Р Е Ш Е Н И Е
№ ............/ ,гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Варна, седемнадесети състав, в открито съдебно
заседание на осми юни две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател: М. Иванова-Даскалова
при секретаря
Оля Йорданова, като разгледа докладваното от съдията адм. дело №199/2021г. по описа на
Административен съд – Варна, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.203 и следв. от АПК във вр. с чл.1 и чл.4 от ЗОДОВ.
Делото
е образувано под този номер след като с Решение №699/20.01.2021г. по адм. дело №114/2020г.
на Върховния административен съд е отменено Решение №2184/14.11.2019г. по адм.
дело №507/2019г. по описа на Административен съд-Варна и делото е върнато за
ново разглеждане. В постъпилата в Адм. съд-Варна с вх.№3332 на 22.02.2019г. първоначална искова молба от К.Т.С.
и В.П.П. *** се претендира присъждане на :
1/обезщетение
за имуществени вреди за периода от 05.09.2016г. до 31.12.2018г. за двамата в
общ размер 9208лв., от които всеки ищец претендира по 4604лв., в който размер
твърдят, че е разликата между сумата, която са заплатили общо за 27 месеца за свободен
наем от по 400лв. месечно и общия размер на сумата, платена за общински наем за
27 месеца, който са заплащали за общинското жилище в което са били от
01.01.2013г. до 31.12.2015г.;
2/
обезщетение за неимуществени вреди за периода от 05.09.2016г. до 31.12.2018г. в
общ размер 4000лв., от които всеки ищец претендира по 2000лв., които се изразявали
в притеснения, нерви и неудобства, свързани с преместването им в ново жилище.
Вредите,
които искат да им бъдат обезщетени твърдят, че са им причинени от издадената Заповед №230/30.08.2016г. на Кмета на район
„Младост“ при Община Варна за изземване на общинския имот в гр.Варна, ул.“Д.“
№32-В, от предварително й изпълнение и принудителното им извеждането от жилището
в сградата на този адрес, която заповед е отменената като незаконосъобразна с
окончателно Решение №10753/04.09.2018г. на Върховния административен съд. Освен
това в исковата молба се твърди, че вредите са и от незаконосъобразно
бездействие на кмета по заявлението им с рег.№РД19003157ВН/18.02.2019г. за
настаняване в друго общинско жилище.
В
исковата молба се претендира и присъждане на направените съдебно-деловодни
разноски.
Исковата
молба е разгледана в образуваното адм. дело №507/2019г. по описа на Адм.
съд-Варна, което е приключило с Решение №2184/14.11.2019г., с което исковете за
имуществени и неимуществени вреди са отхвърлени изцяло като неоснователни и
недоказани. Това първоинстанционно решение е отменено с Решение
№699/20.01.2021г. по адм. дело №114/2020г. на Върховния административен съд и
делото е върнато за ново разглеждане със задължителни указания за прецизиране
на исковите претенции и във връзка с доказателствената тежест.
С акта
за насрочване на откритото съдебно заседание по настоящото новообразувано адм.
дело №199/2021г. по описа на Адм. съд-Варна на ищците чрез общият им процесуален
представител е указано, че следва в 7-дневен срок от получаване на призовката
да депозират по делото уточняваща молба с 2 бр. преписи, в която да
конкретизират:
1/от
претендираната от всеки от двамата ищци сума от по 4604лв. за имуществени вреди
за периода от 05.09.2016г. до 31.12.2018г. :
-
каква е сумата, която искат като обезщетение за вреди, които твърдят, че са им
причинени от отменената като незаконосъобразна Заповед №230/30.08.2016г. на
Кмета на район „Младост“ при Община Варна с окончателно Решение
№10753/04.09.2018г. на ВАС и изпълнението й;
-
каква е сумата, която искат като обезщетение по чл.301 изр.2 от АПК - във
връзка с това, че след отмяната на Заповед №230/30.08.2016г. на Кмета на район
„Младост“ с окончателно Решение №10753/04.09.2018г. на ВАС не е възстановено
нарушеното с нея тяхно право, нито са били удовлетворени по друг законен начин,
вкл. след заявлението с рег.№РД19003157ВН/18.02.2019г. до Кмета на Община Варна
с искане за настаняването им в общинско жилище;
-
да прецизират периодите, в които твърдят, че са настъпили тези имуществени
вреди и се претендира съответното обезщетение;
2/от
претендираната от всеки от двамата ищци сума от по 2000лв. за неимуществени
вреди за периода от 05.09.2016г. до 31.12.2018г., които се изразявали в
притеснения, нерви и неудобства свързани с преместването в ново жилище:
-
каква е сумата, която искат като обезщетение за вредите, които твърдят, че са
им причинени от отменената като незаконосъобразна Заповед №230/30.08.2016г. на
Кмета на район „Младост“ при Община Варна с окончателно Решение
№10753/04.09.2018г. на ВАС и нейното изпълнение;
-
каква е сумата, която искат като обезщетение по чл.301 изр.2 от АПК - във
връзка с това, че след отмяната на Заповед №230/30.08.2016г. на Кмета на район
„Младост“ с окончателно Решение №10753/04.09.2018г. на ВАС не е възстановено
нарушеното с нея тяхно право, нито са били удовлетворени по друг законен начин,
вкл. след заявлението с рег.№РД19003157ВН/18.02.2019г. до Кмета на Община Варна
с искане за настаняването им в общинско жилище.
По адм.
дело №199/2021г. са постъпили няколко молби с уточнения на исковете от адвоката
на ищците, с твърдения и искания с неточности и разминавания, поради което в проведеното
на 13.04.2021г. открито съдебно заседание след даване ход на делото и докладване
на уточнителните молби, с изявления и уточнения от представителя на ищците се
установи, че предявените претенции в настоящото производство са за:
1/ присъждане
на обезщетения за имуществени вреди в общ размер 7843,92лв. за периода от м. октомври 2016г. до 04.09.2018г. /до датата
на отмяна на Заповед №230/30.08.2016г./, от които К.Т.С. претендира сумата от
3921,96лв. и В.П.П. претендира сумата от 3921,96лв., които суми представлявали разликата
между размера на платения от тях свободен наем и размерът на регулирания наем
на Община Варна за този период от 23 месеца;
2/
присъждане на обезщетения за имуществени вреди в общ размер 1364,16лв. за
периода след отмяната на Заповед №230/30.08.2016г. - от 05.09.2018г. до
31.12.2018г., от които К.Т.С. претендира сумата от 682,08лв. и В.П.П. претендира сумата от 682,08лв., които суми представлявали
разликата между размера на платения от тях свободен наем и размерът на регулирания
наем на Община Варна за този период от 4 месеца;
3/присъждане
на обезщетения за неимуществените вреди за периода от 05.09.2016г. до 31.12.2018г.
в общ размер на 2000лв., от които К.Т.С. претендира 1000лв. и В.П.П.
претендира 1000лв., които вреди се изразявали в притеснения, нерви, стрес и
неудобства във връзка със Заповед №230/30.08.2016г., които търпели преди и след
отмяната й.
Процесуалният
представител на ищците поддържа в съдебно заседание, че тези обезщетения са за вредите
от изпълнението на незаконосъобразно издадената Заповед №230/30.08.2016г. на
Кмета на Район „Младост“, които вреди ищците търпели когато били изведени от
общинското жилище на 05.09.2016г. и които продължавали да търпят и след
отмяната на заповедта през 2018г., защото живеели на свободен наем и продължавали
да търпят вреди от разликата в наема, докато кмета не изпълни препоръката на
ВАС да ги настани в друго общинско жилище, във връзка с което ищците подали
заявление, по което кмета бездействал и още не било уважено и те не били
настанени в общинско жилище.
Във
връзка с указанията вкл. в решението на ВАС за връщане на делото във връзка с чл.301
от АПК, представителят на ищците заяви в първото и поддържаше и в последното
открито заседание по настоящото дело, че ищците не търсят обезщетение по чл.301
от АПК, тъй като заплащането на такова щяло приключи казуса. Изтъква, че в чл.301
от АПК е предвидено, че като няма друга възможност, като е приключило всичко,
ищците имат право на обезщетение. Тъй като ищците считали, че Община Варна има
свободни жилища, а не настанява правоимащите, каквито били те, искали именно
това - да бъдат настанени в общинско жилище на общински наем, а не да им се
приключи случая като им се плати обезщетение по чл.301 от АПК.
В съдебно
заседание представителя на ищците не оспорва отразеното в писмо рег. №
СД21000559ВН/29.03.2021г. на Директора на Дирекция „Социални дейности“ при
Община Варна, че К.С. и В.П. никога не са подавали заявление за предоставяне на
жилище от фонд „Резервен“. Заявява, че те не са подавали заявление за
настаняване от Фонд „Резервен“ и няма да подадат, тъй като тези жилища били
предназначени за граждани, които не са картотекирани, не са настанени в
общински жилища и настаняването там било срочно – за 2 години. К.С. не била в
тази група, а имала определена категория, настанителна заповед и договор за
наем с общината – безсрочни. Поради това тя отказала такова настаняване и нямало
да подаде такава молба за жилище от фонд „Резервен“ и така да се откаже от своя
постоянен договор.
