.“ АД , както следва: 1/ предявеният иск от К.Б.М. - за разликата над
уважения размер от 4 000,00лв.- до пълния предявен размер от
8 000,00лв. , като част от твърдяна общо дължима сума от
16 000,00лв.- обезщетение за неимуществени вреди-болки и страдания от травматично
увреждане на здравето и преживян стрес от настъпило на 03.08.2014г. ПТП,
представляващо застрахователен риск, покрит от сключен с ответника договор за
застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва от
03.08.2014г.- до окончателното изплащане
и 2/ предявеният иск от И.Г.М. –
за разликата над уважения размер от 3 500,00лв.- до пълния предявен размер
от 20 000,00лв., като част от твърдяна общо дължима сума от
36 000,00лв., претендирана като обезщетение за неимуществени вреди-болки и
страдания от травматично увреждане на здравето и преживян стрес от настъпило на
03.08.2014г. ПТП, представляващо застрахователен риск, покрит от сключен с
ответника договор за застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната
лихва от 03.08.2014г.- до окончателното изплащане, както и в частта за разноските.
В частта, с която исковете по чл.226,ал.1 от КЗ /отм./ са уважени, като необжалвано, първоинстанционното решение
е влязло в сила.
ОСЪЖДА К. Б.М. и И.Г.М. да
заплатят на З. „А.“ АД –сумата от 100,00лв. – разноски по делото за
въззивното производство, на основание
чл.78,ал.3 и ал.8 от ГПК.
.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в 1
месечен срок от връчването му на страните при наличието на предпоставките по
чл.280,ал.1 и ал.2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.