В
хода по същество представителя на ищците заявява, че експертизата, която е изслушана
по делото е излишно усложняване на казуса, тъй като и ВАС подчертал, че
договорът за наем е неформален реален договор. Поради това писмения договор,
който приложили и разписките можело да липсват и да не се съставят, а само със
свидетелски показания да се докаже наличието на наемното отношение. Поддържа,
че такова наемно отношение съществува и ищците обитават апартамента в бл.15 в кв.„Трошево“
където са под наем и са регистрирани. Разминаването в подписите на разписките също
счита за несъществено. Счита за доказано, че наемното отношение реално
съществува и ищците плащат свободен наем от датата, която са посочили и съответно
търпят имуществени и неимуществени вреди. Заповед
№230/2016 г. на Кмета на Община Варна била отменена с Решение на ВАС, в което било
прието, че ищците имат постоянна заповед за настаняване №53/20.04.1990г. и на
основание на нея и договор за наем обитавали блока, в който са били, които
отношения били безсрочни и не били прекратени по никое от основанията в закона и
продължавали да действат. Кметът на Район „Младост“ неправилно извел от това жилище
ищците, а трябвало да ги настани в друго общинско жилище и това задължение не
било неизпълнено и щяло да стои, докато не ги настани в общинско жилище. С
исковата молба се претендирали суми за обезщетение, които не били големи,
спрямо обезщетенията в Европа, поради което моли да бъдат уважени претенциите както
са посочени. В писмени бележки се моли да бъдат уважени исковите претенции за
имуществени и неимуществени вреди, които са настъпили като пряка и
непосредствена последица от издаването на незаконосъобразната Заповед №230/2016г.
на Кмета на Община Варна, отменена с Решение на ВАС, във връзка с покана за
доброволно изпълнение, на която ищците са напуснали общинското жилище на
05.09.2016г. и са наели жилище на свободен наем. Претендира присъждане на
ищците на разноските по делото.
Ответникът
по исковете Община Варна се представлява от юрисконсулт, който оспорва исковите
претенции. Заявява, че ищците сами са напуснали общинското жилище на
05.09.2016г., тъй като с Определение №13416/08.12.2016г. на ВАС е спряно
изпълнението на Заповед №230/30.08.2016г. на Кмета на Район „Младост" и предварително
изпълнение на същата не е предприемано до отмяната й. Изтъква, че обитателите
на общинската сграда каквито са били и ищците се наложило да я напуснат и
поради това, че с констативен протокол от 15.02.2016г. на Комисия назначена със
Заповед №2218/27.05.2015г. на Кмета на Община Варна е установено, че е негодна
за обитаване, вредна в санитарно-хигиенно отношение, застрашена от
самосрутване, неподлежаща на конструктивно укрепване, създаваща условия за
възникване на пожар. Въз основа на това освидетелстване на сградата като опасна
за живота и здравето на обитателите й, оставането в нея създавало опасност за
живота и здравето им, а премахването й било наредено със Заповед №2471 от 12.07.2016г.
на Кмета на Община Варна. Сочи се, че в приложеното по делото заявление с
рег.№РД19003157ВН от 18.02.2019г. е посочено, че „имотът е освободен доброволно
от наемателите на 05.09.2016г.“. К.Т.С. /Павлова/ и В.П.П. сами напуснали
сградата и наели жилище на свободен наем, поради което неоснователно претендирали
настъпили имуществени вреди в размер на разликата между общинския и свободния
наем като пряка и непосредствена последица от издаването на незаконосъобразната
заповед №230/30.08.2016г. В тази връзка били мотивите в Решение
№10753/04.09.2018г. по адм. дело 4394/2017г. на ВАС, че първоинстанционния съд
следва да се обсъди признанието на ищците, че им е предлагано друго жилище за
настаняване, което има значение за евентуално съпричиняване на вредата (чл.5 от ЗОДОВ). С приетото по делото писмо с peг.№ОСИСД15005733ВН-015-002МЛ/30.11.2016г.
на Кмета на Район Младост се доказало, че на К.С. и В.П. е предложено
настаняване в СУПЦ „Д-р Анастасия Железкова" град Варна, което те отказали.
По подаденото от ищеца В.П. заявление за картотекиране с рег.№АУ117613Мл от 07.12.2015г.
с Решение №2.28 от Протокол №01/18.05.2016г. на Комисията по чл.6, ал.1 от НУРУЖНГНПОЖ
на основание чл.6, ал.2, т.З от НУРУЖНГНПОЖ бил включен в картотеката, за което
е уведомен с писмо с Рег.№АУ117613МЛ_МЛ/14.06.2016г. С решение №5.2 от Протокол
№02 от 22.03.2021г. на Комисията на ищеца било предложено настаняване в
общинско жилище от фонд „Настаняване под наем на граждани с установени жилищни
нужди" в град Варна, ж.к."Младост" бл.***,
вх.*, ет.**, ап.52, за
което го уведомили с писмо от 22.03.2021г., което получил лично на
23.03.2021г., но той отказал да получи жилището, тъй като притежавал имот в
гр.Варна. При справка в Агенцията по вписванията на 23.03.2021г. по партидата и
справка от местни данъци и такси се установило, че В.П.П. придобил по
наследство от баща си П. К. П., който починал 16.07.2020г., собственост върху ид.
част от недвижим имот в град Варна, ул."Д." №15, ап.30, с площ от
68.80кв.м., поради което вече не отговарял на изискванията за настаняване в
общинско жилище. По подаденото от ищеца К.С. заявление за картотекиране с
рег.№АУ117602МЛ/07.12.2015г. сочи, че искането й е уважено и с Решение 2.1 от
Протокол №05/18.09.2019г. Комисията по чл.6, ал.1 от НУРУЖНГНПОЖ на основание
чл.6, ал.2, т.З от НУРУЖНГНПОЖ я включила в картотеката, за което я уведомили с
писмо с Рег.№АУ117602МЛ_МЛ от 25.09.2019г. С решение №5.2 от Протокол №02 от
10.03.2021г. на Комисията на С. предложили да бъде настанена в общинско жилище
от фонд „Настаняване под наем на граждани с установени
жилищни нужди" в град Варна, ж.к. "Младост" бл.106, вх.9,
ет.11, ап.52, за което била уведомена с писмо от 10.03.2021г., което й е
връчено лично, но тя отказала да получи жилището. Поради това представителя на
ответника счита претенциите за обезвреда на имуществените вреди за недоказани и
моли да бъдат отхвърлени, тъй като увреждането било причинено поради
изключителната вина на пострадалите по смисъла на чл.5, ал.1 от ЗОДОВ, а в условие
на евентуалност моли на основание чл.5, ал.2 от ЗОДОВ обезщетението да бъде
намалено, като се отчете приноса им за увреждането.
За
имота на ул."Д." №32-В в който са били настанени ищците се поддържа,
че е частна общинска собственост и е актуван последно с АОС № 8686 от
15.10.2015г., че за него не е определено предназначението на жилището съгласно
чл.2, ал.1 от НУРУЖНГНПОЖ в кой фонд е. Поради това съгласно действащата
нормативна уредба в ЗОС и Наредбата за условията и реда за установяване на
жилищни нужди на гражданите, настаняване и продажба на общински жилища, за
Община Варна респективно Район „Младост" не съществувало задължение след
събарянето на сградата на ул. "Д." №32-В като опасна по реда на
чл.195 и чл.19б от ЗУТ, наемателите в нея да се преместят в друго жилище за
постоянно. Те можело да бъдат настанени по реда на чл.24 /кореспондираща на
чл.46, ал.З от ЗОС/ от НУРУЖНГНПОЖ и чл.45 от ЗОС, за което не се изисква
лицата да са били наематели на общински жилища. След като жилището което са
обитавали ищците не е било от фонд „Настаняване под наем на граждани с
установени жилищни нужди, за него чл.21, ал.4 от НУРУЖНГНПОЖ не бил приложим.
Поради това за ищците съществувала възможността да кандидатстват за жилище по
реда на чл.24 от НУРУЖНГНПОЖ и да бъдат настанени в жилище от фонд “Резервен“ или
да се възползват от предложената им възможност за настаняване в СУПЦ "Д-р
Анастасия Железкова“. Представените от ответника писмени доказателства свидетелствали,
че и в двете заявления, които са подали ищците не са искали да бъдат настанени в
резервно жилище по реда чл.24 от НУРУЖНГНПОЖ и чл.45, т.1 от ЗОС и са отказали
и не са се възползвали от предложените им възможности за настаняване в предложеното
жилище, респ. социален център, а са избрали да са на свободен наем. Пълномощникът
изтъква, че ЗОС е специален по отношение на ЗЗД, тъй като урежда обществени
отношения с управлението и разпореждането с имоти общинска собственост и не
предвижда сключването на безсрочни договори за наем. Заплащането на уговорената
наемна цена след изтичане на срока на наемния договор следвало да се приеме за плащане
на обезщетение за неоснователно ползване в размер на наемната цена до
освобождаването на имота, в който смисъл се цитира съдебна практика на ВАС и на
административните съдилища. Поради това и на основание чл.59 от ЗЗД във връзка
със съставен констативен протокол от 07.12.2012г. с писмо с
рег.№ОСИСД16000579МЛ/20.01.201бг., получено на 22.01.2016г., К.С. я уведомили,
че дължи обезщетение за неоснователно ползване на общинския имот за периода
01.01.2013г. до 31.12.2015г., което тя заплатила. В този смисъл било
постановеното от ВРС Решение №4917/23.12.2016г. по гр. дело №10472/2016г., с
което е отхвърлен предявения от ищците установителен иск срещу община Варна. Подробно
се анализират доказателствата представени във връзка с твърдението на ответника
по оспорване на твърдението на ищците, че от настаняването им през 1980г. до
09.2016г. са живели непрекъснато в общинското жилище, за което са заплащали
наем. С оглед представените разписки и договор за наем и изследването им от
вещото лице, както и показанията на свидетелите считат, че са останали
недоказани твърденията на ищците, че през периода от 05.09.2016г. до
31.12.2018г. действително са платили сумата в размер на 5400лв. за всеки от тях
за свободен наем. Поради това останало недоказано настъпването за ищците на
описаните в исковата им молба имуществени вреди, формулирани като разлика между
заплатения от тях свободен наем и наемите за общинския имот. Отсъствието на
този елемент от състава на отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ обуславяло
извода за неоснователност и недоказаност на искове за заплащане на обезщетение
за имуществени вреди, поради което юрисконсулта моли да бъдат отхвърлени. Такова
е становището и за претенциите за обезщетения за неимуществените вреди. Към 05.09.2016г.
посочена като дата на преместване на ищците не е било предприето принудителното
им отстраняване от имота въз основа на заповедта, тъй като изпълнението й било
спряно. Ищците сами напуснали общинският имот около година преди сградата да
бъде съборена и не са обжалвали Заповед №2471/12.07.2016г. на кмета на община
Варна, с която е наредено премахването на сградата като опасна, а и следвало да
се отчете, че оставането им в нея било обективно невъзможно, тъй като вече е констатирано,
че е негодна за обитаване, застрашена от самосрутване и опасна за живота и
здравето на обитаващите я. Щом напускането на сградата за обитателите й е било
неизбежно, за да се постанови обезвреда на твърдяните в исковата молба
неимуществени вреди изразяващи се в притеснения, нерви, стрес и неудобство, свързани
с преместването в жилището в ж.к."Трошево" бл.15 ап.36 в гр.Варна, те
следва да се увреждащи в по-голяма степен, по-интензивни в сравнение с
притесненията, нервите, стреса и неудобството от преместването в друго общинско
жилище, което ищците считат за законосъобразно развитие на правоотношенията с общината.
Доказателства в тази насока не били ангажирани от ищците, а от доказания факт, че
С. се е регистрирала още на 18.07.2016г. по настоящ адрес на адреса, на който се
преместили с ищеца на 05.09.2016г. следвал извода, че те са били подготвени за
преместването си от общинското жилище и напускането му не им е наложено бързо и
изненадващо. Това се подкрепяло от факта, че още с писмо от 24.08.2016г. са били
поканени да освободят жилището. При тези обективни данни, ищците сами са си
причинили притесненията, нервите, стреса и неудобството, отказвайки да се съобразят
с поканата от 24.08.2016г., която е последвана от издаването на Заповед №230 от
30.08.2016г. за изземване на имота. На К.С. и на В.П. е предложено настаняване
в СУПЦ „Д-р Анастасия Железкова"-гр.Варна, което те отказали. С. отказала
да влезе в общинското жилище от фонд „Настаняване под наем на граждани с
установени жилищни нужди", находящо се в град Варна, ж.к.
"Младост" бл.106, вх.9, ет.11, ап.52, в което с Решение №5.2 от
Протокол №02 от 10.03.2021г. на Комисията по чл.6, ал.1 от НУРУЖНГНПОЖ е била
настанена. Поради това ищците макар да са претърпели описаните в исковата молба
неимуществени вреди за които свидетелстват събраните гласни доказателства, то
те не са пряка и непосредствена последица от отменената като незаконосъобразна Заповед
№230/30.08.2016г. по смисъла на чл.4 от ЗОДОВ, а отсъствието на този необходим
за отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ елемент обосновавал извода, че претенциите
за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди следва да се отхвърлят като
неоснователни и недоказани. Поради това се претендира отхвърляне на исковите
претенции и присъждане на Община Варна на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят
на Окръжна прокуратура–Варна намира исковите претенции за обезщетение за
причинени имуществени вреди за неоснователни и недоказани. В представените
разписки нямало нито една, която да е подписана от наемодателя. Освен това разписките
били представени по делото в няколко варианта, което обосновавало извода, че договора
за наем и разписките са създадени единствено да обслужат тезата на ищците и да
докажат настъпването на имуществени вреди под формата на разноски за платени
наеми. Претенциите за неимуществени вреди представителят на прокуратурата
намира за основателни, но твърде завишени по размер, поради което предлага обезщетението
по тези искове да бъде определено по справедливост.
Въз
основа на приетите по делото писмени доказателства, преценени поотделно и в
съвкупност, като взе предвид изявленията на страните и разпределението на доказателствената
тежест в настоящото исково производство, Съдът достигна до следните фактически
установявания:
Въз
основа на Заповед №53/20.04.1990г. издадена от директора на Лозаро-винарски
комплекс-Варна на основание чл.5 от Закона за наемните отношения К.Т. Павлова /С./
като служител на този комплекс е настанена с 5-членното си семейство в жилищен
блок в гр.Варна, ул.”Д.” №32, вх.В. Тя заедно с пълнолетния си син – В.П.П.
продължили да обитават жилището и след закриването на Лозаро-винарския комплекс,
вкл. след актуването с Акт за частна общинска собственост №8686 от 15.10.2015г.
на сградата с идентиф. 10135.3515.328.8 на ул.”Д.” №32-В като собственост на Община Варна
/л.63 от настоящото дело/.
Със Заповед №2218/27.05.2015г. на Кмета на община
Варна назначил комисия, която да обследва сградите на ул.”Д.” № 32а и 32в. Комисията
изготвила протокол от 15.02.2016г., в който отразила констатациите си, че
сградите са негодни за обитаване, вредни в санитарно хигиенно отношение, застрашени от самосрутване и т.н. Въз основа
на протокола Кметът на община Варна издал Заповед №2471/12.07.2016г.
/л.145-147/, с която на основание чл.195, ал.6 и чл.196, ал.1 и ал.3 от ЗУТ наредил
в срок от 15 работни дни след получаване на възлагателно писмо от Директорът на
Дирекция „ИИБ“ при Община Варна да бъдат премахнати сградите с идентиф.
10135.3515.328.8 и идентиф. 10135.3515.328.5 на ул.”Д.” №32, а в срок от два
дни след получаване на заповедта от управителите на дружествата доставящи ел.
енергия и вода да се спре захранването на сградите с ел. енергия и вода. В т.7
от заповедта е наредено на Кмета на район „Младост“ незабавно да предприеме
мерки за обезопасяване на района около сградите до премахването им.
На тази Заповед №2471/12.07.2016г. както е посочено
в нея е допуснато предварително изпълнение на основание чл.196, ал.3 от ЗУТ и
чл.60, ал.1 от АПК, с оглед констатацията, че сградите са опасни за здравето и
живота на обитателите, негодни за ползване и застрашени от самосрутване, неподлежащи
на конструктивно укрепване, вредни в санитарно-хигиенно отношение и създават непосредствена
опасност и за преминаващите около тях и живеещи в съседство.
Дни след
издаването на тази Заповед №2471/12.07.2016г. - на 18.07.2016г. К.С. се е регистрирала
на настоящ адрес ***6, видно от удостоверение за настоящ адрес /л.148/.
С писмо рег. №РД16018736МЛ/24.08.2016г. на кмета на
район „Младост” тя е уведомена за констатациите във връзка със сградата на ул.”Д.”
№32в и е поканена доброволно да я напусне. Отправено й е предупреждение, че при
неизпълнение в 7-дневен срок от получаване на писмото, ще се пристъпи към
принудително изземване на имота по реда на чл.65 от Закона за общинската
собственост, като писмото е посочено, че се явява уведомление по чл.26, ал.1 от АПК.
Тъй като имотът не бил освободен от обитателите му станало
невъзможно изпълнението на Заповед №2471/12.07.2016г. за премахване на сградите
на ул.”Д.” №32.
За освобождаването на сградите кметът на район
„Младост” издал Заповед №230/30.08.2016г., с която на основание чл.65,ал.1 и
ал.2 от Закова за общинската собственост наредил изземването на общинския имот,
на ул.”Д.” №32-В от обитателите му, сред които са К.Т. и В.П..
След получаването на тази заповед на 05.09.2016г. ищците
освободили жилището в сградата преди определената в нея дата за принудително
изпълнение и се настанили в кв.Трошево в апартамента на свидетеля С. В..
Междувременно ищците предявили иск за установяване
съществуването на валидно наемно правоотношение с Община Варна, по който е образувано
гр.дело № 10472/2016г. в Районен съд – Варна.
На 09.09.2016г. ищците оспорили Заповед
№230/30.08.2016г. с жалба, по повод на която е образувано адм. дело №2574/2016г.
в Адм. съд–Варна. Делото е присъединено към адм. дело №2573/2016г. по описа на
АС-Варна, образувано по подадена срещу същата заповед жалба от други обитатели.
В хода на това съдебно производство К.С. и В.П. предявили искове за установяване
съществуването на наемно правоотношение по отношение на жилището в общинската
сграда, изземване на която е постановено с обжалваната Заповед
№230/30.08.2016г., за разглеждането на който установителен иск материалите са
отделени и е образувано адм. дело №2897/2016г. по описа на АС-Варна.
Производството по това дело е прекратено с определение №146/20.01.2017г., което
е оставено в сила с определение №2421/27.02.2017г. по адм. дело №2215/2017г. по
описа на ВАС, тъй като исковете са недопустими, защото същия правен спор е бил
разрешен с влязло в сила Решение от 23.12.2016г. по гр. дело №10472/2016г. по
описа на РС-Варна /л.66-67 от настоящото дело/, с което предявения от С. *** установителен
иск за съществуване на наемно правоотношение между страните за имот в гр.Варна,
ул.Д. №32-В е отхвърлен като неоснователен. В това съдебно решение е посочено
като установено от доказателствата, че между страните по делото не е имало договор
за наем по отношение на имота, който към датата на съдебното заседание не
съществувал и сградата била съборена и жилището не е било включено във фонда за
настаняване на граждани с установени жилищни нужди. Поради това РС установил,
че сумите, които ищците са заплащали на Община Варна представляват обезщетение
за ползване на имота актуван като частна общинска собственост в периода
01.01.2013г.-31.12.2015г. В диспозитива на Решението на РС-Варна е постановено,
че то има действие по чл.223 от ГПК и спрямо район „Младост“ към Община Варна,
който е привлечен като трето лице -помагач по гражданското дело.
Още на 10.09.2016г. С. и П. сезирали съда и с
искане за спиране на предварителното изпълнение на Заповед №230/30.08.2016г., по
което е образувано адм. дело №2538/2016г. в Адм. съд-Варна. Постановеното същия
ден Определение №2290/10.09.2016г. за отхвърляне на искането като неоснователно
е обжалвано и е отменено с Определение №11676/02.11.2016г. по адм. дело №11187/2016г.
по описа на ВАС, с който е спряно предварителното изпълнение на Заповед №230/30.08.2016г.
до решаване на спора с влязъл в сила акт.
Междувременно Заповед №2471/12.07.2016г. за
премахване на общинските сгради на ул.”Д.” №32 не е обжалвана, нито е спряно предварителното
й изпълнение и влязла в сила, но поради спирането на изпълнението на Заповед
№230/2016г. за изземване на имота и сградата от обитателите й, с писмо рег.№ОСИСД15005733ВН_015ВН
от 15.11.2016г. /л.143-144/ директорът на дирекция „Инвестиционна политика“ уведомил
адресатите на Заповед №2471/2016г. сред които е и кмета на район „Младост“, че спират
изпълнението на Заповед №2471/12.07.2016г. в частта за премахване на сградата с
идентиф. 10135.3515.328.8 до произнасянето на Адм. съд-Варна по адм. дело
№2573/2016г. В писмото директорът на Д“ИИ“ в общината сезирал кмета на район „Младост“
с искане с цел запазване на живота и здравето на обитателите й, да се
предприемат действия по т.7 от Заповед №2471/12.07.2016г., които са свързани с обезопасяване
на сградата и района около нея и да се
уведомят живеещите в нея за възможността да бъдат настанени в СУПЦ „Д-р Анастасия
Железкова“, с което ще се спази изискването на чл.8 от ЕКПЧ.
В изпълнение на тези искания на 30.11.2016г. с
писмо кметът на район „Младост“ предложил на К.Т.С. и В.П.П. да бъдат настанени
в СУПЦ „Д-р Анастасия Железкова”-гр.Варна, тъй като сградата на ул.”Д.” №32-В е
опасна /л.196-197 от адм. д. №2573/2016г./, но С. и П. отказали да бъдат
настанени в социалния център.
На 01.12.2016г. с констативен протокол /л.33 от
настоящото дело/ специалисти по контрол на строителството в район „Младост“
извършили оглед на сградата с идентиф. 10135.3515.328.8 на ул.Д. №32 и
констатирали, че всички врати и прозорци са демонтирани, че в нея няма
обитатели и вещи и я обезопасили. Премахването на тази сграда е констатирано в тристранен
протокол от 18.12.2017г. на комисията, състояща се от представители на възложителя,
изпълнителя и инвеститорския контрол, които установили, че към 15.12.2017г. разрушителните
работи са изпълнени съгласно изискванията на ПИПСМР, договора от 02.01.2017г., рамковото
споразумение и възлагателното писмо и извършените СМР са приети.
Адм. дело №2573/2016г. по описа на АС-Варна е приключило
с Решение №402/08.03.2017г. за отхвърляне на жалбите срещу Заповед №230/30.08.2016г.
на кмета на район „Младост”, вкл. подадената от ищците. Решението е оспорено пред
ВАС, който постановил Решение №10753/04.09.2018г. по адм. дело №4394/2017г. с
което отменил Решение №402/2017г. на Адм. съд-Варна и уважил жалбите като отменил
Заповед №230/30.08.2016г. на Кмета на Община Варна за изземване на имота от
обитателите като неправилна и незаконосъобразна. Това решение е окончателно и е
влязло в сила на 04.09.2018г. когато е постановено.
Във връзка с картотекирането на ищците като
нуждаещи се по делото е прието подадено до кмета на район „Младост“ заявление рег.№АУ117602МЛ
от 07.12.2015г. от К.Т.С. с искане да бъде картотекирана за настаняване в
общинско жилище в район „Младост“ /л.35 и след. от делото/. В декларацията към
него от 07.12.2015г. посочила, че е разведена и семейството й се състои само от
нея, че работи в дружество с месечен доход от 500лв. и не притежава недвижим
имот. Декларирала, че към 07.12.2015г. е наела жилище при условията на свободно
договаряне, за което на Община Варна заплащат наем от 0лв. месечно. В
удостоверението от СВ-Варна което й е издадено е посочено, че в периода
27.11.2005г.-27.11.2015г. на нейно име няма вписвания, отбелязвания и заличавания.
От удостоверението за настоящ адрес се установява, че от 01.01.1980г. е заявила
като настоящ адрес:***. От удостоверението за постоянен адрес се установява, че
от 09.08.2002г. е заявила като постоянен адрес:***.
От решение от 15.05.2003г. по гр. дело №256/2003г. на
РС-Варна се установява, че бракът на К. Т. със съпруга й е прекратен по взаимно
съгласие. От удостоверението от 19.03.2021г. е видно, че на 18.07.2016г. тя е
променила настоящия си адрес от жк В. ***, който е същият адрес, на който
съгласно договора за наем от 05.09.2016г. се е настанила с ищеца.
С представеното с исковата молба заявление рег. №РД19003157ВН/18.02.2019г.
до кмета на община Варна пълномощникът на ищците К.С. и В.П. поискал с оглед отмяната
на заповед №230/2016г. с Решение №10753/04.09.2018г. на ВАСда се възстановят
правата на С., като бъде настанена в общинско жилище като нуждаещ според категоризацията,
която е имала към 30.08.2016г.
В опровержение на твърденията за бездействие от
страна на общинската администрация по това искане ответникът представя прието Решение
2.1 от Протокол №05/18.09.2019г. на Комисията по чл.6, ал.1 от Наредбата за условията
и реда за установяване на жилищни нужди на гражданите, настаняване и продажба
на общински жилища /НУРУЖНГНПОЖ/, с което на основание чл.6, ал.2, т.З
от Наредбата К. Т. С. е включена в картотеката с определена степен на жилищна
нужда -ІІ-ра група съгласно чл.5, ал.2, т.2 от Надербата. За това решение тя е уведомена
с писмо с рег.№АУ117602МЛ_003МЛ от 25.09.2019г., което получила лично на
15.10.2019г. с известие за доставяне /л.45-46 от настоящото дело/.
С решение №5.2 от Протокол №02 от 10.03.2021г. Комисията
по чл.6, ал. 1 от НУРУЖНГНПОЖ предложила на кмета на район „Младост“ да издаде
заповед за настаняване на К.С. – картотекирана ІІ група в жилище от фонд
„Настаняване под наем на граждани с установени жилищни нужди" актувано с АОС
№418/19.11.1997г. в град Варна, ж.к. "Младост" бл.106, вх.9, ет.11,
ап.52, състоящо се от една стая и кухненски бокс за срок от 3 години. За
решението на комисията С. е уведомена с писмо рег.№
ОСИСД21001326МЛ/10.03.2021г., което удостоверила на 10.03.2021г. с подписа си
под текста на писмото. Тя отказала да приеме предложеното й жилище, което отразила
писмено на 10.03.2021г. под писмото и удостоверила с подписа си. Поради това по делото се установява, че въпреки взетото
решение на комисията през 2021г. ищцата да бъде настанена под наем в общинско жилище,
тя не е настанена в предложеното й такова поради отказа й на 10.03.2021г.
От ответника в настоящото производство е представено
подадено до Кмета на район „Младост“ заявление рег.№АУ117613МЛ/07.12.2015г. от В.П.П.
за картотекиране за настаняване в общинско жилище в район „Младост“ /л.47 и
следв. от настоящото дело/. В декларацията към него от 07.12.2015г. посочил, че
не е женен и семейството му се състои само от него, че работи в частна фирма с
месечен доход от 700лв. и не притежава недвижим имот. Към 07.12.2015г. декларирал,
че е наел жилище при условията на свободно договаряне, за което на Община Варна
заплаща наем от 0лв. месечно. В удостоверението от СВ-Варна е посочено, че на
негово име в периода 27.11.2005г.-27.11.2015г. няма вписвания, отбелязвания и
заличавания. От
удостоверенията за постоянен и настоящ адрес се установява, че от 24.08.2004г.
е заявил като постоянен и като настоящ адрес:***.
С писмо с рег.№АУ117613МЛ_003МЛ от 14.06.2016г.,
което му е изпратено с известие за доставяне, което П. не получил, зам. кмета
на район „Младост“ го уведомява, че с Решение 2.28 от Протокол №01/18.05.2016г.
на Комисията по чл.6, ал.1 от НУРУЖНГНПОЖ на основание чл.6, ал.2, т.З от
НУРУЖНГНПОЖ е включен в картотеката с определена степен на жилищна нужда -ІІ-ра
група съгласно чл.5, ал.2, т.2.
В опровержение на твърденията за бездействие от страна
на общинската администрация по заявление рег. №РД19003157ВН/18.02.2019г. до
кмета на община Варна подадено от пълномощника на ищците след отмяната на
заповед №230/2016г. с Решение №10753/04.09.2018г. с искане да се възстановят
правата на П. по отменената със съдебното решение заповед №230/30.08.2016г.,
като бъде настанен в общинско жилище като нуждаещ, според категоризацията,
която е имал към 30.08.2016г. от ответника е представено и по делото е прието решение
№2.2 от Протокол №03 от 22.03.2021г. на Комисията по чл.6, ал. 1 от НУРУЖНГНПОЖ,
с което е предложено П. да бъде настанен в общинско жилище от фонд „Настаняване
под наем на граждани с установени жилищни нужди" в град Варна, ж.к.
"Младост" бл.106, вх.9, ет.11, ап.52, състоящо се от една стая и
кухненски бокс.
С писмо с рег.№ ОСИСД21001686МЛ от 22.03.2021г., което
П. получил лично на 23.03.2021г. той е уведомен за това решение, но отказал да бъде
настанен в жилището, тъй като притежавал имот в гр.Варна, който отказ изписал
под писмото на 23.03.2021г. и го удостоверил с подписа си. При справка в
Агенцията по вписванията и в Дирекция „МД“ е установено, че на 27.08.2020г. В.П.
е декларирал придобита собственост върху недвижим имот – апартамент в гард
Варна, жк Младост на ул. Д. в бл.15 по наследство от баща си П. К. П., който
починал 16.07.2020г.
Поради това по делото се установява, че въпреки
взетото решение на комисията ищецът П. да бъде настанен под наем в жилище от
общинския фонд, той не е настанен в предложеното му такова, тъй като през
2020г. при него е настъпила промяна в обстоятелствата - той придобил
собственост по наследство върху жилищен имот в град Варна, поради което отказал
на 23.03.2021г. да бъде настанен в общинско.
Във връзка с претендирания размер на имуществените вреди,
които ищците твърдят, че са им причинени от преместването им на 05.09.2016г. в
жилище на свободен наем в размер на 400лв. месечно, който заплащали в периода
от 05.09.2016г. до 31.12.2018г., спрямо наема който месечно заплащали
за общинско жилище, по делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза. Съдът кредитира
заключението по счетоводната експертиза, тъй като е обективно и пълно, основано
на специалните знания на вещото лице, на доказателствата по делото и установеното
и данните от справките и документацията за наемите за общинските жилища.
Експертизата изчислява, че ищците К.Т.С. и В.П.П. са
дължали обект №2 и обект N24, в сграда с идентификатор 10135.3515.328.8 на ул.
„Д."32В, в гр.Варна за които са дължали по 29,48лв. месечно за всеки от обектите,
т.е. общо 58,96лв.
За периода от 27 месеца преди датата 05.09.2016г.,
съгласно предоставените от район „Младост" справки, квитанции и фактури,
експертизата изчислява платените суми към Община Варна, като следва:
-К.Т.С. *** дължими суми за наем на жилище за
периода от юни 2014г. до август 2016г. вкл. в размер на 841,51 лева, включваща
795,96лв. главница и 45,55лв. лихви;
-В.П.П. *** дължими суми за наем на жилите за
периода от юни 2014г. до август 2016г. вкл. в размер на 859,10лева, в т.ч. 795,96лв
главница и 63,14лв лихви.
Заплатеният свободен наем от ищците за период от 27
месеца - от 05.09.2016г. до 31.12.2018г. експертизата изчислява в общ размер на
10400лв., т.е. по 5200лв. за всеки, като отчита че за м. 09.2016г. няма
разписка за платен наем, а за м.10,11 и 12.2016г. е пратена сума от 800лв.
Разликата между заплатените към Община Варна суми и
платените суми по Договора за наем от 05.09.2016г. вещото лице изчислява:
- в
размер на 4358,49лв. - за К.Т.С.;
- в
размер на 4340,90лв. - за В.П.П..
За период от 28 месеца - от 05.09.2016г. до
31.12.2018г., експертизата изчислява, че сумата, която би била платена за наем
на общинско жилище по 29,48лв. месечно, е в размер на 825,44лв. по отделно за
всеки ищец.
Съпоставяйки данните за наемните цени и след
извършване на необходимите изчисления вещото лице установява, че в размер на 4374,56лв.
за всеки от ищците е разликата между сумата, която би платил всеки от тях за
периода от 05.09.2016г. до 31.12.2018г. като наемна цена на общинско жилите с
идентични параметри като това по Заповед №230/30.08.2016г. на кмета на „Младост"
и сумата платена като свободен наем по Договора за наем от 05.09.2016г. за
съшия период.
Във връзка с твърдението в исковата молба, че при напускането
на общинското жилище С. и сина й са се настанили под наем в ап.36 в ж.к.„Трошево”,
бл.15 в гр.Варна, където на 18.07.2016г. С. се регистрирала по настоящ адрес, от
писмените и гласни доказателства се установява, че в него освен тях живее и наемодателя
- С. Г. В.. Съгласно представения от ищците писмен договор за наем от 05.09.2016г.
К.Т.С. и В.П.П. наели от С. Г. В.апартамент №36, в ж.к. „Трошево”, бл.15, в
гр.Варна, за което съгласно чл.4 от договора му дължат солидарно 400лв. за наем
на месец.
Във връзка с твърденията за заплащане на този уговорен
наем по делото ищците представят разписки за платен наем както следва:
№1/15.11.2016г., №2/3.02.2017г., №3/14.04.2017г., №4/5.05.2017г., №5/6.08.2017г.,
№6/м.09.2017г., №7/7.10.2017г., №8/8.12.2017г., №9/10.01. - с поправена година, №10/2.03.- с поправена
година, № 11/5.04.2018г., № 12/6.05.2018г., №13/7.07.2017г., №14/12.08.-с
поправена година, №15/4.09. -с поправена година, №16/10.10.-с поправена година,
№17/2.11.- с поправена година, №18/5.12.2018г. и №19/29.12.2018г. Във всички разписки С. В. е вписан като получател на
посочената като наем сума, а за броил сумата в някои разписки е посочена К.Т.С.,
а в други - В.П.П..
Във връзка с оспорване от представителя на
ответника на договора за наем и разписките, с протоколно определение от 09.04.2019г.
е открито производство по оспорване истинността на съдържанието им на основание чл.193 от ГПК вр.
чл.144 от АПК с указание на ищците, че е тяхна доказателствената тежест да установят
истинността на оспорените частни документи, от които желаят да се ползват по делото.
Във връзка с това производство и с исковите
претенции по искане на ищците е разпитан като свидетел наемодателя - С. Г. В.. Той сочи, че познава К.С., съпруга й и семейството
й. Като деца със С. отраснали в съседни блокове и имали добри отношения. Договора за наем сключил след като през 2016г.
ищците били изхвърлени от жилището, в което били настанени и нямало къде да
живеят. Останали на улицата и трябвало да се настанят някъде и свидетелят им
предложил да живеят известно време в апартамента му в блок 15, който бил с четири
стаи - кухня, два хола и спалня. Той живеел в единия хол, а ищците ползвали
хол, спалня, кухня, баня и тоалетна, за което заплащали 400лв. наем месечно.
Режийните разноски не влизали в наема, поделяли ги и се плащали отделно. Първоначално
ищците живеели безвъзмездно, но след това сключили договора за наем. От датата
на сключване на договора за наем заживели в апартамента му под наем. Наемът бил
400лв. от които след отчисленията оставали 308лв. За получаваните наеми
свидетелят подавал на тримесечие декларация в данъчното. При предявяване на договора
за наем представен по делото В. заявява, че е негов подписа на наемодател. Текста
в разписките за заплатените наеми бил изписан от К.Т.С., на която имал доверие,
тъй като се познавали от много години, но подписът за получил сумата бил негов,
а подписите за броил сумата не може да определи с точност дали са на С. или на П..
За разписка № 1 за м.10, м.11 и м.12.2016г. с посочена като получена сума 800лв.
свидетелят потвърждава, че е получена и разписката е подадена. Датата за
получаване на сумата твърди, че е вярна. За първите месеци септември, октомври доколкото
помни не взел наем, а за м.11 и м.12 била платена сумата от 800лв. На
12.09.2016г. те трябвало да напуснат според заповедта на кмета, която обжалвали.
Спечелили делото, но вече нямало къде да излязат. За договора сочи, че бил сключен
малко по-късно, със задна дата, но си спомня, че за октомври 2016г. имали устна
договорка, че няма да им взема наем и за месец септември не им взел такъв, поради
което за м.09.2016г. нямало разписка, а за м.10, 11 и 12.2016г. разписката била
за 800лв. В разписка №13 се дублирали месеците и била невалидна, но сумата била
сборна в месеците и не можело да се дублира. За м.07 и м.08.2017г. потвърждава,
че е получил наем, но пуснал допълнителна разписка и се дублирали. Поради това
за разписка №5 за м.07.2017г. сочи, че е достоверна. За разписка №5, където бил
посочен м.08.2017г. и разписка № 14 за м.08.2017г. също се дублирали и поради
това №14 била невалидна. За разписка №6 за м.09.2017г. констатира, че е дублираща
и невалидна, а разписка №15 следвало да остане. В разписка №16 бил посочен
месец на плащане 10.2017г. и разписка №7 също била с м.10.2017г., поради което свидетелят
счита, че разписка №16 за м.10.2017г. е дублираща и невалидна. Разписките
се изготвяли когато се плащал наема, когато се сетели, като за свидетелят бил
по-важен наемът, а не кога и как са
написани бележките.
Във връзка с настаняване на ищците в жилището му и
промяната на адреса им свидетелят описва, че ищцата трябвало да се картотекира
в район „Младост“, тъй като още когато й връчили заповедта за напускане кметът на
района й казал, че при справките за постоянен адрес от 2004г. излиза
информация, че живее на ул.„Д.“ №32 и за да я картотекират в район „Младост“ и
да й съдейства за жилище в този район, трябвало да се регистрира в кв.“Трошево“.
Свидетелят знае за предложението на кмета на район „Младост“ към ищците три
месеца да отидат временно в дом за самотни хора, но К.С. отказала, тъй като било
под достойнството й да живее в дом за временно настаняване.
Във връзка с показанията на свидетеля, че е
декларирал дохода от наема, получен от ищците и заплатил данъка за него по
делото е приета и приложена издадена от НАП-Варна разписка за извършено на 14.05.2019г.
от Стоян Г. В. безкасово плащане чрез терминално устройство ПОС на сумата от
540лв. по сметка на централния бюджет и 129лв. по сметка на НЗОК /л.178/.
Във връзка с оспорването от представителя на ответника
на подписите в разписките за платените
за наем суми, както и в договора за наем, при съобразяване на задължителните
указания в решението за връщане на делото за ново разглеждане на ВАС, с
протоколно определение от 13.04.2021г. е открито производство по оспорване на
автентичността на подписите поставени в разписките за „Броил сумата“ и за
„Получил сумата“, както и на подписите в договора за наем от 05.09.2016г. за
„Наемодател“ и за „Наематели“, с указание на доказателствената тежест на
ищците.
Ищците са задължени да представят оригиналите на разписките
и на договора за наем, което те изпълниха като представиха договор за наем (в
оригинал) от 05.09.2016г. между ищците и наемодателя С. Г. В.за отдадено под
наем жилище в гр. Варна, ж.к. „Трошево“ бл. 15, ап.36 и оригинални индигирани
екземпляри на разписки за платен наем за периода от октомври 2016г. до декември
2018г. За изследване на автентичността на подписите по делото е допусната
съдебно-графическа експертиза, заключението по която е прието по делото. Съдът
кредитира заключението по експертизата на подписа и почерка като обективно и
основано на специалните знания на експерта, изработено въз основа на сравнителен
материал събран от К.Т.С., С. Г. В.и В.П.П. и на свободни образци от подписите
и почерка им в документите, които те са подписали, когато са подавали заявления
за издаване на български документи за самоличност
от Паспортна служба на ОД на МВР– Варна. Въз основа на изследването вещото лице
установява, че във всички предоставени 19 броя разписки за наем, текстовете са
индигирано копие, като за „Получил сумата“ във всички екземпляри е изписано лицето
С. Г. В.. За „Броил сумата“ в разписки №1,2,3,6,7,9,10,11,13,14,15,16,18
е изписано лицето К.Т.С., а в разписки №4,5,8,12,17,19 е изписано лицето В.П.П..
Във всички разписки ръкописните текстове били изписани от К.С.. В разписка
№9/10.01.2018г. нямало положени подписи за страните, а в разписки №4,5,8,12,17
и 19 в „Получил сумата“ са поставени допълнително втори подписи със синя
химикална паста. Във всички разписки ръкописните текстове били изписани от К.С..
В разписка №9/10.01.2018г. нямало положени подписи за страните, а в разписки
№4,5,8,12,17 и 19 в полето „Получил сумата“ бил поставен допълнително втори
подпис със синя химикална паста от В.П.П.. При проведеното сравнително
изследване е установено, че подписите след „Броил сумата“ във всички изследвани
разписки са положени от К.Т.С., независимо от имената на лицето, от което е
посочено, че е получена сумата. В разписки за наем № 4, 5, 8, 12, 17 и 19 за
„Броил сумата“ подписа бил на В.П.. В тези разписки от двата подписа в полето „Получил
сумата“ индигирания подпис бил на С. В.. За подписите след „Броил сумата“ и
след „Получил сумата“ в изследваните разписки установява, че не са положени от
едно и също лице. Всички подписи, които са в полето „Получил сумата“ във всички разписки, които нямат подпис със
синя химикална паста, а само подпис с химизирано копие експерта установява, че са
положени от едно и също лице и не са положени от С. В..
При изследване на договора за наем вещото лице
установява, че подписът за наемодател в договора за наем от 05.09.2016г. е
положен от С. Г. В., а подписите за наематели били положени от К.Т.С. - за
наемател 1 и от В.П.П. - за наемател 2.
Във връзка с твърденията в жалбата по искане на
ищците по делото са разпитани свидетели. М. Т. А. – сестра на К.С., заявява, че
от 1990г. ищците живеели на ул. „Д.“ №32 до края на август, когато получили известие,
че в едноседмичен срок трябва да освободят жилището. Много трудно било за една
седмица да организират всичко. Трябвало да разчитат само на приятели, което за
толкова кратък срок било почти непосилна задача. Багажът им бил пръснат на няколко
адреса, похабили се мебели, загубили вещи и т.н. Приятел се съгласил да ги
приюти в жилището си. Там живеели на свободен наем. В. работел в строителството,
а К. в магазин за млечни продукти. Тя била много стресирана и притеснена от
случилото се, не можела да взема решения сама и имало риск да загуби работата си.
От 2015г. ищците започнали да получават известия и да ходят при кмета, а той ги
уверявал, че няма от какво да се страхуват и да се притесняват, че няма да
останат на улицата, да си плащат каквото е нужно. Въпреки всичко те били притеснени
през целия този период, защото нищо не се случвало. След като освободили
жилището то било съборено. След като излязло решението на Върховния съд, ищците
имали надежда, че няма да останат на улицата, а ще бъдат настанени в друго жилище,
както кмета ги уверявал. Ищците плащали наем от 400лв. и им било трудно, били на
ръба, лишавали се от много неща, защото въпреки, че и двамата работели, възнагражденията
в търговията били ниски, а в строителството нямало постоянно работа.
Свидетелят З. А. А. заявява, че познава К. и В. отдавна.
От 1990г. до 2015г. ищците живели в постройка на ул.„Д.“№32. Живели там 25 години
и получили предизвестия, че са настанени незаконно в жилището. Тези писма обсъждали
доста време, получавали ги от 2015г. – когато стресът започнал - до края на м.08.2016г. когато получили писмото,
че трябва в 7-дневен срок да напуснат жилището принудително поради самосрутване
на сградата. След като го напуснали повече от една година постройката продължила
да стои и не се срутила. Шокът беше пълен, започнали за търсят близки приятели,
роднини, да търсят жилище и намерили, но на свободен наем. Сега ищците живеели в
ж.к. „Трошево“, бл. 15, вх. 3, ет. 3 и плащали около 400лв. на собственика С.
В.. Свидетелят помагал при носенето на багажа на ищците, тъй като за много
кратко време трябвало да се изнесат. От бързане, всеки след работа носел багаж
и се съсипала голяма част от имуществото. Ищците не са имали надежда, че ще се
върнат в жилището, след като съдът отменил решението на кмета за изваждане, но
им казвали, че няма свободни жилища, където да бъдат настанени.
Свидетелят Д. И. Н. заявява, че познава К. от 1974г.
когато живеели в съседство. През 1990г. ищците се нанесли да живеят в жилището,
направили му ремонт - мивка, баня, плочки. В 2015г. К. се обадила, че трябва да
напуснат жилището, защото щели да го събарят и да строят нещо. После се
обадила, че принудително искат да ги изведат от там й я помолила да й помогне с
багажа. Като напуснали жилището през 2016г. отишли на квартира и плащали 400лв.
наем. К. се сринала, не можела и да говори, а В. бил нервен и много лошо им се отразило
на психиката. Те се надявали да получат жилище, но всичко зависело от висшите
инстанции. Свидетелката сочи, че след развода К. ***, а след напускането му много
трудно преживявали, тъй като работели, но заплатите им не били високи.
При новото разглеждане на делото от юрисконсулта представляващ
ответника е представено и по делото е прието писмо рег. № СД21000559ВН/29.03.2021г.
на Директора на Дирекция „Социални дейности“ при Община Варна, в което се сочи,
че К.С. и В.П. никога не са подавали заявление за предоставяне на жилище от
фонд „Резервен“. Молбата, която са подали била за картотекиране
в район „Младост“ и от там им било дадено жилище, което отказали.
С
оглед изложеното предявените на 22.02.2019г. с исковата молба и уточненията искови претенции от К.Т.С. и В.П.П.
*** за обезщетения за имуществени вреди, които им били причинени през времето от
м. октомври 2016г. до 04.09.2018г. и от 05.09.2018г. до 31.12.2018г., както и
за неимуществени вреди за периода от 05.09.2016г. до 31.12.2018г. във връзка с издаването
на незаконосъобразната Заповед №230/30.08.2016г. на Кмета на район „Младост“
при Община Варна за изземване на общинския имот в гр.Варна, ул.“Д.“ №32-В са допустими
за разглеждане. Предявени са в 5 годишния давностен срок, срещу надлежен
ответник, какъвто съгласно чл.205 от АПК е юридическото лице в състава на което
е административния орган издал заповедта, която е отменена като
незаконосъобразна и от която ищците твърдят, че са понесли вредите, които искат
да им бъдат възмездени.
Предявеният
иск за присъждане на обезщетение за претърпени вреди от незаконосъобразната заповед
подлежи на разглеждане в производство по реда на чл.203 и следващите от АПК,
във връзка със ЗОДОВ. Съгласно чл.1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за
вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове,
действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при и по повод
изпълнение на административна дейност. В чл.203 от АПК е уредена възможността
гражданите и юридическите лица да предявят искове за обезщетение за вреди,
причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на
административни органи и длъжностни лица. Първата от цитираните по-горе разпоредби
визира актове, действия или бездействия с административен характер, при и по
повод административна дейност, чиято незаконосъобразност е постановена по
съответния ред, както и вреда от такива и причинна връзка между акта,
действието или бездействието и настъпилия вредоносен резултат. Касае се за
осъдителни искове, претенциите по които са основателни и водят до ангажиране на
обективната отговорност на ответника и осъждането му за заплащане на
обезщетение и лихви, само при установяване от доказателствата, ангажирани от
ищеца, че са налице кумулативно всички предпоставки изброени в чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, а именно: 1/незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или
длъжностно лице при или по повод изпълнение на административна дейност,
отменени по съответния ред, 2/настъпили вреди за ищеца и 3/пряка и
непосредствена причинно-следствена връзка между незаконосъобразния акт,
действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Липсата на която и
да било от тези три предпоставки обосновава извод за неоснователност на съответната
искова претенция.
Съгласно
чл.4, ал.1 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички
имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице.
При
тази правна уредба в конкретния случай с оглед фактическите установявания изложени
по-горе основателно и доказано е твърдението на ищците, че е налице първата от
кумулативно изискуемите по закон материално-правни предпоставки за ангажиране
отговорността на ответника – Община Варна за вреди по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, тъй
като с влязло в сила на 04.09.2018г. съдебно решение е отменена като
незаконосъобразна Заповед №230/30.08.2016г. на Кмета на район „Младост при
Община Варна.
Тази
заповед е волеизявление за изземване на обитаваното от ищците общинско жилище и
е административен акт постановен от орган на Община Варна, който ги засяга
неблагоприятно и е съществувал през периода от датата на издаването му на
30.08.2016г. до 04.09.2018г. която е датата на отмяната му. Поради това за
исковите претенции за имуществени и неимуществени вреди основателно и доказано
е наличието на първата предпоставка – незаконосъобразен административен акт на
орган на ответника, но само за частта от периода от 05.09.2016г., респ. от м.
октомври 2016г. до 04.09.2018г., който попада в периода на съществуване на
Заповед №230/30.08.2016г. от издаването й на 30.08.2016г. до отмяната й на
04.09.2018г.
По
аргумент от това и след като заповед №230/30.08.2016г. е отменена с влязлото в
сила решение на 04.09.2018г., считано от 05.09.2018г. и след това тя вече не
съществува като незаконосъобразен акт и престава да е налице първата
кумулативно необходима предпоставка за да обезщетяване на вреди от нея. Това
обосновава извода, че са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени предявените
от К.Т.С. и В.П.П. *** искови претенции за присъждане на обезщетения за
имуществени вреди в общ размер 1364,16лв. - по 682,08лв. за всеки ищец, за времето
от 05.09.2018г. до 31.12.2018г. и за неимуществени вреди за времето от
05.09.2018г. до 31.12.2018г. от Заповед №230/30.08.2016г. на Кмета на район
„Младост при Община Варна - отменена като незаконосъобразна на 04.09.2018г.
Основателни
и доказани са твърденията на ищците, поддържани от представителя им, че са
налице и другите две кумулативно необходими предпоставки за уважаване на
исковите претенции за присъждане на обезщетение за имуществени вреди,
претърпени от К.С. и В.П. в периода от м. октомври 2016г. до 04.09.2018г. от
Заповед №230/30.08.2016г. като пряка и непосредствена последица от издаването
й. Непосредствени вреди са тези, които по време и място следват противоправния
резултат, а преки са тези, които обосновават причинната връзка между
противоправността на поведението на административния орган и вредите. Водещи
при определянето на съдържанието на понятието "пряка и непосредствена
последица" са теорията за равноценността, според която един факт е причина
за резултата, когато, ако този факт е липсвал, то резултатът не би настъпил, и
адекватната теория, съгласно която причина са тези условия, които причиняват
резултата нормално, типично, адекватно, а не по изключение. В практиката е
възприето разбирането, че непосредствени вреди са тези, които по време и място
следват противоправния резултат. В случая разходите по заплащане на свободен
наем, в размера над разходите за общински наем за равностойно жилище, съставляващи
претендирания размер на исковата претенция, са пряка последица от отмененото
като незаконосъобразно волеизявление на кмета на район „Младост“ в Община Варна
за изземване на обитаваното от ищците общинско жилище. Така в случая
имуществената вреда представлява разликата между имущественото състояние на
ищците след неблагоприятното въздействие върху тяхното имуществено състояние,
което са имали, ако не бе осъществено неблагоприятното въздействие от
незаконосъобразната заповед за изземване на имота, в който са живеели от
години. Това е наложило извършване на разходи за наемане на жилище срещу
заплащане на месечен наем и намаляване на имущественото им състояние. Понятието
"преки" се има предвид изцяло в светлината на това при делата по
ЗОДОВ вредата да се докаже като последица от незаконосъобразния акт (респ.
увреждането) т.е. да се докаже по несъмнен начин причинно-следствената връзка
между този акт и претърпените вреди. Именно това е смисълът на ползваното
прилагателно "преки" и не следва да се слага знак за равенство между
него и понятието загуба. За законодателя няма значение коя съставна част на
пряката вреда е настъпила - дали претърпяната загуба или пропуснатата полза.
Поради това основателно и доказано в случая е твърдението на ищците, че от
издаването на незаконосъобразната Заповед №230/30.08.2016г. на Кмета на район
„Младост при Община Варна са претърпели имуществени вреди, които са в
причинно-следствена връзка с нея и следва да им бъдат обезщетени от Община
Варна.
По делото
не се установиха обстоятелства, които да прекъсват пряката и непосредствена причинно-следствена
връзка между твърдяните имуществени вреди и заповедта за изземване на жилището.
Отговорността по чл.1 от ЗОДОВ е пълна съгласно чл.4 от ЗОДОВ, поради което се дължи
за цялото време на съществуване на незаконосъобразния акт, през което е
доказано претърпяването на вреди и може да бъде ограничавана само на основания,
предвидени в закона, каквото безспорно е съпричиняването на вредите в резултат
на виновно поведение на ищеца, разписано в чл.5, ал.1 и ал.2 от ЗОДОВ.
Неоснователни
и опровергани от доказателствата са доводите на представителя на ответника, че
претенциите за вреди са неоснователни, тъй като освобождаването на общинското
жилище от ищците било свързано и със Заповед №2471/12.07.2016г. на Кмета на
Община Варна за премахване на общинските сгради на основание чл.195 от ЗУТ и
следв. От описаното съдържание на Заповед №2471/12.07.2016г. е видно, че ищците
не са нейни адресати. Тя не е волеизявление, което директно да променя правата
и интересите им свързани с обитаването на жилището в актуваната като общинска
сграда. Поради това за тях не е бил налице правен интерес и легитимация да я
оспорват. От доказателствата се установи, че ищците са обитавали години наред
жилището в сградата на ул.Д. 32-В в гр.Варна, която е актувана като общинска
собственост и не са го освободили след издаването на Заповед №2471/12.07.2016г.,
а след като е постановена и им е връчена именно Заповед №230/30.08.2016г. на кмета на района за
изземване на жилището. Писмените и гласни доказателства свидетелстват, че
ищците са освободили общинското жилище и са се преместили да живеят в
апартамента на свид. В. на 05.09.2016г. непосредствено след като им била връчена
Заповед №230/30.08.2016г. Те са се
изнесли от жилището спешно поради краткия срок за доброволно изпълнение, който
им е указан в заповед №230/30.08.2016г., преди да се пристъпи към визираното в
нея принудително изпълнение. Това обосновава категоричния извод, че именно
издаването на Заповед №230/30.08.2016г.
е причината ищците да организират изнасянето на багажа си и да се настанят в
друго жилище срещу заплащане на свободен наем.
Обстоятелството,
че ищците са освободили общинското жилище още на 05.09.2016г. - в срока за
доброволно изпълнение неправилно се
квалифицира от представителя на ответника като тяхно виновно поведение, с което
си причинили вредите, по смисъла на чл.5 от ЗОДОВ. Естествено и логично
поведение на адресатите на всеки административен акт, както и на конкретната
Заповед №230/2016г., на която е допуснато предварително изпълнение е, те да изпълнят
разпореденото им, което в случая е да напуснат жилището в срока за доброволно
изпълнение. Именно това е целта на органа, за постигане на която издава акта и
указва в него срок за доброволно изпълнение, а едва при неизпълнение в него –
на принудително такова. Освен това в чл.4 от ЗОДОВ е разписана пълна
отговорност за вредите от издаването на незаконосъобразния акт, поради което без
значение е дали са настъпили в резултат на доброволното или на принудителното
му изпълнение.
С
оглед възприетото в съдебната практика, хипотези на съпричиняване на вредите по-скоро
се констатират при принудителното изпълнение на актовете, защото адресатите им виновно
не са предприели доброволното им изпълнение в указания за това срок. Поради
това за основателността на претенциите в случая е от значение факта, че на
05.09.2016г. ищците вече са изпълнили разпореденото им със незаконосъобразната
Заповед №230/30.08.2016г., независимо че
на 09.09.2016г. са я обжалвали пред съда, а на 10.09.2016г. са поискали спиране
на предварителното й изпълнение, каквото е постановено с Определение на ВАС от
02.11.2016г.
Преценени
в съвкупност ангажираните писмени и гласни доказателства подкрепят изложеното
от ищците, че след връчване на незаконосъобразната Заповед №230 от 30.08.2016г.
за краткото време до 05.09.2016г. К. С. и В. П.с помощта на близки и приятели
са изнесли вещите си от общинската сграда и са се нанесли в апартамента на
свид. В., с който са се договорили да останат да живеят срещу месечен наем от
400лв. от септември 2016г., като наемодателя проявил толеранс и не им е взел
наем за първите два месеца – септември и октомври 2016г.
След
като ищците от няколко месеца вече са се били настанили в жилище на под наем в
квартал „Младост“, със съответната адресна регистрация, а още през 2015г. са
били подали заявление за картотекиране като нуждаещи се, напълно формално се
явява отправеното на 30.11.2016г. предложение от кмета на район „Младост“ с
писмо да бъдат настанени в Социалния център „Д-р Анастасия Железкова“, където
се предоставя кратковременен подслон на изключително социално слаби и без дом лица.
Това предложение безспорно не е за предоставяне на общинско жилище, нито
разрешава жилищната нужда на ищците, поради което правилно С. и П. не го
приели, тъй като не са били бездомници и без какъвто и да е доход лица, за да
постъпят в социалния център.
От
доказателствата се установява, че до 04.09.2018г. когато с влязло в сила
решение е отменена Заповед №230/30.08.2016г. на Кмета на район „Младост при
Община Варна като незаконосъобразна на ищците не е било предложено за ползване
общинско жилище, а те са продължили да живеят в апартамента на свид. В..
Решения за предложение на конкретно общинско жилище за настаняване на К. С. и
на В. П. са взети от съответната комисия на район „Младост“ през март 2021г.,
поради което неоснователни и опровергани от доказателствата са възраженията на
представителя на ответника, че оставането на свободен наем на ищците през
исковия период се дължи на отказа им да бъдат настанени в общинско жилище, т.е.
че исковите им претенции са неоснователни, тъй като имат вина за причиняване на
имуществените вреди в размер на разликата между свободния наем и общинския.
Недоказано
е предприетото от страна на ответника оспорване на представения от ищците и
приет по делото договор за наем от 05.09.2016г. Съдебната експертиза потвърди
автентичността на положените в него подписи на ищците като наематели и на С. Г.
В.като наемодател. В договора е предвидено заплащане на месечен наем от 400лв.
от ищците солидарно. За такъв размер на дължимия и заплащан от ищците наем на
месец за ползването на жилището на свид.В. съобщават разпитаните по делото
свидетели. Тази сума от 400лв. наем на месец е отразена в приетите по делото
оригинални индигирани разписки. Тази сума заявява, че е получавал в брой от
ищците месечно наемодателя В., с изключение на месеците септември и октомври
2016г. Гласните доказателства и договора за наем изцяло кореспондират с
установеното от вещото лице при изследването на разписките, че подписите на
броил сумата са на К. С., независимо
дали нейното име или това на сина й - В. П. фигурира като предаващо наема.
Поради това преценени в съвкупност с останалите писмени доказателства и показанията
на свидетелите, които съдът кредитира изцяло като искренни, логични и
последователни, недоказано се явява оспорването на разписките в частта им, в
която К.С. се е подписала като броила сумата отразена като наем за един или
повече месеци, в които като получил сумата се е подписал наемодателя В., респ.
друго лице. С оглед изложеното основателно и доказано от ищците е наличието на
втория и третия елементи от фактическия състав на отговорността по ЗОДОВ –
наличието на пряка и непосредствена причинно - следствена връзка между Заповед
№230/30.08.2016г. на Кмета на район „Младост при Община Варна и сумата, с която
заплащания от тях свободен наем по сключения на 05.09.2016г. договор за наем
със свид. В., в жилището на който са се преместили да живеят, за да освободят общинското
в сградата на ул.Драгащ №32-В, надвишава общинския наем за общинско жилище с
идентични параметри. Основателни и доказани са твърденията на ищците, че на
районното кметство са заплащали значително по-ниска сума на месец за ползване
на общинското жилище, което заключението на съдебно-счетоводната експертиза
установява в общ размер 58,96лв. месечно за двамата. Поради това основателни и
доказани, вкл. с оглед изчисленията на приетото по делото заключение, са
твърденията на ищците и предявената от тях претенция за обезвреда на
имуществени вреди за периода от м. октомври 2016г. до 04.09.2018г. равняващи се
на разликата между размера на общата сума в размер на 9200лв. на свободния
месечен наем от 400лв. по договора им за наем със свид. В., / без наема от
400лв. за м. септември 2016г. и при заплатена сума от 800лв. за наем за м.10,
11 и 12.2016г./ и общия размер на регулирания наем за общинските жилища за този
период в размер на 1474лв., която разлика възлиза на 7726лв. Тази разлика в
размер на 7726лв. се явява пряката и непосредствена вреда, която ищците са претърпели
от незаконосъобразната Заповед №230/30.08.2016г., която следва да им бъде
присъдена като обезщетение за периода от м. октомври 2016г. до 04.09.2018г. –
когато е влязъл в сила съдебния акт за отменящ заповедта.
Неоснователни
и недоказани са твърденията на ищците, поддържани от представителя им за
претърпени от тях неимуществени вреди изразяващи се в притеснения, нерви, стрес
и неудобства в периода от 05.09.2016г. до 04.09.2018г. от Заповед
№230/30.08.2016г. на Кмета на район „Младост при Община Варна, която е отменена
като незаконосъобразна, за обезщетяване на които искат ответника да им заплати
по 1000лв. на всеки- общо 2000лв. Законът не установява критериите за
определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди. Съгласно §1 от
ЗР на ЗОДОВ за неуредените въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските и
трудовите закони. В случая приложение намира чл.52 от ЗЗД, съгласно която
обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, като
сочената от закона справедливост визира не само размера на следващото се обезщетение,
а и всички обстоятелства свързани с обезщетяването. На обезщетяване подлежат и
вътрешните, душевни състояния, но само в случай, че справедливостта налага
същите да бъдат възмездени. Не всяко отражение върху душевното състояние дава
основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди. Обезщетенията за
неимуществени вреди се присъждат за конкретно претърпени физически и психически
болки, страдания и неудобства, които са пряка и непосредствена последица от
незаконосъобразен акт, действие или бездействие на административния орган.
Поради характера на неимуществените вреди те могат да се търпят от физическо лице,
чиято психика и здраве са засегнати неблагоприятно от административната
дейност.
В конкретния случай се претендира обезщетяване
на неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени притеснения, нерви, стрес и
неудобства вследствие на незаконосъобразната заповед, поради което в тежест на
ищците е да докажат наличието на претърпени от тях негативни изживявания, които
да са настъпили като пряка и непосредствена последица от отменения акт и то с
интензивност и размер над обичайните, за е справедливо обезщетяването им от
органа. В тази насока основателни са направените от представителя възражения и
становище, че от ангажираните от ищците показания на свидетелите не се доказа изживените
от тях на неимуществени вреди изразяващи се в притеснения, нерви, стрес и неудобства
от Заповед №230/30.08.2016г., които значително и във висока степен да са засегнали
душевното им здраве и да обосноват извода за справедливост на претенцията за
обезщетяването им. От показанията на свидетелите се установява, че ищците са
изживяли притеснения, нерви, стрес и неудобства от Заповед №230/30.08.2016г. в
периода след връчването й и в краткия срок за доброволно изпълнение, в който са
предприели освобождаване на обитаваното от тях общинско жилище и са търсили и намерили
жилище, в което да се преместят. Поради това съдът счита, че претендираните
неимуществени вреди ищците са претърпели интензивно през периода след издаване
на заповедта на 30.08.2016г. до 05.09.2016г. когато са напуснали окончателно
общинската сграда на ул. Драгащ №32-В. Поради това неоснователна и недоказана е
претенцията за настъпване на такива неимуществени вреди в последващ период – за
времето от 05.09.2016г. до 04.09.2018г. като пряка и непосредствена последица
от незаконосъобразната Заповед №230/30.08.2016г., за които по справедливост да
им се дължи обезщетение и да им бъде присъдено такова в общ размер 2000лв., от
които по 1000лв. за всеки ищец.
В
заключение предявените искови претенции за присъждане на обезщетение в размер
на 7726лв. за имуществени вреди претърпени от Заповед №230/30.08.2016г. на
Кмета на район „Младост при Община Варна за периода от м. октомври 2016г. до
04.09.2018г., която е отменена като незаконосъобразен административен акт с
влязло в сила решение на съда на 04.09.2018г. са основателни и следва да бъдат
уважени.
Предявената
искова претенция за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в общ размер
1364,16лв. за периода от 05.09.2018г. до 31.12.2018г. от Заповед
№230/30.08.2016г. на Кмета на район „Младост при Община Варна, след отмяната й
като незаконосъобразен административен акт и за неимуществени вреди, причинени
в периода от 05.09.2016г. до 31.12.2018г. са неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени.
При
този изход на спора, своевременно
направеното от ищците искане за присъждане на направените от тях разноски по
производството следва да бъде уважено. На основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ
ответника Община Варна следва да заплати на К.С. и В.П. сумата от 476лв. представляваща
заплатени държавни такси – 20лв. за образуване на делото и 456лв. – за
възнаграждения за вещи лица. За договорените адвокатски възнаграждения от
300лв. от К. С. и 300лв. от В. П.по делото не са представени доказателства за
изплащането им, поради което ответника Община Варна не следва да бъде осъждан
да им заплаща суми за такова.
Своевременно
направеното от представителя на ответника искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважено. На основание чл.10, ал.4
от ЗОДОВ ищците К. С. и В. П.*** сумата от 108лв. представляваща възнаграждение
за юрисконсулт за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за
правната помощ, съразмерно с отхвърлената част от 3364,16лв. от предявените
претенции в общ размер 11208,08лв.
Водим
от горното и на основание чл.203, ал.1 от АПК, Съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
Община Варна да заплати на К.Т.С. *** с ЕГН ********** и на В.П.П. *** с ЕГН **********
сумата от 7726лв./седем хиляди седемстотин двадесет
и шест лева/ представляваща обезщетение за имуществени вреди за периода от м.
октомври 2016г. до 04.09.2018г. от отменената като незаконосъобразна Заповед
№230/30.08.2016г. на Кмета на район „Младост при Община Варна.
ОТХВЪРЛЯ
исковата претенция на К.Т.С. *** с ЕГН ********** и на В.П.П. *** с ЕГН **********
*** за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в общ размер 1364,16лв.
за периода от 05.09.2018г. до 31.12.2018г. от отменената като незаконосъобразна
Заповед №230/30.08.2016г. на Кмета на район „Младост при Община Варна.
ОТХВЪРЛЯ
исковата претенция на К.Т.С. *** с ЕГН ********** и на В.П.П. *** с ЕГН **********
*** за присъждане на сумата от 2000лв. за обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени притеснения, нерви, стрес и неудобства за периода от
05.09.2016г. до 31.12.2018г. от Заповед №230/30.08.2016г. на Кмета на район „Младост
при Община Варна, която е отменена като незаконосъобразна.
ОСЪЖДА
Община Варна да заплати на К.Т.С. *** с ЕГН ********** и на В.П.П. *** с ЕГН **********
сумата от 476лв./четиристотин седемдесет и шест лева/, представляваща заплатени
разноски от 20лв. - за държавни такси за образуване на делото и 456лв. – за
възнаграждения за вещи лица.
ОСЪЖДА
К.Т.С. *** с ЕГН ********** и на В.П.П. *** с ЕГН ********** *** сумата от
108лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България с
касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на глава
ХІІ от АПК.
СЪДИЯ: